Р Е Ш Е
Н И Е №489
20.11.2015г.
гр.Кюстендил
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски районен съд, пети граждански състав
на двадесет
и девети септември две хиляди и
петнадесета година,
в публично
заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
секретар: Г.М.,
като
разгледа докладваното от
съдия ДЖОНЕВА
Гр.д.№75 по
описа за 2015г.
на РС-Кюстендил
и, за да се
произнесе,
взе предвид:
Делото е образувано по искова молба, подадена от
“Евангелска петдесятна църква”-гр.Кюстендил, ул.“Македония” №2, местно
поделение на религиозна институция “Съюз на евангелските петдесятни църкви в
България”, представлявана от П. И. С., против Читалище „Братство 1869“,
гр.Кюстендил, с ЕИК *********, с адрес: гр.Кюстендил ул.„Отец Паисий“ №11,
представлявано от председателя И. А..
Предявени са обективно кумулативно съединени искове,
както следва:
- иск с правно основание чл.59 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на ответника Читалище „Братство
1869“, гр.Кюстендил да заплати на ищеца “Евангелска петдесятна
църква”-гр.Кюстендил сумата от 11 104.00
лева, представляваща обезщетение за ползване без основание от страна на
Читалището на собствения на Църквата недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор 41112.503.4334 по КККР на гр.Кюстендил, одобрени със заповед
№РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК и изменени със заповед
№18-5316/22.04.2014г. на Началника на СГКК-гр.Кюстендил, с адрес на имота –
гр.Кюстендил ул.„Неофит Рилски“ №7, с площ от 566 кв.м., през периода от
19.09.2009г. до 19.09.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда–22.01.2015г., до окончателното
изплащане;
- иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 389.67
лева, представляваща дължима лихва за забава върху сумата от 11 104.00
лева – обезщетение по чл.59 от ЗЗД, в размер на законната лихва върху същата за
периода от 19.09.2014г. до 22.01.2015г.
Ищецът твърди, че е собственик на гореописания имот и,
че това обстоятелство е известно на ответника, който е бил страна по
гр.д.№1159/2006г. по описа на ВКС. Сочи, че при все това, след влизане в сила
на решението по посоченото дело, а и до 19.09.2014г. ответното читалище е
ползвало без основание собствения му имот, като е отдавало под наем площи от
терена за поставяне на преместваеми обекти– павилиони, и е събирало наеми от
трети лица, като по този начин го е лишило, като действителен собственик, от
възможността да ползва имота си и да реализира доходи от него. Ищецът поддържа,
че по описания начин ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка и
претендира да му бъде заплатена исковата сума, която съразмерява с общата
стойност на наемите, плащането на които ответникът е договарял с третите лица.
Ищцовата страна твърди още, че на 19.09.2014г. е връчила на ответника покана за
заплащане на обезщетение за неоснователно получените суми, поради което счита,
че от тази дата до подаването на исковата молба ответникът дължи мораторна
лихва. Аргументира се разбиране за основателност и доказаност на иска и се
претендира присъждане на сторените по делото разноски, за което страната
представя списък.
Ответникът не спори, че недвижимият имот е собственост
на ищеца; не оспорва, че през периода, сочен в исковата молба, е отдавал под
наем на трети лица площи от терена. Счита, че исковете са недопустими, а
евентуално неоснователни, поради следното: преди датата на получаване на
поканата – 19.09.2014г., е недопустимо да се търси заплащане на обезщетение;
главният иск с погасен по давност за времето от 19.09.2009г. до 22.01.2010г.,
включително; до 27.01.2014г. ответникът е ползвал имота на правно основание,
като предоставен му от собственика – община Кюстендил и връщане на събраните до
този момент граждански плодове не се следва; търсеното обезщетение се дължи
след покана; реално получените от ответника суми по договорите за наем, са в
по-ниски размери от договорените и съответно – претендирани, и задължението на
ответника не може да надхвърля реално полученото по тези договори; ищецът може
да търси обезщетението не от ответника, а от Община Кюстендил, която през част
от исковия период е актувала имота, като свой и е претендирала, да е
собственик; не е осъществен фактическият състав на отговорността за
неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД, тъй като в случая липсва общ факт,
или обща група от факти, които да стоят в основата на обогатяването и
обедняването.
В случай, че тези доводи не бъдат споделени и съдът
намери, че исковете са допустими и основателни, ответникът прави възражение за
прихващане от сумата, която се приеме, че дължи на ответника, на сума в размер
на 13 020.00 лева. Читалището твърди, че в периода от 22.01.2010г. до
19.09.2014г., всяка седмица, в почивните дни, е предоставяло на “Евангелска
петдесятна църква”-гр.Кюстендил да ползва помещения /зали/ в сградата на
читалището за провеждане на мероприятия на ищеца, срещу заплащане на сума в
размер на 20.00 лева. Ответникът твърди, че тази сума е била договорена и
редовно заплащана от църквата, но тя не е била достатъчна, за да покрие
действителните разходи, които читалището е правило, за да осигури ползването, в
т.ч. за охрана, осветление и отопление, които са възлизали на 80.00 лева
седмично. Ответникът счита, че разликата от заплащаните суми до действителните
разходи, възлизаща на 60.00 лева на седмица /за почивните дни/ през периода от
22.01.2010г. до 19.09.2014г., или общо – 13 020 лева, следва да му бъде
заплатена от ищеца.
Ответникът претендира отхвърляне на иска, евентуално –
уважаване на възражението му за прихващане и присъждане на разноските по
делото. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Ищецът счита, че възражението за прихващане е
неоснователно и оспорва да дължи на Читалището сума в размер на 13 020.00
лева. Твърди, че 20.00 лева е била договорената цена за наем на помещение за 1
час в летния сезон, както и, че в зимния такъв заплащаната цена е била по 30.00
лева на час. Акцентира върху факта, че договорката е била постигната и спазвана
от страните по нея, поради което намира, че няма основание да се търси
заплащане на суми в по-голям размер.
РС-Кюстендил,
след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в
тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено
следното:
В Регистъра
на вероизповеданията при ОС-Кюстендил е вписана “Евангелска петдесятна църква”,
със седалище в гр.Кюстендил и адрес на управление: гр.Кюстендил ул.“Йосиф
Ковачев” №16, като местно поделение на религиозна институция “Съюз на
евангелските петдесятни църкви в България” /промени в адреса на управление,
както и в членовете на ръководството и контролно-ревизионната комисия са
вписани с решение №61 от 23.09.2014г. по ф.д.№216/2004г. по описа на Окръжен
съд-Кюстендил/. Местното поделение е осъществявало дейност под наименованията
“Кюстендилска евангелска църква”, “Евангелска черква-Кюстендил” и “Евангелска
петдесятна църква -2” – Кюстендил. Представител на вписаното поделение е П. И. ***.
На
14.12.1926г. с договор за дарение, сключен под формата на нотариален акт №80,
рег.№3303, дело №2189/1926г. по описа на нотариус при КОС, на Кюстендилската
евангелска църква са били дарени следните недвижими имоти: къща, находяща се в
гр.Кюстендил, ул.“Неофит Рилски” №**, състояща се от постройка от 59.80 кв.м. и
постройка от 77.80 кв.м., както и празно дворно място от 554.23 кв.м., всичко –
691.83 кв.м., съставляващ парцел ІV имот №481 в кв.47 по плана на града.
На
30.08.1957г. Евангелска черква-Кюстендил е дарила парцел ІV имот №481 в кв.47
по плана на града, посочен, като състоящ се от 553.50 кв.м., според
удостоверение на КНС и 691.83 кв.м., според нотариалния акт от 1926г., на
Образцово народно читалище “Васил Коларов”-гр.Кюстендил. В договора са
предвидени няколко условия, които надарения е следвало да изпълни, при
неизпълнението на които е предвидено, че договорът ще бъде развален по право
(т.6 от договора). Съставен е нотариален акт №25 том ІІІ дело №773/1957г. по
описа на Кюстендилски народен съдия.
С влязло в
сила на 21.11.2007г. решение №1223/21.11.2007г. на ВКС на РБ по
гр.д.№1159/2006г. по предявен от Евангелската петдесятна църква – Кюстендил,
против Образцово народно читалище “Братство” (преди “Васил Коларов”) иск с
правно основание чл.97 ал.1 от ГПК (отм.), е признато за установено между
страните, че правоотношението по договора за дарение, сключен с нотариален акт
№25 том ІІІ дело №773/1957г. не съществува, доколкото договорът е бил прекратен
по право, по силата на прекратителното условие на т.6 от същия, с разрушаването
на изградената в имота сграда.
Междувременно,
през 2001г. Община Кюстендил е съставила акт за частна общинска собственост на
УПИ VІ в кв.175 от 1 718 кв.м., в обхвата на който фактически се е
включвал имота по отмененото дарение.
Със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК-София, са
одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр.Кюстендил.
УПИ VІ в кв.175 е отразен, като част от поземлен имот №41112.503.826.
Евангелската
петдесятна църква – Кюстендил, позовавайки се на влязлото в сила решение, е
инициирала пред СГКК-гр.Кюстендил производство по изменение на КККР в обхвата
на част от ПИ №41112.503.826, но поради възражението на Община Кюстендил, че
имотът е частен общински такъв, началникът на СГКК-гр.Кюстендил е отказал
извършване на исканото изменение на КККР.
В
производство по чл.53 ал.2 изр.2 от ЗКИР, инициирано с иск на Евангелската петдесятна църква против Община
Кюстендил, развило се като гр.д.№669/2011г. по описа на РС-Кюстендил, с влязло
в сила на 27.01.2014г. решение, е било признато за установено по отношение на
Община Кюстендил, че “Евангелска петдесятна църква”-гр.Кюстендил, към датата на одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр.Кюстендил
съгласно заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК-София, е била
собственик, на основание договор за дарение, сключен под формата на нотариален
акт №80, рег.№3303, дело №2189/1926г. по описа на нотариус при КОС, на поземлен
имот, с площ от 566 кв.м., изчертан със зелен цвят на скици с №4, №5 и №6 към
заключение с вх.№4850/13.02.1012г. на вещото лице инж.Б. Г., който имот,
съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Кюстендил,
погрешно не е бил заснет, като самостоятелен, а е бил включен в границите на
поземлен имот №41112.503.826, записан на Община Кюстендил.
Решението е
било вписано в СВ при КРС на 12.02.2014г.
Въз основа
на съдебното решение, СГКК-гр.Кюстендил, със заповед №18-5316/22.04.2014г. на
Началника на Службата, е приела изменение на КККР, като е отразила
съществуването на поземлен
имот с идентификатор 41112.503.4334, с адрес – гр.Кюстендил ул.„Неофит Рилски“
№***, с площ от 566 кв.м.
Върху имота попадат три сгради, две от тях, заснети,
като сграда с идентификатор 41112.503.4334.2 и сграда с идентификатор
41112.503.4334.3. Същите представляват преместваеми обекти, прикрепени на
терена с масивна основа – поради което и заснети, като обекти на кадастъра -
като първата съответства на метален павилион, изпълняващ функциите на кафене, а
втората – на такъв, изпълняващ функциите на фризьорски салон. Павилионите са
поставени на терена в края на 90-те години на миналия век, за което всяка
година собствениците им – съответно ЕТ „В.И. – В** “ и ЕТ „С.Д. – С** “ – са
сключвали договори за наем с Читалище „Братство 1869“-гр.Кюстендил. Такива
договори има сключени и за 2014г. В договорите отдаваните под наем площи са
посочвани, като части от парцел ІV
имот №481 в кв.47, т.е. от имота, който е бил дарен на Читалището.
За периода
от 05.01.2009г. до 31.12.2014г. на ЕТ „В.И. – В*** “ са били отдавани 32 кв.м. от парцел ІV имот №481 в кв.47, при месечна наемна цена
от 130.00 лева, а за периода от 01.03.2010г. до 01.08.2014г. /когато договора е
прекратен/ на ЕТ „С.Д. –
С. “– 25 кв.м. закрита площ и 8 кв.м.открита, при месечна наемна цена от 80.00
лева.
За времето от 19.09.2009г. до 19.09.2014г. подлежащите
на заплащане по двата договора суми са възлизали на 12 768 лева общо.
Реално получения наем по договорите е в по-нисък размер – 7 904 лева по
договора с ЕТ „В.И. – В. “ и 3 200 лева по договора с ЕТ „С.Д. – С. “, или
общо – 11 104.00 лева. Вторият търговец не е заплащал наеми всеки месец,
като в периоди, в които фризьорския салон не е работил, е депозирал молби за
освобождаване от плащане и такова не му е било търсено.
Пазарният наем, който би могъл да бъде получен, при
отдаване под наем на площите, предмет на сключваните от Читалището с двамата ЕТ
договори, в периода от 19.09.2009г. до 19.09.2014г. би възлизал на
14 820.00 лева, според в.л.инж.Л.В. в заключение с №17578/08.09.2015г.
На 19.09.2014г. Евангелската
петдесятна църква е връчила покана на Читалище „Братство 1869“-гр.Кюстендил да му заплати
сумата от 13 200 лева – обезщетение за това, че през времето от
19.09.2009г. до 19.09.2014г. Читалището е ползвало неправомерно собствени им
имот.
От началото на месец март 2010г. до края на месец март
2015г. Евангелската петдесятна църква е
наемала зала в сградата на ответното читалище за извършване на богослужения в
неделните дни. Договорката между представителя на Църквата и председателя на
Читалището била за заплащане на наем за посещение, с продължителност от 2 часа,
в размер на 20 лева, а в отоплителния сезон – 30.00 лева. Богослуженията се
провеждали от 10.00 часа до 11.30-11.40 часа. Тъй като сградата на читалището
не била отворена в неделя, предварително отивал служител, който я отключвал,
при нужда включвал отопление, изчаквал мероприятието да свърши, след което
заключвал. Рядко вместо в зала, богослуженията се провеждали в някоя от стаите
в сградата. Заплащането на сумите се извършвало в първата половина на текущия
месец, след справка за свободните дни и помещения и уточняване броя на
неделите. За всички посещения договорените наеми са заплатени от ищеца, за
което са издавани фактури и съставяни квитанции към ПКО. През същия период зали
са били отдавани и на други лица, видно от съставените фактури за което е, че
събираните наеми са били в размер на 40.00 и 50.00 лева на час.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
1.По иска с
правно основание чл.59 от ЗЗД:
На първо
място, следва да се посочи, че искът намира правното си основание в
разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД, доколкото след влизане в сила на съдебното
решение по гр.д.№1159/2006г. по описа на ВКС, ответникът е станал държател на
недвижимия имот, поради което чл.73 ал.1 от ЗС, касаещ отговорността на
недобросъвестния владелец, не може да намери приложение.
На следващо
място, трябва да се отбележи, че множеството възражения на ответника за
недопустимост на предявения иск, по съществото си представляват доводи за
неговата неоснователност и следва да се обсъдят именно като такива. Предявеният
иск е допустим, тъй като всички положителни процесуални предпоставки за
надлежно упражняване на правото на иск са осъществени и липсват отрицателните
такива.
По делото са
установени и не са спорни между страните няколко факта: 1. че ищецът е собственик
на описания в исковата молба недвижим имот; 2. че през исковия период
ответникът е отдавал под наем части от площта на този имот.
Доказа се
още, че между страните по настоящия спор се е развило производството по
гр.д.№1159/2006г. по описа на ВКС, с влязлото в сила решение по което е било
признато за установено по отношение на Читалището, че договорът, с който ищеца
му е дарил парцел ІV имот №481 в кв.47 по плана на гр.Кюстендил (тъй като
дарената къща е била съборена), е развален по право, в хипотезата на чл.89 от ЗЗД. На практика с влязлото в сила на 21.11.2007г. по посоченото дело решение,
спрямо ответното читалище е било признато за установено със сила на пресъдено
нещо, че ищецът е собственик на въпросния парцел.
Съгласно
чл.59 ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
В ППВС №1/79г. за
иска с правно основание чл.59 от ЗЗД е указано, че между обогатяването на
ответника и обедняването на ищеца трябва да има връзка, без обогатяването да е
следствие на обедняването, и обратно. Както едното, така и другото са последица
на друг факт или на други факти. Поради това по делата за неоснователно
обогатяване по чл.59 ал.1 от ЗЗД
следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника
произтичат от един общ факт или от обща група факти. В практиката по чл.290 от ГПК е
посочено, че фактическият състав на иска с правно основание чл.59 от ЗЗД
обхваща следните елементи: 1.ищецът да е собственик на имота; 2.ответникът да
ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3.размера на
обезщетението, изчислен на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй
като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота -
наемната цена за този функционален тип имоти.
Първият
елемент очевидно е налице, тъй като се установи идентичността между парцела,
предмет на решението по гр.д.№1159/2006г. по описа на ВКС и поземления имот с идентификатор
41112.503.4334 по КККР на гр.Кюстендил.
Ответникът е ползвал имота през целия исков период. Фактическата власт може да се упражнява чрез различни
действия, включително чрез поставяне на вещи, което е възможно да се извършва
лично от държателя или чрез трето лице /в т.см.вж. Решение №409 от 20.06.2012г. на ВКС по гр.д.№1411/2010г., IV г. о., ГК,
по чл.290 от ГПК/. Ползването на имота в случая е
осъществявано, чрез отдаването му под наем на трети лица, които са поставили
преместваеми обекти в него.
Ответникът
не е имал противопоставимо на собственика право да отдава под наем имота, респ.
част от площта му.
Съдебната
практика приема, че всяко владение без основание води до обогатяване за
владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи
обезщетение по силата на чл.59 ал.1 от ЗЗД.
Както в правната доктрина, така и в трайната съдебна практика, се приема, че
обедняването може да има различни форми- то може да се изрази не само в
изгубване на имуществени блага, но също и в пропускане на иначе сигурно
увеличение на имуществото.
В случаите,
когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от възможността да го
ползва, той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите
се от имота облаги. В тази хипотеза е налице връзка между обедняването и
обогатяването на страните, защото като му се възпрепятства възможността да
реализира облаги, той търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му
да се увеличи и това не е станало, тъй като благата е останала в патримониума
на другото лице, което без да притежава правно основание, т.е. неправомерно, е
ползвало чуждия имот.
Не може да
бъде споделено разбирането на ответника, че не той, а Община Кюстендил следвало
да отговаря пред собственика, тъй като именно Общината е актувала имота като
свой и е станала повод за завеждане на иск по чл.53 ал.2 от ЗКИР. Отношенията
между ищеца и настоящия ответник са отношения между юридическия собственик и
фактическия ползвател. Това, че в даден момент трето лице е заявило
собственически права върху имота спрямо действителния собственик, които са
намерили своето правно разрешение, е факт, който нито ползва, нито може да бъде
приеман във вреда на която и да било от страните. Дали ищецът може да предяви
идентична или друга претенция спрямо Община Кюстендил също е въпрос, който е
ирелевантен за настоящия спор.
Възражението
на Читалището, че до влизане в сила на решението по ЗКИР, същото е държало
имота от името на собственика Община Кюстендил също няма отношение към
предявения иск, а и видно от договорите за наем ответникът е отдавал имота със
сигнатурата, която е имал, когато му е бил дарен, а не с тази, с която Общината
го е актувала като свой.
Обогатяването
на ползвателя на имота, по правило се изразява в спестения от него наем, които
би плащал за ползването, като обедняването на собственика и обогатяването на
ползвателя/държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за
процесния имот, който би получил собственика за спорния период. Според
Постановление №1/28.05.1979г.
на Пленума на ВС, обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на
едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на
друго лице.
С
разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД е предвидена възможност
за ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за
сметка на другиго, като определените от законодателя граници на отговорността
са съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването.
В конкретния
случай се установява, че ищецът – собственик се е обеднил със сумата, която би
могъл да получи през процесния период под формата на пазарен наем, при отдаване
на съответните площи. От заключението на вещото лице с вх.№17578/08.09.2015г.
се установи, че последният би възлизал на сумата от 14 820 лева. Без
значение е дали ответникът е отдавал под наем имота и какви суми е получавал.
При все това, ищецът съразмерява претенцията си със сумите, които ответникът е
договорил да получи за отдадените под наем площи, които са в размер под този, с
който собственикът се е обеднил – 11 104.00 лева. Тъй като отговорността
на държателя не зависи от това дали е реализирал доходи и в какъв размер – той
дължи обезщетение, съразмеримо с пазарния наем – не може да се възприеме за
основателна тезата на ответната страна, че същата не може да бъде задължена да
заплаща суми, надхвърлящи полученото по договорите за наем.
Друго разбиране,
застъпено в отговора на исковата молба, също е неоснователно – че обезщетение
се дължало от поканата. Каква е ролята на поканата и от кога вземането става
изискуемо съдът ще обсъди по-долу по повод възражението на ответника за
погасяване на вземането по давност. Тук следва да се посочи само, че
предпоставките за възникване на отговорността по чл.59 от ЗЗД бяха посочени
изчерпателно и разгледани в настоящия съдебен акт и сред тях не е връчването на
покана за плащане или за предаване на имота.
В контекста
на горното се налага извод, че за
времето от 19.09.2009г. до 19.09.2014г. подлежащото на заплащане на собственика
обезщетение от страна на ползвателя/държателя е в размер на 11 104.00
лева.
Ответникът
възразява, че вземането е погасено по давност за времето от 19.09.2009г. до
22.01.2010г., с довод, че исковата молба е подадена на 22.01.2015г.
Възражението е основателно. При общия фактически състав на неоснователното
обогатяване по чл.59 от ЗЗД вземането е изискуемо от деня
на получаване на престацията, защото неоснователността на преминаването на
блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент. Следователно, за да стане изискуемо
вземането за обезщетение за ползване на недвижимия имот, не следва да бъде
отправена писмена покана до длъжника. Посоченото е в съгласие и с т 7 от ППВС №1/1979г. Ползващият без основание дължи обезщетение от
момента и за всеки ден, в който чрез посочените действия се обогатява
неоснователно за сметка на собственика. Поканата за връщане на вещта или за
заплащане на обезщетение няма отношение към изискуемостта на последното, а за
изпадането в забава на неоснователно обогатяващия се - от този момент се дължат
лихви за забава.
В случая,
исковата молба е подадена на 22.01.2015 г., поради което и съгласно чл.110 от ЗЗД,
уреждащ приложимата в случая обща 5-годишна давност, претенцията за времето
преди 22.01.2010г. е погасена по давност, тъй като според чл.114 ал.1 от ЗЗД
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Размерът на
обезщетението следва да се намали със сумата от 840.00 лева – месечните наеми
за четирите месеца, за които вземането е погасено, или искът се явява
основателен за сумата от 10 264.00 лева. За тази сума искът ще бъде уважен
и съответно– отхвърлен за разликата над нея. Върху сумата се дължи заплащане на
законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 22.01.2015г., до
окончателното изплащане.
2.Искът по
чл.86 ал.1 от ЗЗД е частично основателен, поради следното:
Мораторната
лихва представлява обезщетение за забавено изпълнение, поради което от
съществено значение за преценката за нейната дължимост е моментът на изпадане
на длъжника в забава. Доколкото за заплащане на претендираното обезщетение няма
фиксиран ден, след изтичането на който длъжникът да изпадне в забава, то
последният съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД, изпада в забава, след като бъде поканен
да плати от кредитора, в случая, от ищеца. Установи се, че покана за плащане на
сумата е била депозирана при ответника на 19.09.2014г. От получаване на
поканата ответникът е изпаднал в забава.
Предвид
посоченото, ответникът дължи обезщетение за забава върху сумата от
10 264.00 лева от датата 19.09.2014г. до подаването на исковата молба в
съда – 22.01.2015г. Според чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетението за забава плащането
на паричните задължения е в размер на законната лихва върху сумата от деня на
забавата. Ползвайки съответния системен продукт за изчисляване на законна
лихва, съдът установи, че горепосочения период законната лихва върху сумата от
10 264.00 лева възлиза на 360.20 лева. За тази сума искът ще бъде уважен и
ще бъде отхвърлен за разликата над нея.
Предвид
частичното уважаване на исковете, съдът следва да разгледа направеното от
ответника възражение за прихващане на сумата от 13 020 лева. Според
ответника, ищецът му дължи заплащане на суми – от по 60.00 лева седмично в
периода от 22.01.2010г. до 19.09.2014г., в който е предоставял на Църквата
помещение под наем срещу заплащане на цена, недостатъчна, за да покрие
действителните му разходи по охраната, осветлението и отоплението на помещенията.
Съдът
намира, че възражението за прихващане е неоснователно, поради това, че в
процеса не бе доказано съществуването на твърдяното насрещно задължение на
ищеца спрямо ответника. На първо място, за периода от 22.01.2010г. до
07.03.2010г. въобще не се доказа между страните да е съществувало
правоотношение по отдаване под наем на зала от сградата на читалището. От
приложените по делото фактури е видно, че най-ранната е от дата 24.02.2010г. и
касае наем на зала за 07.03.2010г., 14.03.2010г. и 28.03.2010г. Други конкретни
доказателства за началния момент на правоотношението липсват. На следващо място
трябва да се посочи, че не се доказа какъв е бил размерът на „действителните
разходи“, които ответникът е правил за охрана, осветление и отопление. Няма
доказателства за верността, че същите са възлизали на 80 лева седмично. Също
така стана ясно, че страните, чрез представителите си по закон, са сключили
устен договор, по силата на който са уговорили предоставянето на помещение в
неделен ден за съответния часови диапазон и сумата, която ще бъде заплащана под
формата на наемна цена. Според чл.20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за
тези, които са ги сключили. Страните по делото са изпълнявали договора, който
са сключили. Дори договорената наемна цена да е била под размера на наемите, събирани
от други правни субекти, при свободата на договаряне, прогласена с чл.9 от ЗЗД
и липсата на там посочените ограничения, няма основание от ищеца да се търси
заплащане на по-висока от договорената и редовно заплащана сума.
Поради
горното, съдът счита, че съществуването на насрещно задължение на ищеца спрямо
ответника не се доказа, което от своя страна очертава неоснователността на
направеното възражение за прихващане.
3.По
разноските:
Ищецът е
направил разноски, както следва: 578.00 лева за държавна такса; 800.00 лева за
възнаграждение за адвокат; 10.00 лева за призоваване на свидетели и 160.00 лева
за вещо лице, или общо – 1 548 лева. С оглед изхода на делото и съразмерно
с уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 430.90 лева.
Ответникът е
направил разноски, както следва: за адвокатско възнаграждение 950.00 лева и
30.00 лева за вещо лице – общо 980.00 лева. Съразмерно с отхвърлената част от
исковете, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответника сумата от
74.13 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
О С Ъ Ж Д А Читалище „Братство 1869“, гр.Кюстендил, с ЕИК
*********, с адрес: гр.Кюстендил ул.„Отец Паисий“ №11, представлявано от
председателя И. А., да заплати на “Евангелска петдесятна църква”-гр.Кюстендил,
ул.“Македония” №2, местно поделение на религиозна институция “Съюз на
евангелските петдесятни църкви в България”, представлявана от П. И. С.,
следните суми: 10 264.00 лева
(десет хиляди двеста шестдесет и четири лева), представляваща обезщетение за
ползване без основание от страна на Читалището на собствения на Църквата
недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 41112.503.4334 по КККР на
гр.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на
АГКК и изменени със заповед №18-5316/22.04.2014г. на Началника на
СГКК-гр.Кюстендил, с адрес на имота – гр.Кюстендил ул.„Неофит Рилски“ №***, с
площ от 566 кв.м., през периода от 22.01.2010г. до 19.09.2014г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда–22.01.2015г., до окончателното изплащане; 360.20 лева (триста и шестдесет лева и двадесет стотинки),
представляваща дължима лихва за забава върху обезщетението от 10 264.00
лева, в размер на законната лихва за периода от 19.09.2014г. до 22.01.2015г.,
както и 1 430.90 лева (хиляда
четиристотин и тридесет лева и деветдесет стотинки), представляващи сторени по
делото разноски, като исковете за присъждане на обезщетение за ползване на
недвижимия имот без основание за разликата над 10 264.00 лева до
претендираните 11 104.00 лева и за периода от 19.09.2009г. до
21.01.2010г., включително, както и за присъждане на лихва за забава за
разликата над 360.20 лева до претендираните 389.67 лева, О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователни.
О С Ъ Ж Д А “Евангелска петдесятна църква”-гр.Кюстендил,
ул.“Македония” №2, местно поделение на религиозна институция “Съюз на
евангелските петдесятни църкви в България”, представлявана от П. И. С., да
заплати на Читалище „Братство 1869“, гр.Кюстендил, с ЕИК *********, с адрес:
гр.Кюстендил ул.„Отец Паисий“ №11, представлявано от председателя И. А., сумата
от 74.13 лева (седемдесет и четири
лева и тринадесет стотинки), представляваща сторени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Окръжен съд-Кюстендил в 2-седмичен срок от датата на връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: