Р Е Ш
Е Н И Е
№ 10.01.2020 г. гр.
Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, втори граждански състав на десети декември две хиляди и деветнадесета година в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
прокурор Димитър Молев
като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1704 по описа за 2019 г. и като
обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.
Депозирана е искова молба от Я.Л.Л.,
ЕГН ********** с посочен съдебен адрес ***, против Прокуратурата на Република
България – София. В същата твърди, че на 20.08.2018 год. е бил привлечен като
обвиняем, за извършено от него престъпление по чл.206 от НК, по образувано
срещу него досъдебно производство№ 284 /ЗМ 586/2018 г. по описа на РУ Казанлък.
ДП е било образувано по сигнал на представляващия „Ауто хит“ ЕООД, за това че
ищеца противозаконно е присвоил движима
вещ – мобилен багер. С постановление от 22.01.2019 г. наблюдаващия прокурор е
прекратил наказателното производството по посоченото ДП, тъй като от събраните
в хода на производството доказателства не се установява извършване на
престъпление от общ характер от обвиняемия, което постановление е потвърдено с
определение на РС Казанлък. Ищецът твърди, че наказателното производство е
продължило повече от 8 месеца, през които период същия е търпял множество
неимуществени вреди, той е ползвал адвокатски услуги за което е заплатили сумата 1200 лв. През
този период се налагало да крие факта на повдигнато му обвинение, чувствал се
неудобно от близки и приятели, ограничил социалните си контакти, страхувал се
да не бъде осъден на „лишаване от свобода или конфискация на имуществото“ –
въпреки че бил невинен, което допълнително го тревожило и стресирало. Ето защо
моли Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да му заплати 10
хил.лева обезщетение за неимуществени вреди: за злепоставяне пред близки,
роднини, приятели, стрес, притеснение и загуба на самочувствие, силен
психоемоционален стрес от участие в следствени действия, изгубване на доверие в
националните правозащитни институции - причинени от неправомерно повдигнато
срещу него обвинение за умишлено престъпление, при липса на достатъчно
доказателства за виновността му в извършване на престъпление, както и сумата
1200 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – за
заплатен адвокатски хонорар, ведно със законната лихва от 12.08.2019 г. /датата
на подаване на ИМ/ до окончателното изплащане на същата. Ангажира
доказателства, претендира за разноски в производството.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
Районна прокуратура Асеновград, в която заявяват че искът е допустим, но
неоснователен, оспорва същия както по основание, така и по размер. Заявява, че
изложените в нея претенции се обосновават на постановление за привличане на
обвиняем, постановление за прекратяване на НП и съответно определение на съда,
от които са приложени копия към ИМ – но липсва официална заверка на същите,
поради което не биха могли да имат доказателствена стойност. Счита, че
претендираното обезщетение е изключително високо и уважаването му от съда, би
било в противоречие с чл.52 от ЗЗД. Счита, че следва да се вземе в предвид, че
ищеца е бил привлечен като обвиняем от 20.08.2018 г., производството по делото е приключило в разумни
срокове, същото е прекратено с Постановление на прокуратурата от 22.01.2019
г. Или ищецът е имал качеството на
обвиняем за сравнително кратък период от време, през който не е търпял
ограничения да упражнява основни човешки права. Твърди, че ищецът Я.Л. е бил
осъждан за периода от 2004 г. до 2018 г. за различни престъпления от общ
характер, наложено му е било наказание „Лишаване от свобода“ за престъпление по
чл.343 б, ал.1 от НК, същия многократно
е бил привличан като обвиняем по дела от общ характер, поради което не може да
се приеме, че поредното му привличане като обвиняем е породило особена тревога
у него и близките му. За твърдението на ищеца, че се почувствал изключително
неудобно при осъществяване на криминална регистрация след като бил привлечен
кат обвиняем, прокуратурата нормативно и практически няма нищо общо с
извършването на такава, поради което не може да се търси обезщетение за това. Ангажират
доказателства.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
С
постановление от 20.08.2018 г. по досъдебно производство № 284 ЗМ 586/2018 г. по описа
на РУП Казанлък, ищецът Я.Л. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 31.05.2017 г. в с.Дунавци, общ.
Казанлък, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – мобилен багер, на
стойност 68 450 лв., собственост на „Ауто хит“ с.Дунавци, общ. Казанлък, с
управител Неждет Зекерия Яшар, която вещ е владеел, като обсебването е в
особено големи размери, представляващо особено тежък случай, което представлява
престъпление по
чл.206 ал.4 вр.ал.1
от НК. Определена му е мярка за неотклонение „подписка”. С постановление на Районна прокуратура
град Казанлък от 22.01.2019 г. е прекратено наказателното производство по ДП № 284 ЗМ-586/2018 г. по описа на РУП Казанлък,
водено срещу Я.Л., за престъпление по чл.206 ал.4 вр.ал.1 от НК. Със същото
постановление е отменена и взетата мярка за неотклонение „Подписка“. С
определение № 243/08.07.2019 г. на РС Казанлък е потвърдено постановлението на
РП Казанлък за прекратяване на наказателното производство по ДП № 284 ЗМ-586/2018 г. по описа на РУП
Казанлък, водено срещу Я.Л., за престъпление по чл.206 ал.4 вр.ал.1 от НК,
същото е влязло в сила на 29.07.2019 г.
От справка за съдимост на ищеца е
видно, че същия е осъждан четири пъти за периода от 2004 г. до 2018 г.
От писмо на ОД МВР, сектор БДС е
видно, че няма данни за задгранични пътувания на ищеца Я.Л. за периода от 2009
г. до 2019 г. включително.
От писмо на НСС е видно, че има данни за образувани и неприключили
наказателни производство срещу ищеца Я.Л. /справка за които е представена/.
От РП Казанлък е изпратено пр.№
545/2018 г., ДП № 284 ЗМ-586/2018 г.
От показанията на свидетеля Стиван Ясенов
Л. – син на ищеца, които съдът кредитира се установя, че срещу ищеца е било образувано
наказателното производство, същия е бил привлечен в качеството на обвиняем по
отношение на „изчезнал багер“, било му е повдигнато обвинение и взета мярка за
неотклонение. По този случай той няколко пъти е бил викан и разпитван в РУ
Казанлък, поради липса на доказателства производството е било прекратено.
Повдигнатото му обвинение в чисто човешки план му се е отразило недобре.
Променил се е начина му на живот, имал много притеснения и безсънни нощи.
Ищецът се притеснявал, че е обвинен в нещо което не е извършил, както за изхода
от повдигнатото му обвинение. Затворил се в себе си, срамувал се, тъй като
никои от близките и околните не му вярвали, че не е извършил престъплението – в
което го обвиняват. Приятелката на свидетеля също не му вярвала, а се съмнявала
че и той лично е замесен в извършеното от баща му. Възникнали са неприятни
ситуации между ищеца, свидетелят и приятелката му – тъй като всички били викани
и разпитвани за случая, което им се отразили негативно, а и всички губили ценно
време, тъй като работили.
Според чл. 2, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда
при незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление. Основанието за ангажиране на
отговорността на държавата е обективният
факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е
било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за
извършване на престъпление по НК и взета мярка за неотклонение, а впоследствие
наказателното производство било прекратено с постановление на РП Казанлък,
потвърдено с определение на РС Казанлък. Това е достатъчно основание, за да се
квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени
действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на
съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно
/незаконно/, когато подсъдимият /обвиняемият/ е оправдан или воденото
наказателно производство срещу него прекратено.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана
независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно
лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде
ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за
образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за
престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия
състав на чл. 2, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред
незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на
незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи
действия като например предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други
следствени действия, двуинстанционна съдебна фаза на производството, и второ –
прекратяване на наказателното производство.
От тези факти се
извежда и субектът на деянието в лицето на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение
следва да се предяви срещу органа,
от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите. Отговорност в случая
носи Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано наказателното
производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала
хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото-ДП,
давала указания по разследването /чл. 196, ал. 1 НПК/, повдигала е обвинение
срещу ищеца и контролирала действията на разследващия. Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като отделен елемент от
фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае от доказване/, че висящото и безрезултатно
наказателно производство всякога води до негативни преживявания, свързани с
психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки
и познати. В този смисъл свидетелските показания са от значение повече за
размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка
между тях и воденото производство.
С оглед на това следва да се приеме, че са били увредени неимуществени
права, блага или правнозащитими интереси на ищеца. Вредите се изразяват в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената
чест, достойнство, авторитет и
име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи
вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие
на пострадалото лице. Нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното
му общуване. По тази причина в съдебната
практика е възприето
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се
изхожда само от формалните, външни доказателства. Наказателното преследване по необходимост е
свързано упражняването на процесуална принуда (различни по естество, характер,
продължителност на начин на изпълнението им мерки за неотклонение, процесуални
действия с участието на обвиняемия, ефективност на разследването в разумен срок
и др.), която обвиненият изтърпява, и неговите вреди от неоснователното
обвинение се изразяват в причинените негативни изживявания. Още повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират
от закона, с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените
основни човешки права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода.
Безспорно ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от
неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от
обвинението.
Размерът на обезщетението
следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/. В тази връзка следва да се отчетат следните
обстоятелства: продължителността
на воденото срещу ищеца /в съответното процесуално качество/ наказателно
производство – от привличането му като обвиняем на 20.08.2018 г. до влизане в
сила на прекратителното постановление на РП Казанлък – 29.07.2019 г.; обстоятелството, че по
отношение на ищеца не е повдигнато обвинение за тежко престъпление
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК,
спрямо ищеца е наложена най – леката мярка за неотклонение – „подписка“.
Интензитетът на вредите обаче зависи и от субективен фактор – конкретния
психоемоционален статус на ищеца. С оглед личността на пострадалия, конкретният
случай не се отличава от обичайните в практиката. Ищецът не е с чисто съдебно
минало, същия е осъждан за различни престъпление за периода от 2004 г. до 2018
г. включително. Въпреки това той се притеснявал и срамувал от случилото се
/воденото срещу него производство, факта че близките му поставят под съмнение
невинността му, както и неудобството че многократно бил викан и разпитван в РУ Казанлък/.
От свидетелските показания се установява, че интензитетът на отрицателните
емоции от незаконното обвинение /срам, позор, неудобство и т.н./ е довел до затваряна
на ищеца, безсъние, притеснение за неизвестния резултат от повдигнатото
обвинение – всички тези комплекси причини са засегнали личният му живот. При всички положения качествата на обвиняем,
необходимостта от участие в множество процесуално – следствени действия,
изправянето му пред органите на реда и правораздавателните органи, опасността
да бъде признат за „престъпник” и т.н., са го засегнали дълбоко. Следва да се
отчете обаче и това, че от обективна страна случаят не е придобил масов отзвук
/чрез медии или по друг начин/, не се е отразил на професионалния имидж на
ищеца, а преди всичко е засегнал субективните му /вътрешни/ преживявания, както
и тези на най – близките му, което допълнително е повлияло на интензитета на
вредите.
Поради това съдът намира, че необходима и
достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата
от 3000 лева, която по принцип следва да се присъди ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на подаване на ИМ в съда - 12.08.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, като до пълния предявен размер от 10
000 лв. – или за разликата от 7 000 лева, искът ще следва да се отхвърли.
Ищецът е конкретизирал и претендира, че е претърпял и имуществени вреди:
1200 лева за заплатен адвокатски хонорар пред съдебните инстанции
/разследващите органи, прокуратурата и съда/, за което по делото са представени
доказателства, поради което този иск като основателен и доказан следва да бъде
уважен изцяло.
От ищеца се претендират
разноски, които следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му се присъдят,
съразмерно на уважената част на претенцията, а именно сумата за заплатени адвокатско
възнаграждение и държавна такса 20 лева, която се дължи изцяло по аргумент от
чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. От представеното адвокатско пълномощно е видно, че ищецът
е защитаван безплатно в производството, на осн.чл.38 ал.1 т.2 пр.2 от ЗА. Или следва в полза на адвокат М.А.А., да се присъди адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА - в размер от 440 лева. По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, представлявана от Главния
прокурор Иван Гешев, да заплати на Я.Л.Л., ЕГН ********** ***000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство - ДП № 284
ЗМ-586/2018 г. по описа на РУ Казанлък, с
обвинение за престъпление по чл. 206 ал. 4, вр.ал.1 от НК, което е било прекратено с
Постановление от 22.01.2019 г. на РП Казанлък, потвърдено с определение №
243/08.07.2019 г., постановено по ЧНД № 752/2019 г. по описа на РС Казанлък
(влязло в сила на 29.07.2019 г.), ведно със законната лихва върху присъдената главница от 12.08.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над тази сума, до пълния
претендиран размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” №
2, представлявана от Главния прокурор Иван Гешев, да заплати на Я.Л.Л., ЕГН ********** ***, сумата от 1200 лева /хиляда
и двеста/, представляваща обезщетение
за имуществените вреди – заплатен адвокатски хонорар, претърпени в
резултат на воденото срещу него наказателно производство - ДП № 284
ЗМ-586/2018 г. по описа на РУ Казанлък, с
обвинение за престъпление по чл. 206 ал. 4, вр.ал.1 от НК, което е било прекратено с
Постановление от 22.01.2019 г. на РП Казанлък, потвърдено с определение № 243/08.07.2019
г., постановено по ЧНД № 752/2019 г. по описа на РС Казанлък (влязло в сила на
29.07.2019 г.), ведно със законната лихва
върху присъдената главница от 12.08.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 20 лева (двадесет лева) направени разноски
по производството.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, представлявана от Главния
прокурор Иван Гешев, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.А.А., ЕГН **********, вписан в Софийска АК, със служебен
адрес град София 1000, ул.“Лавеле“ № 19, ет.3, сумата от 440 лева (четиристотин и
четиридесет) – адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,
ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: