№ 3413
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Т.а
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100508103 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Д. П. Т., чрез адв. Н. – особен
представител, срещу решение № 8076/01.05.2024г., постановено по гр.дело №
69873/2021г. по описа на СРС, 170-и състав, в частта, в която са уважени предявените
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 666.34 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден обект – мазе №
15, находящо се в гр. София, бул. ****, аб. № 350004, за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г., сумата 124.54 лева – мораторна лихва върху същата главница за периода
от 01.07.2018г. до 29.03.2021г., сумата 31.95 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.05.2018г. до м.02.2020г., ведно със законната лихва
върху главниците от 04.06.2021г. до окончателното погасяване, за които вземания по
ч.гр.д. № 19283/2021г. по описа на СРС, 170-и състав е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
постановеното съдебно решение в обжалваната част. По делото било установено от
заключението на СТЕ, че проверката на топломера в абонатната станция в сградата,
била извършена 28 месеца след законовия срок. Само по себе си пропускането на 24
месечния срок за проверка било нарушение на нормативните правила, независимо от
1
причината за това. Последното пораждало основателни съмнения, дължал ли
ответника претендираните от ищеца суми в претендираните размери, като
обстоятелството, че резултатът от проверката на СТИ бил „съответства“, не доказвал
по несъмнен начин дължимостта на сумите за ТЕ. На следващо място услугата дялово
разпределение се извършвала от трето лице- „Техем Сървисис“ ЕООД, като по делото
не били представени доказателства за възлагане на събирането на сумата от това трето
лице на ищеца, предвид на което претенцията за дялово разпределение също била
неоснователна. Ищецът не доказал по безсъмнен начин, че ответникът през процесния
период бил носител на правото на собственост върху процесния обект, а СРС
неправилно посочил, че в тежест на ответника било да установи, че се разпоредил с
правото на собственост. Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде
отменено в обжалваната част, а вместо това – постановено друго, с което
установителните искове бъдат изцяло отхвърлени от съда.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД депозира
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира
обжалваното съдебно решение за правилно и обосновано и моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява
становище по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на
въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира
следното:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ.
От приетото по делото писмено доказателство – нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 48, том I, рег. № 778, дело № 51/1999г. се установява, че на
19.02.1999г. ответникът Д. П. Т. придобил правото на собственост върху ап. 14,
находящ се в гр. София, бул. ****, заедно със процесното зимнично помещение № 15 с
полезна площ 4.57 кв.м и таванско помещение № 5 на същия адрес. Във връзка със
2
служебните задължения на заповедния съд по чл. 411, ал. 1 ГПК, на 08.04.2021г. по
делото е изготвена справка, от която се установява, че именно този адрес фигурира
като постоянен и настоящ такъв на ответника Д. П. Т.. Същият адрес фигурира и в
изготвената в исковото производство служебна справка от 10.06.2022г. Ето защо
цялостната оценка на доказателствата по делото налага извод, че ответникът Д. П. Т.
през процесния период бил носител на правото на собственост върху процесния обект
– мазе № 15, находящо се в гр. София, бул. ****, а възраженията в противен смисъл
във въззивната жалба са напълно неоснователни.
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. договор от
31.07.2002г., сключен между ФДР и етажните собственици от адрес гр. София, бул.
****, извлечение от сметка за аб. № ****, изравнителни сметки, протоколи за
неосигурен достъп и заключение на изслушаната по делото СТЕ се установява, че
сградата в режим на ЕС, находяща се на адрес гр. София, бул. ****, през процесния
период била топлоснабдена.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че
ответникът Д. П. Т. в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, през
процесния период бил потребител на доставяната до имота топлинна енергия.
Предвид цитирания по-горе законов текст Д. П. Т., като собственик на топлоснабдения
имот, бил обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно
доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно
изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника
и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се възползвал от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Въз основа на заключението на СТЕ и писмените доказателства по делото в т.ч.
извлечение от сметка за аб. № ****, изравнителни сметки, протоколи за неосигурен
достъп и др. по делото се установява количеството на доставена топлинна енергия до
3
процесния имот и нейната стойност.
Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период
било извършвано от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД съгласно действащото
законодателство за топлоснабдяването. Общият топломер в абонатната станция се
отчитал по електронен път на първо число от месеца, като отчетът се документирал.
Съгласно заключението технологичните разходи в АС били приспаднати от
топлопреносното предприятие за сметка на ищеца. Начисляваната от ищеца за
процесния обект топлинна енергия била единствено такава за БГВ. За отчетните
периоди 2018/2019г. и 2019/2020г. абонатът не осигурил достъп за отчет на водомера,
за което от ФДР били съставени съответните протоколи, а на абоната служебно била
начислена ТЕ за 1 бр.потребител при разходна норма 140 л/денонощие. Начислените
при ищеца количества потребена от абоната топлинна енергия били съответни на
отчетената от измервателните уреди и разпределена от „Техем Сървисис“ ЕООД при
спазване поднормативната уредба. Според вещото лице наличието на метрологична
проверка, макар и след законовоустановения срок, със заключение „съответства“, от
техническа гледна точка дава основание на експерта да заключи, че за процесния
период общият топломер бил годно СТИ. Не се установи по делото и да са правени
рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника били начислени сметките за
процесния период. Ето защо, неоснователно се явява твърдението на ответника за
неизпълнение на задължението за доставка на топлинна енергия в количествено
отношение.
Заключението на СТЕ не е оспорено от страните и напълно кореспондира с
представените по делото писмени доказателства, в т.ч. протоколи за неосигурен
достъп. Макар и една от метрологичните проверки да била извършена по-късно във
времето от нормативно установения срок, то предвид резултата от същата, а именно,
че уредът съответствал на одобрения тип, по-късното изследване не е рефлектирало в
неточно отчитане. Ето защо, противно на доводите във въззивната жалба, правилно
при преценката си по чл. 202 ГПК СРС кредитирал заключението на СТЕ по делото и
установил съобразно изводите на вещото лице дължимата цена на отдадената през
процесния период в обекта на ответника топлинна енергия.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно
разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество. Ето защо и тези поддържани във въззивната жалба доводи
също са неоснователни.
4
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви съображения по отношение прилагането от СРС на института на погасителна
давност и относно изпадането на ответника в забава за плащането на главницата за
топлинна енергия, както и относно установените задължения за лихви за забава върху
главницата за топлинна енергия, съдът не намира основание за промяна изводите на
СРС и по този въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до
доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски. Сторил е такива в размер на
сумата 200 лева за депозит за особен представител на ответника, като на основание чл.
78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени. Претендира и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 лева. Настоящият състав на
съда намира, че такива не следва да му се присъждат, тъй като ищецът е депозирал
бланкетен отговор на въззивната жалба и не е изпратил представител в проведеното
пред настоящата инстанция единствено съдебно заседание, а единствено е депозирал
бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Поради това
съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата
инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал.
1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца.
Съобразно разрешението по т. 7 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г.
ОСГТК на ВКС особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи
държавна такса, тъй като същата се дължи от страната. Съобразно мотивите по същата
точка представляваната от особения представител страна не е освободена от
заплащането на такси и разноски, предвид на което с решението си съдът, съобразно
изхода на делото, следва да възложи дължимата държавна такса по жалбата и
разноските на съответната страна. В случая дължимата за въззивното производство
държавна такса възлиза в размер на сумата 25 лева, които, с оглед изхода на делото
следва да бъдат понесени от ответника Д. П. Т..
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8076/01.05.2024г., постановено по гр.дело №
5
69873/2021г. по описа на СРС, 170-и състав, в частта, с която е признато за установено
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Д. П. Т.,
ЕГН **********, дължи на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата
666.34 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден
обект – мазе № 15, находящо се в гр. София, бул. ****, аб. № 350004, за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г., сумата 124.54 лева – мораторна лихва върху същата
главница за периода от 01.07.2018г. до 29.03.2021г., сумата 31.95 лева – цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.05.2018г. до м.02.2020г., ведно със
законната лихва върху главниците от 04.06.2021г. до окончателното погасяване, за
които вземания по ч.гр.д. № 19283/2021г. по описа на СРС, 170-и състав е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. П. Т., ЕГН **********, да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 200 лева – разноски във
въззивното производство за депозит за особен представител.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, Д. П. Т., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, сумата 25 лева – държавна такса за въззивното
производство.
Банкова сметка на Софийски градски съд за държавни такси: BG05 BNBG
****.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6