Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 414
Стара Загора, 27.11.2023г.
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с
участието
на прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 571 по описа за 2023г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Ж.Х.О. с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0284-000374 от 08.08.2023г., издадена от ВПД
Началник група „Пътен контрол“ в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР –
Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на Ж.О. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на ППС”, за срок от шест месеца, считано от 07.08.2023г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за издаването му от некомпетентен орган, при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание чрез пълномощникът си по
делото жалбоподателят поддържа, че не е налице възприетата от административния
орган материалноправна предпоставка по
чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, с която законът свързва прилагането на
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“. Счита,
че доколкото от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че
наказателното постановление, с което на водача на автомобила е наложено
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца, не е влязло в сила към датата на издаване на обжалваната заповед, не е
било налице и посоченото в заповедта материалноправно основание за налагане на
ограничителната мярка на собственика на МПС. Направено
е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник група „Пътен контрол“ в Районно управление –
Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и
не взема становище по основателността на оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На Д. И.
Н> е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия
GА № 932681/ 07.08.2023г. Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че на 07.08.2023г., около 17.00 часа, в гр.
Казанлък, по ул. „Георги Бенковски“ до № 3 в посока запад-изток, Д. Н>
управлява МПС – лек автомобил Ауди А 7 с рег. № ******, собственост на Ж.Х.О.,
след като е лишен от това право по съдебен ред с влязло в сила НП №
22-0284-001831/ 29.09.2022г. на РУ – Казанлък от дата 09.06.2023г., с което виновно
е нарушил чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0284-000374 от 08.08.2023г., издадена от ВПД
Началник група „Пътен контрол“ в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР –
Стара Загора, на жалбоподателя Ж.Х.О. е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС – лек автомобил Ауди А 7 с рег. № ******, за срок от шест
месеца, считано от 07.08.2023г. Обжалваният административен акт е постановен на
основание чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с
констатациите, съдържащи се в съставения срещу Д. И. Н> АУАН серия GА №
932681/ 07.08.2023г., за това че на 07.08.2023г., около 17.00 часа, в гр.
Казанлък на ул. „Георги Бенковски“ до № 3, Д. Н> управлява МПС – лек
автомобил Ауди А 7 с рег. № ******, собственост на Ж.Х.О., след като е лишен от
това право по административен ред с влязло в сила НП № 22-0284-001831/ 29.09.2022г.
на РУ – Казанлък, влязло в законна сила на 09.06.2023г.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 23-0284-000374 от 08.08.2023г., в т.ч АУАН серия GА № 932681/ 07.08.2023г., Справка за нарушител/ водач за
лицето Ж.Х.О., както и представените от жалбоподателя доказателства относно
обжалването на НП № 22-0284-001831/ 29.09.2022г. и образуваното по жалбата АНД
№ 1206/ 2022г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с
ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед №
8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.1 ЗДвП/, сред които е и Началникът на група „Пътен контрол“ в РУ – Казанлък при
ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната ЗППАМ по чл.171, т.2а, б.
„а” от ЗДвП № 23-0284-000374 от 08.08.2023г. е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началник група „Пътен контрол“
в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на
предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.
Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие,
така и възприетите от правоприлагащия орган като релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване наличието на законово регламентираната
материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ „прекратяване регистрацията на
ППС“ в хипотезата по чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП – на
собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е лишено от право да
управлява моторно превозно средство по административен ред.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно
основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта
правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23
от ЗАНН). В случая ЗППАМ № 23-0284-000374 от 08.08.2023г. е издадена на
основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице
тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на Ж.О. с
обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от
фактическа страна се основава на това, че на 07.08.2023г., около 17.00 часа, в
гр. Казанлък на ул. „Георги Бенковски“ до № 3, Д. И. Н> управлява МПС – лек
автомобил Ауди А 7 с рег. № ******, собственост на Ж.Х.О., след като е лишен от
това право по административен ред с влязло в сила НП № 22-0284-001831/
29.09.2022г. на РУ – Казанлък.
Доколкото
не е спорно по делото, че МПС - лек автомобил Ауди А 7 с рег. № ****** -
превозното средство, което е било управлявано от Д. Н> и респ. което МПС е
обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е собственост на Ж.Х., очевидно
наложената на жалбоподателя ПАМ е в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл.
последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е управлявано от
лице, за което е налице някое от посочените в разпоредбата обстоятелства.
Принудителните административни мерки
/каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка
по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на
държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на
права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на
адресата, с цел постигане на определен
правен резултат. Законово регламентираното прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а,
б. „а”, предл. последно от ЗДвП на собственика на ППС, се свързва с
неправомерно поведение на водача на ППС – управление на МПС от лице, без да е правоспособен водач, или от лице,
което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от НПК. В случая, както вече беше посочено, изложените в
обжалваната заповед фактически основания за прилагането на ПАМ по чл. 171,
т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП, свързват налагането на ограничителната
мярка на собственика на МПС с неправомерно поведение на водача на МПС в
хипотезата на управление на автомобила от лице, което е било лишено от право да
управлява МПС по административен ред. Лишаването на едно лице от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или по административен ред, се
свързва са налагане на наказание - по ЗАНН или по НК. В конкретния случай наличието
на хипотезата на управление на МПС от лице, което е било лишено от право да
управлява МПС по административен ред, се основава на наложено по реда на ЗАНН
на водача Д. Н> административно наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца, с влязло в законна сила на 09.06.2023г. Наказателно
постановление № 22-0284-001831/ 29.09.2022г. на РУ – Казанлък. Съгласно
разпоредбата на чл. 64 от ЗАНН влизат в сила наказателни постановления, които
не подлежат на обжалване; които не са били обжалвани в законния срок и които са
били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. От доказателствата
по делото се установява, че Наказателно постановление № 22-0284-001831/
29.09.2022г., издадено от Началника на РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара
Загора, е било обжалвано от Д. Н> по съдебен ред, като по жалбата е било
образувано АНД № 1206/ 2022г. по описа на РС – Казанлък. След извършената от
съда служебна справка се установи, че с Решение № 111/ 09.05.2023г. по
посоченото дело, Наказателно постановление № 22-0284-001831/ 29.09.2022г. на
Началника на РУ – Казанлък, е било потвърдено. Решението на Казанлъшкия районен
съд обаче не е влязло в сила, тъй като е обжалвано от Д. Н> пред Административен съд – Стара Загора. По подадената от
Д. Н> касационна жалба е образувано КАНД № 228/ 2023г. по описа на
Старозагорския административен съд, производството по което дело не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт. След като НП № 22-0284-001831/
29.09.2022г. на Началника на РУ – Казанлък е оспорено по съдебен ред и към
момента на извършената от контролните органи проверка (07.08.2023г.), респ. към
датата на издаване на обжалвания акт (08.08.2023г.), наказателното
постановление не е потвърдено с влязло в сила съдебно решение, следва извода,
че НП № 22-0284-001831/ 29.09.2022г. не е било влязло в сила. Съответно към
дата 07.08.2023г. водачът Д. Н> не е управлявал автомобила при наложено, с
влязло в законна сила Наказателно постановление № 22-0284-001831/ 29.09.2022г.
на РУ – Казанлък, административно наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца. В този смисъл не могат да се приложат по отношение на
собственика на автомобила правните последици, с които законът в разпоредбата на
чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП свързва управлението на пътно превозно средство
от водач, лишен от право да управлява МПС по административен ред. Следователно
не е налице възприетата от административния орган материалноправна предпоставка по чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП за прилагането на принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на ППС“.
В
обжалваната заповед е посочено и че СУМПС на водача Д. Н> е отнето на дата
28.06.2023г. Действително управлението на МПС от лице, чието свидетелство за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от НПК, представлява самостоятелно материалноправно основание по чл. 171, т.2а,
б. „а” от ЗДвП за прилагането на ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС“ по
отношение на собственика на автомобила. Но в случая нито е обосновано, нито са
налице данни, още по-малко доказателства, че към 07.08.2023г. СУМПС на лицето,
управлявало автомобила – Д. И. Н>, да е било временно отнето по реда на
чл.69а от НПК (с привличането на лицето като обвиняем за престъпление по глава
единадесета, раздел ІІ от особената част на НК, в резултат на което
е причинена смърт или телесна повреда, както и за престъпление по чл. 325, ал.
3 от НК); или да е иззето в хипотезата на наложена ПАМ по чл.171,
т.4 от ЗДвП – при неизпълнение на задължение по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП или да е временно
отнето с издадена ЗППАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП. При липсата на доказателства, че
към датата издаване на обжалвания административен акт за прилагане на ПАМ по
чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, СУМПС на водача Д. Н> е било временно отнето
по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, недоказано се явява съществуването
и на това материалноправно основание за налагане на оспорената принудителна
административна мярка по отношение на собственика на МПС – Ж.О..
Предвид така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от гл.т на закона административният орган е приел, че притежаваното от Ж.О. МПС - лек автомобил Ауди А 7 с рег. № ******, на 07.08.2023г. е било управлявано от лице, което към тази дата е било лишено от право да управлява МПС по административен ред с влязло в законна сила Наказателно постановление № 22-0284-001831/ 29.09.2022г. на РУ – Казанлък и съотв. че при описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка се е следвало налагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП по отношение на собственика на МПС – Ж.Х.О..
Оспорената
заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Не е спазено и изискването по чл.35
от АПК - преди издаването на заповедта не са изяснени всички факти и
обстоятелства от значение за случая.
С
оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ № 23-0284-000374
от 08.08.2023г. на Началник група в РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара
Загора, като постановена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ж.Х.О., ЕГН **********, с адрес ***, Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-0284-000374 от 08.08.2023г.,
издадена от ВПД Началник група в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР –
Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а,
б. „а“ от ЗДвП, на Ж.Х.О. е наложена принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на ППС” - лек автомобил Ауди А 7 с рег. № ******,
за срок от шест месеца, считано от 07.08.2023г., като
незаконосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5,
изр. второ от ЗДвП.