№ 250
гр. См., 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – См. в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Гражданско дело №
20215400100218 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба на СД Бр. Н. С-ие – См., чрез адв. Е.В., в
която се твърди, че на 17.06.21г. дружеството получило покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ по изп.д. № 60/20г. по описа на ЧСИ С.Д., рег. № 917, с
район на действие ОС-См.. Изпълнителното дело било образувано по Акт за
установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 998/23.12.14г. по чл.
106-107 ДОПК на гл.експерт Местни данъци и такси в дирекция Финанси,
счетоводна дейност и бюджет при община См., с който били установени
задължения на дружеството, както следва: 1. Задължения за данък върху
недвижими имоти /ДНИ/: - по партида № 30260889014 за периода 2014г. за
сумата 291,14лв., от които 282,26лв. главница и 8,88лв. лихва; по партида №
30260889015, за периода 2013г., за сумата 563,67лв., от които 491,12лв.
главница и 72,55лв. лихва; по партида № 30260889016 за периода 2009г., за
сумата 1 691,04лв., от които 1 090,20лв. главница и 600,84лв. лихва; по
партида № 30260889016, за периода 2010г., за сумата 1 573,44лв., от които 1
090,20лв. главница и 483,24лв. лихва; по партида № 30260889017, за периода
2011г., за сумата 713,57лв., от които 534,27лв. главница и 179,30лв. лихва; по
партида № 30260889017, за периода 2012г., за сумата 625,51лв., от които
507,56лв. главница и 118,05лв. лихва; по партида № 30260889017, за периода
2013г., за сумата 574,34лв., от които 507,56лв. главница и 66,78лв. лихва; по
1
партида № 30260889017, за периода 2014г., за сумата 523,53лв., от които
507,56лв. главница и 15,97лв. лихва; по партида № 30260889018, за периода
2009г., за сумата 828,72лв., от които 534,27лв. главница и 294,45лв. лихва; по
партида № 30260889018, за периода 2010г., за сумата 771,09лв., от които
534,27лв. главница и 236,82лв. лихва; по партида № 30260889019, за периода
2009г., за сумата 15,51лв., от които 10,00лв. главница и 5,51лв. лихва; по
партида № 30260889019, за периода 2010г., за сумата 14,43лв., от които 10лв.
главница и 14,43лв. лихва; по партида № 30260889019, за периода 2011г., за
сумата 701,62лв., от които 525,32лв. главница и 176,30лв. лихва; по партида
№ 30260889019, за периода 2012г., за сумата 803,30лв., от които 651,72лв.
главница и 151,58лв. лихва; по партида № 30260889019, за периода 2013г., за
сумата 731,88лв., от които 646,79лв. главница и 85,09лв. лихва; по партида №
30260889019, за периода 2014г., за сумата 662,05лв., от които 641,85лв.
главница и 20,20лв. лихва, или общо за 11 084,94лв., от които 8 564,95лв.
главница и 2 519,99лихва.
2. Задължения за такса битови отпадъци /ТБО/: - по партида №
30260889008 за 2009г. за сумата 2,48лв., от които 1,60лв. главница и 0,88лв.
лихва; по партида № 30260889008 за 2010г. за сумата 2,31лв., от които
1,60лв. главница и 0,71лв. лихва; по партида № 30260889009 за 2009г. за
сумата 2,48лв., от които 1,60лв. главница и 0,88лв. лихва; по партида №
30260889009 за 2010г. за сумата 2,31лв., от които 1,60лв. главница и 0,71лв.
лихва; по партида № 30260889013 за 2010г., за сумата 28,89лв., от които
20,02лв. главница и 8,87лв. лихва; по партида № 30260889014 за 2014г. за
сумата 44,86лв., от които 43,50лв. главница и 1,36лв. лихва; по партида №
30260889015 за 2013г. за сумата 411,58лв., от които 358,61лв. главница и
52,97лв. лихва; по партида № 30260889016 за 2009г., за сумата 5 918,65лв., от
които 3 815,70лв. главница и 2 102,95лв. лихва; по партида № 30260889016 за
2010г., за сумата 5 507,02лв., от които 3 815,70лв. главница и 1 691,32лв.
лихва; по партида № 30260889017 за 2011г. за сумата 2 497,51лв., от които 1
869,96лв. главница и 627,55лв. лихва; по партида № 30260889017 за 2012г., за
сумата 784,63лв., от които 636,58лв. главница и 148,05лв. лихва; по партида
№ 30260889017 за 2013г. за сумата 720,33лв., от които 636,58лв. главница и
83,85лв. лихва; по партида № 30260889017 за 2014г. за сумата 656,62лв., от
които 636,58лв. главница и 20,04лв. лихва; по партида № 30260889018 за
2009г. за сумата 2 900,55лв., от които 1 869,96лв. главница и 1030,59лв.
2
лихва; по партида № 30260889018 за 2010г., за сумата 2 698,83лв., от които 1
869,96лв. главница и 828,87лв. лихва; по партида № 30260889019 за 2009г. за
сумата 54,23лв., от които 34,96лв. главница и 19,27лв. лихва; по партида №
30260889019 за 2010г. за сумата 50,46лв., от които 34,96лв. главница и
15,50лв. лихва; по партида № 30260889019 за 2011г. за сумата 61,55лв., от
които 46,09лв. главница и 15,46лв. лихва; по партида № 30260889019 за
2012г. за сумата 1 313,70лв., от които 1 065,81лв. главница и 247,89лв. лихва;
по партида № 30260889019 за 2013г., за сумата 1 197,10лв., от които 1
057,92лв. главница и 139,18лв. лихва; по партида № 30260889019 за 2014г. за
сумата 1 083.07лв., от които 1 050.02лв. главница и 33.05лв. лихва, или общо
25 939,16лв., от които 18 869,31лв. главница и 7 069,85лв. лихва.
3. Задължения по данък върху превозните средства /ДПС/: по партида
*******, за периода 2009г., за сумата 31,33лв., от които 20лв. главница и
11,33 лв. лихва; по партида *******, за периода 2010г. за сумата 21,84лв., от
които 15лв. главница и 6,84лв.лихва; по партида *******, за периода 2011г.
за сумата 20,04лв., от които 15лв. главница и 5,04лихва; по партида *******,
за периода 2012г. за сумата 14,80лв., от които 12лв. главница и 2,80лихва; по
партида *******, за периода 2013г., за сумата 13,58лв., от които 12лв.
главница и 1,58лв. лихва; по партида *******, за периода 2014г., за сумата
12,38лв., от които 12лв. главница и 0,38лв.лихва; по партида ********, за
периода 2009г. за сумата 104,97лв., от които 67лв. главница и 37,97лв.лихва;
по партида ********, за периода 2010г. за сумата 97,56лв., от които 67лв.
главница и 30,56лв.лихва; по партида ********, за периода 2011г. за сумата
89,49лв., от които 67лв. главница и 22,49лв.лихва; по партида ********, за
периода 2012г. за сумата 66,07лв., от които 53,60лв. главница и 12,47лв.лихва;
по партида ********, за периода 2013г. за сумата 60,65лв., от които 53,60лв.
главница и 7,05лв.лихва; по партида ********, за периода 2014г. за сумата
55,29лв., от които 53,60лв. главница и 1,69лв.лихва, или общо 588лв., от
които 447,80лв. главница и 140,20лв. лихви.
Ищецът твърди, че не дължал горните суми ведно с начислените
лихви, доколкото същите били погасени по давност. Тъй като давността не се
прилагала служебно, то изрично се позовавал на нея.
Поддържа, че за издаването на изпълнителния титул не било
проведено същинско съдебно дирене, тъй като в случая това бил акт за
3
установяване на публични задължения. Според чл. 4, ал. 2 ЗМДТ,
принудителното събиране на публични общински вземания можело да се
извършва освен от публични изпълнители по реда на ДОПК, така и от
съдебни изпълнители, по реда ГПК. В случаите, в които попадал и
настоящият, съдебният изпълнител не прилагал ДОПК и не разполагал с
правомощия да се произнесе по направено възражение за давност по чл. 171
ДОПК. Според чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител можел да
прекрати изпълнителното производство при представено влязло в сила
съдебно решение за уважен иск по чл. 439 ГПК, което обуславяло и
допустимостта на предявения иск. Вземанията по акт за установяване на
задължения по декларация по смисъла на чл. 106-107 ДОПК с №
998/23.12.14г., издаден от Д.Й., гл. експерт при отдел МДТ Дирекция
Финанси, счетоводна дейност и бюджет при община См., от които
задължения за данък върху недвижими имоти в размер на 11 084,94лв.,
задължения за такса битови отпадъци в размер на 25 939,16лв. и задължения
по данък върху превозните средства в размер на 588лв., представлявали
публични общински вземания, според чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК по отношение
на които се прилагали разпоредбите на чл. 171 и чл. 173 ДОПК.
Според чл. 171, ал. 1 ДОПК, тези вземания се погасявали с изтичане на
петгодишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща
годината през която следвало да се плати публичното задължение, а чл. 171,
ал. 2 ДОПК уреждал т.нар абсолютна погасителна давност от 10 години, за
която били ирелевантни спирания или прекъсвания на същата. Процесните
вземания касаели период от 2009г. до 2014г., за които бил издаден акт за
установяване на задължения по смисъла на чл.106-107 ДОПК №
998/23.12.14г.
С издаването на този акт от 23.12.14г.давността била прекъсната, и от
23.12.14г. започвала да тече нова петгодишна давност. Според изричната
законова регламентация, самото издаване на акта прекъсвало давността, а
липсата на връчване, респ. влизане в сила на акта, не се отразявало по никакъв
начин на давностния срок, тъй като задължението произтичало от закон.
Ищецът поддържа, че за всички вземания по акт № 998 давността била
прекъсната на същата дата 23.12.2014г., и от 23.12.14г., според чл. 172, ал.3
ДОПК, започвала да тече нова петгодишна давност, която не била прекъсвана
4
до 2020г., доколкото на 31.01.20г. било образувано изп.д. № 30/20г. по описа
на ЧСИ С.Д.. Или към момента на образуване на изпълнителното дело
давността била изтекла.
Според ТР № 7/15.04.21г. по т.д. 8/2019г. ОСС на ВАС І и ІІ колегия,
образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 ДОПК не
прекъсвало давността. Според същото решение, съобщението по чл. 222, ал. 1
ДОПК също не прекъсвало давността. Според ТР № 2/13г. по ТД №2/13г. на
ВКС давността се прекъсвала с извършване на същинско изпълнително
действие. В случая не били налице предпоставки, които водели до прекъсване
на давността.
Според ищеца, не били налице и отрицателните предпоставки на
разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Процесните вземания не били отсрочени
или разсрочени; вземането не било предявено в производство по
несъстоятелност; за вземането не било образувано наказателно производство;
изпълнението не било спряно по искане на длъжника; не била подадена жалба
за разрешаване на спор по гл. ХVІ, р. ІІа. Доколкото задълженията по
главниците, посочени в АУЗД № 998/23.12.14г. били погасени по давност, то
не се дължали и акцесорните такива за лихви след датата на издаване на акта,
23.12.2014г.
На следващо място, ищецът поддържа, че за част от вземанията по акт
№ 998/23.12.14г. била изтекла и абсолютната 10-годишна давност. Според чл.
171, ал. 2 ДОПК, този срок започвал да тече от първи януари на годината,
следваща годината, през която следвало да се плати публичното задължение.
Това означавало, че за задълженията, посочени по-долу, абсолютната давност
била изтекла. Те били, както следва, за задълженията за : данък недвижими
имоти по данъчна декларация 30260889016 за 2009г., в размер 1 691,04лв.,
абсолютната давност започнала да тече от 01.01.2010г. и изтекла на
01.01.2020г.; данък недвижими имоти по данъчна декларация 30260889018 за
2009г., в размер 828,72лв., абсолютната давност започнала да тече от
01.01.2010г. и изтекла на 01.01.2020г.; данък недвижими имоти по данъчна
декларация 302608890198 за 2009г., в размер 15,51лв., абсолютната давност
започнала да тече от 01.01.2010г. и изтекла на 01.01.2020г.; данък недвижими
имоти по данъчна декларация 30260889016 за 2010г, в размер 1573,44лв.,
абсолютната давност започнала да тече от 01.01.2011г. и изтекла на
5
01.01.2021г.; данък недвижими имоти по данъчна декларация 30260889018 за
2010г., в размер 771,09лв., абсолютната давност започнала да тече на
01.01.2011г. и изтекла на 01.01.2021г.; данък недвижими имоти по данъчна
декларация 30260889019 за 2010г. в размер 14,43лв., абсолютната давност
започнала да тече от 01.01.2011г. и изтекла на 01.01.2021г.
По задълженията такса битови отпадъци: такса битови отпадъци по
декларация 30260889008 за 2009г. в размер на 2,48лв., абсолютната давност
започнала да тече 01.01.2010г. и изтекла на 01.01.2020г.; такса битови
отпадъци по декларация 30260889009 за 2009г. в размер на 2,48лв.
абсолютната давност започнала да тече на 01.01.2010г. и изтекла на
01.01.20г.; такса битови отпадъци по декларация 30260889016 за 2009г., в
размер на 5 918,65лв., абсолютната давност започнала да тече на 01.01.10г. и
изтекла на 01.01.20г.; такса битови отпадъци по декларация 30260889018 за
2009г., в размер на 2 900,55лв., абсолютната давност започнала да тече на
01.01.10г. и изтекла на 01.01.20г.; такса битови отпадъци по декларация
30260889019 за 2009г., в размер на 54,23лв., абсолютната давност започнала
да тече на 01.01.10г. и изтекла на 01.01.20г.; такса битови отпадъци по
декларация 30260889008 за 2010г., в размер на 2,31лв., абсолютната давност
започнала да тече на 01.01.11г. и изтекла на 01.01.21г.; такса битови
отпадъци по декларация 30260889009 за 2010г., в размер на 2,31лв.,
абсолютната давност започнала да тече на 01.01.11г. и изтекла на 01.01.21г.;
такса битови отпадъци по декларация 30260889013 за 2010г., в размер на
28,89лв., абсолютната давност започнала да тече на 01.01.11г. и изтекла на
01.01.21г.; такса битови отпадъци по декларация 30260889016 за 2010г., в
размер на 507,02лв., абсолютната давност започнала да тече на 01.01.11г. и
изтекла на 01.01.21г.; такса битови отпадъци по декларация 30260889018 за
2010г., в размер на 2 698,83лв., абсолютната давност започнала да тече на
01.01.11г. и изтекла на 01.01.21г.; такса битови отпадъци по декларация
30260889019 за 2010г., в размер на 50,46лв., абсолютната давност започнала
да тече на 01.01.11г. и изтекла на 01.01.21г.
По задълженията за данък върху превозните средства: за автомобил с
рег.№ ******* за 2009г., в размер на 31.33лв., абсолютната давност започната
да тече на 01.01.2010г. и изтекла на 01.01.2020 г.; за автомобил с peг.№
******* за 2010г., в размер на 21,84лв., абсолютната давност започнала да
тече 01.01.2011г. и изтекла на 01.01.2021г.; за автомобил с peг.№******** за
6
2009г., в размер на 104,97лв. абсолютната давност започнала да тече на
01.01.2010г. и изтекла на 01.01.2020г.; за автомобил с peг.№ ******** за
2010г., в размер на 97,56лв., абсолютната давност започнала да тече на
01.01.2011г. и изтекла на 01.01.2021г.
Предявеният иск срещу ответника-взискател бил за установяване
несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение по
изп.д. № 60/20г. на ЧСИ С.Д..
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 439 ГПК
признае за установено по отношение на ответника община См., че не дължи
процесното задължение поради погасяване по давност на задълженията,
установени с акт за установяване на задължения № 998/23.12.14г., издаден от
гл.експерт в отдел МДТ, дирекция Финанси и счетоводна дейност при
община См.. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът, община См., признава иска частично по задълженията от
периода 2009-2010г. Отделно от това депозира възражение за недопустимост
на иска изцяло, евентуално за частична неоснователност на иска по
отношение на задълженията в периода 2011г.-2014г.
По възражението за недопустимост на иска поддържа, че компетентен
да се произнесе по възражението за изтекла погасителна давност бил органът,
който ръководел съответното производство. При установяването на публични
задължения с акт за установяване, това бил органът по приходите. В случая
това били служителите на общинската администрация, определени със
заповед на кмета, според чл. 3, ал. 3, пр. 1 и ал. 4 ЗМДТ, а при обжалване на
акта за установяване на задължения по административен ред – ръководителят
на звеното за местни приходи в съответната община – чл. 4, ал. 5 във вр. с чл.
107, ал. 4 ДОПК. В производството по принудително изпълнение по реда на
ДОПК компетентен да се произнесе по възражението за изтекла давност бил
публичният изпълнител, съответно директорът на ТДД – чл. 4, ал. 1 ЗМДТ
във вр. с чл. 266, ал. 1 ДОПК.
Установявало се от представените с исковата молба доказателства и
представените с отговора, че не било провеждано обжалване по
административен ред на акт за установяване на задължения по декларация
/АУЗД/ № 998/23.12.14г., издаден от Д.Й. – гл.експерт в отдел МДТ. АУЗД
бил редовно връчен на един от управителите на дружеството на 30.01.15г.,
7
който факт се установявал с известие за доставяне № 4100013671259 и влязъл
в сила на 13.02.15г.
Ответникът поддържа, че след като АУЗД установявал данъчни
задължения и същите не били обжалвани по реда на ДОПК, то следвало, че
било налице годно изпълнително основание за образуване на принудително
изпълнение. Ищецът считал, че била настъпила погасителна давност спрямо
задълженията в АУЗД №998/23.12.14г., като за периода 2009-2010г. била
настъпила абсолютна погасителна давност според чл. 171, ал. 2 ДОПК, а за
периода 2011-2014г. считал задълженията за погасени по силата на настъпила
5-годишна давност според чл. 171, ал. 1 ДОПК. Общ принцип в правото било,
че погасителната давност не се прилагала служебно, а длъжникът следвало да
се позове на нея. В случая следвало да се подаде възражение за изтекла
погасителна давност пред компетентния орган по административен ред.
Според ответника, с предявения по ГПК иск се заобикалял и
нарушавал предвиденият ред за отписване на задължения както и този
административно обжалване. В този смисъл исковата молба била
недопустима и не следвало да бъде разглеждана по общия исков ред.
При условията на евентуалност ответникът намира исковата молба за
частично основателна.
С исковата молба ищецът за пръв път направил възражение за изтекла
погасителна давност на посочените в АУЗД №998/23.12.14г. задължения.
Освен това, поради настъпил 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари
на годината, следваща годината през която следвало да се плати публичното
задължение, на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК и чл. 173, ал. 2 ДОПК
вземанията за периода 2009г. - 2010г. били отписани служебно.
Ответникът, община См., е представил протокол № 161/14.07.2021г.,
според който на основание чл. 171, ал 2 ДОПК били погасени задължения на
СД Бр. Н. С-ие в размер на 32 297,88лв. – данък върху недвижими имоти,
такса битови отпадъци и данък върху превозни средства за периода от
01.01.2008г. до 31.12.210г., изчислени към 14.07.21г. Представеният протокол
съдържал подробни мотиви относно основанието, размера и вида на
данъчните задължения, подлежащи на служебно погасяване. След
извършеното погасяване било адресирано уведомление до ЧСИ С.Д., с вх. №
08441/19.07.21г. по и.д. № 60/20г., за погасени суми промяна в
8
обстоятелствата по АУЗД. В този смисъл, направеното служебно погасяване
на задължения било своевременно действие на компетентните общински
органи. От възникване на данъчното задължение, установяването му с АУЗД
и предаването на акта за изпълнение, данъчното задължение не било погасено
с плащане.
Неоснователно било и твърдението, че по отношение на периода
2011г.-2014г. била настъпила погасителна давност. Този период не попадал
нито в уредената в чл. 171, ал. 2 ДОПК абсолютна давност, нито в уредената
в чл. 171, ал. 1 ДОПК давност от 5 години. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1
ДОПК определяла приложимата давност за публичните вземания, а
посоченият давностен срок можел да бъде спиран или прекъсван по реда на
чл. 172 ДОПК. Процесният акт за установяване на задължения по декларации
не бил погасен по давност за периода 2011г.-2014г. за посочените в акта
задължения. Ответникът поддържа, че с издаването на акт за установяване на
задължения по декларации № 998/23.12.14г. било поставено начало на нов
давностен срок от 5 години, в рамките на който общината предприела
действия по принудително събиране. Направено било искане за образуване на
изпълнително производство за принудително събиране на публични вземания
пред НАП-Пл. и процесният акт № 998/23.12.14г. бил предаден на ТД на
НАП-Пл., офис См. на 16.04.15г.
Според ТР № 7/15.04.21г. по тълк.д. № 8/2019 на ОСС на ВАС І и ІІ
колегии, образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 ДОПК и
съобщението по чл. 221, ал. 1 ДОПК не прекъсвали давността. В случая, освен
че било инициирано своевременно принудително събиране на публичните
вземания, било налице и налагане на обезпечителни мерки, които действия
според чл. 171, ал. 1, т. 5 ДОПК спирали давността.
Посоченото било видно от писмо изх.№ С210021-178-
0017752/20.07.21г. на НАП ТД-Пл., офис См.. С налагане на отделните
обезпечителни мерки по чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК спрял да тече и давностният
срок.
От изложеното следвало, че неоснователно в исковата молба се
твърди, че било налице погасяване на всички вземания на ответната община
по давност, посочени в акт № 998/23.12.14г. до датата на образуване на
изп.дело № 60/20г. на ЧСИ С.Д..
9
Претендира разноски.
Предявен е установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК с предмет
отричане правото на принудително изпълнение на ответника на вземанията
срещу ищеца, посочени в акт № 998/23.12.14г., поради погасяването им по
давност.
Тъй като искът е отрицателен установителен за несъществуване на
вземането, поради погасяване по давност, в тежест на ответника е да установи
съществуване на вземането, респ. да обори правопогасяващото възражение на
ищеца за изтичане на давността.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :
Поради извършеното от ответника частично признание на иска,
относно вземанията в периода 2009-2010г. и с оглед чл. 237, ал. 2 ГПК е
достатъчно позитивното за ищеца решение относно тази част от иска да се
основе единствено на посоченото признание, без да се излагат други
съображения.
Едновременно с това, необходимо е да се направят и следните
уточнения. Вземанията, посочени в акта № 998/23.12.14г. /л.20-26/, за периода
2009-2010г. действително са били погасени, поради изтичане на абсолютната
10-годишна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК, независимо от спирането или
прекъсването й в моментите, посочени в исковата молба.
Това обстоятелство е било установено и от ответника, който с
протокол № 161/14.07.21г. /л.57/ е отписал служебно вземанията срещу ищеца
за данък недвижими имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозни
средства, посочени в акт № 998/23.12.14г., за периода 01.01.08г.-31.12.2010г.
в размер на 32 297,98лв., представляващи главница и лихва 17 327,70лв., към
14.07.21г. В резултат на служебното отписване на тези вземания, взискателят
е изпратил до ЧСИ С.Д., рег. № 917, писмо от 15.07.21г. /л.58-59/, според
което към 14.07.21г. актуалният размер на задълженията по акт №
998/23.12.94г. за периода 2011г.-2014г. възлизал общо на 23 847,78лв., от
които 12 976,46лв. главница и 10 873,32лв. лихва.
Наред с това, с писмо от 12.07.21г. /л.60/, преди да пристъпи към
отписване на погасените поради изтичане на абсолютната давност публични
общински вземания за 2009-2010г. на 14.07.2021г. ответникът община См. е
поискал информация от ТД НАП – Пл., офис См., за предприетите
10
изпълнителни действия по изп.дело № 21100000015/10г., към което били
присъединени вземанията по АУЗД/23.12.14г.
С писмо от 20.07.21г. /л.60/ публичният изпълнител към ТД НАП –
Пл., офис См. е отговорил, че по посоченото изпълнително дело били
наложени обезпечителни мерки, както следва:ПНОМ изх. №С160021-022-
0014871/12.07.16г., ПНОМ изх.№ С17022-022-0002220/25.01.17г., ПНОМ изх.
№ С17022-022-0223838/22.04.17г., ПНОМ изх.№ С180022-022-
003124/30.01.18г., ПНОМ изх.№ С180022-022-0559346/21.08.18г., както и че
по искане на ответника принудителното изпълнение било прекратено с
разпореждане за прекратяване изх. № С200022-035-0195089/28.01.20г. и
преписката му била върната за последващи действия.
Макар да не е изрично посочено, от писмото е ясно, че с
разпореждането за прекратяване на изпълнителното дело от 28.01.20г. са
били отменени и наложените обезпечителни мерки, с което от тази дата е
отпаднала и последицата от налагането им – спиране на давността по чл. 172,
т. 5 ДОПК.
Въпросът, който ищецът поставя е дали с прекратяване на
изпълнителното производство пред публичния изпълнител и отмяната на
наложените в него и посочени по-горе обезпечителни мерки, с обратна сила
отпадат и последиците им, в случая – спиране на давността по отношение на
вземанията за периода 2011-2014г., или последиците от обезпечителните
мерки, в случая спиране на течението на давността за посочените вземания за
2011-2014г. се запазват, а отмяната на обезпечението има действие занапред,
по аргумент от чл. 433, ал. 4 ГПК.
За съда правилен е първият отговор, прекратяването на
изпълнителното производство води до обезсилване с обратна сила на всички
последици от извършените изпълнителни действия, с изключение на
придобитите до прекратяването права на третите лица, по аргумент от чл.
433, ал. 4 ГПК.
Затова с отпадането на последиците от спирането на давността поради
наложените обезпечителни мерки, прекъснатата с акта от 23.12.14г. давност
за тези вземания и започналата да тече нова 5-годишна давност от 23.12.14г.,
е изтекла на 23.12.19г., с което вземанията са били погасени по давност.
Тъй като този момент предхожда образуването на ново изпълнително
11
дело № 60/20г. на ЧСИ С.Д. и налагането на нови обезпечителни мерки
/запори/ по това изпълнително дело, основателен е доводът на ищеца, че
вземанията са били погасени по давност преди това.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Искът в частта относно вземанията в периода 2009-2010г. е
основателен поради извършеното от ответника признание на иска по чл. 237,
ал. 2 ГПК, което с оглед на всички обстоятелства по делото обосновава
уважаване на иска в тази му част.
По изложените по-горе съображения, искът е основателен и в
останалата си част, относно вземанията в периода 2011-2014г., който след
прекъсването на давността на 23.12.2014г., спирането й с наложените
обезпечителни мерки по изпълнителното дело на публичния изпълнител на
ТД на НАП, прекратяването му на 28.01.20г., и изтичането на давността за тях
най-късно на 01.01.20г., са били погасени по давност преди налагането на
първите обезпечителни мерки със запорните съобщения от 15.06.21г. /л.114-
118а от изп.д. № 60/20г. на ЧСИ №917/ по новообразуваното изпълнително
дело. Затова искът е изцяло основателен и следва да се уважи изцяло.
В този смисъл, т. 10 от ТР № 2/13г. по тълк.д. № 2/13г. на ОСГТК на
ВКС, решение № 42 от 26.02.16г. по гр.д. № 1812/15г. на IV г.о. на ВКС, №
10/16.02.16г. по гр.д. № 3231/14г. на IIIг.о. на ВКС, решение № 451/29.03.16г.
по гр.д. № 2306/19г. на Vг.о. на ВКС и др., както и правната доктрина
относно обратното действие на обезсилването на изпълнителните действия
при прекратяване на изпълнителното производство. Така Д.С., Ж.Ст. в
Граждански процес, т. II, С.1955г., част I, дял I, гл. IV, §13, т. 2, стр. 96-98
„Втората последица на прекратяването е отменяването на вече извършените
действия и заличаването на техните правни последици с обратна сила. Това
значи, че възбраната и запорът ще се считат, като да не са били налагани.“,
Л.К., Гражданско съдопроизводство, т. II, С.2010, гл. VII, §34, т.4, стр. 255, т.
4 „По принцип с обратна сила се обезсилват извършените до този момент
/изпълнителни действия/“.
Поради уважаване на иска и с оглед на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати и направените по делото разноски на ищеца в размер на
3 200,48лв., от които 1 504,48лв. държавна такса и 1 700лв. адвокатско
възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на делото не е
12
прекомерно.
Затова и на посоченото основание, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 439 ГПК по иск на Бр. Н.
С-ие събирателно дружество, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. См., ул. В.Р. 53, представлявано и управлявано от Ил. Л. Н. и
Й. Л. Н., съдебен адресат гр. Пл., ул. Ж. п. № 9, адв. Евг. В., по отношение на
община См., бул. Б. № 12, представлявана от кмета Н. М.,
не съществуват вземанията, поради погасяване по давност, посочени в
Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 106/107 ДОПК №
998/23.12.14г., издаден от издаден от Д.Й., гл. експерт при отдел МДТ
Дирекция Финанси, счетоводна дейност и бюджет при община См., както
следва:
1. Задължения за данък върху недвижими имоти /ДНИ/: - по партида №
30260889014 за периода 2014г. за сумата 291,14лв., от които 282,26лв.
главница и 8,88лв. лихва; по партида № 30260889015, за периода 2013г., за
сумата 563,67лв., от които 491,12лв. главница и 72,55лв. лихва; по партида №
30260889016 за периода 2009г., за сумата 1 691,04лв., от които 1 090,20лв.
главница и 600,84лв. лихва; по партида № 30260889016, за периода 2010г., за
сумата 1 573,44лв., от които 1 090,20лв. главница и 483,24лв. лихва; по
партида № 30260889017, за периода 2011г., за сумата 713,57лв., от които
534,27лв. главница и 179,30лв. лихва; по партида № 30260889017, за периода
2012г., за сумата 625,51лв., от които 507,56лв. главница и 118,05лв. лихва; по
партида № 30260889017, за периода 2013г., за сумата 574,34лв., от които
507,56лв. главница и 66,78лв. лихва; по партида № 30260889017, за периода
2014г., за сумата 523,53лв., от които 507,56лв. главница и 15,97лв. лихва; по
партида № 30260889018, за периода 2009г., за сумата 828,72лв., от които
534,27лв. главница и 294,45лв. лихва; по партида № 30260889018, за периода
2010г., за сумата 771,09лв., от които 534,27лв. главница и 236,82лв. лихва; по
партида № 30260889019, за периода 2009г., за сумата 15,51лв., от които
10,00лв. главница и 5,51лв. лихва; по партида № 30260889019, за периода
2010г., за сумата 14,43лв., от които 10,00лв. главница и 4,43лв. лихва; по
партида № 30260889019, за периода 2011г., за сумата 701,62лв., от които
13
525,32лв. главница и 176,30лв. лихва; по партида № 30260889019, за периода
2012г., за сумата 803,30лв., от които 651,72лв. главница и 151,58лв. лихва; по
партида № 30260889019, за периода 2013г., за сумата 731,88лв., от които
646,79лв. главница и 85,09лв. лихва; по партида № 30260889019, за периода
2014г., за сумата 662,05лв., от които 641,85лв. главница и 20,20лв. лихва, или
общо за 11 084,94лв., от които 8 564,95лв. главница и 2 519,99лихва.
2. Задължения за такса битови отпадъци /ТБО/: - по партида №
30260889008 за 2009г. за сумата 2,48лв., от които 1,60лв. главница и 0,88лв.
лихва; по партида № 30260889008 за 2010г. за сумата 2,31лв., от които
1,60лв. главница и 0,71лв. лихва; по партида № 30260889009 за 2009г. за
сумата 2,48лв., от които 1,60лв. главница и 0,88лв. лихва; по партида №
30260889009 за 2010г. за сумата 2,31лв., от които 1,60лв. главница и 0,71лв.
лихва; по партида № 30260889013 за 2010г., за сумата 28,89лв., от които
20,02лв. главница и 8,87лв. лихва; по партида № 30260889014 за 2014г. за
сумата 44,86лв., от които 43,50лв. главница и 1,36лв. лихва; по партида №
30260889015 за 2013г. за сумата 411,58лв., от които 358,61лв. главница и
52,97лв. лихва; по партида № 30260889016 за 2009г., за сумата 5 918,65лв., от
които 3 815,70лв. главница и 2 102,95лв. лихва; по партида № 30260889016 за
2010г., за сумата 5 507,02лв., от които 3 815,70лв. главница и 1 691,32лв.
лихва; по партида № 30260889017 за 2011г. за сумата 2 497,51лв., от които 1
869,96лв. главница и 627,55лв. лихва; по партида № 30260889017 за 2012г., за
сумата 784,63лв., от които 636,58лв. главница и 148,05лв. лихва; по партида
№ 30260889017 за 2013г. за сумата 720,33лв., от които 636,58лв. главница и
83,85лв. лихва; по партида № 30260889017 за 2014г. за сумата 656,62лв., от
които 636,58лв. главница и 20,04лв. лихва; по партида № 30260889018 за
2009г. за сумата 2 900,55лв., от които 1 869,96лв. главница и 1030,59лв.
лихва; по партида № 30260889018 за 2010г., за сумата 2 698,83лв., от които 1
869,96лв. главница и 828,87лв. лихва; по партида № 30260889019 за 2009г. за
сумата 54,23лв., от които 34,96лв. главница и 19,27лв. лихва; по партида №
30260889019 за 2010г. за сумата 50,46лв., от които 34,96лв. главница и
15,50лв. лихва; по партида № 30260889019 за 2011г. за сумата 61,55лв., от
които 46,09лв. главница и 15,46лв. лихва; по партида № 30260889019 за
2012г. за сумата 1 313,70лв., от които 1 065,81лв. главница и 247,89лв. лихва;
по партида № 30260889019 за 2013г., за сумата 1 197,10лв., от които 1
057,92лв. главница и 139,18лв. лихва; по партида № 30260889019 за 2014г. за
14
сумата 1 083.07лв., от които 1 050.02лв. главница и 33.05лв. лихва, или общо
25 939,16лв., от които 18 869,31лв. главница и 7 069,85лв. лихва.
3. Задължения по данък върху превозните средства /ДПС/: по партида
*******, за периода 2009г., за сумата 31,33лв., от които 20,00лв. главница и
11,33 лв. лихва; по партида *******, за периода 2010г. за сумата 21,84лв., от
които 15,00лв. главница и 6,84лв. лихва; по партида *******, за периода
2011г. за сумата 20,04лв., от които 15,00лв. главница и 5,04лихва; по партида
*******, за периода 2012г. за сумата 14,80лв., от които 12,00лв. главница и
2,80лихва; по партида *******, за периода 2013г., за сумата 13,58лв., от
които 12,00лв. главница и 1,58лв. лихва; по партида *******, за периода
2014г., за сумата 12,38лв., от които 12,00лв. главница и 0,38лв.лихва; по
партида ********, за периода 2009г. за сумата 104,97лв., от които 67,00лв.
главница и 37,97лв.лихва; по партида ********, за периода 2010г. за сумата
97,56лв., от които 67,00лв. главница и 30,56лв.лихва; по партида ********, за
периода 2011г. за сумата 89,49лв., от които 67,00лв. главница и
22,49лв.лихва; по партида ********, за периода 2012г. за сумата 66,07лв., от
които 53,60лв. главница и 12,47лв.лихва; по партида ********, за периода
2013г. за сумата 60,65лв., от които 53,60лв. главница и 7,05лв.лихва; по
партида ********, за периода 2014г. за сумата 55,29лв., от които 53,60лв.
главница и 1,69лв.лихва, или общо 588,00лв., от които 447,80лв. главница и
140,20лв. лихви.
ОСЪЖДА община См., бул. Б. № 12, представлявана от кмета Н. М.
да заплати на Бр. Н. С-ие събирателно дружество, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. См., ул. В.Р. 53 разноски по делото от
3 200лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението
му на страните пред Апелативен съд – Пл..
Съдия при Окръжен съд – См.: _______________________
15