№ 11597
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110154337 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано е по искова молба на Н. Б. Н. с ЕГН **********, адрес за
призоваване . (ищец), действуващ чрез упълномощения процесуален представител адв.
В. Д.. Ищецът твърди, че е придобил в хода на ликвидацията на .“ вземане на
дружеството срещу ответницата И. Я. К.. Поддържа, че вземането възникнало във
връзка с извършени от ответницата в качеството й на управител на дружеството
парични преводи в периода 21 – 26. 09. 2016 г. от банкова сметка на дружеството по
нейна лична банкова сметка на обща стойност 6 300 лева. Заявява, че след това на 10.
10. 2016 г. общото събрание на . взело решение за освобождаването на ответницата от
длъжността управител, след което действащият управител (ищецът) отправил покана
по електронна поща до нея да отчете/възстанови всички активи, документи, дела,
парични средства и всякакви други вещи, които са собственост на дружеството и са в
нейно държане. Намира, че ответницата имала достъп до съответния електронен адрес,
на който й била изпратена поканата. Освен това поканата й била изпратена по пощата,
но ответницата не се явила в куриерския офис за получаването на писмото. След това .
преминало в ликвидация, всички негови вземания били прехвърлени на единствения
към съответния момент съдружник – ищецът и . било заличено. Поддържа, че
ответницата е била уведомена за прехвърлянето на вземанията. Иска от съда да осъди
ответницата да му заплати сумата 6 300 лева като получена от ответницата при
начална липса на основание, евентуално като обезщетение за претърпени имуществени
вреди, както и да я осъди да му заплати сумата 1 919 лева и 90 стотинки – законна
лихва за забава, начислена върху главницата за периода 16. 09. 2018 г. – 16. 09. 2021 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от И. Я. К.,
ЕГН **********, служебен адрес . (ответница), действуваща чрез упълномощения
процесуален представител адв. М. Л.. Ответницата оспорва иска като недопустим, а
1
евентуално – като неоснователен. Поддържа, че съответни задължения изобщо не са
възниквали, защото е получила процесните суми с основание. Освен това излага
доводи, че тя е имала качеството само на кредитор спрямо ., не и на негов длъжник.
Твърди, че е образувала отделно дело за присъждането на част от полагащия й се
ликвидационен дял от дружеството, както и че при ликвидацията му неправилно е било
отразено, че всички кредитори на дружеството са удовлетворени. Заявява, че всъщност
тя е останала неудовлетворен кредитор на дружеството, поради което ликвидацията му
е завършила незаконосъобразно и вписаното му заличаване е несъществуващо
обстоятелство. Твърди, че е образувало отделно дело и за възобновяване на
неправомерно заличения субект. Освен това намира, че за да бъде търсена отговорност
от управител е необходимо решение на общото събрание на съдружниците, каквото не
е имало. Евентуално ако съдът счете, че искът е основателен, то прави възражение за
прихващане с вземания в размер на 42 085 лева и 73 стотинки, станали изискуеми в
периода 01. 06. – 10. 10. 2016 г. и представляващи дължими от дружеството, съответно
от ищеца като негов правоприемник, вземания за възнаграждения на управител, за
което е била изпратена надлежна покана до дружеството. Отрича да е имала достъп до
електронната поща, на която ищецът твърди, че й е била изпратена покана, както и че
тъкмо тази покана й е била изпратена чрез куриер и че я е получила чрез него. Освен
това отбелязва, че тя е обща и съдържа родови понятия. Изтъква, че по отделно дело с
дружеството то е направило възражение за прихващане, което не е било уважено. Иска
от съда да прекрати производството по делото, а евентуално да отхвърли предявените
искове, да обезсили издадената заповед за изпълнение на парично и да осъди ищеца да
заплати адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.
С определение от 15. 06. 2023 г. съдът е конституирал като трето лице помагач
на страната на ищеца ..“ – в ликвидация. В първото открито съдебно заседание третото
лице помагач, представлявано от Н. Б. Н., изразява становище за основателност на
предявените искове.
В последното открито съдебно заседание съдът допусна на основание чл. 214
ГПК изменение на иска за законна лихва за забава, като същият беше намален от 1 919
лева и 90 стотинки на 1 918 лева.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител и отговаря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 ГПК. Ответницата оспорва предявените искове като недопустими, развивайки
доводи, че претендираните от ищеца вземания всъщност не са били придобити от него
въз основа на ликвидацията на .. По този начин тя допуска неоправдано смешение
между въпросите на активната процесуална легитимация и активната
материалноправна легитимация на ищеца. Подробни доводи във връзка с това
първостепенният съд вече разви в определението от 02. 04. 2023 г. Макар и това
определение да беше отменено от въззивния съд поради представени с частната жалба
нови доказателства, изложените в него доводи са правилни и законосъобразни.
Допустимостта на иска зависи от активната процесуална легитимация на ищеца, която
на свой ред произтича от твърденията в исковата молба, че ищецът е придобил
спорното материално право. Дали тези твърдения са верни или не съдът преценява въз
основа на всички събрани в хода на съдебното дирене доказателства и доказателствени
средства, като с решението по съществото на спора се произнася по основателността
на иска. Активната материалноправна легитимация на ищеца следователно е въпрос
2
по съществото на спора, който подлежи на доказване и обуславя основателността на
иска, а не допустимостта му. В сходен смисъл е съдебната практика, която настоящият
съдебен състав споделя – решние № 61, постановено на 13. 06. 2014 г. по гр. дело №
3306 по описа на Върховния касационен съд, IV г. о., за 2013 г. Понеже в дадения
случай исковата молба съдържа твърдения, че ищецът е придобил на 01. 10. 2019 г. в
производството по ликвидация на ..“ (с предходно наименование „К., Н., Д. и
съдружници“) спорното материално право, тези фактически твърдения са достатъчни
да обосноват активната му процесуална легитимация и допустимостта на предявените
искове. Във връзка с доводите на ответницата, че третото лице помагач няма номер от
регистъра БУЛСТАТ след „възкръсването“ му, съдът приема следното. Участието на
третото лице помагач е обусловено от потребността ищецът да може да му
противопостави задължителната сила на мотивите по настоящото дело в евентуално
следващо производство по иск с правно основание чл. 100, ал. 1 ЗЗД, ако в рамките на
настоящото дело се установи, че прехвърленото материално право всъщност не е
съществувало (това съдът вече обоснова с определението за конституирането на
третото лице помагач от 15. 06. 2023 г. (л. 252 от делото). По отношение на главните
страни в производството, за които ще бъде формирана сила на пресъдено нещо, за да
бъдат надлежно индивидуализирани и по този начин да се установят надлежно и
субективните предели на силата на пресъдено нещо процесуалният закон изисква да
бъдат посочени само имената/наименованията им и адресите им (чл. 127, ал. 1, т. 2
ГПК и чл. 236, ал. 1, т. 4 ГПК). Законът не изисква за надлежното индивидуализиране
на главните страни да бъдат посочвани техни номера от регистри (ЕГН, ЕИК, номер от
регистър БУЛСТАТ и т.н.). По аргумент за по силното основание не следва да се
прилагат по-строги изисквания за индивидуализиране и на подпомагащите страни. В
дадения случай молбата за встъпване на третото лице помагач на л. 226 съдържа
наименованието му и адреса му, които са достатъчни за надлежното му
индивидуализиране независимо дали посоченият в нея номер от регистъра БУЛСТАТ е
актуален или не. Отделен въпрос е, че правен интерес да повдига въпрос във връзка с
надлежната индивидуализация на третото лице помагач има само страната, на която то
е встъпило или е било привлечено да помага, защото само тази страна ще може да му
противопостави задължителната сила на мотивите при неблагоприятен резултат на
производството за нея.
Ищецът е предявил общо три иска. Първият е главен и е с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вторият е евентуален и е с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД, а третият е акцесорен и е с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответницата е
направила евентуално възражение за прихващане с правно основание чл. 103, ал. 1
ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване по
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, че ответницата е получила
парична сума в размер на общо 6 300 лева от съответното адвокатско дружество, както
и че е придобил съответното вземане от .. По евентуалния иск с правно основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че ответницата чрез противоправно поведение, изразяващо се в подаването
на платежни нареждания, е причинила имуществени вреди на съответното адвокатско
дружество в размер на общо 6 300 лева. По акцесорния иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
3
той или съответното адвокатско дружество са отправили покана до ответницата за
заплащането на сумата в размер на 6 300 лева, че тази покана е била получена от
ответницата в конкретен момент, както и размерът на обезщетението за забава.
От събраните в хода на съдебното дирене доказателствени материали
първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка.
Ищецът и ответницата са дългогодишни адвокати, които на 01. 02. 2011 г.
учредили заедно с адв. В. Д. на основание чл. 57 и сл. от Закона за адвокатурата (ЗАдв)
. „К., Н. и Д.“. В това адвокатско дружество ищецът имал дял в размер на 43 %,
ответницата имала дял в размер на 42 %, а адв. В. Д. имал по-малък дял в размер на 15
%. Макар и според дружествения договор всеки от съдружниците да имал право да
участвува в управлението на ., при вписването на . в съответния регистър при
Софийския градски съд било отбелязано, че . се управлява заедно и поотделно от
ищеца и ответницата. . осъществявало дейността си на адрес .. Дейността на
дружеството била успешна и то осъществило съществени печалби. В осъществяването
й адвокатите били подпомагани и от свидетеля М.П.К., племенник на ответницата,
който изпълнявал длъжността „административен мениджър“, както и свидетелката
С.С. Л., която през 2015 – 2016 г. се обучавала за секретар в адвокатската кантора и
карала децата на ответницата на училище.
Успоредна с професионалната си дейност ищецът и ответницата имали и
интимна връзка, като съжителствували фактически в едно домакинство. Тези техни
професионални и интимни отношения обусловили особеното им доверие (bona fides).
Във връзка с това през 2013 г. те сключили като солидарни длъжници ипотечен кредит
за закупуването на жилище и два потребителски кредита. Освен това осъществили
симулативна сделка по прехвърлянето на недвижим имот, за което съставили обратно
писмо, подписано от М.К. и В. Д. като свидетели, което се съхранявало от ответницата
в кабинета й в адвокатската кантора. Освен това активи на . били прехвърляни от
ищеца доверително (фидуциарно) на третото лице „.“ ЕООД с ЕИК ., чийто управител
и едноличен собственик на капитала бил племенникът на ответницата (понастоящем
„.“ ООД).
В началото на 2016 г. настъпило дълбоко и непоправимо разстройство във
фактическото съжителство на ищеца и ответницата. В рамките на настоящото
производство не се установи по категоричен начин причината и чия е вината за
настъпването му. Вследствие на дълбокото и непоправимо разстройство в личните
отношения между тях ищецът напуснал съвместното домакинство с ответницата.
Влошаването на личните отношения между ищеца и ответница влошило и
професионалните им отношения и уронило доверието помежду им. Оставяйки настрана
невежливото поведение на ищеца спрямо ответницата (в това число че веднъж я хванал
за ръката и избутал) и племенника й, както и създалото се напрежение на работното
място, по-важно е да се отбележи, че в началото на февруари 2016 г. ищецът заявил, че
повече няма да заплаща вноските по кредитите. Наред с това през периода 01. 01. 2016
г. – 30. 11. 2016 г. . цедирало свои вземания в полза на третото лице „.“ ЕООД в размер
на общо 48 814 лева и 30 стотинки, а в полза на ищеца цедирало сумата 104 460 лева и
34 стотинки. През лятото на 2016 г. по настояване на ищеца племенникът на
ответницата му прехвърлил дяловете от третото лице „.“ ЕООД, но направил това след
като решил да прехвърли на друго дружество две моторни превозни средства,
управлявани от него и ответницата. Ищецът също така изтеглил в брой от платежна
сметка на . сумата 19 100 лева на 13. 06. 2016 г. и на 15. 06. 2016 г. Отново през лятото
4
на 2016 г. . преустановило плащанията в полза на ответницата и прекратило
заплащането на осигурителни вноски за нея. На 01. 08. 2016 г. ответницата отправила
тримесечно предизвестие за напускане на . на основание чл. 11, т. 6 от договора за
дружество във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 6 ЗАдв. На 21. 09. 2016 г. и 26. 09. 2016 г. обаче
. с две платежни нареждания превело в полза на ответницата парична сума в размер на
общо 6 300 лева, като посочило като основание на двата парични превода „съхранение
по специална сметка“. Незабавно след това на 29. 09. 2016 г. ., представлявано от
ищеца, оттеглило пълномощията на ответница да се разпорежда с авоарите по
платежните сметки на дружеството. Следва да се подчертае, че не се установи по
настоящото дело ищецът да е отнел от кабинета на ответницата съхраняваното от нея
обратно писмо и електронна кореспонденция във връзка със жилището, закупено с
ипотечния кредит. Не се установи по настоящото дело също така ответницата в
съучастие с племенника й да е присвоила наличните парични средства от касата на . на
06. 10. 2016 г., с което самоволно не по установения ред да са осъществили
действителното право на възнаграждение на ответницата по договора за управление.
От друга страна, установява се, че незабавно след това на 07. 10. 2016 г. ищецът чрез
електронна поща уведомил служителите в ., че е сменил алармените кодове (СОТ), с
което ограничил достъпа до кантората на дружеството до кръга на тези, които му се
обадели по телефона (л. 97 от делото). Въпреки това ответницата посетила
адвокатската кантора на 08. 10. 2016 г. с племенника си и свидетелката Л.. Поради
активирането на охранителната система те повикали „сотаджиите“, които я
изключили. След това ответницата, племенника й и свидетелката Л. събрали,
комплектовали и изнесли от архивата на . документи във връзка с водени дела.
Тогава ищецът се съюзил с адв. В. Д. срещу ищцата. На 10. 10. 2016 г. било
проведено общо събрание на ., на което се явила и ответницата (уведомена с
нотариална покана), при дневен ред: „1. Вземане на решение за освобождаване на И.
Я. К. като Управител на .“; 2. Разни“. Ответницата напуснала заседанието без да
подпише предоставения й присъствен лист. След това заседанието било прекъснато и
адв. В. Д. поканил ответницата да се завърне, но тя не се завърнала. В крайна сметка
заседанието на общото събрание било възобновено в нейно отсъствие, като ищецът и
адв. В. Д., които образували мнозинство от вноските в ., решили ответницата да бъде
освободена като управител на . и предвидили незабавно изпълнение на решението по
съответната точка. По другата точка общото събрание решило да възложи на ищеца да
впише взетото решение за освобождаването на ответницата в Софийския градски съд и
Софийската адвокатска колегия, а също така и да покани ответницата в срок до 1
работетен ден да „отчете всички налични в нейно държане активи, документи и дела,
парични средства и всякакви други вещи, които са собственост на .“ или които са
предназначени за ползване от същото“. През октомври 2016 г. освен това . заплатило
на ищеца възнаграждение въз основа на договор за управление в размер на 181 905
лева и 76 стотинки бруто. На 17. 11. 2016 г. ищецът получил покана от ответницата за
свикването на общо събрание на ., на което да бъдат обсъдени действия, извършени от
ищеца против интересите на дружеството – задържане без правно основание на
парични суми на дружеството, изтеглени/взети от банковата сметка и/или касата на
дружеството, както и на документи на дружеството и на негови клиенти, източване на
средства на дружеството и др., както и за обсъждане на въпроса и вземане на решение
за изключването на ищеца от ..
На 15. 12. 2016 г. в регистъра при Софийския градски съд било вписано
заличаването на ответницата като съдружник в .. С напускането на . възникнало
5
правото на ищцата да получи ликвидационен дял. За тази цел тя отправил писмо до
счетоводителя на . . с дата 05. 11. 2016 г., с което поискала да й бъде съставен баланс
на дружеството към 31. 10. 2016 г. От мотивите към решение № 3772, постановено на
23. 05. 2019 г. по гр. дело № 367 по описа на Софийския градски съд, I-13 състав, за
2017 г., се установява, че . не заплатило на ответницата ликвидационния й дял в размер
на 40 482 лева и 12 стотинки.
. променило наименованието си, след което навлязло в ликвидация. За
ликвидатор . определило ищеца. След като ищецът преценил, че всички кредитори на .
са удовлетворени, той съставил съответен протокол и поискал да бъде вписано
заличаването на .. Заличаването на . било вписано с решение № 10, постановено на 03.
10. 2019 г. от Софийския градски съд, Търговско отделение, по ф. дело № 141 по описа
за 2011 г. През същата година ищцата предявила отделен иск с правно основание чл.
604 ГПК за установяване, че вписаното заличаване на . е несъществуващо
обстоятелство. С определение № 50667, постановено на 14. 12. 2022 г. по т. дело №
1775 по описа на ВКС, I т. о. за 2022 г., не било допуснато до касационно обжалване
решението на въззивния съд, с което се потвърждава решението на първостепенния
съд, с което е уважен предявеният от ищцата иск по чл. 604 ГПК. Квинтесенциалните
мотиви на първостепенния и въззивния съд са били, че наличието на неудовлетворен
кредитор на . опорочава вписаното заличаване. Определението на ВКС е окончателно.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд достигна до
следните изводи.
Ищецът твърди в исковата молба, че е придобил спорното материално право на
01. 10. 2019 г. от третото лице помагач в производството по ликвидацията му въз
основа на доклад на ликвидатора от 30. 09. 2019 г. и протокол от ликвидатора от 01. 10.
2019 г. Доказването на тези фактически твърдения, съдържащи се в исковата молба,
обуславя активната материалноправна легитимация на ищеца, както вече беше
обосновано, и съставлява елемент от основанието на предявените искове. Оставяйки
настрана проблемата дали спорното материално право действително е възникнало и
съществувало в патримониума на третото лице помагач, първостепенният съд намира,
че предявените искове следва да бъдат отхвърлени само поради липсата на активна
материалноправна легитимация на ищеца. За да докаже твърдяното с исковата молба
придобивно основание, ищецът представи заверени преписи от доклад на ликвидатора
от 30. 09. 2019 г. и протокол от ликвидатора от 01. 10. 2019 г. Тези заверени преписи,
приложени на л. 28 – 29 от делото, бяха първоначално приети като писмени
доказателства по делото от първостепенния съд с определението от 26. 10. 2023 г. (л.
262). Понеже обаче ответницата своевременно с отговора на исковата молба беше
оспорила съответствието им с оригиналните документи, и тъй като документите са
заверени от самия ищец, а не от процесуалния му представител адв. Д., съдът задължи
ищеца на основание чл. 183, ал. 1 ГПК да представи оригиналните документи, така
щото те да бъдат сравнени с приобщените към доказателствените материали заверени
преписи, като предупреди ищеца, че при неизпълнение на това указанията съответните
документи ще бъдат изключени от доказателствените материали. В първото открито
съдебно заседание ищецът предяви документи, за които заяви, че са оригиналите на
преписите (л. 360, гръб). Тогава процесуалният представител на ответницата обаче
обосновано отрече това да са оригиналните документи, от които са съставени
заверените преписи, приложени към исковата молба. Така оспорените „оригинали“ са
приложени на л. 276 – 277 от делото. При така възникналия спор първостепенният съд
прецени, че са му необходими специални знания из областта на науката и техниката,
6
във връзка с което назначи служебно съдебно-почеркова експертиза. От експертното
заключение по съдебно-почерковата експертиза се установява, че всъщност
представените от ищеца документите не са оригиналните документи, от които са
представените преписи към отговора на исковата молба. При това положение съдът
беше длъжен да приеме, че ищецът не е изпълнил процесуалното си задължение да
представи оригиналите съобразно чл. 183, ал. 1 ГПК, поради което изключи заверените
преписи от доказателствените материали по делото в последното открито съдебно
заседание (л. 518). Предвид тяхното изключване и съобразявайки липсата на други
документи, които да са били приети като доказателства по делото, то съдът трябва да
приеме, че ищецът не доказва да е придобил спорното материално право по твърдения
в исковата молба начин. Прочее, дори тези документи да не бяха изключени от
доказателствените материали, придобиването на спорното материално право от ищеца
въз основа на тях щеше отново да е опровергано поради установеното опорочаване на
процедурата по ликвидация.
Разбира се, след влизането в сила на съдебното решение по иска по чл. 604 ГПК
и „възкръсването“ на . с писмено изявление от 27. 03. 2023 г. ищецът представи
заверен препис от споразумение с дата 25. 01. 2023 г. Според текста на това
споразумение третото лице помагач „на основание чл. 65 от Закон за задълженията и
договорите“ третото лице помагач, представлявано от ликвидатора Н. Б. Н., прехвърля
в собственост на ищеца Н. Б. Н. спорното материално право. Както първостепенният
съд вече обоснова с отмененото от въззивния съд определение от 02. 04. 2023 г., така
сключеното споразумение има характеристиката на договор за цесия, независимо от
формалното му наименуване като „споразумение“ и позоваването на чл. 65 ЗЗД. Към
момента на постановяването на отмененото споразумение все още нямаше фактически
данни третото лице помагач да е уведомило ответницата за цесията. Такива данни
обаче бяха представени с частната жалба от 09. 05. 2023 г. В откритото съдебно
заседание, проведено на 31. 01. 2024 г., съдът прие като писмени доказателства по
делото съответните документи, като в мотивите към протоколното определение
отбеляза, че по отношение на връзката им с предмета на делото ще се произнесе с
крайния акт по същество (л. 386, гръб – 387).
Така приобщените доказателства всъщност нямат връзка с предмета на делото.
Предметът на делото се очертава от ищеца с исковата молба. Исковата молба
следва да съдържа изложение на обстоятелствата, от които ищецът твърди, че се е
породило спорното материално право (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), тоест неговото
основание. Законът не въвежда изрични изисквания колко подробно и детайлно трябва
да бъде описанието на тези твърдени обстоятелства – за разлика от изричните
изисквания за съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт (чл. 246,
ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс). Такива изисквания обаче все пак могат да
бъдат изведени поради необходимостта от ясно формиране на обективните предели на
силата на пресъдено нещо (чл. 298, ал. 1 ГПК), а също така и за да бъдат надлежно
очертани конкретните фактически обстоятелства, които подлежат на доказване. Затова
описанието на съответните обстоятелства в исковата молба трябва да е достатъчно
подробно, така че да може спорното материално право обективно да бъде разграничено
от други сходни материални права, които може да са възникнали, съответно
ответникът да може да формулира доказателствени искания, ако прецени това за
необходимо с оглед на правото си на защита (в сходен смисъл са разясненията, дадени
с т. 4. 2. от мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. по тълк. дело № 2 от
2002 г. на ОСНК на ВКС). В случая с исковата молба ищецът твърди да е придобил
7
спорното материално право от третото лице във връзка с ликвидацията му въз основа
на доклад и протокол на ликвидатора с дати 30. 09. 2019 г., съответно 01. 10. 2019 г.
Тези фактически твърдения на ищеца задават рамката на доказване в хода на
гражданския процес и пределите на произнасянето на съда с крайния акт по същество.
Да се твърди, че ищецът всъщност е придобил спорното материално право на друго
основание – договор за цесия („споразумение“) от 25. 01. 2023 г., би означавало да се
въведе ново основание на исковете. Ищецът по начало би могъл да измени
основанието на предявените искове до края на първото открито съдебно заседание в
първоинстанционното производство съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК. Дори и да се приеме,
че ищецът по уважителни причини не е могъл да стори това до края на първото
открито съдебно заседание (защото първото открито съдебно заседание е проведено на
06. 12. 2023 г., а датата на договора за цесия е по-късна), той не направи съответно
искане в което и да е от следващите открити съдебни заседания, а само измени размера
на акцесорния иск в последното от тях. Поради процесуалното опущение на ищеца
съдът продължава да е ограничен от пределите на доказване и произнасяне по
същество, формулирани с първоначалните фактически твърдения, въведени с исковата
молба.
В обобщение, договорът за цесия от 25. 01. 2023 г., наименован „споразумение“,
и съобщаването на цесията на ответницата, не доказват твърдяното с исковата молба
придобивно основание и следователно не са годни да установят активната
материалноправна легитимация на ищеца. Ето защо предявените както главният, така и
евентуалният иск, са неоснователни. Поради неоснователността на главния иск
неоснователен е и акцесорният. Не се сбъдва вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на евентуалното възражение за прихващане на ответницата.
Разноски. При този изход на делото съдът следва да присъди разноски.
При този изход на делото съдът трябва да присъди в полза на ответницата
сторените от нея разноски. Те се изразяват в държавни такси за заверени преписи в
размер на общо 19 лева и 5 стотинки и заплатени депозити за възнаграждение на
вещите лица в размер на общо 470 лева.
Претендира се и присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М.
Л. за безвъзмездна правна помощ. Във връзка с това е представен заверен препис от
договор за правна защита и съдействие (л. 509). В договора е посочено, че адв. Л.
осъществява процесуалното представителство „на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата“. Но чл. 38, ал. 1 ЗАдв предвижда три различни основания за оказване
на безвъзмездна правна помощ – дали ответницата е лице, което има право на
издръжка, дали материално затруднено лице, дали е роднина или близка на адв. Л. или
пък е друг Ю.ст. Според трайната съдебна практика при липса на изрично оспорване
от насрещната страна на основанието, съдът е обвързан от изявлението на страните по
договора за правна защита и съдействие за наличието на съответното конкретно
основание (определение № 229 от 5.06.2019 г. на ВКС по гр. дело № 3085/2018 г., III г.
о.; определение № 665 от 3.12.2018 г. на ВКС по ч. т. дело № 2467/2018 г., II т. о.;
определение № 7159 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. дело № 11735/2019 г., I о.). Това
изявление обаче трябва да е за конкретно основание. Понеже страните по договора за
правна защита и съдействие не са декларирали конкретното основание по чл. 38, ал. 1
ЗАдв, съдът не следва да присъжда адвокатско възнаграждение в полза на адв. Л..
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за
задълженията и договорите на ищеца Н. Б. Н. с ЕГН **********, адрес за призоваване
., предявен срещу ответницата И. Я. К., ЕГН **********, служебен адрес ., за
присъждането на сумата в размер на 6 300 лева, получена от ответницата без
основание чрез два парични превода от .“ в нейна полза на 21. 09. 2016 г. и 26. 09. 2016
г., което парично притезание ищецът придобил въз основа на доклад на ликвидатора от
30. 09. 2019 г. и протокол от ликвидатора от 01. 10. 2019 г.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите на ищеца Н. Б. Н. с ЕГН **********, адрес за призоваване ., предявен
срещу ответницата И. Я. К., ЕГН **********, служебен адрес ., за присъждането на
сумата в размер на 6 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени от .“
имуществени вреди вследствие на две неправомерни платежни нареждания, извършени
на 21. 09. 2016 г. и 26. 09. 2016 г., което парично притезание ищецът придобил въз
основа на доклад на ликвидатора от 30. 09. 2019 г. и протокол от ликвидатора от 01. 10.
2019 г.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите на ищеца Н. Б. Н. с ЕГН **********, адрес за призоваване ., предявен
срещу ответницата И. Я. К., ЕГН **********, служебен адрес ., за присъждането на
сумата в размер на 1 918 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху
главницата 6 300 лева от 16. 09. 2018 г. до 16. 09. 2021 г.
ОСЪЖДА ищеца Н. Б. Н. с ЕГН **********, адрес за призоваване ., да заплати
в полза на ответницата И. Я. К., ЕГН **********, служебен адрес ., сумата в размер на
общо 489 лева и 5 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач ..“ – в
ликвидация, седалище и адрес ..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9