№ 199
гр. Смолян, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20225400500137 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С решение №377/05.11.2021г. по гр.д. №194/2021 районен съд –Смолян
е осъдил ИзиРентБългария ЕООД, с ЕИК **, с адрес гр. Несебър, ж.к.
к.к.Слънчев бряг,хотел Карлово ет. партер, ап. химическо
чистене,представлявано от С.К., да заплати на Б.И.М., с ЕГН **********, с
адрес с. Вишнево, община Баните, обл. Смолян, сумата в размер на 1 800,00
лева, представляваща получена без основание сума, усвоена от ответното
дружество от кредитната карта на ищеца на 04.11.2020г. да се уважи, ведно
със законна лихва от завеждане на исковата молба в съда 15.02.2020г. до
окончателното възстановяване на сумата.Смолянският районен съд е
отхвърлил иска на Б.И.М., с ЕГН **********, с адрес с. Вишнево, община
Баните, обл. Смолян, за осъждане на ИзиРентБългария ЕООД, с ЕИК **, с
адрес гр. Несебър, ж.к. к.к.Слънчев бряг ,хотел Карлово партер, ап.
химическо чистене, представлявано от С.Н.К. , да му заплати сумата от 1
200,00 лева, удържана от кредитната карта на ищеца на 04.11.2020г. и е
осъдил ИзиРентБългария ЕООД, с ЕИК **, с адрес гр. Несебър,ж.к.
,к.к.Слънчев бряг ,хотел Карлово , ет. партер, ап. химическо чистене,
представлявано от С.К., да заплати на Б.И.М., с ЕГН **********, с адрес с.
Вишнево, община Баните, обл. Смолян, съдебни разноски по делото в размер
на 720,00 лева.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№965/15.02.2022г. от
„ИзиРентБългария" ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.
1
Несебър, п.к. 8230, к.к. Слънчев бряг, Хотел Карлово, представлявано от
управителя С.К., чрез пълномощник - адв. Е.Т. срещу решение № 377/
05.11.2021 г. на Районен съд - Смолян по гр.д. № 194 / 2021 г.като излага
съображения за недопустимост на решението на районен съд –Смолян и в
условията на евентуалност - за неговата неправилност в частта, с която
„ИзиРентБългария" ЕООД е осъдено да заплати сумата от 1 800.00 лева,
ведно със законна лихва от 15.02.2021 г.Счита ,че въпреки възраженията на
пълномощника на търговското дружество пред първата инстанция, съдът не е
изпълнил задълженията си да укаже на ищеца да посочи банкова сметка
съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК. Сочи решение № 157от
17.05.2018 г. по гр. д. № 2489 / 2017 г., ГК, IV ГО на ВКС, в което законът
задължава само ищците да посочат банкова сметка в исковата молба, като
това изискване е въведено с изменения в ГПК след предявяване на исковете
по настоящето производство и то важи само ищците и за предявените
осъдителните искове - чл.127 ал.4 ГПК. Счита ,че редовността на исковата
молба съгласно чл. 127, ал. 1, 3 и 4 ГПК и чл. 128 ГПК е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото
на иск, за която съдът следи служебно до приключване на делото в
съответната инстанция - Определение № 22 от 21.01.2019 г. по ч. гр. д. N°
3986/2018 г., ГК, II ГО на ВКС.Твърди ,че преди последното открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца е подал молба, с която е
посочил своя банкова сметка. Видно от представеното по делото
пълномощно, обаче, той няма задължение да приема пари, за което
правомощие чл. 34 ГПК изисква изрично пълномощно. Твърди ,че
пълномощника на ответника е обърнал внимание на този факт на съда, но
както е видно - и това възражение, както всички останали доводи и
възражения е било неглижирано.Счита ,че в резултат на това се е стигнало
до постановяване на решение по нередовна искова молба, което рефлектира и
върху самия съдебен акт. Намира ,че процесуалното нарушение на страната,
подкрепено от бездействието на съда са довели и до липсата на реквизит на
съдебното решение. Съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва
да бъде посочена банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми
или друг, посочен от ищеца начин за плащане.Счита ,че исковата молба е
нередовна, защото не е платена дължимата за това държавна такса в пълен
размер.Районният съд е приел, че е предявен един иск, а всъщност става
въпрос за два иска, за всеки от които се плаща отделна държавна
такса.Твърди ,че цената на единия иск е 1 800.00 лева, за който държавната
такса е 72.00 лева, а другият е с цена - 1 200.00 лева, за който се дължи
такса в размер на 50.00 лева или общо 122.00 лева. По делото е представено
платежно нареждане за платена такса в размер на 120.00 лева.Счита ,че
решението се явява недопустимо и защото съдът се е произнесъл по
непредявен иск. Във втория абзац от диспозитива на съдебното решение се
посочва, че се отхвърля иска на Боян Илиев М. за заплащане на сума в размер
на 1 200.00 лева, удържана от кредитната му карта на 04.11.2020 г. Моли
въззивния съд да обърне внимание ,че от изложеното по-горе, а и от
исковата молба, такъв иск не е предявяван и неговото изменение, въпреки че
2
районният съд го е приел , счита ,че не е допустимо.В случай ,че въззивния
съд приеме решението за допустимо, то същото намира,че неправилно поради
съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния
закон и необоснованост.Допустимостта и правната квалификация на
предявения иск се определят от съда въз основа на твърденията на ищеца,
съдържащи се в обстоятелствената част на исковата молба, и заявения в нея
петитум. Ищецът е предявил един иск, който съдът посочва в доклада си по
чл. 140 от ГПК като „искове", но в същото време приема, че е за сумата от 3
000.00 лева. При положение че сумата е една, то няма как исковете да са
няколко.
В исковата молба се твърди, че „сумата е с размер на 3 000.00 лева
(формирана от 1200 лв. депозит, удържан на 05.10.2020 г. и 1800.00 лв.
изтеглени при връщане на автомобила на 04.11.2020 г.) обаче не е
възстановена на доверителят му от страна на ИзиРентБългария ЕООД."
Намира ,че въпреки че ищеца говори за сума, изложеното дава основание да
се твърди по безспорен начин, че се касае за две суми - депозит и изтеглена
сума. Счита ,че съда не е обвързан от правната квалификация, която страната
може да даде на предявения от нея иск(-ове), а е длъжен сам да определи
правната квалификация с оглед на изложеното в исковата молба.На стр. 6 от
съдебното решение съдът посочва, че „предявени са искове с правна
квалификация на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и акцесорния иск по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД". Моли съда да обърне внимание ,че иск по чл. 86 ЗЗД не е
предявен. Такъв ще бъде искът за претендиране на обезщетение за забава до
датата на подаване на исковата молба, каквото в настоящия случай счита ,че
не се претендира. Претенцията за заплащане на законната лихва след
депозиране на исковата молба е искане, а не иск.Твърди ,че сумата от 1
200.00 лева е платена на основание чл. 3, ал. 1 от Общите условия (т.е. няма
как да е без основание), съгласно който при получаване на автомобила
наемателят е длъжен да заплати депозит, чийто размер зависи от поръчания
клас автомобил, като тази сума се възстановява в рамките на 20 работни дни
след връщане на автомобила без забележки. Намира ,че е очевидно е, че в
настоящия случай са налице забележки, доколкото са констатирани щети по
наетото превозно средство.Счита ,че сумата не е получена без основание,
поради което намира ,че която и да е от хипотезите по чл. 55 ЗЗД ,не е
приложима по отношение на сумата от 1 200.00 лева. Счита ,че
ищеца се е съгласил с Общите условия и с плащането на тази сума, която
подлежи на връщане при определени условия.Ако ищецът твърди, че е в
забава в този случай, то налице е неизпълнение на договорно задължение, т.е.
връщане на сума, получена на договорно основание.Именно поради тази
грешна квалификация, счита ,че районния съд не е приел доводите му , че
сумата от 1 200.00 лева е възстановена преди завеждане на делото, т.е. този
иск следва да бъде отхвърлен. В обжалваното съдебно решение се съдържа
отхвърлителен диспозитив, но видно от мотивите и от диспозитива, съдът
неправилно е приел, че тази сума представлява част от един иск, а не отделен
и именно поради това не е присъдил и съответната част от разноските в полза
на ответника по делото.Въпреки че районния съд е отхвърлил претенцията за
3
сумата от 1 200.00 лева, жалбоподателя въвежда и това възражение, защото
намира, че районния съд неправилно е допуснал изменение на иска, ако се
приеме, че такова е направено от страна на ищеца. Въпросът за това и
правилността на действията на първоинстанционния съд счита ,че имат
значение във връзка с реализиране на отговорността за разноските.
Видно от диспозитива на обжалваното решение съдът е приел, че това е
сумата, удържана впоследствие - на 04.11.2020 г., а не депозита. В този
смисъл намира, че районния съд е допуснал съществено процесуално
нарушение ,тъй като е допуснал изменение на иска, без такова да е направено
и ако въззивния съд приеме, че е направено,счита ,че то е в нарушение на чл.
214 ГПК.Поради това и с оглед на въведените с исковата молба факти
предявен е иск за връщане на сумата от 1 200.00 лева, платена като депозит по
договора за наем и предвид на факта, че са представени доказателства, че
сумата е върната преди подаване на исковата молба в съда, то счита ,че иска
следва да се отхвърли.Намира ,че съществено процесуално нарушение е, че
районният съд не е обсъдил нито едно от възраженията на ответника , нито
събрания по делото доказателствен материал в неговата цялост (който
подкрепя доводите на ответника ), поради което е достигнал и до погрешни
правни изводи. Съдът не е взел предвид нито едно от оспрованията на
ответника , нито заключението на вещото лице, нито протокола за връщане на
автомобила (който не е оспорен от ищеца).Счита ,че районния съд е
неглижирал и показанията на самото вещо лице в заседанието на 06.10.2021
г. Счита ,че районния съд е мотивирал решението си на база непълно,
едностранно и избирателно обсъждане на доказателствата. Районния съд е
приел за основателни възраженията на ищеца за нищожност на клаузите на
т. 3, ал. 3 и т. 7, ал. 3, изр. 1 от Общите условия , доколкото „така
формулирани, на наемателя е вменена отговорност въпреки липсата на вина и
противоречат на посочените правни норми. Ето защо и като нищожни
наемодателят не може, позовавайки се изцяло на тях, да възлага отговорност
на ищеца-наемател".Намира ,че разпоредбите на Общите условия не
противоречат на закона. Счита ,че същите са в съответствие с цитираните
норми на ЗЗД - обстоятелството, че в двете клаузи не е изрично посочено, че
отговорността на наемателя се изключва, ако са налице основания за
освобождаването му от отговорност, не означава, че той следва да понесе
такава отговорност. Напротив, точно обратното и това е така, защото
принципът в правото е, че всеки носи отговорност за действията си и само в
предвидените за това случаи - за действията на трети лица.Счита ,че ако
районният съд приема , че тези разпоредби са нищожни, то това не влече
след себе си нищожност на целия договор за наем. Резултатът ще бъде, че
посочените две клаузи няма да са приложими, а ще се заместят от действието
на съответните норми в закона. Поради това, да се отрече отговорността на
наемателя на базата на нищожност на посочените клаузи счита ,че е
неоснователно. В тази си част намира ,че решението противоречи на чл. 26,
ал. 4 ЗЗД.Счита ,че е доказано наличието на вреди (причиняване на щети на
наетия обект), в резултат на което съответното лице следва да понесе
отговорност.Намира ,че районният съд неправилно е оценил част от
4
доказателствения материал, а друга част изобщо не е обсъдена ,като счита че
това е съществено процесуално нарушение.В обжалваното решение съдът
приема, че ищеца няма вина за настъпването на ПТП и че не носи
отговорност за настъпилите вреди по автомобила. Съдът се обосновава с
писма от ОДМВР-Кърджали с per. № 130000-5522/16.06.2021 г. и с per. N2
130000-6467/12.07.2021г., както и Двустранен констативен протокол за ПТП
от 08.10.2020 г. Намира ,че така направените изводи на първоинстанционния
съд са неправилни.Съдът сам посочва, че при посещението на екип от
сектор "Пътна полиция"- Кърджали, за което свидетелства първото писмо,
„не е съставен протокол от служителите на сектор „Пътна полиция", т.е., че
реално е имало ПТП". Съдът посочва, че е получено „писмото рег. 130000-
6467/12.07.2021 г., с което допълнително са посочени и участниците в ПТП -
МПС К1279АХ, управлявано от Х. М., и МПС **, управлявано от Б.М.".
Дори и да е така, счита ,че отново не е конкретизирано действията на кого от
водачите са допринесли за причиняване на щетите.Районният съд излага в
мотивите си , че „в тази връзка е представено от ищеца заверено копие от
двустранен констативен протокол"за ПТП от 08.10.2020 г. /на л. 15 от
делото/, който е в подкрепа на посоченото в първото писмо на ОД на МВР, че
между участниците в ПТП явно е имало съгласие относно механизма на
ПТП". Следва цитиране на разпоредбата на чл. 123, т. Е, б. „Б" от ЗДвП, но
районният съд отново не препратил към въпроса за отговорността.В
заключение районният съд посочва, че „в случая е съставен двустранен
протокол, съдържат се подписи за водачите на МПС и този протокол не е
оспорен". Счита ,че е налице още едно съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, доколкото съдът не е взел предвид
възраженията на ответника . Моли въззивния съд да обърне внимание ,че
изрично още в първия абзац на стр. 3 от отговора на исковата молба е
възразил, че „поради това оспорва, че съществува протокола от ПТП, още по-
малко той е бил наличен към датата на връщане на автомобила". Именно в
резултат на тези оспорвания процесуалният представител на ответника е
поискал да се изискат съответните документи от ОДМВР-Кърджали. Това
нейно волеизявление е отразено в протокола от първото открито съдебно
заседание. Поради това напълно неоснователно е заключението на съда, че
протоколът не е оспорен (не е ясно на базата на какви факта е приел
районният съд това погрешно заключение).Твърди ,че пълномощникът на
ответника е поискал съдът да го изключи от доказателствения материал,
защото процесуалният представител на ответника признава , че не разполага с
оригинала му. Поради това възниква въпроса от какво, ако не от оригинал, е
заверено копието. Процесуалният закон казва, че щом оригиналът не бъде
представен, то той се изключва от доказателствата по делото. С оглед на това
процесуално нарушение на първоинстанционния съд моли да изключи
протокола от доказателствения материал и той да не бъде взет предвид като
доказателство по делото Счита ,че позоваването единствено и само на този
протокол като оневиняващо обстоятелство отново представлява съществено
процесуално нарушение. Счита ,че районния съд не е кредитирал аргумента
на ответника , че в полето „12 Обстоятелства" (колоната в средата на
5
констативния протокол) е посочено, че документа не служи за признаване на
отговорността Поради това счита ,че констатациите за това кой е виновен
не следва да имат правна стойност.Поради това съдебната практика приема,
че двустранният констативен протокол за ПТП представлява частен
свидетелстващ документ, който се ползва само с формална доказателствена
сила, като установява единствено, че лицата, посочени като автори на
протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на
удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието,
вината и причинените щети. За последните обстоятелства двустранният
протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички други
доказателства по делото.Счита ,че вината не се доказва и от приложените
писма на ОДМВР-Кърджали, защото в тях не се съдържат никакви
доказателства за това кой какво е направил и поради чии действия се е
достигнало до този резултат.Счита ,че районния съд въобще не е обсъдил и
приетото по делото заключение на вещото лице. Съдът дори не е изложил
мотиви защо не приема това заключение. Моли въззивния съд да обърне
внимание ,че вещото лице потвърдило , че има причинени щети, защото при
предаване на автомобила на наемателя (ищец по делото) при сключване на
договора за рента-кар не са отразени никакви вреди, т.е. автомобилът е
предаден без щети. Не се оспорва подписването на самия договор, в който
има схема на автомобила, и ако автомобилът имаше някакви външни
повреди, то това се отразява именно там.В същото време, при връщане на
автомобила е съставен констативен протокол с ответното дружество,
подписан от ищеца и неоспорен от него, в който са посочени вредите.
Възниква въпросът защо ищецът не е записал в него, че са резултат от ПТП,
за което той няма вина, или да се е подписал, че предава протокол, ако такъв е
съставен за инцидента. Подписал е протокола с отразяване на щетите без
никакви забележки.Счита ,че избирателността на първоинстанционния съд
продължава и с това, че напълно е неглижиран разпитът на вещото лице в
последното открито съдебно заседание. В него се посочва, че щетите, които
са описани в приемо-предавателния протокол, са повече от тези, които са
посочени в протокола за ПТП. Доколкото няма други доказателства, то,
следователно, за тези вреди в повече следва да отговаря ищецът - наемател по
договора. Т.е. дори и да се приеме, че протоколът за ПТП може да служи като
годно доказателство (което ние не приемаме и сме оспорили), то част от
щетите по автомобила счита ,че не са резултат от това ПТП. Липсват доводи
защо районният съд не е взел предвид това.Счита ,че в резултат на това,
съдът е нарушил разпоредбите на чл. 81 и чл. 233, ал. 1 ЗЗД, който сам цитира
в обжалваното съдебно решение. Намира, че по несъмнен начин е доказана
отговорността на ищеца и именно поради това искът за връщане на сумата от
1 800.00 лева счита ,че е неоснователен. Твърди ,че сумата е задържана като
неустойка по договора (което се признава от ищеца) и тази сума е използвана
за отстраняване на щетите.Въз основа на гореизложеното моли въззивния съд
да отстрани всички нарушения на процесуалните норми, било то и
несъществени, допуснати от първоинстанционния съд, да измени и допълни
доклада по делото с оглед на тези нарушения, да изключи протокола за
6
ПТП от доказателствения материал и да отмени решение № 377 от
05.11.2021 г. на районен съд- Смолян по гр.д. № 20215440100194 по описа за
2021 г. в частта, с която „ИзиРентБългария" ЕООД е осъдено да заплати сума
в размер на 1 800.00 лева, и вместо него да постанови ново, с което да
отхвърли този иск.Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№ 304/21.01.2022г.
от Б.И.М., с ЕГН **********, с адрес с. Вишнево, община Баните, обл.
Смолян чрез адв. М.Б. ,която намира ,че депозираната въззивна жалба е
допустима.,но разгледана по същество е изцяло неоснователна.Моли
въззивния съд да обърне внимание ,че по делото в молба, приета в съдебно
заседание от 06.10.2021., е посочена клиентска адвокатска сметка, по която да
бъде платено задължението, която не е лична сметка на адвоката, а специална
клиентска сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата . Счита ,че в тази
връзка на първо място изискванията по ГПК за посочване на банкова сметка
или друг начин за изпълнение е спазена. Не е посочено в закона изискване
банковата сметка да е лична на ищеца. Важното е да се посочи начин, по
който ищеца е съгласен да получи изпълнение.Сочи ,че в чл.127 ал.1, ал.2,
ал.З и ал.4 от ГПК е регламентирано съдържанието на исковата молба и в
този смисъл изискването, визирано в ал.4 е част от съдържанието на исковата
молба. Разпоредбата на чл.129 ал.2 от ГПК, регламентираща задължението w
правомощието на съда по проверка редовността на исковата молба обаче,
изрично сочи, че липсата на предвидения в чл.127 ал.4 от ГПК елемент от
съдържанието на исковата молба не е от категорията "нередовности" на
исковата молба, водещи до нейното обездвижване. Счита ,че с оглед на
правилото на чл.129 от ГПК съдът няма правомощия да указва на ищеца да
изпълни задължението си по чл.127 ал.4 от ГПК, като единствената последица
от непосочването на банкова сметка, която да намери отражение в съдебния
акт /чл.236 ал.1, т.7 от ГПК/, евентуално между страните да бъде повдигнат
спор за кредиторова забава.Непосочването на банкова сметка, с която е
предявен осъдителен иск,счита ,че не е основание, както за обездвижване на
исковата молба, като нередовна по реда на чл.129 ал.2 ГПК, така и да бъдат
приложени санкционните последици по чл.129 ал.З ГПК.Твърденията, че не
била заплатена дължимата такса,счита че са неоснователни. Цената на иска е
посочена в исковата молба и тя е 3000 лева. 4 % от 3000 лв е 120 лева, както
правилно е приел съдът. Предявен е един иск, което е видно и от
формулирания петитум на исковата молба, в който се претендира сумата от
3000 лева.Цената на иска се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде
повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание
за разглеждане на делото. Съдебната практика застъпва становището, че
въпросът за цената на иска не може да се пререшава впоследствие.
Законодателят е предвидил краен преклузивен срок за повдигане на въпроса
за съответствието между указаната от ищеца цена на иска с действителната
такава - най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като след
този момент цената на иска се стабилизира. Твърденията, че районния
съд се е произнесъл по непрядявен иск счита ,че са несъстоятелни. Видно от
исковата молба по делото се претендира следния петитум: „Моля да осъдите
7
ИзиРентБългария ЕООД, с ЕИК **, с адрес гр. Несебър, ж.к. К.К. СЛЪНЧЕВ
БРЯГ, ХОТЕЛ КАРЛОВО, ет. партер, an. химическо чистене, представлявано
от С.Н.К. да заплати на Б.И.М., с ЕГН **********, с адрес с. Вишнево,
община Баните, обл. Смолян сумата в размер на 3000 (три хиляди) лева,
представляваща получена без основание сума, усвоена от ответното
дружество от кредитната карта на ищеца на 04.11.2020г. и 05.10.2020г., ведно
със законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
възстановяване на сумата. С молба от 03.06.2021г. е уточнено, че
претендираната в исковата молба сума в размер на 3000 лева е формирана от
следните две вземания:
• 1800 лв (869,69 паунда) - усвоена от кредитната карта на доверителят и
на 04.11,2020г. при връщане на автомобила от ИзиРентБългария ЕООД;
• 1200 лв (паунда 579,79), усвоени от кредитната карта на доверителят и
на 04.11.2020г от ИзиРентБългария ЕООД (а не усвоените на 05.10.2020г.)
.Изрично в стр. 3 от Протокол № 399/30.06.2021 г. в първо по делото съдебно
заседание съдът е приел ,че намира за неоснователно възражението на
ответната страна, не се касае за нови претенции, както и в днешно съдебно
заседание процесуални представител на ищеца конкретизира, че сумата в
размер на 1200 лв представлява част от посочените суми още в исковата
молба. Съдът приема, че не се касае за нови искания и следва да се приеме, че
в уточнението с молба от 03.06.2021г. не се внасят нови обстоятелства и
твърдения във връзка с тези по искова молба“.
По отношение на твърденията за съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.Твърди ,че от сметката на доверителя и са
направени три транзакции:
1. депозит в размер на 1200 лв (579,79 паунда), усвоен от кредитната карта
на доверителят и от страна на ответника на 05.10.2020г. при наемане на
автомобила;
2. сума в размер на 1800 лева (869,69 паунда) усвоена от кредитната карта
на доверителя и на 04.11.2020г. при връщане на автомобила от
ИзиРентБългария ЕООД;
3. сума в размер на 1200 лв (паунда 579,79) усвоена на 04.11.2020г от
кредитната карта на доверителя и от страна на ИзиРентБългария ЕООД.
Общата сума усвоена от ИзиРентБългария ЕООД чрез трите извършени
транзакции от кредитната карта на доверителят и е в размер на 4200 лева.
С молба от 03.06.2021г. е уточнено, че претендираната в исковата молба сума
в размер на 3000 лв е формирана от следните две вземания:
• 1800 лв (869,69 паунда) - усвоена от кредитната карта на доверителят и
на 04.11.2020г. при връщане на автомобила от ИзиРентБългария ЕООД;
• 1200 лв (паунда 579,79), усвоени от кредитната карта на доверителят и
на 04.11.2020г от ИзиРентБългария ЕООД (а не усвоените на
05.10.2020г.)Направените уточнения твърди ,че са приети в доклада по
делото и са направени преди първото по делото заседание. В исковата молба
подробно е посочено, че от кредитната карта са извършени три транзакции.
8
Две от тях съвпадат по размер. Счита ,че не е спорно, че едната транзакция в
размер на 1 200 лв е възстановена преди завеждане на делото, затова и иска
не е предявен за 4200 лв, а за 3000 лв. Ищецът е уточнил във връзка с
указнията на районния съд , че претенцията от 1200 лв касае другата
транзакция в същия размер, осъществена на 04.11.2020г. С направеното
уточнение намира ,че не се въвеждат нови искания и обстоятелства, не се
предявяват нови искания.Т.Намира ,че твърденията, че е направено изменение
на иска са неверни. Твърденията за трите извършени транзакции са направени
още в исковата молба. Ново основание на иска би имало, когато ищецът се
позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата
молба, от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно
право. В случая това не е така, и счита ,че правилно районният съд е приел,
че не се касае за ново искания и твърдения, които да не са посочени в
исковата молба. В Определение № 289 от 26.05.2021г. PC - Смолян е дал
изрични указания на доверителят и Б.М. в едноседмичен срок да
конкретизира по какъв ред и как ответникът е теглил парични суми от
неговата кредитна карта с оглед твърденията му. В тази връзка молба от
03.06.2021г. са направени изрични уточнения, които съдът е приел в доклада
по делото. В тази връзка уточненията на исковата молба не представляват
изменение на иска.. Счита ,че не е налице изменение на иска по основание, а
само уточнение на първоначално заявената претенция и законосъобразно
районен съд - Смолян се е произнесъл по нея с оглед направеното уточнение.
Счита ,че дори и твърденията на ответника да се приемат, че се касаело за
изменение на иска (което оспорва), то счита ,че се е случило преди първо по
делото заседание и е допустимо с оглед на изричната разпоредба на чл. 214,
ал. 1, предл. 1 ГПК.
По отношение на нищожността на клаузите на т. 3, ал. 3 и т. 7, ал. 3, изр. 1 от
Общите условия ,счита ,че твърденията в тази част на жалбата са неясни.
Намира ,че правилно съдът е приел, че оспорените разпоредби от Общите
условия на типовия договор са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
тъй като противоречат на императивните разпоредби на чл. 81 и чл. 233, ал. 1
от ЗЗД. Предвид характера на коментираната правна норма същата
ограничава свободата на договаряне на страните. В този смисъл счита ,че е
недопустимо включването в договора на клауза, разширяваща отговорността
на наемателя и в случаите на вреди, причиняването на които не може да му
бъде вменено във вина. Независимо от договорната свобода, предвидена в чл.
9 ЗЗД, страните не могат да уговарят и да определят съдържание на договора,
което да противоречи на разпоредбите на ЗЗД и следователно клаузата на т. 7
(3) изр. 1 и на т. 3, изр. 3 от Общите условия към сключеният договор за наем
между странитесчита ,че са нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй
като противоречи на закона и в частност на разпоредбата на чл. 233, ал.1, изр.
2-ро ЗЗД и на чл. 81 ЗЗД.В този смисъл намира ,че в обжалваната част
решението е правилно.
Намира за неоснователни възраженията на ответното дружество, че
районния съд неправилно е кредитирал двустранен констативен протокол за
ПТП. Той е оценен от съда с оглед всичко доказателства по делото и не
9
отговаря на истината, че съдът го е ценил като такъв с материална
доказателствена сила. Съдът изрично се е мотивирал в решението си, че този
протокол изцяло съответства на информацията постъпила ОД на МВР -
Кърджали - сектор Пътна полиция в двете постъпили писма и за това го е
кредитирал. Протоколите за ПТП са два вида. Единият е когато между
водачите има съгласие за вината и обстоятелствата за настъпване на ПТП,
вторият вид е когато няма съгласие.Съгласно чл. 123, т. 3, б. ,,Б“ ЗДвП ако
между участниците в преместват превозните средства, така, че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.Съгласно
б. „В“ на цитирания член: ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. В този случай съгласно
чл. 125а ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи
издават протокол за посещението по чл. 125 на мястото на
пътнотранспортното произшествие. В чл. 125 ЗДвП са посочени изрично в
кои случаи е задължително посещението на органите на МВР.Т.е.счита ,че са
налице два различни протокола за ПТП, регулирани от ЗДвП - един който е
двустранен и се попълва от водачите, когато имат съгласие по
обстоятелствата, свързани с ПТП по чл. 123 ЗДвП и втори, който се издава от
органите на МВР, в случаи, уредени в закона по чл. 125а ЗДвП.
В исковата молба се твърди , че е съставен единствено двустранен
протокол между водачите, тъй като е налице съгласие за вината, а не и
протокол от органите на МВР. Твърди се единствено, че на място са повикани
органите на МВР. Посочените в протокола обстоятелства се потвърждават и
от постъпилата информация от МВР - Кърджали в постъпилото по делото
Съобщение № 939/01.07.2021г., в което са потвърдени участниците в ПТП,
времето, мястото и часът на събитието. Счита ,че тези данни напълно
съответстват на отбелязаното в протокола за ПТП. Т.е. този протокол
съответства на всички събрани по делото доказателства. В тази връзка дори
да се приеме, че същия е оспорен от ответника, то това оспорване е по
същество, като съдът изрично е посочил, защо кредитира протокола.В тази
връзка намира изводите на районен съд –Смолян за правилни.
Неоснователни са твърденията, че този протокол не доказвал вината за
извършване на ПТП. Именно в закона е уредено, че този протокол се
използва именно при липса на спор за вината, затова констатациите в него
счита ,че следва да се ценят.
Неоснователни намира ,че са и твърденията, че районния съд е приел, че
този протокол има материална доказателствена сила за отразеното в него.
Съдът го е преценил с оглед всички други доказателства по делото -
информация от ОД на МВР, представени снимки към ИМ, приети експертизи,
на които всички изложени в протокола обстоятелства съответстват.Районният
съд е приел, че доверителят и няма вина за настъпването на ПТП, при което
са настъпили повредите в автомобила. В тази връзка и изрично е посочил, че
10
не е нужно да коментира начина на определяне на тяхната стойност, какъвто
единствено е предмета на допусната експертиза. Моли въззивния съд да
обърне внимание, че предмет на експертизата е правилно ли са определени
стойността на вредите, а не какви са вредите.Счита ,че не е вярно, че
протокола, съставен при връщане на автомобила ,не е оспорен от доверителят
и. Твърди ,че това е направено в последния абзац на молба от 03.06.2021г
Изрично в протокола от първо съдебно заседание е оспорено и
обстоятелството за вида и размера на причинените вреди „доколкото те не са
описани в протокола при връщане на автомобила“, който е представен към
исковата молба Твърденията, че сумата в размер на 1800 лева представляват
стойността за отстраняване на вреди,счита ,че не се доказва в производството
пред районен съд -Смолян. В приетата по делото експертиза вещото лице
заявява, че общата стойност за възстановяването на нанесените щети е в
размер на 1017,20 лева. Според вещото лице това е обща сума за
възстановяване както на задната броня, така и на предната лява врата.Счита
,че по делото не са представени никакви доказателства за вреди по тази
врата, като изобщо не са направени и конкретни твърдения в какво се
изразяват вредите по тази врата. С молба от 03.06.2021г. ответника е оспорил
записванията в представения от ответниика протокол при връщане на
автомобила да са направени по време на приемане на автомобила. Този
протокол от 04.11.2020г. не е представен на български език, предвид
обстоятелството, че записванията са направени на английски език. С оглед на
това е изискано този протокол да бъде изключен от доказателствения
материал по делото.По делото твърди ,че не са представени доказателства
какви точно са причинените вреди. Вещото лице изрично е заявило в
заседанието по приемане на експертизата, че ИзиРентБългария не е отразило,
че има деформация или някакво увреждане по предната лява врата на колата.
Вещото лице е направило някакво предположение, че трябвало да се смени
цялата врата, което обаче не е подкрепено от никакъв доказателствен
материал. На вещото лице е поставена само задача да определи дали правилно
е определен размерът на вредите съобразно франшизата и каква е тяхната
пазарна оценка. На вещото лице не е поставяно въпрос да изследва какви са
причинените вреди по автомобила. Т.е. твърдението за наличие на вреди по
предната врата на колата е недоказано. Твърди ,че изрично в заседание е
оспорила щетите, които адв. Тумбев посочва за пръв път в първо по делото
заседание, доколкото същите не са посочени в представения протокол,
приложен към исковата молба . В тази връзка причинените вреди и техният
размер и в частност вреди „под вратата за пътници“счита ,че не е доказан в
производството.Моли въззивния съд да отчете, че твърдението на ответното
дружество, заявено в съдебно заседание е за вреди „под вратата за пътници“.
Не е уточнено коя врата и какви са вредите. Поначало страните трябва да
направят твърденията си, които да докажат със съответните доказателства.
Счита ,че по делото нито са конкретизирани какви са тези вреди „под вратата
за пътници“, нито са събрани доказателства, доказващи вредите. Без да е
направено твърдение за характерът на вредите, намира ,че не може те да се
конкретизират тепърва с доказателства.Поради това моли въззивния съд да
11
потвърди изцяло решение № 377/05.11.2021 г. по гр д 194/2021г. на районен
съд - Смолян като допустимо, правилно и постановено при съобразяване на
процесуалните правила. Претендира разноски за настоящото производство.
.
Постъпила е частна жалба с вх.№868/22.02.2022г. от
ИзиРентБългария „ЕООД гр.Несебър ,представлявано от С.К. чрез адв. Е.Т.
против решение №19/24.01.2022г. по гр.д. №194/2021г. по описа на районен
съд Смолян в частта, с която е оставено без уважение искането му по
чл.248 ГПК за изменение на основното решение в частта за разноските
Счита ,че районния съд неправилно е приел ,че сумата от 1 200 лева е
възстановена след завеждане на исковата молба Възстановяването на сумата
е станало на 14.01.2021г. Счита ,че районния съд е следвало не само да
отхвърли иска ,но и да присъди съответната част от разноските в полза на
ответното дружество с оглед изхода на делото .Поддържа и възражението за
прекомерност.Счита ,че делото се отличава с правна сложност ,а не
фактическа сложност , поради това възнаграждението на пълномощника на
ищеца счита ,че е прекомерно.Моли в този смисъл въззивния съд да се
произнесе.
Пред окръжен съд Смолян жалбоподателят „ИзиРентБърлгария
„ЕООД се представлява от адв.Е.Т. ,който поддържа изцяло депозираната
въззивна жалба. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като
незаконосъобразно и необосновано и отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани по подробни доводи избожени в писмена
защита.Претендира разноски
Въззиваемият Б. ИЛЧ. М. редовно призован , не се явява .Постъпила
е писмена защита от пълномощника му адв.М.Б. ,която поддържа
становище,че въззивната жалба е неоснователна като изразява доводи по
съществото на спора. Претендира разноски.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса ,
срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Ищецът Б.И.М. е предявил пред районен съд Смолян главен иск с
правно основание чл.55,ал.1предложение първо ЗЗД -да бъде осъден
ответника "ИзиРент България" ЕООД гр.Несебър да му заплати сумата в
размер на 3000,00 лева, представляваща получена без основание сума,
усвоена от ответното дружество от кредитна карта на ищеца на 04.11.2020г. и
05.10.2020г.и акцесорен иск за законната лихва върху главницата от 3 000
лева от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата и разноски по водене на делото.Твърденията в исковата молба са, че
ищецът Б.М. е бил направил резервация по интернет за наемане на кола под
наем от летището в гр. София за периода от 05.10.2020г. до 07.11.2020г. през
12
сайта на easy jet car rental, като му е издаден ваучер с номер на резервацията
ВG521633040 Във ваучера е посочено, че колата трябва да се заеме от
ЕаsуRеntBulgaria. Именно на основание направената резервация на
05.10.2020г. е сключен договор за наем на автомобил № 83908 между ищеца-
наемател и ИзиРентБългария ЕООД, с ЕИК **. в качеството на наемодател .
По силата на този наемен договор е отдадена под наем кола с
марка Рено Клио с рег. № ** за срок от 05.10.2020г. до 07.11.2020г. за сумата
от 310,75 GBR. Въз основа на сключения договор е бил направен от страна
на Б.М. депозит, който е трябвало да бъде възстановен в срок от 20-30
работни дни след връщането на автомобила. При наемане на автомобила
ИзиРентБългария ЕООД е изтеглил от кредитната карта на ищеца депозит в
размер на 1200 лева. На 08.10.2020г. в гр. Кърджали наетата кола е била
блъсната от водач на автомобил Ауди 80 с рег. № К ***, като вината за
настъпване на ПТП се установява ,че е на водача на Аудито. Докато наетият
автомобил Рено е бил паркиран същият е блъснат от автомобил Ауди
80,управляван от водача М.Х., който при паркиране е блъснал паркираното
Рено, което не е било в движение в момента на удара .
По делото е представен подписан между М.Х. и Б.М. двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 08.10.2020г.,
като виновния водач Х. има сключена застраховка гражданска отговорност в
ЗАД Булстрад. Протоколът е представен пред застрахователя на виновния
водач ЗАД Булстрад. Вследствие на удара задният ляв калник на наетия
автомобил е леко ожулен.Това е било констатирано в двустранно подписания
протокол. Ищецът е уведомил веднага наемодателя за настъпилото ПТП. като
му е представил и двустранния протокол за настъпило ПТП.
Ищецът твърди, че е върнал колата на 04.11.2020г. Впоследствие
след връщането на автомобила е съставен приемо-предавателен протокол към
договор за наем № 83908 от 07.11.2020г.,в който е констатирано, че
автомобила се връща с нови щети. Протоколът не е подписан от
Б.М..Въпреки удържания вече депозит в размер на 1200 лева (579,79 паунда)
при сключване на договора, на 04.11.2020г. ,при връщане на автомобила ,на
ищеца Б.М. са му били удържани още 1800 лева (869,69 паунда) от
кредитната му карта от страна на ИзиРентБългария ЕООД. На същата дата от
кредитната карта на ищеца ИзиРентБългария ЕООД е усвоило още 1200 лева
(паунда 579,79). Така общата сума усвоена от ИзиРентБългария ЕООД чрез
трите извършени транзакции от кредитната карта ищеца М. е в размер на
4200 лева.Твърденията в исковата молба са ,че след сигнал от ищеца Б.М. до
банката, че удържаната сума е изтеглена без никакво основание от страна на
ответното дружество, сумата в размер на 1200 лв (579, 79 паунда) е
възстановена доброволно по кредитната му карта от страна на
ИзиРентБългария ЕООД през месец януари 2021 г.
Б.М. твърди в исковата си молба , че сумата в размер на 3000 лева
(формирана от 1200 лева депозит, удържан на 05.10.2020г. и 1800 лева ,
изтеглени при връщане на автомобила на 04.11,2020г.) не е възстановена на
ищеца от страна на ИзиРентБългария ЕООД.Ищецът твърди ,че тази сума
общо от 3000 лева е изтеглена без да има основание за това.
13
Смолянският окръжен съд намира ,че обжалваното решение е
допустимо .Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че районният
съд бил постановил недопустим съдебния си акт- при нередовна искова
молба,тъй като не била посочена от ищеца банкова сметка на основание
чл.127,ал.4 ГПК Разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК (кореспондираща на
чл. 127, ал. 4 ГПК) сочи като част от съдържанието на съдебното решение и
конкретна банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми, или
друг посочен от ищеца начин за плащане. За да има такова съдържание едно
съдебно решение обаче е необходимо ищецът да изпълни задължението си по
чл. 127, ал. 4 ГПК и посочи с исковата си молба по осъдителен иск за парично
вземане банкова сметка или друг начин на плащане. С оглед на правилото по
чл. 129 ГПК съдът обаче няма правомощия да указва на ищеца да изпълни
задължението си по чл. 127, ал. 4 ГПК като единствената последица от
непосочването на банкова сметка или начин на плащане е тези реквизити да
не намерят отражение в съдебния акт, евентуално между страните да бъде
повдигнат спор за кредиторова забава, който стои извън произнасянето на
съда по депозираната искова молба. /В този смисъл е решение 160/27.02.
2020г. по гр.д. №3262/2019г. на ВКС –ІІІ гр.о./Освен това е видно от
приложена молба от Б.М. чрез адв.Блабанова с вх.№5759/06.10.2021г.,че е
посочена специална клиентска банкова сметка, по която може да бъде
изпълнено от страна на ответното дружество на задължението.
Неоснователно е възражението ,че държавната такса не е точно
събрана по предявения иск Претецията е била за 3000 лева и държавна такса
е 120 лева ,колкото е внесена.
Установява се по категоричен начин ,че сумата от 1 200 лева/579,79 паунда
/ усвоена от кредитната карта на Б.М. на 04.11.2020г. е била възстановена
на Б.М. в края на май 2021г. ,след завеждане на делото.Това обстоятелство се
признава и от пълномощника на ответното дружество в съдебно заседание
на 30.06.2021г. пред районен съд –Смолян В тази част ищецът не е
оттеглил исковата си претенция и поради това районния съд е отхвърли
иска за сумата от 1 200 лева В тази част решението не е обжалвано и е влязло
в законна сила.
Видно от протокол от съдебно заседание проведено на 06.10.2021г. по
гр.д. №194/2021г. е постъпила уточнителна молба от ищеца Б.М. чрез
адв.М.Б. , с която поддържа исковата претенция единствено за сумата 1 800
лева като сочи ,че след завеждане на делото е извършено плащане от
ответното дружество на сумата от 1 200 лева
Относно сумата от 1 800 лева /869,69 паунда / е видно ,че тази сума е
била усвоена от кредитната карта на Б.М. на 04.11.2020г. от Изи
РентБългария ЕООД , без основание .Пълномощникът на ответното
дружество твърди ,че тази сума от 1 800 лева е била задържана като
обезщетение за настъпилите вреди по наетия автомобил.
Не се спори от страните за възникналото между тях облигационно
отношение -сключен договор за наем на лек автомобил Рено Клио с рег.№
**,който е предаден на Б.М. за периода от 05.10.2020г до 07.11.2020г.както и
14
обстоятелството ,че на 04.11.2020г. ответното дружество е удържало от
кредитната карта на Б.М. 1 800 лева като обезщетение за настъпилите вреди
на отдадения под наем автомобил
Пред първата инстанция е било представено писмо от ОД на МВР[-
Кърджали- Сектор Пътна полиция Рег. 130000-5522/16.06.2021г., съгласно
което на 08.10.2020г. около 10:00ч. е постъпил сигнал за ПТП в гр.Кърджали,
като местопроизшествието е било посетено от екип на сектор „Пътна
полиция“- Кърджали и е записано като споразумение, не е съставен протокол
от служителите на сектор „Пътна полиция“, че е настъпило
ПТП.Представено е писмо Рег. 130000- 6467/12.07.2021г., с което
допълнително са посочени и участниците в ПТП- МПС ***,управлявано от Х.
М. и МПС **, управлявано от Б.М..
По делото е представено заверено копие от двустранен констативен
протокол за ПТП от 08.10.2020г./на л.15 от делото/, който установява ,че
между участниците в ПТП явно е имало съгласие относно механизма на ПТП.
Правилно районен съд Смолян е разсъждавал в мотивите на
обжалваното решение ,че съгласно чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД по делото се
установява , че вредите се дължат на причина, за която наемателят не
отговаря. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.81 от ЗЗД, установяваща, че
длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на
причина, която не може да му се вмени във вина.В случая се установява че
вина за ПТП е имал другия водач на МПС /Х. М./ ,който има данни по делото
,че има активна застраховка „Гражданска отговорност и не следва да се търси
отговорност за вредите от ищеца М..Поради това въззивния съд намира ,че е
ирелевантно назначаването и приемането на съдебна -автотехническа
експертиза по делото в първата инстанция.
Законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че разпоредбите
на т.3/ изречение 3-то / и на т.7/3изречение първо /от Общите условия са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречат на
императивните разпоредби на чл. 81 и чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Недопустимо е
включването в договора на клауза, която разширява отговорността на
наемателя и в случаите на вреди, причиняването на които не може да му бъде
вменено в негова вина,както е в конкретния случай
С оглед на обстоятелството ,че в обжалваната част ще следва да
бъде потвърдено решението на районен съд –Смолян ,въззивния съд
препраща на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния
съд.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК ще следва
да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника по жалба разноски за
въззивната инстанция в размер на 400 лева , представляващи договорено
,заплатено и своевременно поискано адв. възнаграждение за адв.Балабанова
по представен списък по чл.80 ГПК.
Смолянският окръжен съд с определение №205/08.04.2022г. по
в.гр.д. №115/2022г. се е произнесъл относно постъпилата частна жалба с
вх.№868/22.02.2022г. от Изи РентБългария „ЕООД ,в частта за разноските.
15
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №377/05.11.2021г по гр.д.
№194/2021г. по описа на районен съд гр.Смолян /поправено с решение за
очевидна фактическа грешка №19/24.01.2022г. по гр.д.194/2021г/. в частта ,с
която е осъдено ИзиРентБългария ЕООД, с ЕИК **, с адрес гр. Несебър, ж.к.
К.К.СЛЪНЧЕВ БРЯГ, ХОТЕЛ КАРЛОВО, ет. партер, ап. химическо чистене,
представлявано от С.К., да заплати на Б.И.М., с ЕГН **********, с адрес с.
Вишнево, община Баните, обл. Смолян, сумата в размер на 1 800,00 лева,
представляваща получена без основание сума, усвоена от ответното
дружество от кредитната карта на ищеца на 04.11.2020г. , ведно със законна
лихва от завеждане на исковата молба в съда 15.02.2020г. до окончателното
възстановяване на сумата и в частта , с която е осъдено ИзиРентБългария
ЕООД, с ЕИК **, с адрес гр. Несебър, ж.к. К.К. Слънчев бряг , Хотел
„Карлово „, ет. партер, ап. химическо чистене, представлявано от С.К., да
заплати на Б.И.М., с ЕГН **********, с адрес с. Вишнево, община Баните,
обл. Смолян, съдебни разноски по делото в размер на 720,00 лева,като
законосъобразно и обосновано постановено .
ОСЪЖДА ИзиРентБългария ЕООД, с ЕИК **, с адрес
гр. Несебър, ж.к. К.К. Слънчев бряг , Хотел „Карлово „, ет. партер, ап.
химическо чистене, представлявано от С.К., да заплати в полза на Б.И.М., с
ЕГН **********, с адрес с. Вишнево, община Баните, обл. Смолян, съдебни
разноски за въззивната инстанция в размер на 400/четиристотин /лева
РЕШЕНИЕТО в останалата част не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16