РЕШЕНИЕ
90 Разград
10.Х.2011г.
Номер Град
Разградски окръжен
В ИМЕТО НА НАРОДА
съд
10.Х. 2011
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В публично заседание в следния състав:
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА ИРИНА ГАНЕВА
Председател
Членове
М. Н.
Секретар
№ 80 2011 в. гр.
като разгледа докладваното от съдия Йончева
дело по
описа за година.
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл.267 и сл. ГПК.
С Решение №139/29.ХІІ.2010г.,
постановено по гр.д.№42 по описа му за 2010г. , ИРС е
отхвърлил като неоснователен и недоказан иска, предявен на осн. чл.108 ЗС от Р. и Н.М. против Н.Х. за ревандикиране на недвижими имот,
индивидуализиран в хода на въззивното производство като празно дворно място от
800кв.м., за което в кв.11 по действащия
план на с.Печеница е отреден УПИ ХІ, граничещ от две страни с улици, от североизток УПИ ХV-общ. и с УПИ ХVІ.
Предявеният на осн.чл.537 ГПК иск за отмяна на констативен нот. акт №
26/25.VІ.2009г. по нот.д.№458/2009г. по описа на нотариус А., с рег.№254 и р-н
на действие при ИРС, издаден в полза на ответницата Х. в производство по обст.
проверка и удостоверявщ правото й на собственост върху недвижим имот, сочен
като идентичен с претендирания по иска по чл.108 ЗС и индивидуализиран като „ПИ
с начин на ползване дворно място, находящо се в чертите на с. Печеница, за
което по скица №187/20.ІV.2009г. и действащия ДРП на селото, утвърден със
заповед №272/1940г. е отреден парцел І от кв.11 с площ от 1 195кв.м., от
която площ 800кв.м. са собствени и 395кв.м. са държавна собственост, при
съседи: улица, парцел VІ-102, парцел ХІV-100,…”, с доп. Р.№…/10.ІІІ.2011г.е
оставен без уважение.
Недоволни от така постановените решения,
ищците обжалват същите като неправилни, необосновани и незаконосъобразни. На
посочените основания се иска отмяната им и постановяване на ново такова, с
което исковете им бъдат уважени на предявените от тях основания. Претендират
разноски по делото.
В законоустановения и предоставен й от
съда срок, ответницата не депозира писмен
отговор по жалбата. Чрез назначеният й в производството особен
представител-адв. В.,***. същата оспорва жалбата като неоснователна и моли съда
да потвърди обжалваните решения като правилно и законосъобразно постановени
съдебни актове.
Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, но по различни
от наведените с нея съображения, които в съвкупността си сочат постановеното по ревандикационния иск
решение като частично недопустимо. Излизайки
извън спорното право, очертано в
петитума на сезиращата го с иска по чл.108 ЗС искова молба, в дължимия се по
реда на чл.146 доклад и в диспозитива на решението си, съдът е приел, че до ревандикация се
претендира недвижим имот, индивидуализиран като поземлен имот, находящ
се в с. Печеница, Разградска обл., за който в кв. 11 на утвърдения със Заповед №272/1940г. план на
селото е отреден парцел І, състоящо се от празно дворно място „с площ от 1 195кв. м., от която площ 800кв.м. са собствени и 395кв.м. са държавна
собственост”.
Пристъпвайки
към разглеждане на спора по същество ИРС не е съобразил, че с даденото му в
исковата молба описание, имотът не е бил индивидуализиран в съответствие с
отреждането му по действащия план на населеното място, което от своя страна е
условие и за редовност на исковата молба. Както в доклада си по
делото, така и при постановяване на решението си по същество,
първоинстанционният съд не се е съобразил с депозираната от ищците допълнителна
молба(вж.л.12 от делото), в която спорното право е индивидуализирано като иск
за ревандикиране на недвижим имот, представляващ празно дворно място от
800кв.м., за който с вл. в сила изменение на ПУП от 2009г. в кв.11 по
действащия план на с. Печеница се явява отреден УПИ І, при съседи: от юг и
югозапад улици, от североизток УПИ V-общински и от югоизток-УПИ VІ-102. Произнасянето по същество на спора се е
следвало в тези параметри. Отхвърляйки иска като предявен за ревандикиране на
дворно място от 1195кв.м., включващи в обема си и прилежащите към УПИ V на
кв.11 по действащия план на селото 395кв.м.,, първоинстанционният съд се е произнесъл свръх петитум, поради
което в тази си част решенето следва да се обезсили като недопустимо.
В останалата си част, с която е отхвърлен
искът на жалбоподателите за ревандикиране на дворно място от 800кв.м.,
решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Извод, който се следва и досежно оставеното без уважение искане за
отмяна на постановения в производството по обстоятелствена проверка нот.акт №
26/25.VІ.2009г. по нот.д.№458/2009г. по описа на нотариус А., с рег.№254 и р-н
на действие при ИРС. Правилно и съответно на изискванията на чл.537 ГПК ИРС е
приел, че позитивното произнасяне по този иск се следва при успешно провело се
доказване на иска за спорното материално
право. Извършеното с нот. акт
удостоверяване е безспорно абсурдно, но за валидирането му в това производство
съдът е обвързан с изхода по главния иск, който правилно и обосновано е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищците не доказват не само факта на установената от ответницата фактическа власт върху имота,
но и правото си на изключителна собственост върху имота.
В
съвкупността си, относимо на депозираните от тях твърдения, събраните по делото
доказателства сочат на това, че по разписен лист имотът е записан през 1968г.
по партида на М. Х.. Доказателства, установяващи кога, в какъв обем и на какво основание Х. е придобил процесния имот, по делото не се
ангажират. Видно от представеното като доказателство на л.8 у-ние
№1/7.І.2010г., Х. е починал на 12.Х.1982г., оставяйки за свои единствени преки
наследници по закон Н.Х.-негова дъщеря и ответна в производството страна, и
сина си Ф. А., известен с тюркоезичните имена-Ф.М. .
На л.7 от
делото като доказателство е приложено у-ние №36/28.VІІ-.2009г., от което е
видно, Ф.А. е починал на 17.І.1988г. и е
оставил за свои единствени преки законни наследници преживяла го съпруга и трите родени от брака им деца, в това число
двамата жалбоподатели и М. М., който към момента на откриване на наследството е
бил малолетен. От което по безспорен начин се следва за установено, че страните
по делото притежават качеството и на наследници на починалия на 12.Х.1982г. М. Х..
Незаинтересовано
и независимо един от друг, разпитаните по делото свидетели са депозирали в показанията си
твърдение, че до смъртта си А. е живеел заедно със семейството си в жилищната
сграда, построена в процесния имот приживе от общия наследодател на страните-М. Х..
Факт, който се следва за установим към 1953г.
и от строителните книжа, приложени
като доказателство на л.л.93 -94 от делото. Също от безпротиворечиво депозираните
свидетелски показания се следва за установено, че непосредствено след смъртта
на А., съпругата и децата му са напуснали имота и са се установили да живеят в
други населени места. Факт, който се установява и по отношение на въззиваемата.
Депозирани в този смисъл, показанията на свидетелите не доказват с
категоричност твърдяната от жалбоподателите
1995г. като година, до която
същите заявяват, че са живели и владели процесния имот. Едва преди две-три
години, т.е. в периода 2006 – 2008г., имотът бил посетен от брата на
жалбоподателите- М.М., за когото се твърди, че съборил намиращата се в имота
сграда и предоставил дворното място за ползване на св.С. М., собственица на съседен имот. През 2009г. в имота се явила
въззиваемата, по чието настояване ползващата се от имота свидетелка била
принудена да изнесе намиращата се в същия селскостопанска техника.
Проследявайки движението на процесния имот, назначената по делото
съдебно-техническа експертиза заключава, че към
момента на издадения от нотариус А. констативен нот.акт за собственост,
по отношение на процесния имот е била в ход процедура за изменение на ДРП,
предприета по реда на чл.134 и сл. ЗУТ по заявление на Община Исперих,
легитимираща право на собственост върху 395кв.м. от имот, целия от
1 195кв.м., за който в кв.11 по действащия от 1940г. план на с. Печеница е
бил отреден УПИ І . Вписването на въпросния нот.акт е извършено преди влизане в
сила на Заповед №519/31.VІІІ.2009г., с което е одобрено изменението на плана,
според което от УПИ І по плана на селото от 1940г. са обособени два
самостоятелни парцела, съответно УПИ І от 800кв.м. и УПИ V-общ от 395кв.м. Заключението бе прието от страните и съда,
позволявайки индивидуализирането на
процесния имот.
Жалбоподателите противопоставят на ответницата правото си на
собственост, позовавайки се
наследствено правоприемство и изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Настоящата
инстанция намира за неотносими към предмета на спора подробно изложените от ИРС
мотиви досежно размера на наследственте права на страните. Факт е, че те са
призовани към наследяване на останалото след смъртта на обшия им наследодател-М.
Х. имущество, от което, относимо към търсената по реда на чл.108 ЗС защита,
претендирайки изключителна собственост върху процесния имот, жалбоподателите
следваше да докажат, че до датата на предявяване на иска, непрекъснато и
необезпокоявано са владели същия за себе
си, както и да установят анимуса за своене на имота и
неговата насоченост спрямо останалите съсобственици по наследство, каквото
качество безспорно притежават
въззиваемата и неучастващите в производството М. М. и С. Х. . За целта
следваше да докажат, че приживе наследодателят
им Ф.А. е извършил конкретни, недвусмислени действия, чрез които да е манифестирал
на останалите съсобственици(в случая
ответницата), че вече счита процесния имот само за свой, като единствено по този начин би
било отблъснато владението на останалите съсобственици. В случая се установи, че в
периода от 1982г. до 1988г. бащата на ищците е живял в
процесния имот, но този период не е достатъчен за да се приеме, че към датата
на смъртта си същият е придобил изключителното право на собственост върху
процесния имот по давност. Същият няма и качеството на
праводател по см. на чл. 82 ЗС, от което в полза на жалбоподателите да се
следва правото на присъединяване на изтеклата до датата на смъртта му придобивна
давност. След тази дата, жалбоподателите следваше да докажат, че считано към
датата на предявяване на иска са придобили правото на собственост върху имота в
резултат на трайно, необезпокоявано и непрекъснато десетгодишно
владение върху имота. От събраните по
делото доказателства не се следва от фактическа страна извод за придобиването
на имота на посоченото основание в изключителна собственост на жалбоподателите.
Ето
защо, РОС намира, че предявеният на осн.
чл.108 ЗС иск за ревандикиране на имот от 800кв.м., за който в кв.11 по плана
на с.Печеница е отреден УПИ І е неоснователен. Извод, до който обосновано,
съответно на установените по делото факти и при съобразяване на материалния
закон е достигнал и ИРС. В тази си част обжалваното решение следва да
се потвърди.
С оглед изхода на спора, право на присъждане
на разноски, както в настоящото производство, така и в производството пред
районния съд, има въззиваемата.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №139/29.ХІІ.2010г.,
постановено по гр.д.№42/2010г. по описа на ИРС В ЧАСТТА, с която като неоснователен и
недоказан е отхвърлен искът, предявен на
осн.чл.108 ЗС от Р.Ф.М., ЕГН**********,***, *** и Н.Ф.М., ЕГН**********,*** против Н.М.Х., ЕГН**********,***, Разградска *** за отстъпване собствеността и
предаване владението на недвижим имот, състоящ се от 800кв.м., за който с вл. в
сила изменение на ПУП от 2009г. в кв.11 по действащия план на с. Печеница се
явява отреден УПИ І(първо римско), при граници : от юг и югозапад улици, от
североизток УПИ V-общински и от югоизток-УПИ VІ-102 .
ПОТВЪРЖДАВА Допълнително решение
№…/10.ІІІ.2011г. по гр.д.№42/2010г. по описа на ИРС, с което молбата на Р.Ф.М.,
ЕГН**********,***, *** и Н.Ф.М., ЕГН**********,*** за отмяна на издадения в
производство по обстоятелствена проверка в полза на Н.М.Х. нот.акт №
26/25.VІ.2009г. по нот.д.№458/2009г. по описа на нотариус А., с рег.№254 и р-н
на действие при ИРС е оставена без
уважение .
Осъжда Р.Ф.М. и Н.Ф.М. да заплатят по сметка
на РОС 120,00лв. разноски по делото за назначен в производството особен
представител.
ОБЕЗСИЛВА като постановено свръх петитум
Решение №139/29.ХІІ.2010г., постановено
по гр.д.№42/2010г. по описа на
ИРС В ЧАСТТА, с която като неоснователен
и недоказан е отхвърлен искът, предявен
на осн.чл.108 ЗС от Р.Ф.М., ЕГН**********,***, *** и Н.Ф.М., ЕГН**********,***
против Н.М.Х., ЕГН**********,***, *** за отстъпване собствеността и
предаване владението на 395кв.м., съставляващи част от недвижим имот, целият от
1 195кв.м., за който в кв. 11 по плана на с.Печеница от 1940г. е бил
отреден парцел І-общ, съставляващ понастоящем при действие на влезли в сила от
2009г. изменение на ПУП УПИ ХV –общ. И ПРЕКРАТЯВА производството по
в.гр.д.№80/2011г. по описа на РОС в тази му част.
Решението, в частта с която е прекратено
производството по в.гр.д.№80/2011г. по описа на РОС може да се обжалва п о реда
на чл.274 ГПК пред ВКС в едноседмичен срок от датата на съобщаването му на
страните.
В останалата си част решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
MH