№ 31135
гр. София, 05.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110160913 по описа за 2022 година
намира следното:
По делото са постъпили: 1) молба от адв. В. ****** С., процесуален представител на
ответницата Р. И. С., от 18.08.2023 г. за изменение на постановеното по делото решение от
25.07.2023 г. в частта за разноските, като присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв
адвокатско възнаграждение в полза на адв. В. С. бъде увеличено до сумата от 1200 лв. на
основание чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения; 2) молба от адв. С. ******* Д., процесуален представител на ответницата Г.
К. С., от 18.08.2023 г. за изменение на постановеното по делото решение от 25.07.2023 г. в
частта за разноските, като присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско
възнаграждение в полза на адв. С. Д. бъде увеличено до сумата от 1200 лв. на основание чл.
2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; 3)
молба от адв. **********, процесуален представител на длъжника Г. К. С., от 18.08.2023 г.
за изменение на постановеното по делото решение от 25.07.2023 г. в частта за разноските,
като в нейна полза бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в заповедното производство в размер на 200 лв.; както и 4) молба от адв.
*********, процесуален представител на длъжника Р. И. С., от 18.08.2023 г. за изменение на
постановеното по делото решение от 25.07.2023 г. в частта за разноските, като в негова
полза бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в заповедното производство в размер на 200 лв. Ищецът ******** счита
молбите за неоснователни.
Исканията по чл. 248 ГПК са направени в законоустановения срок (двуседмичният срок за
обжалване на решението), като по делото са представени от ответниците списъци на
разноските по чл. 80 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по
същество, същите са неоснователни.
1
В съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в решението е присъдено
възнаграждение на процесуалните представители на ответниците съобразно отхвърлената
част от исковете. Съдът намира, че възнаграждението не следва да бъде увеличавано поради
неприложимост на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. От една страна,
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата има значение, когато е уговорено и заплатено
възнаграждение по всеки отделен иск, но не и когато адвокатското възнаграждение се
определя в минимален размер от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАд. От друга страна,
разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и на чл. 72, ал. 1 ГПК използват
понятието „интерес“. В случая са предявени четири обективно кумулативно съединени
искове, но и четирите са в защита на един интерес и не изискват отделна линия на
процесуално представителство по всеки от тях, същите са оценяеми и възнаграждението
следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като съдът
е изчислил минималното възнаграждение за процесуално представителство по делото
съобразно сбора на претенциите и е присъдил съответна част от възнаграждението с оглед
отхвърлената част от исковете. Възнаграждението за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното
дело и когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се
определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на
всички искове. В този смисъл – Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
2982/2019 г., II т. о. Ето защо, молбите по чл. 248 ГПК на адв. С. и адв. Д. следва да се
отхвърлят.
Съобразно трайната съдебна практика, обективирана в Определение № 45 от 23.01.2019 г.
на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т.
д. № 236/2020 г., II т. о., и др., в рамките на производство по чл. 422 ГПК и при отхвърляне
на иска срещу длъжника не му се дължат разноски за подаване или мотивиране на
възражението в заповедното производство, тъй като то не се постановява в самостоятелно
състезателно производство и не е израз на материалноправна защита, а е само предпоставка
за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково
производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска.
Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си,
поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би
била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също
нещо, а присъждане на възнаграждение за дублираща се адвокатска защита в заповедното и
исковото производство би довело до неоснователно обогатяване. Ето защо, след като е
подал възражение и е проведено исково производство, в което е упражнил правото си на
защита, ответникът, респ. неговият процесуален представител при условията на безплатна
правна помощ, няма право на отделни разноски за адвокатско възнаграждение само за
заповедното производство. В случая ответниците са получили разноски за процесуално
представителство в исковото производство (съобразно изхода на спора и отхвърлената част
от исковете), поради което се явяват напълно възмездени за осъществената правна защита в
2
процеса. Ето защо, молбите по чл. 248 ГПК на адв. ****** и адв. ******** следва да се
отхвърлят.
С оглед на изложеното, съдът намира, че не е налице основание за изменение на решението
в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на адв. В. ****** С., на адв. С. ******* Д., на адв.
********** и на адв. *********, процесуални представители на ответниците Р. И. С. и Г. К.
С., от 18.08.2023 г. за изменение на постановеното по делото решение от 25.07.2023 г. в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3