Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ……........./20.07.2021 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април през  2021 година, в следния   състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                          мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер  4428 по    описа   за  2020  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 52086  от 26.02.2020 г. постановено по гр.д. № 1533/2019 г. на СРС, 35 състав, са отхвърлени  частично предявените от „Т.С.” ЕАД срещу  Г.П.Я. искове по чл.422 от ГПК за приемане  за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца  главница за цена на топлинна енергия за разликата над уважената част от 2478.48 лв. до пълния предявен размер от 3984.99 лв. и за периода м. 05.2014г. до м. 02.2015г., както и иска за лихва върху главницата за потребена ТЕ за разликата над уважената част от 298.59 лв. до пълния предявен размер от 687.05 лв., като погасени по давност, както и иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 8.19 лв., като неоснователен и недоказан.

            С решението първоинстанционният съд е уважил частично иска за установяване задължение за главница 2478.48 лв., представляваща незаплатена ТЕ за периода м. 03.2015 г. до м. 04.2017 г., сумата от 39.59 лв., изцяло иска за главница за дялово разпределение за периода м. 03.2015 г. до м. 04.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от 17.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и иск за лихви за забава върху главницата цена на ТЕ частично за сумата от 298.59 лв., за периода 16.09.2015  г. до 30.03.2018 г., вкл. се е произнесъл и относно дължимите между страните разноски.

            Решението е постановено при участието в процеса на „Т.с.” ЕООД, като трето лице помагач на ищеца.

            Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД в частите, в които предявените от дружеството иск за главница за цена на топлинна енергия /ТЕ/ и исковете за лихва за забава върху главниците са били отхвърлени, респ. и обусловената от това в част за разноските. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон относно погасителната давност, тъй като следвало да се съобрази от съда, че предмет на исковете са вземанията за цена на ТЕ станали изискуеми едва на 15.09.2015 г.  при което сумата по общата  фактура от 30.07.2015 г. за отоплителния сезон м.05.2014 г.-м.04.2015 г.  не са погасени по давност. Твърди и несъобразяване с чл.33, ал.2 от ОУ. Моли да се уважи въззивната жалба, като се отмени решението в обжалваните част,  като иска за главница цена на ТЕ се уважи в пълен размер, също и исковете за лихва за забава върху тази главница и върху главницата за дялово разпределение, прави и искане за разноски.

            Ответницата Г.П.Я. не е взела становище по жалбата.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо.

В частите, в които исковете за установяване на вземания, са били уважени, решението на СРС не е било обжалвано и не е предмет на въззивна проверка за допустимост и правилност.

При произнасянето си по правилността на решението в обжлаваните отхвърлителни части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

            В случая с въззивната жалба ищецът е направил оплакване относно несъобразяване с чл.33, ал.1 от  ОУ и невключване на сумите по изравнителната сметка от 37.07.2015 г. в задълженията на ответника, което оплакване относно фактите и приложимото право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

            Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Досежно правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира наведените от ищеца с въззивната жалба доводи за неправилност,  за неоснователни.

            Съгласно  чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Издаването на общата фактура не се отразява върху дължимостта на прогнозните суми помесечно за цената на ТЕ за месеците от исковия период. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Ето защо прогнозните вземания до м.02.2015 г. / чийто падеж на последното за м.02.2015 г. настъпва на 01.04.2015 г. /, дори и да са включени в общата фактура от 30.07.2015 г., са погасени по давност, доколкото 3 годишната погасителна давност е настъпила за тях преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 17.04.2018 г.   С първоинстанционното решение съдът е определил сумата от 2478.48 лв. за непогасените по давност задължения за периода от м. 03.2015 г. до м. 04.2017 г. въз основа на приетата  и неоспорена по делото ССЕ,  при което е отхвърли иска за разликата до предявения размер от 3984,99 лв. и за периода м.05.2014 г.- м.02.2015 г. като погасена по давност. Ето защо въззивната жалба е неоснователна по наведените в нея оплаквания за дължимост на главница за цена на ТЕ и за периода до м.02.2015 г.. Други оплаквания относно начина на определяне от първоинстанционния съд на размерите на основателните искове спрямо ответника, за които е прието, че са доказани и основателни, липсват, и въззивният съд, при ограничението по чл.269, изр. второ от ГПК,  не може да приема за установени  други факти за доказания и основателен размер на исковете за главница и за лихви за забава,  респ. за  подлежащите на отхвърляне размери на исковете спрямо ответника, които да са различни от изложените от първоинстанционния съд.  Съдът съобрази и факта, че с въззивната жалбла не са наведени никакви оплаквания по отхвърлените искове за лихвата за забава, в тези части жалбата е бланкетна и въззивният съд приема, че решението и в тези отхвърлителни части  е правилно, доколкото при служебната проверка не се установи нарушение на приложими императивни материално правни норми.   

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваните части следва да се потвърди, вкл. и в частта за разноските, спрямо които разноски няма производство по чл.248 от ГПК.

По разноските за въззивната инстанция : По въззивната жалба на ищеца същият няма право на разноски, тъй като жалбата му не се уважава. Ответната страна няма искане за разноски.

Воден от изложеното, СГС

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №  52086  от 26.02.2020 г. постановено по гр.д. № 1533/2019 г. на СРС, 35 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ  ЧАСТИ, в които са отхвърлени  предявените от „Т.С.” ЕАД срещу  Г.П.Я. искове по чл.422 от ГПК за приемане  за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца  главница за цена на топлинна енергия за разликата над уважената част от 2478.48 лв. до пълния предявен размер от 3984.99 лв. и за периода м. 05.2014г. до м. 02.2015г., както и иска за лихва върху главницата за потребена ТЕ за разликата над уважената част от 298.59 лв. до пълния предявен размер от 687.05 лв., като погасени по давност, както и иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 8.19 лв., като неоснователен и недоказан, също и в частта за разноските.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за разноски за въззивната инстанция по чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.

            Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД.  

            РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.