Р Е
Ш Е Н И Е
№ 359 31.01.2020г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд ХV
граждански състав
На тридесет и първи януари две хиляди и
двадесета година
В открито
заседание на двадесет и седми януари 2020 г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар: Каменка
Кяйчева
Като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 5132 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.240, ал.1 и 2 чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Васил Левски“ №
114, мецанин, твърди, че е носител на вземания срещу ответника Г.Л.Д., по
силата на Договор за потребителски кредит № ****** г., който е сключен между
„Провидент файненшъл България” ООД като кредитор и ответника като
кредитополучател. Подписвайки договора за заем, кредитополучателят
удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, че му е предоставен
целия обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и
стойността на всички разходи по кредита, с които същият се е съгласил с
подписването на договора. Заявява се, че процесните вземания са прехвърлени на
„Изи Асет мениджмънт“ по силата на Договор за продажба на вземания (цесия) от ****
г. от своя страна цесионерът прехвърлил в полза на ищеца процесните вземания по
силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия/ от *****
г. и Приложение № 1 към него от ***** г.
Съгласно Договора за заем кредиторът
отпуска на кредитополучателя паричен заем в размер на 550 лева. Кредитът е
следвало да бъде върнат на 60 седмични вноски, всяка в размер на 19,26лв.
Ответникът извършил плащания в размер на 44,90лв. Понастоящем главницата е в
размер на 534,71лв. Начислената и непогасена договорна лихва за периода от
10.11.2016 г. до 28.12.2017 г. е в размер на 101,82 лева. Заявява се, че
ответникът дължи и такса за оценка на кредитното досие и такса за услуга
„Кредит у дома“ в размер на 473,69лв. Съгласно клаузите на сключения Договор,
таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните са
постигнали съгласие същата да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с
цел улеснение на Кредитополучателя. Услугата „Кредит у дома" е по избор на
Клиента, като Кредиторът се е задължил да предоставя на Клиента допълнителна
услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото
местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по
местоживеенето на кредитополучателя. За предоставяната услуга,
кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя такса. Подписвайки
договора, Клиентът е удостоверил, че разбира и се съгласява, че услугата Кредит
у дома е допълнителна и се предоставя единствено и само по негово желание срещу
определена в договора за кредит такса. Също така, с подписа си
кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е равна на
разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга Такса Кредит у
дома и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя,
а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя направени за събиране
на седмичните вноски в дома на кредитополучателя. Съгласно клаузите на
сключения договор, таксата за услуга Такса Кредит у дома е платима при
подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да бъде включена
в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя. В
настоящия случай, таксите и комисионните за допълнителни услуги са в размер на
473.69 лева.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 28 декември 2017 г.
-последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата
искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна
изтекли, а ответникът по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията
си, поради което същият дължи и мораторна лихва върху непогасената главница, в
размер на 70.40 лева за периода от 29 декември 2017 г. - датата, следваща деня
на настъпване на падежа на договора до датата на подаване на заявлението - 17
октомври 2018 г. Предвид забавата
плащането, ответникът дължи и мораторна лихва за периода 29.12.2017 г. –
17.10.2018 г. в размер на 70,40лв. Последната падежна дата на кредита е
28.12.2017 г. Заявява се, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение
срещу ответника, но предвид връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът е предоставил възможност на същия да предяви установителен иск
относно вземането си.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови съдебно решение, по силата
на което да признае за установено съществуване на вземане срещу ответника в
размер на 534,71 лева – главница; 101,82 лева –договорна лихва за периода от
10.11.2016 г. до 28.12.2017 г.; 473,69лв. –такси и комисионни за допълнителни
услуги, от които 27,50лв. – такса за оценка на досие и 446,19лв. – остатък от
дължима такса «Кредит у дома», 70,40лв. – мораторна лихва от 29.12.2017 г. –
17.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му
едномесечен срок. Оспорва исковете като неоснователни. Моли съдът да ги отхвърли, ако основанието
или размера им не се докажат.
От третото лице – помагач на страната на ищеца „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е постъпила молба за заместване на ищцовото дружество с
встъпилото трето лице. Направеното искане съдът е отхвърлил, тъй като липсва
съгласие на главните страни.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Липсва спор между страните, а и
от представения договор се установява, че по Договор
за кредит № ****** г., сключен между „Провидент
Файненшъл България"ООД като Кредитор и Г.Л.Д. като Кредитополучател, ответникът получил сумата от 550лв.
Липсва спор и
относно факта, че Г.Л.Д. не е изпълнил договорното си
задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, като е погасил част от
дължимите суми в размер на сумата от 44,90лв., с която кредитодателят погасил
такса за услуга «Кредит у дома» в размер на 22,94лв. и 6.67лв. от договорната
лихва, както и 15,29лв. от главницата.
Процесните
вземания са прехвърлени на „Изи Асет мениджмънт“ по силата на Договор за
продажба на вземания (цесия) от **** г. от своя страна цесионерът прехвърлил в
полза на ищеца процесните вземания по силата на Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения / цесия/ от ****** г. и Приложение № 1 към него от *****
г.
На 24.10.2018
г. ищцовото дружество депозирало в РС – Пловдив заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, по което било
образувано ЧГД № 16729/ 2018г. по описа на РС - Пловдив.
На 24.10.2018 г., по образуваното
ЧГД № 16729/2018г. по описа на РС – Пловдив, била издадена Заповед №**** за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено
длъжникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 534,71 лева – главница;
101,82 лева –договорна лихва за периода от 10.11.2016 г. до 28.12.2017 г.;
473,69лв. –такси и комисионни за допълнителни услуги, от които 27,50лв. – такса
за оценка на досие и 446,19лв. – остатък от дължима такса «Кредит у дома»,
70,40лв. – мораторна лихва от 29.12.2017 г. – 17.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане, както и сумата от 25.00 лева държавна такса и 50.00
лева - юрисконсултско възнаграждение.
Връчването на препис от заповедта
било извършено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и заявителят
предявил настоящите установителни искове.
От третото лице – помагач на
ищеца -„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са представени доказателства за прехвърляне
на процесните вземания от ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД в полза на третото лице по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания / цесия/ от ****** г. и Приложение № 1/ ***** г.
Ответникът е уведомен за цедиране на вземането в настоящото производство чрез
връчване на уведомление на особения представител на ответника.
На основание така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се уважат предявените
искове, дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното
договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и че
ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността
на цедента – наличието на сключен договор за кредит в съответствие с
императивните законови разпоредби, в това число валидно постигната договореност
между страните за връщане на кредита с лихва, настъпване на предпоставките за
изискуемост на претендираните обезщетение за забава и такси, като установи
вземанията си и по размер, включително и тези, касаещи начислените такси.
Ищецът следва да докаже, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора
за кредит, в това число че е предоставил сумата по кредита. Ответникът следва
да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват
процесните вземания.
На първо място следва да се
разгледа направеното от ответника възражение за липса на надлежно уведомяване
за прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от него договор за
паричен заем. Видно от приетите по делото доказателства цедентът е изпратил на
ответника уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, но липсват доказателства за достигането им
до адресата. Предвид връчването на уведомление за цесията на ответника като
приложение на исковата молба, то съдът намира, че длъжникът е надлежно уведомен
за прехвърляне на вземането.
Представените по делото
доказателства от третото лице - помагач установяват, че в хода на настоящото
производство е налице повторно прехвърляне на вземанията по договора в полза на
третото лице – помагач. Установява си също така, че цесията е достигнала до
знанието на длъжника чрез особения му представител.
Съдът намира, че няма пречка,
поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът
следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.). В този смисъл още е и
ТР ОСГК на ВС на НРБ № 1/54 г., а също така и решение № 3
по т. д. 1711/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 78
по т. д. 2352/13 г. на ВКС, II т. о, всичките постановени по реда на
чл. 290 ГПК.
Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар
и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.
3 ГПК.
Следователно, ищецът не е
материално – правно легитимиран по настоящите искове, тъй като към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция той не е носител на
претендираните вземания. Техен носител се явява третото лице – помагач, като
длъжникът- ответник е надлежно уведомен за цесията и същата е произвела
действие по отношение на него. Присъждането на процесните вземания в полза на
цедента би се явило незаконосъобразно, тъй като длъжникът би платил недължимо
на дружество, което не е носител на вземанията. В същото време третото лице –
помагач не е предявило иск срещу ответника, поради което и присъждане на
вземания в негова полза би се явило произнасяне по непредявен иск.
С оглед изложеното, съдът намира, че
предявените искове са неоснователни, тъй като ищецът не е носител на процесните
вземания към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция,
поради което и същите следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на делото, макар ищецът да
претендира разноски, такива не следва да му бъдат присъдени.
Ответникът не претендира разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Васил Левски“ № 114, мецанин,
против Г.Л.Д., ЕГН **********,***, обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
чл.240, ал.1 и 2 чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че Г.Л.Д., ЕГН **********, дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, сумата от 534,71 лева – главница по Договор за кредит № ****** г., сключен между
„Провидент Файненшъл България"ООД като Кредитор и Г.Л.Д. като Кредитополучател; 101,82 лева –договорна лихва за периода от
10.11.2016 г. до 28.12.2017 г.; 473,69лв. –такси и комисионни за допълнителни
услуги, от които 27,50лв. – такса за оценка на досие и 446,19лв. – остатък от
дължима такса «Кредит у дома», 70,40лв. – мораторна лихва от 29.12.2017 г. –
17.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
24.10.2018 г. до окончателното изплащане, вземанията по който са прехвърлени на
„Изи Асет мениджмънт“
по силата на Договор за продажба на вземания (цесия) от ***** г., а от своя
страна цесионерът прехвърлил в полза на ищеца процесните вземания по силата на
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия/ от **** г. и
Приложение № 1 към него от ***** г., а „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД ги прехвърлила на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания / цесия/ от ***** г. и Приложение № 1/ ***** г., за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № ***** от **** г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК,по ч.гр.д № 16729/2018г., по
описа на PC - ПЛОВДИВ, ІХ с-в, като
неоснователни.
Решението е
постановено при участието на трето лице
– помагач на страната на ищеца, а именно „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК „Люлин“
10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него
на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ