№ 241
гр. Велико Търново, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20214001000227 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 260045/11.05.2021 г., постановено по гр. д. № 21/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Габрово е осъден Гаранционен фонд, гр. София, ********* да заплати на Д.
ИВ. М., ЕГН **********, с адрес гр. Дряново, ******, сумата от 16 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди по банкова сметка ВG29IORT8*********, в следствие от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 31.12.2019 г. с лек автомобил „Пежо“ 307, с рег. №
ЕВ 11****, управляван от СТ. Р. Р., на път III клас № 303 в с. Керека, общ. Дряново, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на образуване на щетата при ГФ -
13.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за
неимуществени вреди в частта му за разликата от 16 000 лв. до пълния му предявен размер
от 40 000 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъден Гаранционен
фонд, гр. София, ********* да заплати на Д. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес гр. Дряново,
******, сумата от 1 134.80 лв., обезщетение за имуществени вреди по банкова сметка
ВG29IORT8*********, в следствие от пътно-транспортно произшествие, настъпило на
31.12.2019 г. с лек автомобил „Пежо“ 307, с рег. № ЕВ 11****, управляван от СТ. Р. Р., на
1
път III клас № 303 в с. Керека, общ. Дряново, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 29.04.2020 г., до окончателното й
изплащане. Осъден е Гаранционен фонд, гр. София, ********* да заплати разноски за
експертизи общо в размер на 80 лв. по сметка на Габровския окръжен съд, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК. Осъден е Д. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес гр. Дряново, ****** да
заплати на Гаранционен фонд, гр. София, *********, сумата от общо 170 лв., на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на Гаранционен фонд, гр. София, СТ. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Дряново,
********.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Д. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Дряново, ******, чрез адв. Х. К. от АК – Велико Търново, съд. адрес: гр. Велико Търново,
******** против Решение № 260045/11.05.2021 г., постановено по гр. д. № 21/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Габрово.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е
неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Не бил спазен
принципа заложен в чл. 52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, а от друга страна било прието, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, което не било установено и доказано в процеса. Съдът следвало да
съобрази събрания доказателствен материал, очертаващ подробно физическото състояние на
пострадалия – към момента и в перспектива, икономическата обстановка в страната и
съдебната практика. Не било установено при условията на пълно и главно доказване
твърдяното съпричиняване от страна на ответника.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в обжалваната му част и да
се постанови друг, с който да бъде уважен изцяло предявеният иск. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от
Гаранционен фонд, гр. София, *********.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията
си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 21/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е
образувано въз основа на предявени от Д. ИВ. М. от гр. Дряново против Гаранционен фонд,
гр. София, искове с посочено в молбата правно основание чл. 558, ал. 5 от КЗ за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и имуществени вреди в размер на 1 134.80 лв.
В исковата молба се излага следното:
Ищецът твърди, че на 31.01.2020 г. (вероятно се има предвид – 31.12.2020 г.), около
2
15.10 ч., в с. Керека, общ. Дряново, на път III клас № 303, водачът на лек автомобил „Пежо
307“, с рег. № ЕВ 11****, СТ. Р. Р., при движение с несъобразена скорост, изпуска контрола
на автомобила и допуска ПТП, при което е пострадал той, като пътник на предна дясна
седалка. Излага се, че в резултат на ПТП-то му била причинена средна телесна повреда -
фрактура на десен горен крайник, като ищецът бил приет за лечение в МБАЛ „Д-р Тота
Венкова“, гр. Габрово за периода от 31.12.2019 г. до 06.01.2020 г., където му била извършена
оперативна интервенция за поставяне на имплант. Твърди, че вследствие на получената
травма претърпял и продължава да търпи интензивни болки и страдания. Твърди се, че
ищецът изпаднал и в посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, главоболие,
фобиен страх, тревожност, рецидивиращо депресивно разстройство. Заявява, че във връзка с
проведеното лечение претърпял имуществени вреди в размер на 1 134.80 лв. (за закупуване
на метална осиосинтеза - 1 100 лв. и таксата за болничен престой – 34.80 лв.). Излага се още,
че била предявена претенция пред Гаранционния фонд, тъй като за автомобила не била
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”, където била заведена щета № 20-
210013/13.01.2020 г., но до
Прави се искане съдът да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв.,
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на причинената му телесна
увреда, както и законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата
на датата на ПТП - 31.12.2019 г., а така също да бъде осъден да му заплати и сумата от 1
134.80 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху претендираната главница, считано от датата на датата на ПТП - 31.12.2019 г. Иска се
присъждане на сторените разноски.
Пред първоинстанционния съд ответникът Гаранционен фонд, гр. София с отговора
на исковата молба е оспорил предявените искове, като неоснователни и недоказани. Оспорва
да е налице фактическия състав на риска „Гражданска отговорност”, с оглед установяване
на виновното противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при
които е станало процесното ПТП, както и с оглед изясняване поведението на пострадалия.
Оспорва се също и представеният констативен протокол за ПТП, тъй като същият не
удостоверявал фактите относно „обстоятелствата и причините за ПТП”, като в тази част
оспорва съдържанието на документа. Освен това се твърди, че в тази част документа макар
и официален, в частта за обстоятелствата за настъпване на ПТП-то е диспозитивен
свидетелстващ документ и няма материална доказателствена сила за настоящия съд.
Оспорва причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и ПТП-
то. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставен
обезопасителен колан от ищеца. Оспорва размера на претендираното обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, като силно завишен. Оспорва претенцията за лихва от
датата на ПТП-то, тъй като Гаранционен фонд не бил изпаднал в забава, същият не бил
застраховател и не изплащал обезщетение по силата на договор.
Третото лице-помагач СТ. Р. Р. от гр. Дряново, въпреки предоставената му
3
възможност, не е взел становище по предявените искове.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 31.12.2019 г., около 15.15 ч., в с. Керека, общ. Дряново, на път III клас № 303, км
67-050, водачът на лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № ЕВ 11****, СТ. Р. Р., при движение с
несъобразена скорост, изпуска контрола на автомобила и допуска ПТП (напускане на
пътното платно и удар в електрически стълб), при което настъпило травматично увреждане
на Д. ИВ. М., изразяващо се в счупване на горния край на дясната раменна кост (хумерус).
След ПТП, Д. ИВ. М. бил приет в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, гр. Габрово. На 02.01.2020 г.
била извършена оперативна интервенция на ръката. Лечението в същата болница
продължило седем дни – от 31.12.2019 г. до 06.01.2020 г., за което били заплатени 1 134.80
лв. (1 100 лв. - за закупуване на метална осиосинтеза и 34.80 лв. - такса за болничен
престой).
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 258000-3055/31.12.2020 г. на
ПП при РУ на МВР – Дряново, ОД на МВР гр. Габрово в графа „пострадали” е отбелязано
лицето Д. ИВ. М. (фрактура на дясна мишница).
Образувано е досъдебно производство № 163/2019 г. по описа на РУ на МВР –
Дряново.
Според заключението на комплексната съдебномедицинската и автотехническа
експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, както и
представената Епикриза от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, гр. Габрово се установява, че Д. ИВ.
М. е бил на лечение в Отделение по ортопедия и травматология от 31.12.2019 г. до
06.01.2020 г., като на 02.01.2020 г. му е извършена оперативна интервенция. Поставена е
диагноза: фрактура хумери декстра. Според наличната медицинска документация ищецът е
пострадал при ПТП.
Вещите лица дават заключение, че при ПТП-то ищецът е получил
многофрагментарна фрактура на тялото на дясната раменна кост на границата средна-долна
трета. Предприето е оперативно лечение, прие което е извършена метална остеосинтеза,
изразравяща се във фиксация на костните фрагменти посредством метална плака със
заключващи винтове. Дават заключение, че тази травма е причинила трайно затруднение на
движението на десния горен крайник за срок от около 3 месеца. Заявяват, че издадените
фактури на името на М. (Фактура № **********/02.01.2020 г., на стойност 1 100 лв. и
Фактура № *********/06.01.2020 г., на стойност 34.80 лв.) са относими към лечението на
ищеца. Според вещото лице (медик) около три месеца след произшествието и извършената
оперативна интервенция, ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно и се нуждал от
чужда помощ от около три месеца. Имал е силни постоянни болки в дясната мишница до м.
май 2020 г., когато болките започнали постепенно да намаляват по интензитет, поради което
непрекъснато приемал обезболяващи. Провел е 1 физиотерапевтичен курс. Ищецът е бил в
отпуск по болест 180 дни, като след решение на ТЕЛК е продължена временната му
4
нетрудоспособност още два месеца (м. юли и м. август 2020 г.). Дава заключение, че към
момента на прегледа движи свободно ръката в лакътната и раменната става, но при натиск с
дланта има болка в мишницата над лакътя. Вещото лице е приело, че най-вероятно няма да
настъпи пълно възстановяване на ищеца, досежно упражняваната от него трудова дейност и
физическия капацитет на работа с десния горен крайник ще остане трайно ограничен. При
прегледа било установено наличието на надлъжно разположен оперативен белег,
разположен по външната средна и долна трета на дясната мишница, с дължина 13 см. и
ширина 7-8 мм в долната му част, където белегът е по-груб, леко надигнат над нивото на
кожата в тъмнорозов цвят, като оперативния белег нарушава естетическия вид на горния
десен крайник, без да го загрозява. Заключава, че не са установени характерни травматични
увреждания по гръдния кош (меки тъкани и костен скелет), които да говорят за поставен
обезопасителен колан. В съдебно заседание пояснява, че ако ищецът е бил с дебели дрехи
(палто, пуловер) може и да няма характерни травматични увреждания по гръдния кош.
Прието е, че счупването на раменната кост се дължи на директен удар на дясната мишница в
предната дясна врата на автомобила.
Вещите лица дават заключение, че водачът управлявал лекия автомобил „Пежо“, рег.
№ ЕВ 11**** при заснежено и заледено пътно платно, в посока от с. Керека към гр.
Дряново. На изхода на селото навлязъл в ляв завой със скорост не по-малка от критичната за
завоя от 48.75 км/ч и изгубва управлението на автомобила, излиза от пътното платно,
преминава през натрупан сняг в края на платното и продължава да се движи по
допирателната завоя, като след около 12 м. след края на завоя автомобилът се удря в
крайпътен стоманобетонен стълб от електропреносната мрежа на селото. Вещото лице
(автотехник) е приело, че от експлоатационна гледна точка ПТП-то е възникнало поради
движение с несъобразена скорост, не по-ниска от критичната за завоя от 48.75 км/ч. Вещото
лице е приело, че не може да даде заключение за големината на инерционната сила на
движение на тялото на М. в купето на автомобила, тъй като няма данни за големината на
деформациите по автомобила, поради това, че автомобилът бил разкомплектован и
предаден за скрап. В съдебно заседание уточнява, че при удара в стълба инерционните сили
са били напред, като има такова инерционно движение, което потвърждава и заключението в
частта на съдебно-медицинската експертиза за счупване на дясната предмишница на
пътника на дясната седалка. Вещото лице е приело, при разшифроване на VIN-кода на
автомобила, че същият е бил оборудван с 3-точков обезопасителен колан с пиропатрон за
водача, пътникът на предната седалка и пътниците. Вещото лице дава заключение, че
механизмът на произшествието, описан от ищеца, отговаря същият да е бил с поставен
предпазен колан, тъй като в противен случай би получил доста тежки медицински травми в
областта на главата, а такива не били описани в медицинската документация. Същото така
заявява, че след инцидента ищецът имал болки в областта на гърдите без видими
травматични увреждания, като липсата на такива можело да се обясни с дебелите дрехи, с
които е бил облечен.
Не е спорно по делото, че автомобилът, управляван от СТ. Р. Р., „Пежо 307“, с рег. №
5
ЕВ 11****, собственост на Милена Василева К.а, не бил застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“.
Д. ИВ. М. е депозирал пред Гаранционен фонд, гр. София претенция от 13.01.2020 г.,
с която е поискал да му бъде изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от
настъпилото на 31.12.2019 г. ПТП вреди. С писмо с изх. № 24-01-30/15.01.2020 г. по описа
на Гаранционен фонд, гр. София, ищецът е помолен да представи: данни за образувано
досъдебно производство – номер, ход, резултат от същото; влязъл в сила акт на компетентен
орган срещу сочения за виновен водач; протокол за оглед на местопроизшествие;
съдебномедицинска и автотехническа експертизи, изготвени в ДП; фактури и фискални
бонове в оригинал – за претендираните имуществени вреди и удостоверение за банкова
сметка или нотариално заверено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 558, ал. 6
от КЗ. До момента на подаване на исковата молба от страна на Гаранционен фонд, гр.
София, съответно виновния водач, не е било изплатено обезщетение.
От показанията на св. В. Й. К. – майка на ищеца се установява, че на 31.12.2019 г. й
се обадили, че синът й катастрофирал на Керека. Тя отишла в Бърза помощ в Дряново, от
където го взела линейка и го откарали за Габрово в хирургията. Там лекар обездвижил
ръката му и на другия ден го оперирали. Тя останала при него, като в болницата стоял 7 дни.
Като се прибрали в Дряново много го боляло, изписали му лекарства, но нямало ефект. Не
можел да се облече, ръката била обездвижена. Тя два месеца била плътно до него, защото не
можел да се обслужва сам. На третия месец махнали това, но ръката го боляла и до сега.
Шест месеца стоял вкъщи, а от ТЕЛК му дали още два. И до сега ръката му била на една
страна и не можел да вдига тежко. Нищо тежко не можел да прави сам. Сега имал страх от
автомобили. Още продължавало да го боли.
Настоящата инстанция при преценката на показанията на този свидетел с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид факта, че е майка на ищеца и е заинтересован от
изхода на делото, намира, че те касаят лично възприети от свидетеля факти, като
показанията са житейски логични, не се опровергават от останалите доказателства по делото
и съдът счита, че същите могат да бъдат кредитирани.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 260045/11.05.2021 г., постановено по гр. д. № 21/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Габрово, е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалваният съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
6
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че са предявени искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за
застраховането във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите във вр. с чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Гаранционният фонд
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани моторни превозни средства
обезщетения за причинените неимуществени вреди, вследствие телесни уреждания, когато
същите са настъпили на територията на Република България и са причинени от моторно
превозно средство, за което няма сключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като в основата на тази гаранционно-обезпечителна
отговорност стои нарушаването на забраната да не се вреди другиму.
В разпоредбата на чл. 498 във вр. с чл. 558, ал. 2 от КЗ, като условие за упражняване
на правото му на обезщетяване, е въведено задължението на увреденото лице, при
настъпване на застрахователното събитие да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, при неплащане по която в срока по чл. 496 от КЗ, отказ за
изплащане на обезщетение или при несъгласие с размера на определеното обезщетение
увреденият може да се обърне към съда.
Т. е., за да бъде уважен иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ е необходимо да се
установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: 1)
извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, както и вина на
делинквента; 2) пътно-транспортното произшествие да е настъпило на територията на
Република България и да е причинено от моторно превозно средство, за което не е налице
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; 3) увреденото лице да е
предявило претенцията си за плащане пред Гаранционния фонд по законовия ред и фондът
да не се произнесъл по подадената молба в сроковете по КЗ, респ. да е отказал да плати
обезщетение, или увреденото лице да не е съгласно с размера на обезщетението.
Безспорно е, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на
Република България (с. Керека, общ. Дряново) и към момента на настъпване му за лек
автомобил „Пежо 307“, с рег. № ЕВ 11**** не е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Видно от данните по делото, ищецът е отправил на 13.01.2020 г. до Гаранционния
7
фонд писмена застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ за изплащане на застрахователно
обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, по която в срока по чл. 496 от
КЗ не е получил плащане. Следователно, предявената искова претенция е допустима за
разглеждане по същество от съда.
Във въззивното производство не са наведени оплаквания във връзка с извода на
първостепенния съд за наличието на основание за ангажиране отговорността на
Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за вредите, настъпили вследствие на
пътнотранспортното произшествие, станало на 31.12.2019 г., поради което настоящият
състав намира, че са налице предпоставките на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а от Кодекса за
застраховането.
Апропо, в частта относно противоправното деяние; причинно-следствена връзка
между деянието и вредите; вредите и вината; решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
По горните предпоставки за уважаване на иска по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ и
съгласно изложеното във въззивната жалба и отговора към същата, спорни са въпросите
относно дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост,
уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото
обезщетение и дали пострадалият Д.М. чрез своето противоправно поведение е допринесъл
в съвкупния съпричинителен процес на явленията и фактите в обективната действителност
до настъпване на процесния вредоносен резултат (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД).
По приложението на чл. 52 от ЗЗД
От заключението на допуснатата и изслушана пред първоинстанционния съд
комплексна съдебномедицинската и автотехническа експертиза, неоспорено от страните и
приета като доказателство по делото, кредитирано от настоящата инстанция, се установява,
че в резултат на ПТП пострадалият е получил многофрагментарна фрактура на тялото на
дясната раменна кост на границата средна-долна трета. По спешност е хоспитализиран в
МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, гр. Габрово, в периода от 31.12.2019 г. до 06.01.2020 г., с
диагноза „Фрактура хумери декстра“. Извършени са рентгенови и лабораторни изследвания
за установяване на конкретните травматични увреди. Извършена е оперативна интервенция
под обща анестезия на 02.01.2020 г. – Хемостаза на кръвоносните съдове. Кръвна репозиция
(наместване) на фрактурата и фиксация на фрактурата със заключваща плака (извършена
метална остеосинтеза, изразравяща се във фиксация на костните фрагменти посредством
метална плака със заключващи винтове). Послоен шев – мускул, фасция, подкожие,
стерилна превръзка и имобилизация. Проведен е и рехабилитационен курс. Горното е
причинило трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 3
месеца, като общия възстановителен период за причинените увреждания е бил около 8
месеца. Описаните травматични увреждания отговарят на механизма на ПТП, поради което
е налице причинно-следствена връзка с произшествието.
8
Болките и страданията са били най-интензивни до м. май 2020 г., когато болките
започнали постепенно да намаляват по интензитет, поради което ищецът непрекъснато
приемал обезболяващи. Ищецът е бил в отпуск по болест 180 дни, като след решение на
ТЕЛК е продължена временната му нетрудоспособност още два месеца (м. юли и м. август
2020 г.). Според вещото лице, към момента на прегледа пострадалият движи свободно
ръката в лакътната и раменната става, но при натиск с дланта има болка в мишницата над
лакътя. За в бъдеще не се очаква пълно възстановяване на ищеца, досежно упражняваната от
него трудова дейност и физическия капацитет на работа с десния горен крайник ще остане
трайно ограничен.
По делото в първата инстанция са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св.
В. Й. К. – майка на ищеца - относно болките и страданията на пострадалия.
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-новата такава, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г.,
постановено по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г.,
постановено по т. д. 795/2008 г. на ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична, че
„справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и
смисъл при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само
когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими факти
и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между конкретно установените
увреждания и защо съдът приема, че съответния размер на присъжданото обезщетение за
неимуществени вреди е справедлив.
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Т.е. при определяне размера на обезщетението в конкретния случай е необходимо да
се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца
болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за
пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при
социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие, както и високият нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност“ – до 10 млн. лв. (арг. чл. 492, т. 1 от КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
9
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства за естеството на претърпените от Д.М. неимуществени вреди, изложил
е подробни мотиви относно същите, които настоящият състав споделя в тази им част и на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Въпреки това първоинстанционният съд не е съобразил - възстановителния период
още не е приключил, тъй като според вещото лице при ищецът най-вероятно няма да
настъпи пълно възстановяване, досежно упражняваната от него трудова дейност и
физическия капацитет на работа с десния горен крайник ще остане трайно ограничен;
оперативният белег, който нарушава естетическия вид на горния десен крайник, макар да не
го загрозява; проведеното оперативно лечение, при което му е поставена метална
остеосинтеза – заключваща метална плака с винтове.
Настоящата инстанция отчита също, че към датата на ПТП ищецът е бил на 45
години и трайните увреждания през целия му живот ще се отразяват на физическата му
пълноценност, което от своя страна несъмнено влияе негативно на самочувствието и изобщо
на психиката му.
Ето защо по отношение приложението на чл. 52 от ЗЗД жалбата на Д. ИВ. М. е
основателна.
С оглед на така установените неимуществени вреди и при съобразяване на социално-
икономическата обстановка към месец декември 2019 г., съдът намира, че обезщетение в
размер на 20 000 лева, колкото е определил Окръжен съд - Габрово, е силно занижено.
Според настоящия съдебен състав, справедливото обезщетение е 40 000 лева, поради което с
настоящото решение следва да се присъдят още 20 000 лева.
По отношение на претендираните имуществени вреди решението е влязло в сила.
По приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
По повод въпроса за съпричиняването, като съобрази т. 7 от ППВС № 17/1963 г.,
както и Тълкувателно решение № 1/2014 по т. д. № 1/2014 на ОСТК на ВКС, настоящият
състав намира, че не е налице принос от Д. ИВ. М. за настъпване на пътния инцидент.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
При граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се
налага заключение, че за да има принос на пострадалия към щетата е необходимо не само
извършване от него на действия, които нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП
правила за поведение, но и неспазването на съответните разпоредби да е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
10
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В този случай
виновно действащото лице следва да отговаря само за вредите, които са в причинна връзка с
неговото поведение, но не и за последиците от поведението на пострадалия. С отчитането
на съпричиняването се цели да се определи обема на отговорността на виновния причинител
на вредите.
По делото липсват доказателства, които да обосновават извод за съпричиняване – Д.
ИВ. М. да е имал поведение, с което реално да е създал предпоставки за увреждането или да
е допринесъл предизвиканата опасност от делинквента да настъпи в действителност.
Приносът на пострадалия трябва да се докаже по категоричен начин от страната, която е
направила възражение за съпричиняване. Приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
недопустимо, когато приносът на увреденото лице не е установен при условията на пълно и
главно доказване, а е само предполагаем, както е в случая. Причинно-следствената връзка е
обективен факт, поради което прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е
обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и
произлезлите от него неблагоприятни последици.
В този смисъл, неоснователно се явява възражението от ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия (т. нар. „компенсация на вини“, уредена в чл. 51, ал.
2 от ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат, респ.
степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се
изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. Процесуалното задължение
(доказателствената тежест) за установяването на този правнорелевантен факт принадлежи
на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването
трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната
норма на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Настоящият състав на въззивната инстанция, както посочихме по-горе, намира, че е
неоснователно релевираното възражение от Гаранционния фонд, наведено още в първата
инстанция за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставяне на
обезопасителен колан от пострадалия в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП.
Във връзка със спорния въпрос дали ищецът е бил с поставен предпазен колан в
момента на ПТП, е прието и заключение на комплексна съдебномедицинската и
автотехническа експертиза. Вещите лица приемат, че ищецът вероятно е бил с поставен
предпазен колан, тъй като в противен случай би получил доста тежки медицински травми в
областта на главата, а такива не били описани в медицинската документация. Същото така
заявяват, че след инцидента ищецът имал болки в областта на гърдите без видими
травматични увреждания. Също така заключават, че не са установени характерни
травматични увреждания по гръдния кош (меки тъкани и костен скелет), които да говорят за
поставен обезопасителен колан, но в съдебно заседание поясняват, че ако ищецът е бил с
дебели дрехи (палто, пуловер) може и да няма характерни травматични увреждания по
гръдния кош. В случая по делото не е имало достатъчно данни, от които вещите лица да
11
могат да обосноват категоричен извод – поставен ли е обезопасителен колан от ищеца.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се установява по
несъмнен начин наличие на принос на пострадалия чрез непоставяне на обезопасителен
колан. Вещите лица по приетите по делото експертизи изрично заявяват, че от
представените по делото доказателства не може да бъде установено дали ищецът е бил с
поставен обезопасителен колан, а от друга страна заявяват, че поставеният обезопасителен
колан не би могъл да предотврати констатираните увреждания, доколкото инерционните
сили действат в права на тялото посока, а същите са категорични, че травмата е настъпила в
следствие на удар на пострадалия в дясно във вратата на автомобила.
При лежаща върху ответника тежест да установи чрез пълно и главно доказване на
релевантните факти, на които се основава неговото възражение, доказателства дали ищецът
е бил с поставен обезопасителен колен, това знание не може да се предполага. Същото е
елемент от фактическия състав, обуславящ наличието на съпричиняване, и като не е
установено по несъмнен начин, възражението за принос на пострадалия и на това основание
следва да се остави без уважение, като неоснователно.
Не са налице доказателства и за съпричиняване поради непоставен предпазен колан.
Ето защо не е налице основание за приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, до каквито изводи
правилно и законосъобразно е стигнал и първоинстанционният съд.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от Д. ИВ. М. против
Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за
застраховането за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и
доказан до размер от 40 000 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, имащ за
предмет присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за вреди.
В нормативната уредба в новия КЗ е възприет подхода да се разграничи
отговорността на застрахователя от тази на причинителя на деликта, при регулиране
отговорността за неточното изпълнение във времево отношение изпълнение на
задължението да се заплати застрахователно обезщетение. Макар деликвента да е задължен
от датата на увреждането – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, застрахователят е отговорен за лихвите за
забава не по общото правило в ЗЗД, а по специалните правила на КЗ, а именно: чл. 493, ал.
1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ, които предвиждат, че застрахователят
покрива отговорността за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, тези лихви се включват в застрахователното обезщетение и
се плащат от застрахователя в рамките на лимита на неговата отговорност –
застрахователната сума. По отношение на началния момент на дължимост, е прието, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
12
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Така - Решение
№ 81/04.09.2020 г. на БАС по в. гр. д. № 212/2020 г.
В случая най-ранната дата, за която са налице доказателства, че застрахователят е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие е 13.01.2020 г., от когато датира
заявлението на пострадалия за заплащане на обезщетение. В този смисъл решението на
първостепенния съд за обезщетението за забава следва да се потвърди.
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение, като неправилно следва
да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди за
сумата от 20 000 лв. до сумата от 40 000 лв., както и в частта за разноските, като се
постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен в размер на 40 000 лв. –
неимуществени вреди.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция
Гаранционен фонд, гр. София, ********* следва да заплати на адв. Х. Р. К. направените по
делото разноски пред двете инстанции в размер на 3 460 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски за
извършената експертиза в размер на 200 лв. по сметка на Апелативен съд – Велико Търново.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса и
разноски върху уважените искове пред двете инстанции, на основание 78, ал. 6 от ГПК в
общ размер на 2 400 лв. по сметка на Апелативен съд – Велико Търново.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260045/11.05.2021 г., постановено по гр. д. № 21/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Габрово, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявеният от Д. ИВ.
М., ЕГН **********, с адрес гр. Дряново, ****** против Гаранционен фонд, гр. София,
********* иск за обезщетение за неимуществени вреди, в следствие от пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 31.12.2019 г. с лек автомобил „Пежо“ 307, с рег. № ЕВ 11****,
управляван от СТ. Р. Р., на път III клас № 303 в с. Керека, общ. Дряново, за сумата от 20 000
лв. до сумата от 40 000 лв. (неимуществени вреди) и В ЧАСТТА за разноските, вместо
което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ********* да заплати на Д. ИВ. М., ЕГН
13
**********, с адрес гр. Дряново, ******, сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева
(допълнително, представляваща разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв.), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, в следствие от пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 31.12.2019 г. с лек автомобил „Пежо“ 307, с рег. № ЕВ 11****, управляван от
СТ. Р. Р., на път III клас № 303 в с. Керека, общ. Дряново, ведно със законната лихва върху
тази сума от 13.01.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 409 от КЗ.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ********* да заплати на адв. Х. Р. К., с
адрес: гр. Велико Търново, ********, сумата в размер на 3 460 (три хиляди четиристотин и
шестдесет), разноски пред двете инстанции, представляващи адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ********* да заплати в полза на съдебната
власт по сметка на Апелативен съд – Велико Търново сумата от 200 (двеста) лв. - разноски
за извършената експертиза.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ********* да заплати в полза на съдебната
власт по сметка на Апелативен съд – Велико Търново сумата от 2 400 (две хиляди и
четиристотин) лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14