№65
гр. Силистра, 19.06.2020 год.
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
проведено на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Краева
Огнян
Маладжиков
При
секретаря Г. Йовчева, като разгледа докладваното от съдия Кремена Краева
въззивно търговско дело № 62/2020 год. по описа на СОС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК.
Чех Агро-Холд ООД, ЕИК ********* обжалва Решение
№256/20.12.2019, постановено от Районен Съд Дулово по ГД-667-2018, в частта, в
която отхвърля частично, като неоснователен предявения от Чех Агро-Холд ООД
срещу Еко Фууд ЕООД иск за установяване, че ответникът дължи на ищеца парична
сума в размер на 2 500.00 лв., представляваща недължимо платена сума над
стойността на договорена цена за доставка на зърнокомбайн ведно със законна
лихва.
Искането е въззивният съд да постанови решение, с
което да отмени обжалваното решение, в
частта, в която се отхвърля частично, като неоснователен предявения от Чех
Агро-Холд ООД срещу Еко Фууд ЕООД иск за установяване, че ответникът дължи на
ищеца парична сума в размер на 2 500.00 лв., представляваща недължимо платена
сума над стойността на договорена цена за доставка на зърнокомбайн ведно със
законна лихва; и да постанови решение, с което да признаете за установено, че
Еко Фууд ЕООД, ЕИК *********, дължи на Чех-Агро Холд ООД, ЕИК *********,
парична сума в размер на 2 500 лв. (освен призанитата за дължима сума от 500
лв.), представляваща недължимо платена авансово сума по договор за
покупко-продажба; както и парична сума в размер на 626.40 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода 25.03.2016 г. до 10.09.2018 г.; както и
законна лихва за забава върху претендираната сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира
разноски за производството.
Ответникът Еко Фууд ЕООД, ЕИК ********* намира жалбата
за неоснователна и претендира за потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът
– след като прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за допустима, предвид на това, че е подадена от активно
легитимирано лице имащо правен интерес от въззивното производство, както и че е
спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС
намира въззивната жалба за неоснователна.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на осн. чл. 272 ГПК въззивната инстанция извършва препращане към изложените от него мотиви, като се има предвид и следното:
Неоснователно
е оплакванието във въззивната жалба на Чех Агро-Холд ООД за допуснато нарушение
на съдопроизводствените правила при прилагането на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК, довело
до изместване на преклузивните срокове за доказателствени искания на страните и
приемане на доказателства с определящо значение за крайните правни изводи на
съда. При отлагането на разглеждането на делото в съдебното заседание на 22.04.2019
г. районният съд не е допуснал процесуално нарушение. Съгласно разпоредбата на
чл. 142, ал. 2 ГПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат
да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В конкретния
случай съдът е докладвал за постъпило уведомяване от пълномощника на страната
за очакващо се раждане на детето му, във връзка с което придружава съпругата си
в болнично заведение и молбата му за отлагане на делото е приета за основателна.
Фактически неверни са твърденията на жалбоподателя за наличието на решаващи
възражения по този въпрос от неговия процесуален представител. Всъщност
процесуалният представител на страната е обективирал становище да не са дава ход
на делото и се уважи молбата на проц. представител на ответника/ л.30 от делото
– протокол от о.с.з./. Посочената от адв.А. причина въззивният съд намира юридически
достътъчна, за да не се даде ход на делото, тъй като управителя на ответното
дружество също не би могъл да предвиди внезапното препятствие пред
упълномощения от него адвокат да участва в заседанието и да организира
своевременно защитата си по делото. Ето защо при наличието на тези
обстоятелства районният съд правилно е отложил разглеждането на делото в
открито съдебно заседание за друга дата, като не е допуснал твърдяното от
въззивния жалбоподател процесуално нарушение. Предвид това допуснатите и приети
доказателства в проведените след 22.04.2019 г. съдебни заседания се явяват
надлежно събрани, поради което и въззивният съд ги кредитира. Същите в
съвкупност са достатъчни да обосноват извод, че е осъществена сделка по
прихващане на аванс чрез доставка на части за зърно комбайна. Доводите черпени от неиздаването на фактура
за тях, не обуславя самостоятелно тезата на ищеца в писмени бележки и
въззивната му жалба, че всъщност получените от него части – ремъци и ножове са елементи от
комплектоването на зърно – комбайна и са включени в общата заплатена цена за
веща, за изпращането на които е водил разговори с ответника. По този въпрос
освен изложеното от първата инстанция следва да се има предвид и това, че в
първото съдебно заседание ищецът не е изложил никакво становище относно
твърдените от насрещната страна (още с отговор
на исковата молба)
обстоятелства за извършена договорна компенсация. В
това заседание той не е оспорил посочените твърдения на ответника, нито е
поискал събиране на доказателства за установяване на факта, че след фактическо
получаване на вещта е направил възражения относно окомплектоваността
на доставката. Тази
теза е застъпена когато пред първоинстанционния съд ответникът поискал от
управителя на дружеството ищец да отговори на въпросите получавал ли е
куриереска пратка от ответника и какво е съдържала пратката, водени ли са
разговори с ответника за начина на разплащане на признатата от ответника за
дължима сума от 500лв., имало ли е устна договорка между управителите на двете
дружества, че недължимоплатената като авакс сума в размер на 3000лв. е следвало
да бъде приспадната от стойността на изпратените части за селскостопанската
техника. Тези обясненията на управителя на ищцовото дружество
не бива да се кредитират като независим източник на доказателствена информация,
а следва да се съпоставят с по - категорични доказателства, разкриващи данни в
същия смисъл, каквито в настоящото производство липсват. Изтъкнатото
в жалбата като приетото във вреда на ищеца от съда, че стойността на процесиите
части се явява доказана само на базата на едно писмено доказателство - проформа
фактура, която не е подписвана и не е приемана от ищеца, не може да обоснове
различен решаващ извод, тъй като дори да бъдат игнорирани на показанията на
св.Али по този въпрос, сделката е
търговска и на основание чл. 326 ТЗ, ако цената по договор за продажба не е
определена и не е уговорено как ще бъде определена, счита се, че страните са се
съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на
продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства. Възражения относно
твърдяната стойност на процесните части не са правени в първата инстанция,
поради което и въззивният съд приема посочената от ответника сума като стойност
на получените от ищеца части за селскостопанска техника.
Обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди.
Воден
от изложеното и на основание чл.271, ал. ГПК съставът на ОС Силистра
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №256/20.12.2019, постановено от
Районен Съд Дулово по гр.д.№667/2018г.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: