Решение по дело №2722/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1581
Дата: 25 ноември 2022 г.
Съдия: Валентин Пушевски
Дело: 20223110202722
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1581
гр. Варна, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20223110202722 по описа за 2022 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. О. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна,
*** и посочен адрес за кореспонденция: гр. Варна, *** (***) срещу
Наказателно постановление № 355 от 15.06.2020 г., издадено от Директора на
ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя П., на основание
разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 във вр. ал. 1 от Закона за здравето, му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за това, че
на 24.04.2020 г. в 10:55 часа в гр. Варна, по алея „Кап. Георги Георгиев“ до
плувен комплекс „Приморски“ при преминаване на открито място не
използва защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата, с което
не изпълнява въведените в т. 9 на Заповед № РД – 01 – 197 от 11.04.2020 г. за
допълнение на Заповед № РД – 01 – 124 от 13.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето (ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г.), да имат поставени средства, покриващи
носа и устата – нарушение на разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето.
Жалбоподателят И. О. П. намира издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето
1
становище. На първо място подчертава, че предвид разпоредбата на чл. 64, ал.
4 от Закона за здравето, държавните и общински органи следва безплатно да
осигуряват на населението специализирани предпазни средства, което в
случая не е изпълнено, поради което и наложената ограничителна мярка се
явява несъответна с целта на закона. Също така обръща внимание, че
задължителното носене на маска влиза в пряка колизия със Закона за
ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, поради
което и пред него в качеството му на гражданин на Република България е
поставена дилемата дали да бъде санкциониран по Закона за здравето, ако не
носи макса, покриваща носа и устата или съответно да носи маска, покриваща
носа и устата, и с това свое поведение да подлежи на санкции по Закона за
ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето.
Поради гореизложените съображения, жалбоподателят И. О. П. моли за
отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 28.09.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД №
2722 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят И. О. П.
не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази
становището му в дадения ход на делото по същество.
В проведеното на 28.09.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД №
2722 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна
Директорът на ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и
процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на
делото по същество, като в постъпили на 21.09.2022 г. в деловодството на 44
състав на Варненския районен съд писмени бележки, изготвени от гл.
юрисконсулт Катя Лукова – Атанасова се застъпва позиция за
неоснователност на въззивната жалба, предвид категоричното установяване
на автора и съставомерността на нарушението. Претендира се присъждането
на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
В сутрешните часове на 24.04.2020 г. св. К. С. П., изпълняваща
длъжността „полицай“ в група „Общинска полиция“ към ОД на МВР гр.
Варна изпълнявала служебните си задължения по опазване на обществения
ред на територията на Приморския парк в гр. Варна.
Същевременно около 10:55 часа на същия този ден 24.04.2020 г. по алея
2
„Кап. Георги Георгиев“ в непосредствена близост до плувен комплекс
„Приморски“ се движел жалбоподателя И. О. П., който в нарушение на т. 9 от
Заповед № РД – 01 – 197 от 11.04.2020 г. за допълнение на Заповед № РД – 01
– 124 от 13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването не носел средство, с
което да покрива носа и устата си.
Преценявайки, че с това свое поведение жалбоподателя П. не изпълнява
въведените в т. 9 на Заповед № РД – 01 – 197 от 11.04.2020 г. за допълнение
на Заповед № РД – 01 – 124 от 13.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето, св. П. спряла за проверка жалбоподателя и му съставила акт за
установяване на административно нарушение, с който го санкционирала за
нарушение на разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Жалбоподателят П. отказал да разпише АУАН, което обстоятелство било
удостоверено с подпис на свидетел.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 15.06.2020 г.
Директорът на ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал
наказателно постановление, с което наложил на И. О. П. административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради
следните съображения:
На първо място следва да се подчертае, че липсва спор между страните
относно факта, че в сутрешните часове на 24.04.2020 г. жалбоподателят П. се
е разхождал по алея „Кап. Георги Георгиев“ в гр. Варна, без да е поставил на
лицето си предпазно средство, покриващо носа и устата му, в изпълнение на
т. 9 от Заповед № РД – 01 – 197 от 11.04.2020 г. за допълнение на Заповед №
РД – 01 – 124 от 13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
3
В тази посока са и показанията на св. К. С. П. (Енчева), които съдът
изцяло кредитира като последователни и логични, която потвърди, че
жалбоподателят П. се е разхождал по алея „Кап. Георги Георгиев“ в
непосредствена близост до плувен комплекс „Приморски“, без да е поставил
някакво средство, покриващо носа и устата му.
Както съдът отбеляза, жалбоподателят не оспорва фактическата
обстановка, изложена в АУАН и в наказателното постановление, като
неговите възражения срещу законосъобразността на наказателното
постановление са изцяло от правно естество и съдът ще опита да отговори на
всички тях по – надолу в своето решение.
Давайки вяра на показанията на св. П., съдът приема за установено от
фактическа страна, че на 24.04.2020 г. в 10:55 часа в гр. Варна, по алея „Кап.
Георги Георгиев“ до плувен комплекс „Приморски“, жалбоподателят И. О. П.
при преминаване на открито място, не е използвал защитна маска или друго
средство, покриващо носа и устата, с което свое поведение не е изпълнил
въведените в т. 9 на Заповед № РД – 01 – 197 от 11.04.2020 г. за допълнение
на Заповед № РД – 01 – 124 от 13.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето (ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г.), а именно да има поставени средства,
покриващи носа и устата.
Самата т. 9 от Заповед № РД – 01 – 197 от 11.04.2020 г. за допълнение на
Заповед № РД – 01 – 124 от 13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето предвижда,
че всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени
места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти,
паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа, шал и др.).
В случая безспорно е, че мястото, където е бил санкциониран
жалбоподателя попада в кръга от места, за които е приложима посочената
заповед, поради което и според съда съвсем законосъобразно е ангажирана
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя.
Прави впечатление, че възраженията на жалбоподателя П. срещу
4
законосъобразността на наказателното постановление, според съда, са по –
скоро общи, с философски характер, отколкото конкретни, насочени срещу
процесното наказателно постановление. Все пак, съдът би желал да изрази
позицията си, че ги намира за неоснователни, поради следните съображения:
Жалбоподателят застъпва позиция, че държавните и общински органи е
следвало да обезпечат снабдяването на всеки един гражданин с предпазни
средства, което становище, дори и хипотетично да се приеме за логично и
вярно, обаче няма нищо общо със съставомерността на нарушението. При
условие, че самият той не навежда някакви твърдения, че е бил материално
затруднен да се снабди възмездно с предпазно средство (предпазна маска,
шал или др.), съдът не вижда разумна причина да не изпълни изискванията на
т. 9 от Заповед № РД – 01 – 197 от 11.04.2020 г. за допълнение на Заповед №
РД – 01 – 124 от 13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.
По отношение дилемата, за която говори жалбоподателя П., според съда
такава не е стояла пред него. Всеки един пълнолетен гражданин на Република
България е запознат, че на 13.03.2020 г. беше въведено извънредно положение
в Република България заради глобалната епидемия от Covid 19, поради което
и тези заповеди на министъра на здравеопазването въвеждат временни мерки
за ограничаване на заразата, те нямат за цел да поставят дилеми на
българските граждани, макар и със сигурност да създават известно
неудобство за голяма част от хората, така, че и това второ възражение, съдът
намира за несъстоятелно.
Aдминистративното наказание „глоба“ е наложено в минимален размер,
поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата евентуална
завишеност, респ. несправедливост.
За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че не се оспорва
материалната компетентност на актосъставителя и административно –
наказващия орган, не се претендира и допускането на други процесуални
нарушения, а и в хода на извършената служебна проверка от съда, такива не
бяха констатирани.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно
постановление № 355 от 15.06.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР
гр. Варна, следва да бъде потвърдено.
5
С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на
въззиваемата страна Директора на ОД на МВР – гр. Варна следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 80 лева (осемдесет лева) за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 355 от 15.06.2020 г., издадено
от Директора на ОД на МВР гр. Варна, с което на И. О. П., с адрес: гр. Варна,
***, на основание разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 във вр. ал. 1 от Закона за
здравето, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
лева за това, че на 24.04.2020 г. в 10:55 часа в гр. Варна, по алея „Кап. Георги
Георгиев“ до плувен комплекс „Приморски“ при преминаване на открито
място не използва защитна маска или друго средство, покриващо носа и
устата, с което не изпълнява въведените в т. 9 на Заповед № РД – 01 – 197 от
11.04.2020 г. за допълнение на Заповед № РД – 01 – 124 от 13.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето (ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г.), да имат поставени средства,
покриващи носа и устата – нарушение на разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето.
Осъжда И. О. П., с адрес: гр. Варна, *** да заплати на ОД на МВР гр. Варна
парична сума в размер на 80 лева (осемдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 2722 по
описа за 2022 г. на Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6