РЕШЕНИЕ
№ 20663
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251110112096 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от И. И. Г.-Д. против „Ф. Б.“ ЕООД с искане Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ************/********** г. да бъде прогласен за
нищожен поради противоречие на сделката със закона, а при условията на евентуалност
клаузата по чл. 5 от договора, предвиждаща задължение за кредитополучателя за
обезпечаване на кредита с поръчителство, да бъде прогласена за нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски
да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните бил сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит 1351365/16.05.2024 г., по силата на който ответното
дружество отпуснало в заем на ищеца сумата в размер на 400 лева, която
кредитополучателят следвало да върне в срок от 20 дни ведно с лихва в размер на 8,96 лева
или общо сумата в размер на 408,96 лева. Страната поддържа, че съгласно чл. 5 от
процесния договор кредитополучателят следвало да сключи договор за гаранция с „Multitude
Bank“, която се явява условие за отпускане на заема, като потребителят следвало да заплати
на дружеството-гарант сумата в размер на 99,04 лева. В исковата молба са изложени
твърдения, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като
не е посочен приложимият лихвен процент по сделката, липсват условията за издължаване
на кредита, липсва посочване на годишния процент на разходите, който да включва всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита и липсва методика
на формиране на годишния процент на разходите. Страната намира, че дължимата от
кредитополучателя такса по договора за гаранция не е включена в годишния процент на
разходите, по който начин бИ. нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В исковата молба
са изложени съображения, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да
бъде разгледано като елемент от общия разход на кредита на потребителя, тъй като е пряко
свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от
потребителя.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юриконсулт Г.
Г. оспорва поддържаните от ищеца доводи за нищожност на сключения между страните
договор. В депозирания отговор са изложени твърдения, че кредитополучателят може да
избере по свое усмотрение свой поръчител или този, предложен от кредитора, като
сключването на договор за парична гаранция не е задължително условие за отпускане на
заема. Процесуалният представител на страната поддържа, че договорът за гаранция е
отделно облигационно правоотношение, по което „Ф. Б.“ ЕООД не е страна. По изложените
доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца
бъдат възложени сторените от дружеството съдебни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1351365/16.05.2024 г. за нищожен, а при условията
на евентуалност клаузата по чл. 5 от договора, предвиждаща задължение за
кредитополучателя за обезпечаване на кредита с поръчителство, за нищожни е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор
за кредит с описано в исковата молба съдържание, както и че договорът, респ. процесната
клауза са недействителни на соченото правно основание.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно.
Процесният договор е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. В този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави
на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал.
13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатИ. на
потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява
предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в
случаите по, ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго
средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният
посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по, ал. 2
незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани
в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за
комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието „финансова услуга“ се съдържа в §
1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
2
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на
„средство за комуникация от разстояние“ - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че
това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние,
без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
В случая, процесният договор отговаря на изискванията за форма и съдържание,
предвидени в чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. В него са означени дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните, посочен е срока на
договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера на годишния
лихвен процент, който съгласно т. 8.2 от Общите условия е фиксиран за целия срок на
договора, посочена е информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Доколкото между страните е била уговорена една
погасителна вноска в размер на 408,96 лева, с посочен падеж на 05.06.2024 г., то резонно не
е било необходимо на ищеца да се предоставя погасителен план. Посочен е годишният
процент на разходите по кредита, а именно 49,82 % и общата сума, дължима от потребителя,
включваща главница в размер на 400 лева и лихва в размер на 8,96 лева, изчислена към
момента на сключване на договора за кредит, както и останалите изискуеми реквизити.
Клаузите на договора са написани с четлив шрифт, който е с размер, съобразно изискванията
на чл. 5, ал. 4 ЗПК. Договорът е сключен отдалечено при условията на ЗПФУ, поради което
съдът намира, че е изпълнена изискуема форма за траен носител по смисъла на чл. 10, ал. 1
ЗПК. Незабавно след сключването на договора за кредит е предоставена и преддоговорна
информация, посредством стандартния европейски формуляр, съгласно приложение 2. В
заключение съдът намира, че е осъществен фактическият състав по сключване на договор за
кредит по смисъла на чл. 6 ЗПФУР, вкл. изпълнение на задълженията на доставчика за
предоставяне на информация на потребителя, че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2
ЗПФУР и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора.
Страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е обезпечено с
поръчителство предоставено от „Multitude Bank“, вследствие на което между ищеца и
поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено
възнаграждение. На кредитора видно от клаузата по чл. 6 от договора е известно, че
кредитът е обезпечен именно с поръчителство предоставено от „Multitude Bank“. От
представения по делото договор за гаранция (поръчителство) се установява, че за така
предоставената гаранция кредитополучателят следва да заплати възнаграждение /такса за
предоставяне на гаранция (поръчителство)/, което в случая възлиза на 99,04 лева. Всички
тези обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя е известно, че потребителят ще
трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението от
предложеното от кредитора и единствено одобрено от него дружество - гарант. Това
възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването
на задълженията по него. Също така, попада в легалната дефиниция по § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, а примерно. В нея изрично е посочено, че в
общия размер на разходите по кредита попадат включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита. В случая предоставянето на обезпечение чрез сключването на договор за
поръчителство с предложено и одобрено от кредитополучателя дружество представлява
задължително условие, за да обвърже договора за кредит страните и да бъде получена сумата
по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на
годишния процент на разходите в договора за кредит, тъй като представлява част от тях.
Възнаграждението за гарант (поръчител), което се дължи в случая, безспорно
съставлява общ разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като
е възнаграждение, което е пряко свързано с договора за кредит, съставлява задължителна
услуга (в преддоговорната информация е изрично посочено, че за този вид кредит се изисква
предоставяне на обезпечение чрез договор за поръчителство/гаранция, подписан от
3
кредитополучателя) и е предварително известно на кредитора, доколкото гарантът е
предложен от него. Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК не изключва възможността някои
от общите разходи по кредита да произтичат от друг договор, стига те да са пряко свързани с
договора за кредит. Пряката свързаност в случая е очевидна и не се нуждае от специално
обосноваване, доколкото единствената цел на гаранцията /поръчителството/ е да бъде
отпуснат кредита, поради което и дължимата за нея такса съставлява общ разход по кредита,
който по силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК подлежи на задължително включване в ГПР.
Обстоятелството, че кредитополучателят не е посочил поръчител-физическо лице, а се е
съгласил на поръчителство от предложения от кредитора гарант, не освобождава кредитора
да отрази таксата за гаранта в ГПР по договора за кредит, още повече, че по смисъла на
закона ГПР не е бланкетен, а е индивидуален за всеки договор и изчисляването му се
извършва в зависимост от конкретните условия и обстоятелства, при които договора за
кредит се сключва. Наведеното обстоятелство, че ищецът е избрал поръчителя си е без
значение в случая. Видно от съдържанието на договора и на преддоговорната информация
на ищеца е предоставена единствено възможността да избира кой да бъде поръчителят -
избрано от него лице или „Multitude Bank“, но при всички случаи условие за сключване на
договора е било предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство, което се
одобрява чрез одобряване на кредита. След като ищецът е избрал възмездното
поръчителство от „Multitude Bank“, то ответникът е следвало да включи възнаграждението
за това поръчителство в ГПР, което обаче не е било сторено.
В заключение, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да
се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т.
1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От
изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за
кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В
този смисъл, като не е включил дължимата цена по договора за поръчителство в общата
сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от
договора, касаещи общата сума за погасяване и годишният процент на разходите, са
нищожни. Съдът намира, че посредством сключването на договор за поръчителство се
заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и е уговорен по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. Въпреки че формално в договора са посочени годишен
процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата
сума /99,04 лева/, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на
потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него
икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за
сключването му.
Липсата на разход в договора за кредит или стандартния европейски формуляр при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този смисъл
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и
4
Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение № 3321 от
21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22
ЗПК.
С оглед изложеното, съдът не следва да разглежда предявения в условията на
евентуалност иск за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 5 от процесния договор.
От извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че образуваните по искова
молба на И. К. Д. в периода от 27.04.2023 г. до 07.07.2025г. производства за признаване за
установено, че сключени между ищеца и различни дружества, сред които и ответното,
договори за кредит са недействителни, респ. предявени осъдителни претенции за връщане
на даденото по сключени договори за кредит, пред Софийски районен съд са общо 7. Към
момента на образуване на настоящото производство И. И. Г. е подала срещу „Ф. Б.“ ЕООД
искова молба за прогласяване на договор за потребителски кредит №
**************/************ г., по която е образувано гр. д. № 425/2025 г. по описа на
СРС, 46 състав, по което е постановено Решение № 8670/14.05.2025 г. С решението исковата
претенция е уважена, като в тежест на дружеството е възложено да заплати сумата в размер
общо на 580,52 лева сторени по делото съдебни разноски, от която сумата в размер на 525
лева адвокатско възнаграждение на адвокат М. М. за предоставена безплатна правна помощ
на ищеца. Както е възприето в актуалната практика на въззивната инстанция, обективирана
в Определение № 2694/11.02.2025 г. по ч. гр. д. № 1056/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-В състав,
Определение № 1423/24.01.2025 г. по ч. гр. д. № 155/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав и
Определение № 15334/03.10.2024 г. по ч. гр. д. № 10259/2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав,
Определение № 19191/08.10.2025 г. по ч. гр. д. № 10412/2025 г. по ЧЖ-I-Ж състав, ищецът
изцяло по свое усмотрение, макар и да има възможност да получи защита на правата си по
идентични договори за заем между същите страни в едно производство, е образувал няколко
искови производства за прогласяване нищожността на идентични по съдържание отделни
заемни договори, като с тези свои действа страната се домогва да увели задълженията за
разноски. Неупражняването на всички права в рамките на едно производство е изцяло по
волята на ищеца, а и негово право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява
положението на ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен
размер, надхвърлящ размера на разноските, който би бил присъден при упражняването на
правото на ищеца в едно производство. Да се приеме обратното, означава да се наруши чл. 3
ГПК и да се утвърди извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права. Следва
да бъде посочено, че се касае за едни и същи страни, едни и същи искове, касаещи договори
за потребителски кредити, които макар да представляват самостоятелни сделки, са сключени
при сходни условия, респ. основанието на исковите претенции е идентично, като в
допълнение исковите молби са типови с идентично съдържание. Формалното упражняване
на процесуални права не преследва легитимен интерес, а напротив цели в полза на ищеца да
бъдат присъдени съдебни разноски по всяко едно от отделните производства.
Предвид изложеното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски единствено за внесена държавна такса за разглеждане на спора, която би
била дължима и при кумулативно съединяване на исковете в едно производство, но не и
разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от И. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.
********************, иск против „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес
на управление в гр. *****************************, Договор за потребителски кредит №
***********/************ г., за нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на
5
управление в гр. ******************************, да заплати на И. И. Г., ЕГН
**********, с адрес в гр. *****************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 50 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ПОСТЪПВАНЕ в срока за обжалване на съдебното решение на молба по чл.
248 ГПК за изменение на постановения съдебен акт в частта относно разноските препис от
същата без да се докладва на съдията-докладчик да се изпрати за отговор на насрещната
страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото
да се докладва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6