Мотиви по НОХД № 96 по описа на ПОС, за 2020г.
Окръжна прокуратура гр. Пловдив
Окръжна прокуратура гр. ПловдивО е внесла в Пловдивски окръжен съд обвинителен акт против Г.В.Л. с ЕГН: **********, за това че на
27.05.2019год. в гр.П., при управляване на моторно превозно средство-лек
автомобил ’’Фолксваген Поло” с per. № **** е нарушил правилата за движение : чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП
:“Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.”, при което по непредпазливост е
причинил смъртта на Ц.Д.Ф. ЕГН: ********** - престъпление по чл.343,
ал.1,б.”в”,вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Съдебното разглеждане на делото бе
проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснато
съкратено съдебно следствие подсъдимият призна фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
По реда на чл. 372, ал. 4 от НПК съдът прие, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и с определение от 09.03.2020г. обяви, че ще ползва
това самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив поддържа повдигнатото обвинение. Счита го за
доказано от самопризнанието на подсъдимия Л. и от събраните на досъдебното
производство доказателства. Акцентира върху реда, по който се е развило
производството и предлага при условията на чл.
58а, ал. 1 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода, чийто размер да е ориентиран малко над минимума, предвиден в закона,
което да не се изтърпи ефективно, като към него бъде прибавена кумулативната
санкция лишаване от правоуправление. Прокурорът взима отношение по веществените
доказателства по делото и направените разноски.
Защитата не оспорва, че
обвинението е доказано по несъмнен начин. Подробно и задълбочено се анализират
смекчаващите отговорността обстоятелства, които се приемат като достатъчни да
обосноват определяне на наказанието
лишаване от свобода при условията на чл. 55 от НК, което да се отложи на
основание чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок, в каквато насока е
заключителната реч на адв. В..
Подсъдимият поддържа тезата на адвоката си
и моли съда да не го лишава реално от свобода.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Г.В.Л. е роден на 22.07Л983г.
в гр.и., обл.С., живущ ***, българин, с българско гражданство, женен, с виеше
образование, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.
Г.Л. придобил свидетелство за управление
на МПС на 11.07.2002 г. Понастоящем притежава СУМПС № ***с категории „В“ и
„АМ“. Не е осъждан. Бил е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание -глоба, по реда на чл.78А от НК за извършено от него
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК с решение на PC
и. по НАХД №
386/2006 г.в сила от 17.11.2006г./л. 188,189/
Като водач на моторно превозно
средство, от 2005г. до 2018 год. Подсъдимият общо седем пъти бил наказван за нарушения
по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ /л. 190,191/.
Подсъдимият Г.Л. упражнявал
трудова дейност като търговски представител във „***“ ООД и в качеството си на
такъв ползвал лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№ ****, регистриран на
собственика „Порше лизинг БГ“ЕООД с ЕИК*** /л. 197/ и стопанисван от
дружеството-работодател на подс. Л..
На 27.05.2019год., в диапазона
12:49-12:50 часа, подсъдимият управлявал горепосочения лек автомобил по бул.“***“
в гр.П., по направление от „***“ към бул.“***“, като се движел в посока от
запад на изток в лявата лента за движение на южното платно на същия булевард.
По същото време в района срещу
административен номер 122 на същия булевард /където се намирало и жилището и/,
с намерение да го пресече в посока от север на юг, била застанала на северния
тротоар пострадалата Ц.Д.Ф., на 83 години. Последната
се движела пеша, като при ходенето си не използвала никакви помощни средства, в
дясната си ръка носела чанта.
В този участък, където следвало да пресече пострадалата,
бул.“***“ се състоял от две платна за движение - северно и южно, които били
разйелени помежду си с хоризонтална пътна маркировка от двойна непрекъсната
линия. Общата им ширина била 13.90м. Всяко от тези две платна бидо разделено с
хоризонтална пътна маркировка от единична прекъсната линия на по две ленти за
движение.
По всяко от двете платна
движението било еднопосочно, като по северното платно то се извършвало в посока
от изток на запад, а по южното платно - в посока от запад на изток. Южното
платно за движение било с обща ширина 6.85м, а дясната му лента била широка
3.30 м. В този участък от бул.“***“ нямало пешеходна пътека. На посочените по-горе дата и час времето било топло, ясно и слънчево, с
добра видимост. Пътната настилка по бул.“***“ била асфалтова и суха, без
неравности. Когато Ц.Ф. се намирала на
северния тротоар на булеварда, тя се огледала за идващи автомобили, изчакала
преминаването на такива в посока от изток на запад и започнала пресичане на
северното платно в посока юг /перпендикулярно на посоката на движение на
гореупоменатия лек автомобил/. Пешеходката Ф. пресякла двете
ленти за движение на северното платно на бул.„***“ със спокоен ход /със скорост
от 3.8 км в час/. След това спряла за кратко на
разделителната линия между двете платна за движение и без да се огледа за
приближаващи автомобили от запад, продължила да се движи /със скорост от 3.6 км
в час/, като навлязла по лявата лента на южното платно на същия булевард с
право направление в посока от серер на юг, на място и в момент, когато това не
било безопасно, тъй като същевременно л.а.„Фолксваген Поло“, управляван от
подс.Л., се движел по лявата пътна лента на южното платно на бул.“***“. Същият
осъществявал движението си от запад на изток с около 41,40 км в час, като
нямало технически условия, които да налагат движение на автомобила със скорост
по-ниска от установената, освен с нормативно определената.
Управлявайки автомобила с тази
скорост и с това направление, подс. Л. имал пълна видимост към пътната
обстановка пред него и в частност предприелата пресичане на южното платно на
булеварда Ф., която започнала да навлиза в лявата пътна лента /гледано по
посоката на движение на управляваното от него превозно средство/, когато
обвиняемият с управлявяното от него МПС, се намирал на около 30 метра от
нея. Той продължил управлението на автомобила със същата скорост, като не
реагирал своевременно на възникналата опасност за движението. С това си
поведение обвиняемият нарушил чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП, тъй като като
водач на лекия автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№ **** не намалил скоростта си
и в случай на необходимост не е спрял, когато е възникнала опасност за движението
- пресичащата платното за движение пешеходка Ц.Ф., която, без да е дала явни
признаци, че е забелязала приближаването му, е продължила пресичането на
булеварда, навлизайки в пътната лента, в която той се е движел.
Едва когато пострадалата се
намирала на около 1.62м северно от единичната прекъсната линия, разделяща
лявата и дясната ленти на южното платно за движение на бул.„***“, а л.а.
„Фолксваген Поло“ се намирал на около 17.96 метра разстояние западно от нея,
подс.Л. реагирал, но със закъснение, като задействал спирачната система и дори
променил траекторията на автомобила в дясна посока, но въпреки това, в резултат
на извършеното нарушение от подс.Л., тъй като последният не осъществил
дължимото поведение за предотвратяване на произшествието чрез намаляване на
скоростта и при необходимост-спиране, след около 1.62 секунди от началната му
реакция, настъпил удар. Скоростта на управлявания от подс.Л. лек автомобил
„Фолксваген Поло“ в момента на удара била около 30-31 км в час.
Пешеходката била ударена в
дясната страна на тялото и, с предната лява част на л.а.„Фолксваген Поло“ с
рег.№ ****, около средата на същия. В първоначалния контакт с автомобила тялото
на пострадалата било косо и с дясната си задна част ориентирано към автомобила,
а Ф. била ударена в долните крайници от предната броня на колата, последвало
възкачване на предния капак на автомобила с контакт на таза и гърба, след това
задната страна на главата на пешеходката достигнала до предното обзорно стъкло
и се ударила в него в зоната на предна лява чистачка, като в последствие Ф.
била отхвърлена върху земната повърхност в дясната лента на южното платно за
движение на бул.“***“. В резултат от удара с автомобила и последващото и отхвърляне
и падане на земята, пострадалата получила травми, установени в последствие от
съдебния медик при аутопсията й. След падането положението на тялото на Ф. било
такова, че главата и била ориентирана в посока изток, а краката - в посока
запад.След удара управляваният от подс.Л. автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№ ****
се установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни
от изготвените окомерна скица и фотоалбума на местопроизшествието.
Незабавно след като спрял автомобила,
подсъдимият слязъл от него, приближил до пострадалата, но събралите се наоколо
граждани му казали да не я пипа. След това подс.Л. се обадил на тел. 112 и
съобщил за настъпилото ПТП. За същото на единния европейски номер сигнализирали
и други граждани. Подсъдимият дори се обадил повторно. Първоначално Цв.Ф. не
била контактна, но давала признаци на живот, като дишала тежко Действията на пострадалата по пресичане на платното за
движение от север на юг и механизма на настъпване на ПТП били пряко възприети
от свид.М.Д. /л.46,47/- служител в офис за дограма на бул.“***“ № 122 и свид.З.И./л.55,56/,
работещ в зоомагазин на същия административен адрес. Посочените свидетели
познавали пострадалата, тъй като живеела в съседство до работните им
места.Свид.Д.незабавно позвънила на тел. 112, а свид.И.се затичал към мястото
на произшествието, с намерение да окаже първа помощ.
Свид.А.К./л.49,50/,
която в момента на настъпване на ПТП вървяла по южния тротоар на бул.“***“,
чула звук от удар и спирачки на автомобил, като с периферното си зрение
забелязала отхвръкването на тялото на пострадалата към земната повърхност.
Незабавно набрала Единен европейски номер 112 и съобщила за инцидента.
Непосредствено преди
настъпването на ПТП свид.Н.И./л.53,54/, пътуваща в превозно средство на
маршрутна линия № 5 от градския транспорт в северното платно за движение на
бул.“***“, чула как шофьорът и друг пътник обсъждали пресичащи хора по
булеварда. Свид.И.забелязала насрещно движещия се лек автомобил, управляван от
обвиняемия. Направило и впечатление, че той не намалил скоростта на движение,
като веднага след това чула шофьорът на маршрутката да възкликва, че пешеходка,
която пресичала, без да се огледа, била ударена от същия автомобил. За около
минута престой на автомобила на маршрутна линия № 5 на булеварда, свид.И.видяла
спрелия в южното платно л.а.“Фолксваген поло“, но не забелязала къде е паднала
пострадалата. Тази свидетелка също позвънила на тел.112 и съобщила за
произшествието.
В момента на
настъпане на ПТП свид.Д. К./л.58,59/ излизал от зоомагазина, погледнал към
бул.“***“, чувайки звук от удар и видял как ударената от моторното превозно
средство, управлявано от подс.Л. пострадала отхвръкнала и паднала на платното
за движение, като с отхвъркването се чул и звук от спирането на автомобила,
участвал в произшествието.
Свид.К.А./л.60,61/
работел в магазин за облекло на бул.“***“№ 122. Същият чул звук от удар, след
него звук от спирачки на автомобил и излязъл от магазина. Видял лежащата на
земята пострадала и л.а. ’’Фолксваген Поло” с per. № ****, който бил спрян на платното за движение. Разбрал,
че е повикана спешна медицинска помощ и тъй като гледката не му била приятна,
се върнал на работното си място.
Свид.Х.М. /л.51,52/
работел в обект, намиращ се на бул.“***“№ 103, северно от платното за
движение.Той излязъл от обекта след настъпване на ПТП, видял, че група хора са
наобиколили падналата на земята пострадала, която се намирала на около двеста
метра от него.Свид.М. не знаел точно какво се е случило, но въпреки това
позвънил на тел.112 и съобщил местонахождението на инцидента, като посочил,че
има пострадала жена, която явно е била блъсната от автомобил.
На
местопроизшествието пристигнал екип на Спешна медицинска помощ, който откарал
пострадалата Ф. в УМБАЛ „Свети Г.“*** за осъществяване на необходимите прегледи
и лечение.
На мястото на пътния
инцидент пристигнал и екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив в
състав свид.Й.И./л.62,63/ - младши автоконтрольор и неговия колега А. В..
Полицейските служители служители тествали обв.Л. за алкохол с техническо
средство „Дрегер 7410+“ с фабр. ASRM 0001/л. 169,170/, което отчело отрицателен резултат. Малко по-късно на
същата дата на обвиняемия била извършена проверка за наличие на следи от
наркотичи и упойващи вещества в организма му с техническо средство „Драг тест
5000“ с фабр.№ ARLK-0008, като пробата била отрицателна.
Местопроизшествието
било запазено от посочените полицейски служители до пристигане на разследващ
полицай за извършване на оглед. Проведен бил такъв, за което били съставени
протокол, както и окомерна скица и фотоалбум към него.Това първо действие по
разследването, на основание чл.212, ал.2 от НПК дало началото на настоящото
досъдебно производство.
Около 19:45 часа на
27.05.2019 г. пострадалата Ц.Ф. починала вследствие на множеството травми,
причинени и от ПТП.
По делото била назначена
и изготвена съдебно-химическа експертиза, според заключението на която /л.74/,
в кръвта на пострадалата Ц.Ф. е бил наличен етилов алкохол в количество 0.14
промила.
Назначената
съдебномедицинска експертиза /л.65-л.70/ дава заключение, че при огледа и
аутопсията на Ц.Д.Ф. на 83 г. се установява: съчетана черепно-мозъчна, шийна и
гръдна травма при автозлополука - оток на мозъка; кръвонасядане на меките
мозъчни обвивки; кръвонасядане на меките черепни обвивки; счупване на зъба на
П-ри шиен прешлен, без компресия върху гръбначния мозък; счупване на III- IV ребра вдясно и на I-XI вляво с кръвонасядане
в междуребрената мускулатура; счупване на тялото на Х-ти гръден прешлен с пълно
прекъсване на предната надлъжна връзка; счупване на срамната кост на таза с
масивно кръвонасядане; разчленяване на двете кръстно-хълбочни стави с
кръвонасядане; дълбоки кръвонасядания в меките тъкани в областта на лявата
лопатка, поясната област вляво, опашната кост, лявото бедро; джоб от кръв и
размачкани тъкани в мускулатурата на лявата подбедрица; охлузвания,
кръвонасядания и разкъсно- контузна рана на главата и лицето; охлузвания и
кръвонасядания по тялото и крайниците. Масивна мастна емболия в белите дробове.
Причината за смъртта
е мастна емболия, довела до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
Описаните травматични
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят
да са били получени по механизма на блъскане на пешеходец от лек автомобил по
време и начин, съобщени в предварителните сведения.
Причината за смъртта
е във връзка с претърпяната травма при автозлополуката.
Назначената
комплексна съдебна автотехническа и съдебномедицинска експертиза /л.80-л.136/
дава заключение, че:
1.Ударът между лек
автомобил ’’Фолксваген Поло” с per. № **** и пострадалата Ц.Д.Ф. е настъпил:по дължина на около 17,5 - 18,5m западно от ориентира, приет при огледа, а по широчина - на около 2,8- 3,3 m северно от южната
граница на платното за движение (южно от прекъснатата разделителна линия на
южните пътни ленти за движене на ППС с направление от запад на изток).
2.Скоростта на
движение на лек автомобил Фолксваген Поло” с per. № **** преди задействане на спирачната система е била
около 41,40km/h, а в удара - около
30-31 km/h.
Скоростите на
движение на пешеходката са както следва:
от тръгване с явно
направление след навлизане на платното за движение до удара около l,06m/s=3,80km/h.
с явно направление за
навлизане на пътната лента на автомобила до удара около lm/s=3,60km/h.
Скоростта на движение
на пешеходката добре отговаря за скорост на движение на старица при спокоен
ход.
В първоначален
контакт с автомобила тялото на пешеходката е било косо и с дясната си задна
част ориентирано към автомобила. В първоначален контакт с автомобила
пострадалата е ударена в долните крайници от предната броня, последвало е
възкачване на предния капак на автомобила с контакт на таза и гърба, последвало
е достигане на задната страна на главата в предното обзорно стъкло, след което
пешеходката е била отхвърлена на асфалтовата настилка, където е получила
охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана на лицето.
Пълният
спирачен път на автомобила ( опасната му зона за спиране) е 22,79 m, а времето необходимо за изминаването
и е 2,76 s.
Към
момента на навлизане на пешеходката на платното за движение, на тръгване на
пешеходката с явно направление след навлизане на платното за движение и от
момент с явно направление на пешеходката за навлизане на пълната лента на
автомобила, тя не е попадала в опасната зона на автомобила.
Към момента
на навлизане на пешеходката на платното за движение, на тръгване на пешеходката
с явно направление след навлизане на платното за движение и от момент с явно
направление на пешеходката за навлизане на пътната лента на автомобила водачът
на л.а. „Фолксваген Поло“ - Г.В.Л., е имал техническа възможност да предотврати
настъпване на произшествието с установената скорост на автомобила.
Скоростта на автомобила, с която водачът би
имал техническа възможност да спре преди мястото на удар, от момент на
навлизане на пешеходката в пътната му лента е 14,02m/s = 50,48km/h или по - малка.
Към момента с явно направление на пешеходката
за навлизане на пътната лента на автомобила водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ -
Г.В.Л., е имал техническа възможност да възприема пешеходката.
При
праволинейно движение на автомобила в лявата пътна лента за направление на ППС
с посока на движение от запад на изток спрямо движението и направлението на
пешеходката мястото на удара не би попаднало в коридора на автомобила, т.е.
автомобилът би преминал зад пешеходката, без да настъпи удар. При съпоставяне
на варианта на развитие на пътната ситуация с промяната на траектория на
автомобила надясно и навлизане в дясна пътна лента - най - южната, водачът на
автомобила чрез избор за промяна на траектория на автомобила при наличие на
движещата се пешеходка пред него е създал нова конфликтна точка.
Водачът на автомобила реагирал на
опасността и е задействал със закъснение спирачната система на автомобила.
От материалите
по ДП, огледа и аутопсията на Ц.Д.Ф. на 83 г. се установява: Съчетана
черепно-мозъчна, шийна и гръдна травма при автозлополука - оток на мозъка;
кръвонасядане на меките мозъчни обвивки; кръвонасядане на меките черепни
обвивки; счупване на зъба на II шиен прещшлен без компресия върху гръбначния
мозък; счупване на III- IV ребра вдясно и на I-XI вляво с кръвонасядане в
междуребрената мускулатура; счупване на тялото на X гръден прешлен с пълно
прекъсване на предната надлъжна връзка; счупване на срамната кост на таза с
масивно кръвонасядане; разчленяване на двете кръстно-хълбочни стави с
кръвонасядане; дълбоки кръвонасядания в меките тъкани в областта на лявата лопатка,
поясната област вляво, опашната кост, лявото бедро; джоб от кръв и размачкани
тъкани в мускулатурата на лявата подбедрица; охлузвания, кръвонасядания и
разкъсно- контузна рана на главата и лицето; охлузвания и кръвонасядания по
тялото и крайниците. Масивна мастна емболия в белите дробове. Причината за
смъртта е мастна емболия, довела до остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност.
Описаните травматични увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са били получени по
механизма на блъскане на пешеходец от лек автомобил по време и начин, съобщени
в предварителните сведения.
Причината за смъртта е във връзка с претърпяната травма
при автозлополуката.
Най вероятният от техническа гледна точка механизъм на
настъпване на ПТП е следният: Ц.Д.Ф. предприела пресичане на платното за
движение на бул. „***“ в гр. П. с направление от север на юг. След като
пешеходката навлезнала на платното за движение, тя е спряла и отново предприела
перпендикулярно пресичане на платното за движение със същото направление.
Пешеходката достигнала средата на платното за движение със скорост около 3,8km/h - спокоен ход, като по същото
време л.а. „Фолксваген Поло“, управляван от Г.В.Л., се движил по лявата пътна
лента за направление на ППС с посока на движение от запад на изток с около
41,40 km/h, като направлението на автомобила било също от запад на изток.
Водачът на автомобила не реагирал своевременно на
навлизането на пешеходка в пътната лента на автомобила, а започнал да възприема
пешеходката, когато е била навлязла в пътната лента и се намирала пред
автомобила. След като водачът на автомобила реагирал със закъснение на
навлизането на пешеходка в пътната лента на автомобила, той успял да задейства
спирачната система и да промени траекторията на автомобила надясно, но в
резултат на скорости и пресичане на траектории последвал удар. Ударът настъпил
в най - южната пътна лента, като предната част на автомобила ударила отдясно
косо разположената задна долна част на пешеходката с първоначален контакт в
долните крайници от предната броня, последвало е възкачване на пешеходката на
предния капак на автомобила с контакт на таза и гърба, последвало е достигане
на задната страна на главата в предното обзорно стъкло, след което пешеходката
е била отхвърлена на асфалтовата настилка, където е получила охлузвания,
кръвонасядания и разкъсно-контузна рана на лицето и се е достигнало в мястото
на отразеното в протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието
червеникаво кафяво петно, наподобяващо кръв, а л.а. „Фолксваген Поло“ спрял на
платното за движение на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед
и видни от фотоалбума на местопроизшествието. От техническа гледна точка причините за настъпилото
произшествието са:
навлизането и движението на пешеходката Ц.Д.Ф. по платното за движение по
начин, на място и в момент, които не са били безопасни.
водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ - Г.В.Л., не е възприел
и реагирал своевременно на пешеходката (реакция със закъснение), т.е. е водачът
управлявал автомобила по начин, който не е бил безопасен
Приетата за несъмнена фактическа
обстановка съдът изведе от самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК и от подкрепящите го
по съдържание и насоченост показания на свидетелите Д., К., М., И., И., К., А.и
И., протоколи за оглед на
местопроизшествие, фотоалбуми, съдебномедицинска експертиза, автотехническа
експертиза, характеристична справка, справка съдимост, справка нарушител/водач,
справка НЦ 112.
След произнасяне на определението по чл.
372, ал. 4 НПК, с което е изразил становище по съответствие на
самопризнанието на подсъдимия с доказателствата и доказателствените средства от
досъдебното производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на
материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Това следва от
същностната характеристика на съкратеното следствие и допустимото при него
изключение на принципите за непосредственост и устност. Тъй като съдът по този
начин вече е решил въпроса за липсата на съмнение относно годността,
надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства,
той прие за установени и залегналите в обвинителния акт констатации за фактите
и ги постави в основата на своите изводи, без да ги обсъжда заедно и поотделно,
както би сторил в случай че делото се разглежда по общия ред.
Доказателственият анализ във
връзка с част от описаната фактология по делото в случая е улеснен от
обстоятелството, че събраните доказателствени материали,
са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Това е така, тъй като съдът напълно
кредитира показанията на посочените по-горе свидетели, които се подкрепят изцяло от останалите
писмени доказателства и които са напълно безпристрастни, непротиворечиви и
последователни, както и събрани по при условията и реда, предвиден в НПК. За
своите изводи съдът напълно се довери на експертните заключения, необорени от
страните.
При така
установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка съдът
счита, че подсъдимият Г.Л. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 343 А ал.1 б. Б вр. чл.343, ал.1,б.”в”,вр. с
чл.342 ал.1 от НК , за това че на 27.05.2019год. в гр.П., при управляване на
моторно превозно средство-лек автомобил ’’Фолксваген Поло” с per. № **** е нарушил
правилата за движение : чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП :“Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.”, при което по непредпазливост е причинил смъртта на Ц.Д.Ф. ЕГН:
**********, като след деянието е направил
всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалата.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА на 27.05.2019год. в гр.П., при управляване на моторно
превозно средство-лек автомобил ’’Фолксваген Поло” с per. № **** е нарушил правилата за движение : чл.20, ал.2,
изр.2 от ЗДвП :“Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”, при което по
непредпазливост е причинил смъртта на Ц.Д.Ф. ЕГН: **********, като след деянието е направил всичко, зависещо от
него, за оказване помощ на пострадалата.
Именно нарушението по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП е част от причинно следствения процес, довел до
смъртта на пострадалата, в каквато насока са и възприетите експертни
заключения.
В този смисъл извършеното от подс. Х. нарушение на
правилата за движение по пътищата е в пряка и
непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, в каквато насока са възприетите експертни заключения
и кредитираните гласни и писмени доказателства.
Съдът намери, че следва деянието да се преквалифицира
като такова по чл.
343а, ал.1 б.Б НК. За да бъде приложен посочения по-леко наказуем състав е
необходимо водачът на моторното превозно средство да е направил всичко зависещо
от него, когато действията му обективно и субективно са насочени към оказване
помощ на пострадалия. Именно подсъдимият се е обадил незабавно на Дирекция
"Национална система 112" за помощ и то два пъти. С оглед особеностите
на конкретния случай такива необходими действия, насочени към оказване помощ на
пострадалия са били осигуряването на транспорт до медицинско заведение на пострадалата
или повикването на екип на Бърза помощ. В случая подсъдимият е направил именно
това – останал е до пострадалата на пътното платно и е бил подаден сигнал до
телефон 112.
С тези аргументи настоящият съдебен състав
категорично прие, че в случая са налице основания, предопределящи прилагането
на намалената отговорност по чл.
343а от НК по отношение на подсъдимия.
От субективна
страна подсъдимият е действал по непредпазливост, под формата на небрежност. В
конкретния случай той е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните
последици. Обемът от задължения, вменени му от закона във връзка с
упражняването на високорисковата дейност-управление на МПС-во, му е бил добре
известен.
Подсъдимият видно от изложеното по-горе
относно обективната съставомерност на деянието, е имал обективна възможност да
предвиди престъпните последици. Това дава основание на съда да приеме, че Л. е
имал възможност да възприеме със съзнанието си всички факти и обстоятелства,
необходими за предвиждане на последиците, като е разполагал и с необходимото
време за това. Налага се извод, че личните му качества са били достатъчни за да
има и субективната възможност да предвиди резултата от действията си.
Затова
съдът приема, че Л. е извършил престъплението при най-леката форма на
вина-небрежност. Именно въз основа на обективно установеното от фактическа
страна, съдът намира, че подсъдимия не е имал непосредствени възприятия, които
да му позволят да изгради у себе си такава необоснована субективна увереност,
даваща основание от субективна страна деянието да се квалифицира като извършено
при форма на непредпазливостта самонадеяност.
При така установената правна квалификация на
извършеното от подсъдимия Л. престъпление, както и като се съобрази с неговата
степен на обществена опасност, с оглед невисоката степен на опасност на дееца и
с оглед личността му и най-вече за постигане целите на специалната и генерална
превенции, съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване
от свобода при условията на чл. 54
от НК, определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Като такива съдът взема предвид – чистото му съдебно минало, добрата
характеристика с оглед данните за трудова ангажираност.
Като отегчаващи обстоятелства съдебният
състав прецени констатираните допуснати нарушения по ЗДВП от подсъдимия, които
обаче на са много на брой и не са особено тежки. С оглед на така отчетения
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства съдът счита, че най-точно в
конкретния случай е на подсъдимия Л. да бъде наложено наказание в размер на
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което е справедливо и съответства
на тежестта на извършеното и дееца, което на основание чл.
58а, ал.1 от НК намали с една трета на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Наказание в избрания размер според настоящия
съдебен състав, регистрира отрицателната социална значимост на извършеното, от
естество е да възстанови нарушеното чувство за социална справедливост и да
подчертае значимостта на социалните и правните норми, както в съзнанието на
подсъдимия, така и по отношение на останалите граждани. В този смисъл то е
способно да съдейства за гарантирането на правния ред в бъдеще и да окаже
нужното коригиращо въздействие над подсъдимия и да въздейства предупредително и
възпиращо по отношение на останалите водачи на МПС.
Липсват основания подсъдимият да бъде
поставен в изолация при изтърпяването на наказанието. Житейската тежест на
инкриминираните събития е и ще остане сериозна за засегнатите лица. Но от
гледище на закона и правилата за правоприлагането не е възможно тя да определи
насоката в решаването на правнозначимите въпроси. За поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на
наказанието. Поради изложеното наказанието от една година лишаване от свобода
на Л., с оглед на отчетените по-горе обуславящи отговорността обстоятелства, се
отложи от изтърпяване с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Налице са основанията на чл.
343г във вр. с чл.
37, т.7 от НК поради което на подсъдимия бе наложено и наказание лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от ДВЕ години, считано
от влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото, съдебният състав
постанови ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА–1 брой оптичен носител с марка „CD-R Emtec“,
с надпис „Токудабанк
АД-27.05.2019год.“ и 1 брой оптичен носител, съдържащ аудиозаписи от РЦ-112, приложенипо досъдебното производство, да останат по делото след влизане на присъдата в
сила, а вещественото доказателство – лек автомобил, модел „Фолксваген Поло“ с рег.№ **** да се върне на
собственика му – „****“ ЕООД, след влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът
осъди подсъдимия да заплати по сметка на
ОД на МВР – Пловдив сумата от 1619,20 лв. /хиляда шестстотин и деветнадесет
лева и двадесет стотинки/,
представляваща направените разноски в хода на досъдебното производство.
Причини за извършване на престъплението –
незачитане на установените правила за движение по пътищата.
По изложените мотиви, съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: