РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Златоград, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20245420100221 по описа за 2024 година
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С. М. Б., ЕГН **********, с. А., общ.
З., обл. С., чрез адв. З. С. Д., с адрес за призоваване: гр. Н., обл. С., ул. "Д. Ч."
№ срещу „Р. Е. П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. З., ул. „С. С.“ № , представлявано от управителите си Р. Х. Б.
и Б. Д. К., с правно основание: чл. 200, ал. 1 КТ.
Ищецът, чрез пълномощника си адв. Д. сочи в исковата си молба, че е
работил в "Г.-З." АД /рудник „Е. р.", рудник „М." и рудник „С.‘‘ повече от 20
години. Трудовата си функция изпълнявал, като подземен миньор /майстор
забой, подземен електровоз, подземен майстор и други/ в условията на
признати силикозноопасност. Работата е била свързана със силно натоварване
на горните крайници, дихателните органи и други. С Експертно Решение №
1426 от 170 от 20.10.2003 на Телк-П.в на ищеца е признато Професионално
заболяване-Силикоза I-ва степен. С Експертно решение след
преосвидетелстване с Решение № 90819 от заседание 32 от 14.02.2024 година
е призната влошаване на здравословното му състояние /ексцес/, като
професионално заболяване е вече Силикоза II-ра степен с еволюиран
характер. Както професионалното заболяване I-ва степен, така и влошеното
му здравословно състояние е в резултат на работата му, свързана с тежък
физически труд, лоши климатични условия, запрашеност и влагa. Влошеното
му професионално заболяване е в причини връзки с работата му.
В резултат на това ищецът изпитва физически страдания, вследствие
на болките от признатото му заболяване. Той твърди, че ежедневно му
протичат обилни храчки с кръв. Изпитва и морални страдания за това, че не
може да се труди пълноценно, като здрав. Чувства се непълноценен и
1
психически неустойчив. Прогнозата за развитие на болестите са
неблагоприятни. Той е на поддържащо лечение. Постъпва често по спешност в
здравните заведения в З. и С..
Ищецът, чрез пълномощника си адв. Д. моли съда, да постанови
решение с което:
Да осъди ответника „Р. Е. П.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.З., ул. „С. С.” № , ЕИК *********, да заплати на С. М. Б.
неимуществени вреди в следствие на влошеното здравословно състояние
/ексцес/ от професионално заболяване Силикоза II-степен в резултат на
причинените му физически и морални щети в размер на 120 000 /сто и
двадесет хиляди/ лева, ведно със следващата се законна лихва, считано от
19.08.2022 г. до окончателно изплащане на сумата. Моли съда да присъди
разноски по делото по реда на чл.38 от ЗА.
В съдебно заседание на 11.03.2025г. прави изменение – намаление на
предявеният иск, като същият се счита предявен за сума в размер на
80 000лв., ведно със законната лихва от 14.02.2024г. до окончателното й
изплащане. Поисканото изменение е допуснато от съда.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си С. Б. поддържа
предявения иск. Моли да му бъдат присъдени разноски по делото.
От ответника, чрез адв. П. П. е постъпил Отговор, вх. №
2018/02..09.2024 г., с който счита, че исковата молба е допустима, но е
неоснователна, незаконосъобразна и недоказана. Сочи, че със Съдебно
решение № 71/19.03.2004г. на Районен съд З., "Р. Е. П.” ЕООД, ЕИК 12055018,
в качеството му на правоприемник на Г. З. ЕАД, ЕИК *********, е осъдено
солидарно с ,,Г.‘‘ АД, гр. А. и във връзка с ЕР № 1426 от зае. № 170 на
20.10.2003г. на ТЕЛК към „СБПФЗАЛ" - П., да заплатят на С. М. Б., ЕГН
**********, на основание чл. 200 КТ обезщетение за неимуществени вреди в
следствие професионално заболяване „силикоза I степен - смесена форма“ в
размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва от 20.10.2003г., както и
ежемесечно да му изплащат сума, в размер на 30 лева, считано от 01.11.2003г.
за усилваща храна, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2003г.
Решаващият съд в съдебното си решение е отхвърлил предявеният от С. Б. иск
за неимуществени вреди в следствие професионално заболяване „Силикоза I
степен - смесена форма" в останалата част над 2000 лева, до 4000 лева, като
неоснователен и недоказан.
Адв. П. оспорва, както по основание, така и по размер предявения от
ищеца С. Б. иск, като счита същия за неоснователен поради факта, че след
постановяване на Съдебно решение № 71/19.03.2004г. по гр. д. № 200/2003г.
по описа на Районен съд З., страните ,,Г. З.‘‘ ЕАД и С. М. Б. на 16.10.2013г. в
гр. З. сключват спогодба, съгласно текста на която, при точно и коректно
плащане от страна на работодателя ,,Г. З.‘‘ ЕАД на постановените от съда
ежемесечни суми, С. Б. няма право да иска възобновяване на производството,
както и да прави искания за заплащане на други суми извън договорените в
спогодбата.
2
Пълномощникът на ответника посочва, че до настоящия момент няма
пропуснато плащане от страна на “Р. Е. П.” ЕООД, в качеството му на
правоприемник на ,,Г. З.‘‘ ЕАД по подписаната между страните спогодба.
Признаването на професионалната болест „Силикоза II степен", към
което се отнася и нейното усложнение и късните й последици, както и
причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на
труд става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички
лица, органи и организации в страната. Медицинският орган, компетентен да
се произнесе относно влошаване на здравословното състояние и причинната
връзка между влошаването и професионалното заболяване „Силикоза II
степен" на С. Б. е ТЕЛК, чиито констатации не могат да бъдат опровергавани.
Според адв. П. липсата на решение на ТЕЛК, съдържащо констатация
за настъпило усложнение от професионална болест „Силикоза", обуславя
отхвърляне на иска на С. Б., с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, като
неоснователен.
С настоящият отговор на исковата молба, ответника по делото
твърди, че с ЕР № 90819 от зае. № 32 на 14.02.2024г. на ТЕЛК към МБАЛ "д-р
Б. Ш." АД, гр. С. експертите не са констатирали сочената от ищеца
професионална болест "Силикоза", ВСУ J62.8, с № по ред 3.1 от Списък на
професионалните болести - приложение към член единствен на ПМС № 175
от 16.07.2008 г., обн. ДВ, бр. 66 от 25.07.2008г. на основанието, на което да
претендира ексцес.
В т. 13.3 от процесното експертно решение, комисията е констатирала
Професионално заболяване „Въздействие на вибрации" ВСУ Т75.2, с № по
ред 2.11 от Списък на професионалните болести - приложение към член
единствен на ПМС № 175 от 16.07.2008 г., обн. ДВ, бр. 66 от 25.07.2008г., като
изрично е упоменато, че начина на вземане на решение е по документи.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. П., ответникът моли
да се отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира за
разноски по делото.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Не се спори между страните по делото и съдът приема за установено, че
между тях е имало валидно сключен трудов договор и по-точно между ищеца
и праводателя на ответника ,,Г. З.‘‘ АД, гр. З. .
По делото е приложено копие и на трудова книжка за доказване на това
обстоятелство.
Приложени са по делото и множество епикризи, които са анализирани
от вещото лице Ш. по назначената и изпълнена СМЕ.
С ЕР №90819, заседание №32 от 14.02.2024г. на ТЕЛК към МБАЛ ,,д-р
Б. Ш.‘‘ АД гр. С. и по-точно в т. 13 е посочена водеща диагноза
,,Пневмокониоза, причинена от друга прах, съдържаща силиций‘‘. В т. 13, т. 1
е посочено и наличие на общо заболяване, а именно ,,злокачествено
3
новообразувание на бронхите и белия дроб‘‘.
В решението на ТЕЛК са посочени мотиви защо се приема наличие на,,
силикоза II-ри стадий‘‘. Посочва се също, че при С. Б. е налице и ХОББ.
Описано е и кръвохрачене, както е описано и туморното образувание.
Решението е влязло в сила на 15.04.2024г.
По делото е приложено и ЕР №1426, заседание 170 от 20.10.2003г. на
ТЕЛК П., с което е констатирано професионалното заболяване ,,силикоза I-ва
степен – смесена форма‘‘.
За проф. заболяване ,,силикоза I-ва степен‘‘, ищецът С. М. Б. е
обезщетен с влязло в сила на 25.04.2004г. решение №71/19.03.2004г. по гр.д.
№200/2003г. на ЗлРС.
На 16.10.2013г. е сключено споразумение между С. Б. и ,,Г. З.‘‘ за
изплащане на задълженията на дружеството към Б., за които е образувано и
дело в СИС при ЗлРС. В т. 6 от споразумението е предвидено едно
недействително задължение за Б., а именно, че при изплащане на дължимите
му суми за в бъдеще той няма да има никакви претенции към дружеството.
Тоест, направен е отказ от иск, но този отказ е недействителен и непоражда
правни последици.
Като свидетели по делото са разпитани А. И. К. – бивш колега и приятел
на ищеца, и В. А. Д. – бивш колега на С. Б..
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като те
не влизат в противоречие с останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на свидетелите съдът приема за установено, че С. Б.
работи в праводателя на ответното дружество от 1991г.-1992г. Работата в
рудника е свързана със запрашеност, която запрашеност произлиза от
пробивните инструменти от другите машини и от взривяванията.
Вентилацията не е била добра на работните места, а само на главния
травербан. Според Д., когато се светне с миньорската лампа, запрашеността
била такава, че все едно светиш в мъгла. За да изпълнят плана се налагало да
влизат да работят половин – един час след взривяване. По принцип след
взривяване следва да влезе да работи следващата смяна. Запрашеността
съществувала и при оросяване с вода.
Според свидетелите сега Б. ходи през две седмици да лекува белите
дробове и е бил виждан от Д. да отхрачва кръв. Правени са му процедури за
спиране на кръвотечението. Б. нямал настроение, налагало се да ползва
инхалатор.
По делото е назначена и изпълнена СМЕ от вещото лице З. Ш..
Съдът приема заключението на вещото лице за обективно, компетентно
и пълно. От същото съдът приема за установено, че в ЕР №90819/14.02.2024г.
водеща диагноза е ,,Пневмокониоза‘‘, причинена от друга прах, съдържаща
силиций с МКБ J 62.8. Общо заболяване е злокачественото новообразувание
на бронхите и белите дробове МКБ С 34; Професионално заболяване:
Въздействие на вибрации с МКБ Т75.2 с мотиви: за ,,Силикоза II стадий‘‘
4
ретикулонодозна форма хронично протичане/, като последната
хоспитализация преди това явяване на ТЕЛК е била в УМБАЛ „ Св. Г.“-
Отделение по професионални болести през месец август 23г./ и определя 50 %
ВСУ с МКБ J62.8. по Епикриза на УМБАЛ „Св.Г.“- Отделение по
професионални болести от 24.10.2020 г.
Независимо, че в т.13.3 от същото ЕР като професионално заболяване е
записано само „въздействие на вибрации“, от записването в т.13 „Водеща
диагноза: „пневмокониоза, причинена от друга прах, съдържаща силиций“, от
изложените мотиви, касаещи и „силикоза II стадий, ретикулонодозна
форма...“, обсъдени заедно с данните по епикризите, е видно, че това ЕР
определя вече втори стадий на силикозата. „Пневмокониоза, причинена от
друга прах, съдържаща силиций“ представлява силикоза, като двете
наименования са за едно и също заболяване, обозначавано с един код по
Международната класификация на болестите - МКБ J62.8.
Два месеца след последното явяване на ТЕЛК отново е бил
хоспитализиран в Отделението по професионални болести на УМБАЛ „Св.
Г.“, за което има издадена последна Епикриза по ИЗ № 24930/63 от 08.04.2024
г., като към придружаващите заболявания са добавени Вибрационна болест II
ст.с МКБ Т75.2 и Невритис нерви акустици билатералис I -II ст.МКБ Н 90.3.
Тази епикриза потвърждава наличието на Силикоза II стадий, с усложнения:
Хроничен бронхит, ХОББ, плеврална фиброза, ХДН II ст. и описаните по-горе
придружаващи заболявания.
Според д-р Ш. и в петте представени по делото епикризи от
Отделението по професионални болести на УМБАЛ „Св. Г.“ П. от 2021 г.,
2022 г., две от 2023 г. и последната от м.04.2024 г. е записано обсъждане на
специализиран лекарски колегиум с участието на специалисти по
професионални болести, вътрешни болести, клинична алергология, УНГ
болести, консултации от пулмолог и фтизиатър, динамичен клиничен и
функционален белодробен контрол и наблюдение. На основание данните от
анамнезата, професионалния маршрут, клиничната картина, физикалния и
белодробния статус, резултатите от осъществените параклинични
изследвания, тестове, проби и представената медицинска документация
колегиумът потвърждава професионалната етиология на праховата
белодробна болест пневмокониоза/ силикоза/, стадия, формата и
усложненията на това заболяване и приема диагнозата: Силикоза II стадий,
смесена форма, хронично протичане, усложнена с хроничен бронхит и
ХДН/хронична дихателна недостатъчност/1 степен, съответно ХДН II ст. от
епикризите от 24.08.2023г.и последната от 2024 г. /анамнестични, клинични и
физикални данни/.
Колегиумът определя и че пациентът подлежи на динамичен клиничен и
функционален контрол и наблюдение.
В епикризите от 13.08.2022 г ., от 27.01.2023 г., от 24.08.2023 г. и от
08.04.2024 г. е записано, че колегиумът потвърждава професионалната
етиология, стадия и усложненията на пневмокониозата/силикозата/.
В заключение вещото лице Ш. посочва, че ищеца С. Б. по данни от
5
трудовите книжки, епикризи от Отделение по професионални болести на
УМБАЛ „Св. Г.“ П.“ и Експертни решения на ТЕЛК е с дългогодишен
подземен стаж като миньор 18 год. 6 мес. в периода 1972 - 1999г . в рудниците
„Е. р.“, „С. к.“ , „М.“ и 2 месеца през 2003 г. като сондьор във „В.“ ООД .
С ПМС № 271 на МС от 1960 г. рудниците на ,,Г.‘‘ са признати за
силикозоопасни, т.е., всички, които са работили в тях, са били изложени на
вредното въздействие на кристален силициев двуокис в рудничния прах, дори
и след въвеждането на водното бурене.
Вещото лице сочи, че силикозата /пневмокониозата/ е професионално
заболяване, което се развива в резултат на вдишване на свободен силициев
двуокис/кварц/, намиращ се в състава на рудничния прах над пределно
допустимите концентрации. Заболяването силикоза се развива само и
единствено при хора, работещи или работили в силикозоопасни рудници. То е
с прогресиращ ход, няма обратно развитие, не се лекува и има неблагоприятна
прогноза. Заболяването уврежда целия организъм, но се манифестира
задължително и най- напред в белите дробове. Обикновено има начално глухо
или почти безсимптомно протичане - с лесно заморяване при малки усилия,
кашлица, болки в гърдите. Откриването на заболяването е възможно само с
рентгеново изследване на белите дробове. В началото миньорите имат
начални прахови изменения при рентгеново изследване и това състояние се
регистрира като предсиликоза. Тези характерни изменения се развиват в
рамките на години, особено след въвеждането на водното бурене и извеждане
от вредната работна среда. Уточняването на диагнозата, проследяването във
времето за стадиране на заболяването, болничното лечение на усложненията и
придружаващите заболявания се извършва в Отделенията по професионални
болести към УМБАЛ „Св. И. Р.“- С. и УМБАЛ „Св. Г.“-П..
В случая на С. Б. в ЕР на ТЕЛК от 2003 г. професионалното белодробно
заболяване е ,,Силикоза I стадий‘‘. В делото липсват епикризи за периода до
2021 г. от клиниките/ отделенията по професионални болести в С. или П..
От представените по делото Експертни решения на ТЕЛК от 2003 г. и
2024 г. и петте епикризи от Отделението по професионални болести на
УМБАЛ „Св. Г.“ П. става ясно, че професионалното белодробно заболяване
Силикоза на С. Б. вече е с влошаване /ексцес/ от първи във втори стадий , с
усложнения Хроничен бронхит, ХОББ, Плеврална фиброза, ХДН
/хронична дихателна недостатъчност/, която дихателна недостатъчност вече е
II степен в последните две епикризи от 24.08.2023 г. и от 11.04.2024 г.
Оплакванията, които С. Б. има от страна на белите дробове, са
постоянен задух, прогресиращ във времето, редовна кашлица, много
лесно заморяване при незначително натоварване, болки в гърдите,
влошаване показателите на дишането, видими при промени във
функционалното изследване на дишането, обща отпадналост и безсилие. През
2022 г. е установен туморен процес от нискодиференциран плоскоклетъчен
карцином, но, поради лошите резултати от функционалното изследване на
дишането /смесен тип вентилаторно нарушение/, е преценено, че не може да
се извърши радикална операция пулмонектомия /отстраняване/ на целия ляв
6
бял дроб.
Освен, че С. Б. страда от професионалното белодробно заболяване
силикоза вече във втори стадий, съгласно представените епикризи, първата от
които е от 2021 г., той страда и от усложнение ХОББ /хронична
обструктивна белодробна болест/. С ХОББ се води при д-р Ш. на диспансерен
учет от 2012 г., тъй като това заболяване е задължително да се диспасеризира
от пулмолог. ХОББ може да бъде едно от усложненията на силикозата, както
е в случая с Б..
С. Б. е от пациентите, които редовно се явяват на диспансерните
прегледи, сочи д-р Ш.. С изключение на времето, когато е бил на болнично
лечение. Последният диспансерен преглед е от 04.09.2024 г. Редовно и
правилно извършва предписаното инхалаторно лечение.
Тъй като силикозата не се лекува, т.е., прогнозата е неблагоприятна,
поддържащо лечение се провежда само на усложненията, които са хронични и
не могат да бъдат трайно излекувани, както е в случая с ищеца.
Силикозата /пневмокониозата/ е само професионално заболяване на
хора, работещи или работили в силикозоопасни рудници, ето защо е налице
причинно-следствена връзка между заболяването „силикоза“ на ищеца и
работата му в посочените рудници.
Намаляването на трудоспособността на Б. е отразено в експертните
решения.
В съдебно заседание вещото лице потвърждава заключението си, като
допълва с отговори на зададените въпроси от процесуалните представители на
страните. Д-р Ш. пояснява, че хроничната обструктивна белодробна болест е
последица от силикозата, а може да бъде усложнение. ХОББ се изразява като
задух, кашлица, храчки. Има много пациенти, които са с ХОББ, а нямат
силикоза, а има и много хора, които са със силикоза, но са без ХОББ. Всичко е
индивидуално. Малко хора са останали живи със силикоза и в случая на Б. е
невероятно.
Сухото бурене е продължило до към 1975г., но е различно в различните
рудници. С въвеждане на обросяването, силикозата по-бавно се развива, а
работещите при сухото бурене имали силикоза и туберкулоза.
Сега, за да се установи силикоза се правят няколко изследвания и то в
клиниките по професионални заболявания в гр. С. и гр. П.. Тоест, с абсолютна
сигурност може да се каже, че като излезе епикриза от там, тя е вярна относно
наличието на професионално заболяване, стадия и усложнението. Д-р Ш.
сочи, че когато изготвя експертизи на 100% се доверява на документацията от
епикризите.
Усложнението ХОББ е лекувано правилно на единия (левия) бял дроб.
Заради проблема със силикозата, лекарите не са успели да отстранят лявата
част на левия дроб, поразена от рака, а иначе е възможно и се прави.
Вещото лице посочва, че Б. не злоупотребява с алкохол, а в млада
възраст е пушил, като тютюнопушенето не влияе на силикозата. По-често
пушачите развиват ХОББ.
7
Силикозата е първото заболяване на Б., а ХОББ се е развил след това.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде
уважен, но не в пълния му размер.
В трайната практика на ВКС безпротиворечиво са приети условията,
при които може да се присъди обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди от ексцес.
В Решение №60172/22.06.2021г. по гр.д. №3604/2020г., 4-то г.о., Решение
553/27.06.2013г. по гр.д. №196/2012г., 4-то г.о., а преди това и в
Постановление №4/30.10.1975г. на пленума на ВС – точка 10 се приема, че ако
здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетението, тоест, налице е ексцес, на
този пострадал се дължи ново обезщетение за самото влошаване.
Влошаването обаче трябва да се намира в причинна връзка с увреждането, а не
да се дължи на други фактори. При ексцес за пострадалия възниква ново
вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което
произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново
страдание и/или съществено утежняване на старите страдания. Това ново
състояние съществено се отклонява от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение.
При евентуално определяне на обезщетение за ексцес, съдът следва да
прецени дали новото състояние е предизвикало нови емоционални,
психически, психологически терзания на пострадалия, болки и страдания
върху организма му или пък е увеличило интензитета на болките и
страданията от старото състояние.
ВКС приема, че при установяване на ексцес от проф. заболяване този
ексцес се установява, както и самото заболяване само с решение на
компетентните медицински органи. Това разрешение, дадено от ВКС е в
унисон с чл. 74 от Наредбата за медицинската експертиза, в която разпоредба
се сочи, че причинната връзка се признава не само за увреждането по повод
злополуката и професионалната болест, но и за последствията и
усложненията, обусловени от тях. Чл. 74 сочи, че причинната връзка е един от
елементите и следва да се съдържа в ЕР на ТЕЛК. Тоест, ексцесът също следва
да фигурира в ЕР.
ВКС приема, че констатираната временна или трайна
неработоспособност от компетентните медицински органи не е елемент от
фактическия състав, при който възниква вземане за обезщетяване на вреди от
ексцес. Поради това в настоящия случай посоченият процент ТНР в ЕР не
следва да се коментира.
Съобразявайки горепосочените изисквания в съдебната практика и
събраните по делото доказателства, настоящият състав на съда намира, че от
събраните по делото доказателства се налага извод за наличие на ексцес на
състоянието на проф. заболяване на С. Б., като от I-ви стадий, то вече е
8
преминало във втори. Това преминаване и наличието на ексцес е
констатирано с ЕР на ТЕЛК от 2024г., което е в сила от 15.04.2024г.
От събраните по делото доказателства се налага извода, че ексцесът е в
причинна връзка с работата на ищеца при ответното дружество и по-точно
при праводателя на ответното дружество. Това е така, защото вещото лице
сочи, че силикоза може да бъде придобита само при работа във вредна среда и
то свързана със запрашеност над пределно допустимите норми.
Съдът намира, че в случая е налице едно ново състояние, водещо и
причинило нови страдания в сравнение със страданията, за които Б. е
обезщетен с решението на РС З. от 2004г. В това решение липсва описание
конкретно на страданията на Б., като са посочени по принцип страданията при
това заболяване. Вещото лице ги е посочило принципно. В настоящият случай
обаче, вещото лице Ш. отново сочи какви са страданията, но в случая се
установява нещо изключително важно и изключително неприятно, що се касае
до здравословното състояние на Б.. Както в ЕР от 2024г., така и от
свидетелските показания, а също и от заключението на вещото лице се
установява, че Б. вече отхрачва кръв. По тази причина е търпял процедури за
спиране на кръвотечението.
Отхрачването на кръв означава, че е налице вече опасност за здравето и
то сериозна опасност. Съдът намира, че при вида на отхрачването сериозно се
засяга и психиката на Б., тъй като той е наясно с опасността.
В случая, като усложнения на силикозата, вещото лице сочи наличието
на ХОББ, което създава допълнителни затруднения за дишането на Б..
Всичко, описано по-горе представлява нови страдания, а също и
утежняване на старите страдания. Тези нови страдания е нямало как да се
предвидят при първоначалното разглеждане на делото между страните от
2004г., въпреки че е принципно положението, че силикозата няма обратно
развитие. Възможно е обаче, тя да се задържи в ремисия. Въпреки
заключението на вещото лице, че Б. спазва медицинските предписания, то при
него се е стигнало до ексцес и то със сериозни последици.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът следва да спазва принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
В Определение №529/27.06.2022г. по гр.д. №3733/2021г. на ВКС е
направен анализ на съдебната практика при присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 200 от КТ. ВКС насочва вниманието към ППВС
№4/1961г. и ППВС №4/1968г., като посочва, че следва да се извършва
конкретна фактическа преценка за всеки отделен случай на личността на
увредения, характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата,
при които то е получено, вредните последици, тяхната продължителност и
степен на интензитет, възрастта на увредения. Следва да се държи сметка
също и за стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите
и покупателните възможности в страната към датата на деликта и други.
Имайки предвид всичко гореизложено и приетите от съда за установени
болки и страдания, невъзможността за обратно развитие, съдът намира, че в
9
случая на С. М. Б. следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва върху него, считано от
датата на влизане в сила на ЕР №90819/14.02.2024г., а именно от 15.04.2024г.
до окончателното изплащане на сумата. За разликата до 80 000лв.,
предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Освен гореизложените обстоятелства за определяне на това
обезщетение, настоящият състав на съда има предвид и съдебната практика по
подобен вид дела в района и по-конкретно, присъденото обезщетение от РС З.
в решение №20006/25.01.2021г. по гр.д. №2/2020г., с което на ищеца по делото
е присъдено обезщетение за силикоза първи стадий в размер на 20 000лв. По
настоящото дело ексцесът е отново за един стадий, а именно за преминаване
от първи към втори стадий.
Решението на РС З. е потвърдено с Решение №92/10.05.2021г. по в.гр.д.
№68/2021г. на ОС С.. Решението пък на ОС С. не е допуснато оо касационно
обжалване с определение №529/27.06.2022г. по гр.д. №3733/2021г. на ВКС.
В случая, за да присъди по настоящото дело по-голямо обезщетение,
настоящият състав на съда има предвид много по-тежкото състояние на ищеца
Б., свидетелство за което е вече отхрачването на кръв, както и инфлационните
процеси в страната, развили се от 2021г. до констатиране на проф. заболяване
през месец април 2024г., а също и към настоящия момент.
Ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на РС З., ДТ
върху уважения размер на иска, а именно сума в размер на 1600лв., а също
така и разноски за вещо лице в размер на 600лв.
На адв. З. Д., ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати
разноски за адвокат по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 3850лв., съобразно
уважената част от иска и изменената наредба за адвокатските възнаграждения.
Ще следва ищецът С. М. Б. да бъде осъден да заплати на ,,Р. Е. П.‘‘
ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част
от иска в размер на 1050 лв.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 200 КТ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 200 от КТ „Р. Е. П.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. З., ул. „С. С.“ № , представлявано от
управителите си Р. Х. Б. и Б. Д. К. да заплати на С. М. Б., ЕГН **********,
адрес с. А., общ. З., обл. С., с адрес за призоваване: гр. Н., обл. С., ул. "Д. Ч."
№ , адв. З. С. Д. сума в размер на 40 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ексцес от проф. заболяване ,,Силикоза II
стадий‘‘ (заболяването е преминало от първи във втори стадий), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2024г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от С. М. Б. срещу „Р. Е. П.“ ЕООД, ЕИК
********* за разликата над 40 000 до 80 000лв., като неоснователен и
10
недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 200 от КТ „Р. Е. П.“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на РС Златоград направените разноски по делото, както следва: ДТ
върху уважения размер на иска в размер на 1600лв. и 600лв – разноски за вещо
лице.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА „Р. Е. П.“ ЕООД, ЕИК *********
да заплати на адв. З. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 3850лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С. М. Б. да заплати на „Р. Е. П.“ ЕООД сумата 1050лв.,
разноски за адвокат, съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д.Х.______________
11