РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 871/24.11.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на двадесети
и девети октомври през две хиляди двадесет и първата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР :
ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията докладчик
Петров адм. дело № 993, по описа на съда
за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Десета от
Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
2.
Образувано е по Жалба на Жалба на Ц.М.Ю.,
ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***, адв. М., emai: petar
********@***.**, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0310-000010 от 21.01.2021 г., на Началник Районно управление
Панагюрище към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо Ц.М.Ю., на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № РА4780КР, за срок от единадесет месеца, като
са отнети два броя табели с рег. № РА4780КР
и СРМПС № *********.
3. Жалбоподателя счита оспорената заповед за незаконосъобразна,
доколкото в нея не са изложени мотиви защо в случая административно решаващия
орган е приложил мярката за срок от единадесет месеца, при това - без да посочи
началото на този санкционен срок. Според жалбоподателя, липсата на мотиви
досежно продължителността, както и липсата на начало, на срока, за който се
прилага ПАМ, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Счита се, че административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност
при определяне срока и неговото начало, но същият е длъжен да мотивира и
конкретизира по недвусмислен начин волеизявлението си.
Иска
се оспорената заповед да бъде изцяло отменена, като се присъдят сторените
разноски по производството.
4. Началник Районно
управление Панагюрище към Областна дирекция на МВР, Пазарджик в депозирано по
делото писмено становище, чрез процесуалния представител юрк. Пенова, счита
жалбата за неоснователна. Поддържа се, че процесната заповед е издадена от
материално компетентен орган, въз основана на точно установени факти, като не
са допуснати нарушения на административно производствените правила.
Иска се оспорването да
бъде отхвърлено, като .
ІІ. За допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален
срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
6. Според изложеното
в обстоятелствената част на процесната заповед, при проверка извършена от Геро
Иванов Иванов, на длъжност полицай в Районно управление Панагюрище към ОДМВР
Пазарджик на 21.01.2021г., около 16:40, в гр. Стрелча, общ. Пазарджик, на ул. „Димитър
Благоев“, е констатирано, че водача Ц.М.Ю., ЕГН**********, управлява собствения
лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № РА 4780КР, без да притежава
свидетелство за управление на МПС.
Деянието е квалифицирано, като нарушения на чл.
150 от ЗДвП.
7. При проверката е бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия сер. Д, № 948723
от 21.01.2021г., от Г. И. И., на длъжност
полицай в Районно управление Панагюрище към ОДМВР Пазарджик. Въз основа на акта
е издадено Наказателно постановление № 21-0310-000056 от 27.01.2021 г., с което
за извършеното от Ю. административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на основание
чл. 177, ал. 1, т. 2 ат ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в
размер на 300,00 лв.
8. По
административната преписка са приложени Заповед № 312з-74 от 18.01.2017 г., на
Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която служители на конкретно изброени
длъжности, включително и Началник Районно управление при ОД на МВР, Пазарджик,
са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т.
6 и т.7 от ЗДвП
Представена е също така Справки за нарушител/водач Ц.М.Ю., от което е видно, че той никога не е
бил правоспособен водач на моторно превозно средство, но въпреки това по
отношение на същия са издадени 9 наказателни постановления, четири от които за
нарушения по чл. 150 от ЗДвП. Ю. е управлявал моторно превозно средство без да
е правоспособен водач през 2014г.; 2016 г.; 2019 г. и 2021 г.
Представи се Справка
за регистрацията на лек „БМВ 320 Д“ с рег. № РА 4780КР от която е видна, че
същият е собствен на Ц.Ю.
IV. За правото:
11. Според приложимата
към момента на издаване на процесната заповед, редакция на чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП(ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.)
- За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година
12. Описаните факти и
обстоятелствата при които са проявени, не са спорни между страните. Те са
възведени в прежде цитираната правна норма, като фактически състав,
проявлението на който основава приложението на процесната принудителна
административна мярка.
Представената Заповед
№ 312з-74 от 18.01.2017 г., на Директора на ОД на МВР, Пазарджик сочи, че мярката
е наложена от снабден с правомощията за това орган на изпълнителната власт.
13. С оглед
конкретиката на текущият казус и възраженията на жалбоподателя, трябва да се
съобрази още следното :
Според общата норма
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки.
Очевидно, въпросните
мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно
осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за
поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като
преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат
предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или
респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици
от такова деяние.
Явно е също така, че
тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания,
макар и да са форма на административна принуда. Ето защо, за разлика от
административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е
наложено и за целият период от време, през който е постановена принудата (напр.
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност),
действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо
единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване
и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от същото.
14. Според чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,
освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство
или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 4.
В случая няма
съмнение и спор, че на 21.01.2021г., около 16:40, в гр. Стрелча, на ул.
„Димитър Благоев“, Ц.Ю., е управлявал собствения лек автомобил „БМВ 320 Д“ с
рег. № РА 4780КР, без да притежава свидетелство за управление на МПС и без да
се твърди и установява да са налице изключенията предвидени в прежде цитираната
правна норма.
Както се посочи, това
противоправно поведение, което без съмнение поставя в особено съществена
опасност живота и здравето на останалите участници в движението е предприемано
общо четири пъти от Ю.. Тези факти, сами по себе си без съмнение обосновават,
не само необходимостта от налагане на
процесната административна принуда спрямо жалбоподателя, но и прилагането в
рамките на максимално установения за това срок. Това именно е сторено от
материално компетентния орган, посредством издаването на оспорената заповед.
Действително, в нея не се съдържат конкретни мотиви относно срока на прилагане
административната принуда, но по административната преписка се съдържа
необходимата пълнота от данни, които да обосноват единствения възможен извод,
че принудителната административна мярка,
с оглед конкретиката на казуса, следва да бъде приложена в рамките на максималния,
установен в закона срок.
15. Крайният
извод от изложеното до тук е че процесния административен акт е постановен при правилно
приложение на материалния закон, като не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, налагащи неговата отмяна.
V. За разноските
:
18.
Констатираната законосъобразност на оспорения акт, предполага на ответника да
се присъди юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. С оглед правилото на чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, фактическата и правната сложност на спора,
конкретния размер на възнаграждението следва да бъде определен на 100,00лв..
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ц.М.Ю., ЕГН **********,***,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0310-000010 от 21.01.2021 г., на Началник Районно управление Панагюрище към
Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо Ц.М.Ю., на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № РА4780КР, за срок от единадесет месеца, като
са отнети два броя табели с рег. №
РА4780КР и СРМПС № *********.
ОСЪЖДА Ц.М.Ю., ЕГН **********,***, да заплати на Областна
дирекция на МВР, Пазарджик, сумата от 100,00лв.(сто лева), представляващи
извършени от последната разноски по производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
Административен съдия : /п/