Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново , 30.12.2019
г.
Районен съд Велико Търново, гражданска колегия, осми
състав, в публично съдебно заседание на 29.11.2019 г.
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Н. Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1908 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взема предвид:
Иск
за съдебна делба във фазата за допускане на делбата - чл. 341 и сл. от ГПК
Ищецът
Й.С.Й., чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК заявява,
че на 29.05.1972 г. ответникът и неговия баща Х. С. Коев закупили недвижим имот
находящ се в гр.Д. и представляващ незастроено дворно място около 454 кв.м. , за което е
отреден парцел Х -195 в кв.19. След
получено разрешение през 1973 г. за застрояване на
имота с жилищна сграда по изготвен проект, през 1976 г. е построена
двуетажна масивна къща, а през 1977
г. навес. Излага, че след смъртта на Х. С. Коев през 1988 г. същият е оставил като законни наследници сина
си З.Х.С. и дъщеря си С. Х.ва Йорданова. Твърди, че С.
Х.ва Й. е
оставила саморъчно завещание на 29.03.1989 г., с което завещава на внука си Й.С.Й.
цялото си движимо и недвижимо имущество, което остава след смъртта ѝ.
След смъртта на С. Й. на 15.12.2006 г.
неин наследник по закон е синът ѝ С.
Й.С.-баща на ищеца. Изтъква, че процесният недвижим имот е придобит в съсобственост при
равни права между Х. С. Коев и З.Х.С., както по отношение на земята, така и по
отношение на построените върху нея сгради. Твърди, че след смъртта на Х. С.
Коев неговата 1/2 ид.ч. се наследява от двете му
деца- З.Х.С. и С. Х.ва Й. при равни права . Счита, че ответникът става
собственик на 3/4 ид.ч. от имота, а праводателката на ищеца- на 1/4 ид.ч.
, която преминава по силата на завещателното
разпореждане върху него. Моли съда да
допусне до делба описания недвижим имот с административен адрес гр.Дебелец, ул."Ни." № 22, представляващ УПИ IX-161 в стр. кв.17 по плана на гр.Дебелец, с площ от
473 кв.м., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда на два етажа и
масивен навес при граници и съседи от юг-улица, от изток- УПИ VIII-160, от север- УПИ VI-150 и УПИ VII-151 от запад УПИ X-162 с уредени регулационни отношения и приложена
улична регулация. В съдебно заседание
поддържа предявената претенция.
Ответникът З.Х.С., чрез пълномощника си адв.М.
от ВТАК е депозирал отговор в исковата
молба, според който иска е неоснователен. Не оспорва изложената фактическа
обстановка от ищеца, но заявява, че имота не е съсобствен
между тях. Позовава се на изтекла в
негова полза придобивна давност , тъй като е владял
имота непрекъснато, необезпокоявано и
явно в продължение на повече от 10 години. Сочи, че на това основание идеална част от
имота не е придобивана от С. Йорданова, изтекла е и придобивната
давност спрямо ищеца. Счита себе си за единствен собственик и моли съда да
отхвърли ищцовата претенция, като неоснователна. В съдебно заседание поддържа заявеното в
отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли иска за делба. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства намери за установено следното:
Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 28, том 2, дело № 692/29.05.1972 г. Х. С.
Коев и З.Х.С. са купили недвижим имот, представляващ незастроено
дворно място от около 545 кв.м. при
граници улица, н-ци
на Ст.Драгостинов, н-ци на
Ц.Кишкилев и Й.Добрев, за което по регулационния план
на с.Д. е отреден парцел X-195 в кв.
19. Прието е удостоверение №882/21.06.1973 г. на ОбНС
с. Дебелец, видно от което на Х. Коев и
З.С. е дадено разрешение да извършат строителство на жилищна сграда по изготвен
архитектурен план-поетапно.Приети са и обяснителна записка към проект за
жилище, скица и архитектурни схеми на къщата издадени на Х. Коев и З.С.. Видно от скица № 779/ 29.05.2019 г. на Община Велико Търново имотът представлява
УПИ IX-161 с площ 473 кв.м. , като УПИ IX-161 в кв.17 по сега действащия план е идентичен на
част от УПИ X-195 в кв. 19 по отменения план
на с.Д. от 1959 г. Съобразно приетото удостоверение за данъчна
оценка имотът е с административен адрес гр.Дебелец, ул."Ни." № 22 и представлява земя с площ 545 кв.м.,
двуетажна жилищна сграда с площ от 234 кв.м.
и 60 кв.м. навес с оградни стени. На
15.12.1988 г. Х. С. Коев е починал и съгласно приложеното удостоверение за
наследници изх.№ 771/23.05.2019 г. е оставил като такива сина си З.Х.С. и дъщеря си С. Х.ва Йорданова. Последната е починала на 15.12.2006 г. и е оставила като законен
наследник сина си С. Й.С.. С Протокол от
18.12.2006 г. на съдия по вписванията при ВТРС е обявено приложеното саморъчно
завещание на С. Х.ва Йорданова, изготвено на
29.03.1989 г., с което завещателката оставя цялото си движимо и недвижимо
имущество, пари, ценности и книжа и лекия автомобил на внука си Й.С.Й.. По делото са събрани и гласни
доказателства. Св.Д. твърди, че познава ответника , който живее в
гр.Д. на ул. "Н.Самоук". Преди
баща му да почине той също живеел в къщата. Според свидетеля, ответникът
поддържа имота, направил е баня на първия етаж, а на втория етаж, който не е
измазан и няма прозорци, държи сеното за конете. Заявява, че З. никога не е
споменавал имота да има други съсобственици. Те знаели, че имотът е само
негов. Св. Б. е дъщеря на жената, с
която ответникът е живял на фактически съпружески начала от 1991 г. до смъртта ѝ
през 2009 г.
Сочи, че тя също е живяла в къщата около
две години, след което се омъжила и се изнесла. Твърди, че е останала с
впечатление , че само З. е собственик на къщата. Само той, майка ѝ и тя,
докато живеели заедно имали ключове за къщата. В къщата нямало вещи на сестрата на З.. Знаела, че
навремето С. и мъжът ѝ помагали за построяването на къщата, тъй като
преди това родителите на С. и З. и самият той помагали на С. за строежа на нейната
къща. От там произтичали и договорките им, че всеки си има къща. Свидетелката
сочи, че не е чувала З. да гони сестра си при нейни посещения в къщата , не е
гонил и ищеца Д., когато той отишъл да търси нотариалния акт през април-май
тази година. Преди това не знае и не е чувала някой да предявява претенции към
имота, а на въпрос на съседи дали не продава единия етаж З. отговарял отрицателно. Той казвал, че един ден
втория етаж на къщата ще бъде взет от сина му. На втория етаж имало електромер
с отделна партида на името на З., както и изкарана тръба за канал, но същият останал
на груб строеж, без прозорци. Св. С.
е син на С. Йорданова. Според него, баща му е водил целия строеж на къщата. От
баща си, майка си и З. знаел, че тримата се разбрали първия етаж да бъде за З.,
а втория етаж от къщата за С.. Когато сложили покрива там заживяли вуйчо му З.
и дядо му Х.. Вторият етаж не бил направен, но въпреки това много хора го
питали дали не го продава. Свидетелят твърди, че майка му е живяла в отделна
къща, строена от баща му, без помощта на З.. Знаел , че горния етаж е на неговата майка и тъй като си имал жилище
в Търново, тя завещала на внука си недвижимото си имущество. Твърди, че е ходил в къщата
стотици пъти от построяването ѝ, а през последните месеци е водил и
майстори да гледат покрива. Заявява, че когато казвал на З., че ще изкарват
втория етаж той му отговарял да прави каквото може. Твърди още, че когато
отворили завещанието на майка му започнали да мислят за ремонти, а преди две -три
години сменяли капаци на покрива. Св. Т.
познава ищеца и баща му и има имот на
стотина метра от процесния. Според него къщата е на З.
и на сестра му, която е баба на ищеца. Не е виждал някой да прави ремонт, двора
бил буренясал. Преди четири-пет години Д.му споделил, че иска да направи нещо с
къщата и че ще ходи да се разбира със З..
Според него Д.не започнал ремонти, тъй като установил, че има проблеми с
документите, а не защото З. го е спрял.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният
иск за съдебна делба е процесуално допустим. По същество е неоснователен.
Доколкото правото на делба произтича от конкретна
имуществена общност и се обуславя от
същата, за да уважи иск за съдебна делба съдът следва да установи, че е налице
съсобственост между страните върху процесния имот,
както и че същите не могат да го поделят доброволно. В конкретния случай по безспорен начин се
доказа, че в резултат на покупко-продажба ответникът и неговия баща са
придобили незастроено дворно място, в което след
дадено разрешение са построили двуетажна къща. Двамата са били съсобственици
при равни права и са притежавали по 1/2 ид.част,
както от земята, така и от построената сграда на основание на чл. 92 от ЗС. Не е спорно още, че след
смъртта на Х. Коев негови законни наследници са дъщеря му С. Й. и синът му З.С.. По силата на наследствено правоприемство двете му деца са наследили по 1/4 ид.ч от процесния имот и така дъщерята С. е придобила 1/4 ид.ч от имота , а синът З. е станал собственик на 3/4 ид.ч. от него. Не се спори и завещателното
разпореждане на С. Й. в полза на внука
и Й.С.. Страните не оспорват и се
доказва от събраните гласни
доказателства, че от построяването на
къщата ответникът живее на първия етаж,
който е годен за обитаване, както и това, че вторият етаж е необитаем, останал
на груб строеж, без прозорци. Ответникът релевира възражение
за изтекла в негова полза придобивна давност спрямо
идеалната част на праводателката на ищеца, респективно
изтекла придобивна давност и спрямо самия ищец. Твърди, че към смъртта на С.
Й. през 2006 г., тя не е притежавала
идеална част от имота, тъй като същата е придобита по давност с непрекъснато, явно и необезпокоявано
владение в продължение на повече от 10 години от негова страна, считано от
смъртта на Х. Коев на 15.12.1988 г. до
смъртта на С. Й. на 15.12.2006 г. Навежда, че от свидетелските показания се
установява по категоричен начин, че само и единствено той е упражнявал
фактическа власт върху целия имот, като е живял в него на първия етаж и е
складирал сено на незавършения втори етаж. Изтъква наличието на устна уговорка,
според която имота остава за ответника, тъй като той и баща му подпомогнали С.
да изгради нейна собствена къща. Сочи, че С. никога не е имала ключ от имота,
не го е ползвала, не се е грижила за него поради знанието, съществуващо у нея
относно описаната по-горе уговорка между тях. От своя страна той е имал съзнание за притежание на целия имот,
което е манифестирал пред третите лица, включително пред сестра му , която е
посещавала имота като гостенка. За горното са събрани свидетелските показания
на св. Д. и св. Бачикова. Съгласно презумпцията на чл.69 от ЗС
предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго. Тази презумпция се
прилага и в отношенията между съсобствениците. Ако се докаже, че един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическата власт и върху чуждата идеална част на основание,
изключващо владението на останалите съсобственици то неговото намерение за своене
се предполага. С ТР № 1/2012 г. на ОСГК
на ВКС е даден отговор относно приложението на презумпцията на чл.69 от ЗС в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от
наследяване. Според ВКС тя следва да се счита оборена, ако основанието, на
което е установена първоначално фактическата власт показва съвладение.
В този случай, за да придобие по давност идеалните части на останалите съвладелци, спрямо които упражняващият фактическа власт се
счита държател, той следва с едностранни действия да превърне държането във
владение. Действията трябва по ясен и недвусмислен начин да отричат владението
на останалите съсобственици , да показват неговото намерение да държи идеалните
части на останалите за себе си с
намерение за своене, като тези действия следва да се
манифестират явно пред тях и да стигнат до знанието им, освен когато това е
обективно невъзможно. Непротиворечиво в съдебната практика в редица решения,
постановени по реда на чл.290 от ГПК се приема, че когато съсобствеността върху
един имот произтича от наследяване, ползващият имота сънаследник, а впоследствие
неговите общи или частни правоприемници, е владелец на своите идеалните части
от имота и държател на идеалните части на всички останали сънаследници. Поради
това, за да установи владение върху целия имот, владеещият сънаследник следва
да демонстрира пред невладеещите сънаследници промяна
на намерението си за своене на имота. / така Решение
№ 9 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 5520/2014 г. на първо г.о , Решение № 16
от 17.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 5652/2014 г. на първо г.о, Решение №
45/15.04.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 6619/2013 г. на второ г.о., Решение № 161 от
19.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1163/2013 г. на второ г.о, Решение № 43 от
8.04.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 2292/2018 г. на първо г.о/. От събраните по делото доказателства съдът
намира, че не бе установено настъпване на правните последици на придобивната давност спрямо притежаваната от С. Й. 1/4 ид.част от
имота, независимо от дългия период от време, през който ответникът е упражнявал
и продължава да упражнява фактическа власт върху имота. Съдът приема за
доказано, че от построяването на къщата до момента единствено ответникът е живял в нея, заедно с баща си до
неговата смърт, впоследствие с жена си и майката на св.Бачикова. направил е баня на първия етаж, който
единствено е обитаем, поддържал е доколкото може първия етаж и двора към
къщата. Въпреки това не се установи по безспорен начин извършването на действия
от негова страна, които по
категоричен начин да манифестират пред сестра му намерението му за своене и на нейната идеална част от имота. Твърденията за
наличие на уговорка между брата и сестрата относно собствеността на къщата,
изложени от ответника се подкрепят от
показанията на св.Ба., която знаела от него за подобни
разговори. Същите обаче се опровергават
от показанията на св.С., който категорично отрича между майка му и вуйчо му да
е имало подобна уговорка. Той изтъква наличие на такава между тях и баща им при
построяването на къщата, според която първия етаж остава за З., а втория етаж- за
С.. Показанията на св.Б. и на св.С. в тази им част съдът цени като има предвид,
че първата е близка на ответника, който е живял дълги години на съпружески
начала с майка ѝ, а вторият е баща на ищеца, тоест също се явява
заинтересован. Няма други доказателства,
които да подкрепят тезата на ответника за наличието на т.нар. неформална делба.
Според Решение № 16/17.04.2015 г. по
гр.д.№ 5652/2014 на първо г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, сънаследникът,
превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във владелец
на целия имот, следва да демонстрира тази промяна в намерението си пред
останалите съсобственици, така, че да отблъсне техните претенции върху имота.
Тези разрешения са неприложими в
хипотези, в които владението на сънаследника, претендиращ придобиване на имота
по давност, е установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците
за извършване на т.нар. неформална делба, от който момент за сънаследника ,
комуто имота се дава в дял, започва да тече срока по чл. 79 от ЗС за
придобиване на имота чрез давностно владение. Липсата
на достатъчно достоверни доказателства за това води до извода за недоказаност
на това твърдение на ответника, при което той следваше пълно и главно да докаже
наличието на действия, с които е обективирал спрямо сестра си намерението да владее нейната 1/4 ид.част от имота за себе си. Съдът намира, че ответникът не
проведе подобно доказване. Липсата на ключ
за къщата, както и вещи на С. в нея са житейски логични факти, доколкото не се спори от никой, че тя е обитавала друг
имот , но не са достатъчни аргументи в подкрепа твърдението за манифестираното
от ответника намерение за своене пред нея. Според решение от 2.05.2012 г. по гр. д. № 83/11 г. на ВКС, първо г.о. ,
постановено реда на по чл. 290 ГПК, владението може да се
осъществява и чрез периодични посещения в имота, без да е необходимо той да
бъде обработван и облагородяван. Такива периодични
посещения са установени в производството
по настоящото дело. Установи се от
свидетелските показания на св. Б. и
св.Ди, че сестрата на ответника е посещавала къщата, ходела е на гости при брат
си, макар да не е извършвала никакви дейности в нея. В този ред на мисли следва да се изтъкне, че
ответникът също не е извършвал каквито и да е ремонтни дейности по втория етаж
на къщата, които биха могли да се приемат като явно намерение от негова страна
за своене на целия имот. Възражението относно липсата
на претенции от страна на сестрата към имота, което не е налагало ответникът да
я гони от имота не е основателно. Както ответникът тълкува горното в своя полза, така
би могло да се приеме и обратното-именно, че не се е налагало сестрата да
проявява претенции, тъй като е знаела, че единият етаж е неин. От
анализа на събраните доказателства съдът намира, че ответникът не успя да
проведе пълно и главно доказване , че е изключителен собственик на процесния недвижим имот на основание осъществено давностно владение за периода от 15.12.1988 г. до
15.12.2006 г., при което той е упражнявал самостоятелна, непрекъсната
фактическа власт върху имота с признаците на владението по чл.68,ал.1 от ЗС и с
продължителност не по-малко от 10 години, като ясно е манифестирал и е довел до
знанието на сестра си С. Й. намерението
си за своене на нейната 1/4 ид.част
от имота , спрямо която ответникът е бил държател. Съдът приема, че към датата
на смъртта на С. Й. - 15.12.2006 г.,
имотът е бил съсобствен между нея и ответника при
квоти 1/4 ид.част за нея и 3/4 ид.части
за ответника. По силата на завещателното разпореждане
на С. Й. нейният внук -ищец в
производството е придобил цялото ѝ движимо и недвижимо имущество, вкл.
притежаваната към момента на смъртта и 1/4 ид.част от процесния имот. Ответникът релевира
възражение за изтекла в негова полза придобивна
давност и спрямо ищеца, което следва да
бъде разгледано. Както бе прието по-горе
доказано е, че ответникът единствен е упражнявал фактическа власт върху имота,
живеейки в него. Не се твърди , а и от свидетелските показания се установява,
че ищецът никога не е живял в процесния имот. Същият
е заявил намерението си да започне ремонтни дейности, според показанията на
баща му св.С., след като е отворил завещанието, тоест след 18.12.2006 г. Обявил го е и пред св. Т. преди около 4-5
години. Фактически тези намерения са
намерили израз чрез подмяна на капаци на
покрива, извършена преди около 2-3 години, според св.С., а собственическите си
намерения ищецът е демонстрирал според
св.Б. през м.април 2019 година, когато потърсил нотариалния акт за имота при
ответника. Според цитираното вече ТР № 1 от 6.08.2012
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останалите, намерението му за своене се предполага и
е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
срока по чл. 79 ЗС. Законодателят е установил оборимата
презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението
за своене като психично състояние. Чрез нея се
прави заключение за наличие на субективния признак
на владението /animus domini/-
намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от обективния признак на
владението /corpus/- упражняване на фактическа власт върху вещта. Оборимата презумпция задължава съда да приеме, че щом като е доказан установеният факт от хипотезата / обективния признак на вледнието/ то съществува и
не се нуждае от доказване и предполагаемият факт / субективния признак/. Според Решение № 219/31.10.2014 г. на ВКС по гр.д.
№ 793/2014 г. на първо г.о. , постановено по реда на чл.290 от ГПК, тази
презумпция размества тежестта на доказване и при твърдение, че владелецът не е
владял за себе си, оспорващият следва да докаже това. За разлика от първия
случай, при който съсобствеността произтича от наследяване, доказателствената
тежест относно опровергаване на релевираното
възражение за изтекла в полза на ответника придобивна
давност спрямо ищеца , лежи върху
последния. В конкретния случай безспорно
се установява от свидетелските показания на св.Б. и св.Д. и не се оспорва и от самия ищец и св.С.,
че фактическата власт върху имота се
упражнява само и единствено от ответника. Той живее в него, поддържа двора,
правил е подобрения на първия етаж,
държал е сено за конете си на втория етаж. От смъртта на сестра му С. на
15.12.2006 година ответникът е
упражнявал фактическа власт върху целия имот , което продължава и до
този момент, а намерението му за своене според оборимата презумпция не се опровергава от представените от
ищеца доказателства. Твърденията на св.С.- баща на ищеца относно
извършената смяна на капаци преди около
две-три години не са достатъчни, а ако се приеме, че ищецът е демонстрирал
собственически намерения, искайки нотариалния акт за имота от ответника, то
същото е станало през пролетта на тази година, а исковата молба за делба е
депозирана през юни 2019 година. От горното съдът намира, че ищецът не
опроверга презумпцията по чл. 69 от ЗС и в полза на ответника е изтекъл десетгодишния срок по чл.79,ал.1 от ЗС,
считано от 15.12.2006 г., при което той, придобивайки по давност 1/4 ид.част от
имота, завещана на ищеца от неговата баба, е станал собственик на целия
имот. Следователно не е налице
съсобственост между страните и иска за
делба, като неоснователен подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото на основание чл. 9 от Тарифа
за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 50 лева в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС. Ответникът е претендирал
разноски съобразно списък по чл. 80 от ГПК , които при отхвърляне на иска за
делба му се дължат по общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ищецът е направил
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. С оглед изхода
на спора в производството, протекло в две съдебни заседания, съдът намира, че
на ответника следва да се присъдят разноски по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.36 от ЗА, вр. с чл. 7,ал.4 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Й.С.Й. с ЕГН **********
*** против З.Х.С. с ЕГН ********** *** за делба на недвижим имот, представляващ УПИ IX-161 в стр. кв.17 по плана на гр.Д. с площ от 473 кв.м., заедно с построените в
имота масивна жилищна сграда на два етажа и масивен навес при граници и съседи
от юг-улица, от изток- УПИ VIII-160, от
север- УПИ VI-150 и УПИ VII-151 от запад УПИ X-162 с уредени регулационни отношения и приложена
улична регулация, при квоти 1/4 ид.ч. за Й.С.Й. и 3/4
ид.ч. за З.Х.С., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й.С.Й. с ЕГН ********** ***
да заплати държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВТРС, ведно с 5 лева такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Й.С.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на З.Х.С.
с ЕГН ********** *** сумата от 600 / шестстотин/ лева
направени по делото разноски.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд Велико Търново, чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: