Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 17.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание, на осми септември през две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина
Чолакова
Бистра Бойн
При секретаря Ив.Велчева и с
участието на прокурор при ОП Д.Димитров, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн
КАНД № 144 по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
от С.В.В., ЕГН ********** ***, срещу Решение № 175 от 22.05.2020г., постановено
по ВАНД № 2451/2019г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърден
Електронен фиш серия „К” № 3030774 издаден от
ОД на МВР-Шумен, с който основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182
ал.1 т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи,
че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Твърди се, че не били спазени изискванията за условията
и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата,
като следвало наказание да бъде наложено по общия ред на ЗАНН, след издаване на
АУАН и НП. Счита, че ЕФ не следва да бъде издаден, когато нарушението е
установено с мобилна система за видеонаблюдение, която не е установена
стационарна, а е в движение. Позовава се на мотивите на ТР № 1/26.02.2014 г. на
ВАС, което е задължително за органите на съдебната власт, че в случая е
следвало по общия ред да се издаде АУАН и съответно НП. Намира противоречие между
чл 189 ал.4 от ЗДвП и чл.11 ал.2 Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. на МВР. Поради това следвало да се приложи по-високия по
степен нормативен акт, на основание чл.15 ал.3 от ЗНА. Въз основа на тези допуснати
процесуални нарушения се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, а съдът е
постановил неправилно решение, което се моли да бъде отменено, както и
потвърдения с него ЕФ. В открито съдебно заседание не се явява представител на
жалбоподателя.
Ответникът по касация-
ОД на МВР-Шумен не изразява становище по касационната жалба в указания срок и
не изпраща представител в открито съдебно заседание.
Представителят на Шуменска Окръжна
Прокуратура намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна. Излага аргументи, че решението на районния съд е
валидно, допустимо и правилно и моли същото да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима,
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство К № 3030774, издаден от ОД на МВР-Шумен, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с
чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП на жалбоподателя В. е наложена глоба в размер на 100.00
лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. За да постанови това решение,
въззивният съд е установил, че в електронния фиш е констатирано административно
нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, извършено на 10.09.2019г. в 12.17 часа
на ул. „Бургаско шосе“ до №5 в с.Радко Димитриево, обл.Шумен и
установено с АТСС„ARH CAM S1“, като при максимално допустима скорост за
движение в населено място до 50 км/ч, била засечена скорост на
движение на МПС товарен автомобил марка “Д.“ модел „Л.“ с рег. № В ... ВМ
- 78 км/ч. При направена справка било установено, че собственик на
автомобила е „Косер“ АД- гр.Варна. За заснето нарушение, от ОДМВР –
гр.Шумен бил издаден електронен фиш серия „К” № 3005431, в който е посочена
установена скорост на движение от 75 км/ч. и превишение 25 км/ч., като
била отчетена допустимата грешка при измерването. На трето лице
- И.К., в качеството му на законен представител на дружеството
собственик, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП била
наложена глоба в размер на 100лв., за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. В срока
по чл.189 ал.5 от ЗДвП, представителят на собственика представил в ОДМВР–
гр.Шумен писмена декларация с данните на друго лице, което е извършило
нарушението, а именно жалбоподателят В. и копие на свидетелството му за
управление на МПС, въз основа на което първоначално издадения
електронен фиш бил анулиран и бил издаден процесния ЕФ серия „К” № 3030774 на
ОДМВР- Шумен, с който на водача на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182
ал.1 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Съдът е приел, че
фактът на ограничението на скоростта и мястото на нарушението са безспорно
установени от свидетелски показания на служител на сектор „ПП“ при ОДМВР Шумен,
както и от приложените две снимки- на позиционираното на пътя техническо средство
и на процесния автомобил. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът е
приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са допуснати нарушения на
процедурните правила. Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно
съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя
е безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо средство.
Съдът е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати
нарушения на материалния закон и на административно-производствените правила и
е съдът потвърдил изцяло електронния фиш, като правилен и законосъобразен.
Настоящият съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи. На първо място, правилно въззивният съд е приел,
че в хода на административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. Административно-наказващия
орган е приложил действащата законова разпоредба, която е била нарушена и е
наложил санкция в абсолютния размер, предвиден от законодателя. От
събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е установено и
заснето с годно техническо средство
стационарно преносим уред за контрол на скоростта, заснемаща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението. Съгласно т.65 от ДР на
ЗДвП "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган. По настоящото дело са представени
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол на
Български институт по метрология №75-С-ИСИ/29.10.2018г., от които е видно, че при
условията на извършен полеви тест системата за контрол отговаря на
метрологичните изисквания. По делото е приложен и надлежно съставен Протокол за
използване на АТСС от 10.04.2019г., рег №869р-5458, придружен с дигитална
снимка на местонахождението на уреда. Протоколът по чл.10 ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е
доказателството, посредством което се установява мястото и времето на
извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението,
посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения, мястото
на което е поставено мобилното АТСС. Номерът на техническото средство е
надлежно посочен в електронния фиш. Товарният автомобил, управляван от
жалбоподателя е отчетливо заснет на снимка, представена пред въззивния съд. Поради
което, съдът намира, че нарушението, свързано с неспазване на ограничение на
скоростта и авторство на нарушителя са безспорно установени.
Съдът намира за неоснователни
доводите на касатора за порочност на електронния фиш, поради допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. №
1/2013 г., легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се
съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Определението за ЕФ е изведено въз основа на понятието
писмен документ, разглеждан като материализирано с писмени знаци изявление. В
настоящия казус е издаден електронен фиш с всички изискуеми реквизити, поради
което следва да се приеме че е налице официален диспозитивен документ, с който
законодателно е предвидено да се налагат административни наказания.
По отношение на неоснователността
на възражението в касационната жалба, че е следвало да се приложи общия ред по
налагане на административни наказания по ЗАНН чрез АУАН и НП, въззивният съд е
изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя. ТР №
1/26.02.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС, чийто
диспозитив постановява, че в хипотезата на чл.189 ал.4
от Закона за движението по пътищата,
установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със
стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган е загубило значение към датата на
извършване на процесното нарушение в резултат на настъпила междувременно
законодателна промяна при изменението на нормата на чл.189 ал.4
от ЗДвП с ДВ бр.54 от 2017г. Поради
това, становището застъпено в посоченото ТР е неотносимо по делото, а
възражението в касационната жалба е неоснователно. С Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, издадена на осн.чл.165 ал.3 от ЗДП, са уредени
правилата за използването на мобилни технически средства, посредством които се
установяват и заснемат нарушенията на правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл.11 от Наредбата, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП е допустимо и
когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни АТСС. Изключения са
предвидени само в изречение второ на чл.11 т.3, съгласно което за нарушения,
установени с мобилни АТСС във време на
движение, електронни фишове не се издават. Настоящия казус не е сред
посочените, понеже АТСС не се намирало във движение закрепено на превозно
средство, а е било временно разположено на участък от пътя. Не е налице и
противоречие на Наредбата с чл.194 ал.4 от ЗДвП, предвиждащ издаване на ЕФ само
в отсъствие на контролен орган, понеже работният процес на АТСС не изисква
непосредствена манипулация от страна на контролен орган по време на неговата
работа и в настоящия казус установяването на скоростта на движение е било напълно
автоматизирано.
По гореизложените
съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната
жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2
от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 175
от 22.05.2020г., постановено по ВАНД № 2451/2020г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:1. .......................
2.
....................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 17.09.2020г.