Решение по дело №669/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 513
Дата: 31 октомври 2018 г. (в сила от 27 ноември 2018 г.)
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20185220200669
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 31.10.2018 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                        

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

при секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 669 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 45/2017/2018 от 19.02.2018 г. на Директор дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в „Централно митническо управление“ на Агенция „Митници“ на „В. к. В.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. В., обл. Пазарджик, на основание чл.121, ал.1 във вр. с чл.64, ал.4 от ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., на основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.121, ал.1 от ЗАДС са отнети стоките, предмет на административно нарушение – 522 броя бандероли, на основание чл.124а, ал.1 във вр. с чл.121, ал.1 от ЗАДС дружеството е лишено от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец.

Срещу НП е подадена в срок жалба от „В. к. В.” АД,  в която се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли съда да отмени постановлението, като излага допълнителни доводи за неговата незаконосъобразност.

От ответника по жалбата, чрез процесуалния му представител, се застъпва становище, с което се моли съдът да потвърди постановлението като законосъобразно и обосновано.

 

Съдът, като съобрази доводите изложени от страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

           На 19.07.2017 г. митнически служители, между които и свидетелят Ж.И.К. извършили проверка на хотел „П. б.”, находящ се в гр. П., стопанисван от „П. Т.“ АД. При пристигане на мястото на проверката служителите на Агенция „Митници“ се легитимирали пред И. Н. на длъжност управител хотел и го запознали с целта на проверката. Извършили оглед и обход на помещенията на хотела. В две помещения на подземния етаж, едното с поставена табела „Алкохол“ на вратата, митническите служители открили съхранявани множество фабрично затворени стъклени бутилки с различна вместимост и съдържащи различни по цвят и алкохолно съдържание течности, съгласно поставения на всяка бутилка етикет. Всяка бутилка била с поставена прозрачна термосвиваема капсула и под капсулата бил поставен валиден образец на акцизен бандерол.

Служителите на Агенция „Митници” установили, че при премахване на термосвиваемата капсула на 522 броя бутилки (подробно описани в обстоятелствената част на НП), бандеролът се отделял от бутилката, без да се нарушава целостта му, тоест бандеролът не е бил поставен върху потребителската опаковка по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване.

Установено било, че на етикетът на всяка бутилка бил посочен производителят на стоката - „В. к. В.” АД, с. В.. Служителите на Агенция „Митници“ извършили справка „Търсене на история на бандерола“ в Българска Акцизна Централизирана Информационна Система (БАЦИС), модул „Система за управление на акциза“, секция „Бандероли“, от която било видно, че бандеролите, поставени върху посочените по-горе 522 броя бутилки, са заявени, предоставени са за облепване и са облепени върху потребителските опаковки по начин, който не гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без разрушаване на бандерола чрез разкъсване от лицензирания складодържател „В. к. В.” АД, ЕИК *********, идентификационен номер на лицензиран складодържател BGNCA00095000, стопанисващ данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00095001. Резултатът от проверката бил отразен в Протокол за извършена проверка от същата дата. С Опис на иззетите акцизни стоки към ПИП № 17BG9999A025499/19.07.2017 г. бутилките били оставени на съхранение в склад на Митница Бургас.

Съгласно установеното, митническите служители приели, че дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗАДС, съгласно която бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване.

Във връзка с констатираното административно нарушение, с Протокол за извършена проверка № 17BG9999A031296/04.09.2017 г. по описа на ЦМУ на Агенция „Митници“, М.Г.Д.- главен счетоводител на „В. к. В.” АД, била уведомена, че управител или представител на фирмата е поканен да се яви на 14.09.2017 г. в 10:00 ч. в Митница Пловдив за съставяне и връчване на АУАН. На посочената дата се явила М.Д., която представила пълномощно от дружеството, при което АУАН № 46/14.09.2017 г. по описа на ЦМУ на Агенция „Митници“ бил съставен от свидетеля К. в нейно присъствие и й бил предявен лично. Въз основа на акта било издадено обжалваното в настоящото производство НП. То  било  връчено  на пълномощник на дружеството на 26.03.2018 г., а жалбата против НП е подадена в Районен съд Пазарджик по пощата на 02.04.2018 г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. По делото са разпитани като свидетели актосъставителят Ж.К. и Й. С. – служител на дружеството-жалбоподател, отговарящ за облепването на акцизните стоки с бандерол. Показанията им потвърждават описаната по-горе фактическа обстановка. Тя се потвърждава и от всички писмени доказателства по делото, които са събрани в хода на воденото административнонаказателно производство и съдебно такова. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като те са конкретни, ясни, логични, безпротиворечиви и взаимно се допълват. Показанията на свидетеля Ж.К. са дадени и от лице, което не е заинтересовано по никакъв начин от изхода на делото.

          

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и по същество се явява основателна. Атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на процесуалните правила. Аргументите в тази насока са следните:

Атакуваното НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в него не се съдържа подробно, ясно и точно описание на нарушението - конкретно датата и мястото, където то е извършено, както и на обстоятелствата, при които е извършено.

Видно от посоченото от самия наказващ орган в НП, че поради невъзможното установяване на точното време, през което са поставени бандеролите върху потребителската опаковка на 522 броя бутилки с етилов алкохол, от лицензирания складодържател в стопанисвания от него данъчен склад, митническите органи можели да посочат само дата на установяване на нарушението, която е датата на извършване на проверката в хотел „П. б.” в гр. П.. Следователно АНО е приел, че дата на извършване на нарушението е 19.07.2017 г. Това според наказващият орган не било съществено процесуално нарушение, тъй като не засягало правото на защита на привлеченото към отговорност лице, което знаело за извършването на какво административно нарушение му е съставен акт. Посочената дата обаче категорично не е дата на извършване на нарушението, тъй като на тази дата митническите служители са извършили проверка в хотел „П. б.” в гр. П., където именно са установили наличието на 522 бр. бутилки, произведени от „В. к. В.” АД, чийто бандерол се отделял от бутилката, без да се нарушава целостта му, т.е. бандеролът не е бил поставен върху потребителската опаковка по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване, каквото е изискването на чл.64, ал.4 от ЗАДС. Очевидно е, че посочената в НП дата – 19.07.2017 г. е дата на установяването на нарушението, но не и на неговото извършване, тъй като бандеролите са били облепени в нарушение на изискването на чл.64, ал.4 от ЗАДС известно време преди бутилките да бъдат доставени в гореспоменатия хотел и да бъдат открити от митническите служители на тази дата. Тъй като се касае за нарушение, което е извършено чрез действие, а не чрез бездействие, продължаващо във времето, няма как датата на установяване на нарушението да съвпада в случая с датата на неговото извършване. В тази връзка е достатъчно времето на извършване на нарушението, да бъде съотнесено към мястото на извършване на нарушението - в стопанисвания от дружеството данъчен склад ИНДС BGNCA 00095001, находящ се в с. В., за да стане ясно по категоричен начин, че е абсолютно невъзможно дружеството-жалбоподател към 19.07.2017 г. да е извършило нарушението - облепвало е бандеролите в нарушение на чл.64, ал.4 от ЗАДС в данъчния си склад в с. В., област Пазарджик, но в същото време процесните 522 бр. бутилки са се намирали в хотел „П. б.”  в гр. П., област Бургас.

Доводите на АНО, че не може да се установи кога точно е извършено нарушението, не се споделят от настоящия съд. Вярно е, че с оглед характера и спецификата на дейността по облепването на процесните бандероли, за актосъставителя, а след това и за АНО, би било трудно да посочи една конкретна дата на нарушението, още повече, че няма обективна причина да се смята, че тези бандероли са поставени върху акцизните стоки в един единствен ден. Следвало е обаче да се положат усилия и по наличните документи – протоколи за предадени бандероли от митническата администрация на дружеството и отчети за бандероли (налични, получени, облепени, върнати за бракуване унищожени и т.н.), които дружеството е подавало към администрацията, да се установи в кой времеви период въпросните бандероли са били получени от дружеството. След това, отново по документи, да се установи кога процесните 522 бр. бутилки са били доставени в проверения хотел в гр. П., а накрая да се определи и времевият период, в който неминуемо са били облепени бандеролите, който да бъде посочен в НП и като период на извършване нарушението. Датата/периода на извършване на нарушението има съществено значение в административно-наказателното производство. Неслучайно датата, а и мястото на нарушението са императивен реквизит на АУАН и НП. Непосочването на датата на извършване на административното нарушение представлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т.3, пр.1 от ЗАНН - за акта, и чл. 57 ал.1, т.5, пр.2 от ЗАНН - за наказателното постановление. Липсата на посочения реквизит е от категорията на съществените, тъй като от една страна води до ограничаване на правото на защита на нарушителя, който се поставя в затруднено положение да реализира правата си, като организира адекватно защитата си, позовава се на изтекла погасителна давност за административнонаказателно преследване и т.н.  От друга страна, при липса на посочена дата на извършване на административното нарушение съдът е поставен в невъзможност да извърши цялостна преценка за законосъобразност на НП и образуваното АНП с оглед давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, за които следва да следи служебно и които могат да доведат до благоприятни правни последици за нарушителя, в случай че не са спазени, в каквато насока са и доводите на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател.

Непосочването, респ. некоректното посочване на АУАН и НП на конкретни факти (в случая дата и място на нарушението), очертаващи обективната или субективна съставомерност на вмененото административно нарушение, всякога накърнява драстично правото на защита на санкционираното лице, т.к. го лишава от възможността да оспорва извършването на същото. Всичко това е достатъчно основание атакуваното НП да се отмени, в каквато насока е трайната, многобройна и безпротиворечива съдебна практика. Недопустимо е едва в съдебната фаза на процеса и то пред въззивната инстанция за пръв път  да се представят доказателства, от които би могло да се установят съществени елементи на вмененото административно нарушение, сред които и датата на извършването му. Недопустимо е наказаното лице едва в този етап на производството да научи кога според наказващият орган е извършило нарушението.

            По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 45/2017/2018 от 19.02.2018 г. на Директор дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в „Централно митническо управление“ на Агенция „Митници“, с което на „В. к. В.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. В., обл. Пазарджик, на основание чл.121, ал.1 във вр. с чл.64, ал.4 от ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., на основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.121, ал.1 от ЗАДС са отнети стоките, предмет на административно нарушение – 522 броя бандероли, на основание чл.124а, ал.1 във вр. с чл.121, ал.1 от ЗАДС дружеството е лишено от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец.

            Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.

                                                          

           

           

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: