РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 02.08.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря Д. МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия
ЦАНКОВА Адм.д № 381 / 2020 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 186, ал. 4 от Закон за данък върху добавена стойност /ЗДДС/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед за налагане на ПАМ № 10827/07.08.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е наложена на „****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. ****, ул. „****“ № ***, представлявано от Р.В.Д., ПАМ: запечатване на търговски обект – механа „*******“, находяща се в с. ****, ул. „****" № *** , и експлоатиран от: „*******“ ЕООД с БУЛСТАТ *******, с адрес с. ****, ул. „****" № ***, и представляващ Р.В.Д. с ЕГН: **********, и забрана за достъп до него за срок от : 14/ четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал.1, т. 1. б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Заповедта е издадена, за това че:
На 26.07.2020 г. в 12:20 часа е извършена проверка на търговски обект (ТО) по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - механа „*******“, находящ се в с. ****. ул. „****“ № ***, и експлоатиран от: „*******“ ЕООД с БУЛСТАТ *******, с адрес с. ****. ул. „****“ № ***, и представляващ Р.В.Д. с ЕГН :**********.
Извършената проверка е във връзка с РИПО № 0-04000420031020-ОРП- 001/30.06.2020 г. и правилното прилагане и спазване на данъчно-осигурителното законодателство.
В хода на проверката са установени следните факти и обстоятелства:
Обект на проверката представлява механа с капацитет от 50 (петдесет) бр. места, от които 15 (петнадесет) места на открито и 35 (тридесет и пет) места на закрито. Обектът разполага с един брой фискално устройство (ФУ), свързано и управлявано от програмен продукт «Мистрал», версия 2.620.171.
В механата се предлагат за консумация безалкохолни напитки на стойност от 1 (един) лв. до 5 (пет) лв., алкохол на стойност от 1.20 лв. (един лев и двадесет стотинки) до 4,50 лв. (четири лева и петдесет стотинки) за 50 (петдесет) грама, вино на стойност от 13 (тринадесет) лв. до 26 (двадесет и шест) лв., солети на стойност от 3,50 лв. (три лева и петдесет стотинки) до 6,90 лв. (шест лева и деветдесет стотинки), топли предястия на стойност от 3,40 лв. (три лева и четиридесет стотинки) до 8,90 лв. (осем лева и деветдесет стотинки), основни ястия на стойност от 1, 30 лв. (един лев и тридесет стотинки) до 79, 80 лв. (седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки) и десерти на стойност от 2 (два) лв. до 3,50 лв. (три лева и петдесет стотинки).
В обекта има налично ПОС-терминално устройство към «ДСК». Има наличен и един брой нефискален принтер ISL 3810.
Обектът е разположен в къща, като на втория й етаж има стаи за гости, които си имат отделно ФУ.
При проверката е установено, че не се издават касови бележки за услуги, извършени от механата.
Преди легитимация е извършена контролна консумация на храни и напитки на обща стойност 47,50 лв. (четиридесет и седем лева и петдесет стотинки), заплатени изцяло в брой от Р.А. - СИП с три банкноти по 20 (двадесет) лв. в 12:10 ч. на 26.07.2020 г. на В. Н., която приела плащането, върнала ресто и предоставила бележка от нефискален принтер, но не издала и не предоставила фискална касова бележка (ФКБ) от наличното и работещо в обекта ФУ с ИН ED304179 към момента на проверката. Храната е консумирана изцяло, а напитките - частично и не подлежат на възстановяване.
Работното време на ресторанта е от 10:00 ч. до 23:00 ч. без почивен ден.
Разчетена е касова наличност в размер на 0.00 лв. (нула лева) и фактическа наличност в размер на 60.00 лв. (шестдесет лева). Установена е положителна разлика в размер на 60,00 лв. (шестдесет лева).
В заповедта е посочено, че задълженото лице „*******“ ЕООД с БУЛСТАТ *******, с адрес с. ****, ул. „****“ № ***, е извършило нарушение на състава на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.).
Посочено е, че с оглед на изложените констатации, за да се предотврати и преустанови извършването на административни нарушения и вредните последици от тях, са налице обосновани предпоставки за налагането на принудителна административна мярка (ПАМ) съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Местоположението на търговския обект, работното му време, популярността му сред широк кръг възрастови групи, разнообразният асортимент от храни и напитки, който се предлага за продажба и като услуги - всички те са комплексно обосноваващи значимостта на търговския обект и обема на упражняваната дейност. От анализа им се налага изводът, че стопанисваният от търговеца обект е с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, поради което прилагането на ПАМ е необходимо, тъй като установеното нарушение - неиздаване на ФКБ накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, и причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените в обекта продажби и предоставяни услуги, а като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи на стопанисващия го търговец. Също така се препятства присъщата контролна дейност на приходната администрация. Създадената организация в този търговски обект няма за цел да и не води до изпълнение на установените правни регламенти. От събраните данни е видно, че една от целите пред търговеца е именно отклонение от данъчното облагане, което води до негативни последици за фиска.
Посочено е утежняващо обстоятелство - нарушението на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г., установено при проверката, а именно положителната разлика от 60,00 лв. (шестдесет лева), описана в констатациите на стр.2 (втора) от ПИП № 0374355/26.07.2020 г.
Съобразявайки характера на административната принуда и засягането на обществените отношения, свързани с отчетността, е прието, че е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. В конкретния случай задълженото лице е допуснало нарушение на данъчното законодателство, касаещо отчетността, което води до неотчитане на приходи.
В обжалваната заповед не са изложени конкретни мотиви относно продължителността на запечатване на обекта и как по какви съображения е определен срок за запечатване от 14 дни. Изложените мотиви относно продължителността на запечатване на обекта са бланкетни, без конкретика относно особеностите на конкретния случай.
Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят „****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. ****, ул. „****“ № ***, представлявано от Р.В.Д., който е подал настоящата жалба с твърдение за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Сочи се, че посоченото в заповедта лице В. Т. Н., което се твърди, че не е издало ФКБ е било малолетно /едва на 13 години/, като същото дете е дъщеря на управителката на дружеството-жалбоподател. Сочи се, че на датата на проверката от започване на работния ден до 12 ч. на обед не е имало други клиенти, а единствените и първи клиенти са били двамата проверяващи. Твърди се, че поради липсата на клиенти и в ситуация на локдаун поради обявеното извънредно положение – управителката на дружеството Р. Д. е почиствала стаите за гости на втория етаж, като е помолила своята малолетна дъщеря В. Т. Н. да следи за наличие на гости и при наличие на гости само да получи поръчката и да я отнесе до съответния клиент. Сочи се, че предвид възрастта на детето В. Н. на 13 години последната не е имала ангажимент да издава фискален бон, като се сочи, че това е било задължение единствено на майка й – управителя Р.В.Д.. Сочи се, че в крайна сметка именно управителят Р.В.Д. е регистрирала извършената продажба, като е издала ФКБ за контролната покупка в 12,24 часа. Сочи се, че причината за отпечатване на дневен отчет с оборот от 0.00 лева от фискалното устройство по настояване на контролните органи е тази, че до момента на контролната покупка от проверяващия екип на 26.07.2020 г. не е имало други клиенти в поверения търговски обект - механа. В заключение се отрича извършването на съставомерно нарушение на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.). Излагат се и съображения за липса на мотиви относно продължителността на срока на запечатване. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед, като се претендират и сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява адв. В.К. от ЛАК, която поддържа жалбата, сочи писмени и гласни доказателства, като поддържа и искането за присъждане на разноски съгласно списък на разноски на л. 60 от делото.
Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Д.И., в съдебно заседание намира жалбата за неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена. Ответникът сочи, че не се оспорват фактическите констатации от ПИП, като не се отрича нарушението, като намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. Ответникът сочи, че заповедта съдържа достатъчно мотиви, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито нарушение на материалния закон и целта на закона. Сочи, че е без значение кое лице физически е приело сумата от контролната покупка и дали същото е било малолетно. Ответникът претендира и разноски за юрисконсултска защита в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10827/07.08.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена на „****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. ****, ул. „****“ № ***, представлявано от Р.В.Д., ПАМ: запечатване на търговски обект – механа „*******“, находяща се в с. ****, ул. „****“ № *** , и експлоатиран от: „*******“ ЕООД с БУЛСТАТ *******, с адрес с. ****, ул. „****" № ***, и представляващ Р.В.Д. с ЕГН: ********** и забрана за достъп до него за срок от : 14/ четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал.1, т. 1. б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване /на 13.08.2020 г./. Жалбата е против заповед за налагане на принудителна мярка, която съгласно чл. 186, ал. 4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на АПК. Ето защо жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Доколкото нормата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС регламентира, че обжалването на заповеди за налагане на принудителни административни мерки се разглеждат по реда на АПК, то съдът е длъжен, в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, да обсъди не само основанията за незаконосъобразност, посочени от оспорващия, а да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. /на л. 22 от делото/ изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Няма спор по делото, а и се установява от представените от ответника доказателства, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от Ж.И.А.- Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като в обжалваната заповед изрично се сочи и Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г.., издадена от изпълнителния директор на НАП /на л. 22 от делото/, а видно от заповед на л. 28 от делото издателят на заповедта е заемал съответната длъжност към датата на издаване на заповедта.
Ето защо съдът намира, че началниците на отдели „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” са сред изрично овластените органи по приходите, които могат да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка - по чл. 186 от ЗДДС. Отделно видно от заповед на л. 28 от делото, се установява, че към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – издателят й Ж.И.А.е заемал длъжността Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Следователно, оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № 10827/07.08.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, с изключение на липсата на мотиви относно срока от 14 дни. Изложените в заповедта мотиви относно срока са бланкетни.
Съдът намира, че неизлагането на мотиви относно срока за запечатване от 14 дни е съществено нарушение на формата на административния акт.
Съдът намира изложените мотиви в ЗНПАМ относно срока на запечатване за бланкетни, без каквато и да било конкретика.
Отделно изложената в самата заповед фактическа обстановка не съдържа яснота, че лицето приело плащането е било малолетно, на видима детска възраст, като в обекта по време на проверката не е констатирано наличие на пълнолетни лица от персонала.
Ето защо съдът намира, че от една страна мотивите за налагане на процесната ПАМ противоречат на установената фактическа обстановка, която безспорно се установява от всички гласни и писмени доказателства, а от друга липсват конкретни мотиви относно срока от 14 дни за запечатване на обекта, което налага отмяна на заповедта поради нарушение на изискванията за форма по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Обжалваната заповед противоречи и на съдебната практика и изискванията за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК.
На следващо място, въпреки че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи, отделно нарушението е вече отстранено на 26.07.2020 г. с издаването на фискален бон на стойност 47,50 лв. на 26.07.2020 г. в 12,24 ч. /видно от копието на същия на л. 11 и л. 53 от делото/ – още преди издаването на обжалваната ЗНПАМ на 07.08.2020 г.
Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и то в степен, по-голяма от необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Посоченото е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК.
При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Както беше посочено по-горе, в процесната ЗНПАМ липсват конкретни мотиви относно срока от 14 дни.
Допълнително при затварянето на обекта за 14 дни се създават предпоставки за причиняване на вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел при констатирано еднократно нарушение и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска. След като към момента на издаване на процесната ПАМ – 07.08.2020 г. нарушението е преустановено още на 26.07.2020 г., то предотвратени са и вредните последици от него, поради което последващото налагане на ПАМ по своята същност има характер на наказание. За такова нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 22 ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да имат за последица незаконосъобразност на същата.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като липсват такива твърдения и от жалбоподателя.
Съдът намира, че обжалваната заповед противоречи на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Видно от всички писмени и гласни доказателства, а и няма спор, че процесното плащане на стойност 47,50 лв. е прието от малолетно лице на 13 години – В. Т. Н.. Същото лице е посочено в самия протокол за извършена проверка на л. 17-18 от делото, като лице приело плащането и върнало рестото. Същото лице е посочено и в мотивите на обжалваната заповед, където отново е посочено като лице, приело плащането - В. Н..
Обстоятелството, че В. Т. Н. е била малолетна на 13 години към датата на проверката на 26.07.2020 г. се установява и от удостоверение на раждане на л. 50 от делото, както и от свидетелските показания на бабата и дядото на В. Н. -свидетелите Р.К.Т.и В.Д.Т., разпитани в съдебно заседание на 05.05.2021 г.
Видно и от разпита на проверяващия служител на НАП Л.К.А. в съдебно заседание на 14.07.2021 г., същият нито потвърди, нито отрече, че лицето В. Н. е било на видима детска възраст.
Отделно установи се от всички гласни доказателства – свидетелски показания на свидетелите Р.К.Т.и В.Д.Т., както и показанията на Л.К.А., че по време на контролната покупка двамата проверяващи от екипа на НАП са били обслужени именно от малолетната В. Н., като е безспорно установено от всички гласни доказателства, че на процесната дата и място не е имало други клиенти в процесната механа, както и че не е имало възрастни лица от персонала на заведението.
Нещо повече, установи се от всички гласни доказателства, които са непротиворечиви, подробни и ясни, поради което съдът ги кредитира, че бабата и дядото на В. Н. – свидетелите Р.К.Т.и В.Д.Т. - са били на същия адрес, но на друго място без визуален контакт, като свидетелката Р.Т. е била в кухнята и не е имала визуален контакт с двамата единствени клиенти, които са и проверяващите от екипа на НАП, а свидетелят В.Д.Т. е бил в лятната градина.
Майката на В. Н. и управител на дружеството-жалбоподател Р. Д. е била на горния етаж, където се намират стаите за гости, поради което също не е осъществила пряк контрол върху действията на малолетното дете В. Н..
Ето защо съдът намира за безспорно от всички писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви по между си, подробни и ясни, че на 26.07.2020 г. плащането на сметка от 47,50 лв. с три банкноти по 20 лв. в 12,10 ч. е прието от малолетната В. Н., което е посочено изрично както в ПИП, така и в мотивите на обжалваната заповед. Същото малолетно дете е приело плащането, върнало е ресто на клиентите, които са били всъщност поверяващи от екипа на НАП, като не е издало фискална касова бележка /ФКБ/.
Фискална касова бележка е била издадена впоследствие на същия ден 26.07.2020 г. в 12,24 ч. от майката на малолетното дете, която е и управител на дружеството Р. Д., /видно от копието на фискален бон на л. 11 и л. 53 от делото/, като е установено, че майката Р. Д. по време на контролната покупка не е била в процесното заведение, като в същото не е имало други клиенти, нито е имало друг персонал на заведението.
Житейски обяснимо е, че при липса на други клиенти на заведението, освен двамата проверяващи от екипа на НАП, управителката Д., която е изпълнявала и длъжността сервитьор, е отсъствала за момент от процесното заведение, т.к. е била на горния етаж, което обяснява защо поръчката е приета от нейното малолетно дете В. Н., което всъщност е приело и плащането и е върнало рестото на проверяващите. Няма как да бъде вменено задължение на 13-годишно дете да издаде ФКБ, същото не е и служител на дружеството жалбоподател, поради което съдът намира, че не е осъществен съставът на соченото в обжалваната заповед административно нарушение.
Ето защо издадената заповед противоречи на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
По изложените по – горе съображения съдът намира, че обжалваната заповед следва да бъде отменена, като издадена при отменителните основания на чл. 146, т. 2 от АПК – нарушение на изискванията за форма, чл. 146, т. 4 от АПК – противоречие с материалноправни разпоредби, чл. 146, т. 5 от АПК - противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Съдът се съобрази и с константната практика на ВАС по идентични на настоящото дела:
Решение № 4335 от 05.04.2021 г. по адм.д. № 12828/2020 г., Решение № 4122 от 31.03.2021 г. по адм.д. № 11825/2020 г., Решение № 4063 от 30.03.2021 г. по адм.д. № 13473/2020 г. и др.
При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, като жалбоподателят претендира разноски, видно от списък на разноски на л. 60 от делото, за платена държавна такса от 50 лв., които разноски са доказани, видно от платежно нареждане на л. 10 от делото, както и разноски за адвокатски хонорар от 600 лв., които разноски са доказани, видно от договор за плавна защита и съдействие на л. 46 от делото. Общо ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на жалбоподателя в размер на 650 лв., които са своевременно претендирани и доказани.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. ****, ул. „****“ № ***, представлявано от Р.В.Д., Заповед за налагане на ПАМ № 10827/07.08.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена на „****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. ****, ул. „****“ № ***, представлявано от Р.В.Д., ПАМ: запечатване на търговски обект – механа „*******“, находяща се в с. ****, ул. „****" № *** , и експлоатиран от: „*******“ ЕООД с БУЛСТАТ *******, с адрес с. ****, ул. „****" № ***, и представляващ Р.В.Д. с ЕГН: **********, и забрана за достъп до него за срок от: 14/ четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал.1, т. 1. б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: с. ****, ул. „****“ № ***, представлявано от Р.В.Д., сумата от 650 лв. /шест стотин и петдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: