Определение по дело №88/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 430
Дата: 19 май 2020 г. (в сила от 13 май 2021 г.)
Съдия: Антоанета Драганова Андонова
Дело: 20202100900088
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 430                         Година 2020,19.05.                             Град Бургас

 

                                                                                         

Бургаски окръжен съд                                                        граждански състав

На    деветнадесети май                                  Година две хиляди и двадесета

В  закрито   заседание в следния състав:

                                                    

                                          Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова                                         

                                                 Членове: ………………………………………                                                       

                              Съдебни заседатели: ……………………………………...

 

Секретар

Прокурор

като            разгледа               докладваното                от                      съдията

търговско         дело номер          88       по описа за         2020             година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Ищецът П.В.П., ЕГН **********, чрез пълномощника  адв. Ангел Ангелов с адрес на кантората : гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 206, ет. 4, е предявил обективно съединени искове против Сдружение на ловците и риболовците „Лебед“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Мара Гидик“ №16 за прогласяване нищожността на взето решение на управителния съвет на Сдружение на ловците и риболовците „Лебед“ по т.4 от заседание, проведено на 11.09.2013 г., с което ищецът е изключен като член на ответното сдружение, както и за установяване на три групи факти с правно значение, а именно: че молбата на ищеца от 01.03.2019 г., подадена чрез председателя на ловна дружина „Росен“ до управителния съвет на Сдружение на ловците и риболовците „Лебед“, надлежно е поставила началото на предвидената в устава процедура по приема на ищеца в ловната дружина и сдружението и че след приема на П. в ловната дружина и представяне на допълнителните документи с молба от 23.05.2019 г., процедурата следва да продължи по установения в устава ред; че молбата с дата 23.05.2019 г., с която е потвърдена молбата от 01.03.2019 г., е надлежно подадена до управителния съвет на сдружението и до председателя на ловната дружина и продължава започнатата процедура по прием, и не е налице основание за непроизнасяне по същество - т.е. за вземане на решение за приемане на П. за член на СЛР „Лебед“; че към отношенията по приема на П. за член на СЛР „Лебед“ се прилага уставът, който е бил в сила към датата на подаване на молба за прием в СЛР „Лебед“. Прилага доказателства.

         Предявените искове са с правно основание в чл. 124, ал. 1 от ГПК.

         Бургаски окръжен съд като обсъди данните по делото намира  следното:

         Предявените искове са недопустими.

С първия от предявените искове се цели да се атакува решение на  управителния съвет за изключване на член на сдружението. Съгласно разпоредбите на чл. 23а, ал.1 от ЗЛОД и чл. 46, т. 9 от представения с исковата молба устав, действал към момента на приемане на процесното решение, изключването на членове от сдружението е от компетентността именно на управителния съвет. Разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗЮЛНЦ обаче предвижда, че когато съгласно устава изключването на членове на сдружение става по решение на управителния съвет, това решение може да се обжалва пред общото събрание. В настоящия случай се атакува именно решение на управителния съвет на сдружение за изключване на негов член и съдът не е компетентен да разгледа такъв иск, тъй като законът не предвижда възможност решенията на управителния съвет да бъдат оспорвани пред съд. В ЗЮЛНЦ липсва разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 71 от Търговския закон.Юридическите лица с нестопанска цел са различни правни субекти от търговските дружества,различни са техните цели и устройствени правила,поради което е недопустимо да се прилагат по аналогия текстове на Търговския закон към юридически лица с нестопанска цел.За защита на правото на членство в сдружение ,разпоредбата на чл. 22, ал. 3 предвижда специален ред – чрез обжалване на решението на управителния орган пред общото събрание на сдружението.На съдебен контрол подлежи  едва постановеното решение  от общото събрание.Следователно,по съществуващите специални разпоредби на ЗЮЛНЦ , съдът не е овластен  да замества волята на общото събрание в хипотезата на постановено решение по чл.22,ал.3   от ЗЮЛНЦ от друг орган на сдружение.Ищецът твърди,че  съгласно действащия устав именно управителния съвет е имал правомощия  да се произнесе по изключването му,т.е. вземайки решение на заседание от 11.09.2013 год. в този смисъл този орган   е действал в рамките на своята компетентност.Ищецът ,обаче заявява,че при упражняване на тази своя компетентност ,органът не  е спазил съответния ред,като сочи и допуснатите в процедурата пороци.Налице е именно оспорване на взето в рамките на правомощията решение,при вземане на което се твърди,че не са спазени разпоредби на закона и действащия устав.Дори обаче,да се твърдяха   факти,от които да се направи извод,че решението на управителния съвет е взето извън компетентността му,то и в този случай както бе посочено и по-горе е недопустимо предявяване на иск за установяване на нищожността му,тъй като  при липса на разпоредба аналогична на чл.71 от Търговския закон,не е налице правен интерес от такъв иск.Правен интерес би бил налице от предявяване на иск за установяване съществуване на членствено правоотношение в рамките,на който следва да се изтъкне и установи  нищожност на решение на управителния съвет  за изключване,какъвто обаче настоящия случай не е .

Исковете за установяване на факти също са недопустими. Ищецът желае да бъдат установявани факти с правно значение – относно елементи от процедурата по приемането му за член в ответното сдружение, а именно: че молбата от 01.03.2019 г. е поставила началото на процедурата за членство в ловната дружина и сдружението; че с представянето на документите с молба от 23.05.2019 г. процедурата следва да продължи; че последната молба е надлежно подадена и управителният съвет следва да се произнесе по същество по молбата за членство, при което да приложи действащия към 01.03.2019 г. устав – все обстоятелства установяването на които съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК е допустимо само в предвидените със закон случаи, какъвто процесният случай не е.

В обобщение, всички кумулативно съединени искове са недопустими, поради което недопустимо се явява и настоящото съдебно производството. Същото следва да се прекрати.

          По изложените съображения и на основание чл.130 от ГПК съдът

 

                                      О  П   Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 88 по описа за 2020 год. на Бургаски окръжен съд.

         Определението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на препис от него от ищеца чрез адв. А.А..

 

                                                        Съдия: