РЕШЕНИЕ
№ 14688
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110135328 по описа за 2022 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от ЗЕАД „Б В И Г “ срещу С о с
искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 161,37 лева –
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение вследствие на настъпило
ПТП, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че на 20.03.2022г. трето
по делото лице – К. М. И. управлявал моторно превозно средство марка
Шкода с рег. № в посока М В района между в дясна лента за движение
преди кръстовището с бул. Братя Бъкстон, попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, от което били нанесени щети на
автомобила – била увредена предна дясна гума. Размерът на щетата бил
определен на 161,37 лв., представляващо стойност на извършен ремонт,
заплатена от ищеца на собственика К. М. И. на 25.03.2022 г. Ищецът счита, че
ответникът е отговорен за поддържането на пътя, където е станало
произшествието и моли съда да го осъди да му заплати изплатеното
обезщетение. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Счита, че не е легитимиран да отговаря по иска. Оспорва наличието на
необезопасен и изрязан участък на пътното платно на мястото на възникване
на твърдяното ПТП. Оспорва факта на възникване на задължение за ищеца да
заплати застрахователно обезщетение. Оспорва наличието и механизма на
процесното ПТП. Счита, че размерът на щетите бил преценен завишено.
Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на вредите по
процесния автомобил, който не бил съобразил поведението си на пътя с
конкретната пътна обстановка. Моли съда да отхвърли иска като
1
неоснователен.
В последното по делото съдебно заседание страните, редовно призовани,
изпращат представители и поддържат исканията си.
С определение от открито съдебно заседание като трето лице-помагач е
конституирана Агенция „Пътна инфраструктура“. Взема становище за
неоснователност на иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Безспорен между страните е факта, на извършеното плащане на
застрахователно обезщетение.
По делото е представен препис на застрахователна полица за застраховка
„Каско“ по отношение на процесния автомобил за периода от 20.02.2022 г. до
19.02.2023 г. (л. 15 от делото). По делото е представена декларация за
настъпване на застрахователно събитие от 20.03.2022 г. (л. 16 от делото), от
който се установява, че на същата дата водачът К. М. Иванов е управлявал
процесния автомобил, като при движение по бул. Околовръстен път при
светофара с ул. Бъкстон е влязъл в дупка и е спукал предна дясна гума. От
представените опис-заключения и доклад по образуваната щета (л. 18 и л. 19
от делото) се установява, че ищецът е определил застрахователно
обезщетение в размер на 161,37 лева, изплатени на доверен сервиз, видно от
представеното платежно нареждане (л. 17 от делото).
От ответника по делото е представен споразумителен протокол (л. 81 – л.
92 от делото). Установява се, че ответникът и третото лице-помагач са се
договорили съвместно да финансират поддържането на платното или
платната за движение на републиканските пътища в границите на Столична
община, изброени в Приложение към споразумителния протокол. Третото
лице-помагач е приело да участва дялово във финансирането на
поддържането на пътищата.
По делото като свидетел беше разпитан К. М. И. – водач на автомобила.
Заявява, че си спомня за инцидента. В дупка попадал на 20.03.2022г. към
4:00часа-5:00 часа следобед, на в град София, в посока преди попаднах в
дупка 200-300 метра преди светофара. Спрял на светофар червен и като
тръгнал, усетил, че гумата е спукана и спрял. Спукана била предна дясна
гума. С нея попаднал в дупката. Задната гума също влязла в дупката, само че
нямало щети. Спрял автомобила след светофара и потеглил. Усетил, че е
спукана гумата, подминал автобусната спирка и спрял. Слязъл от автомобила
и видял, че гумата е спукана. Дупката не видял. Не се върнал да я види след
това. Дупката усетил, като колата пропадна. След това изкарал крика и я
свалил, сложил резервна. Около дупката нямало означения. Било сумрачно.
Не било слънчево. Превалял дъжд преди това. Покрай него от едната страна
имало интензивно движение. Водачът фокусирал вниманието си в колите от
ляво и заради това не видял дупката. Тя била отдясно в дясната лента на
самото пътно платно. Движел се с 30-40км./ч. Не минавал често по този пътен
участък. Застраховката за автомобила сключил той. Сам си сменил гумата. Не
уведомил полиция. Обадил се на застрахователя си по телефона на
следващия ден. Потвърждава положените от него подпис и текст в
декларацията на л. 16 от делото.
Свидетелските показания съдът намира за вътрешно и взаимно
2
съответстващи на останалата част от доказателствената съвкупност, като
липсата на спомени за отделни детайли или объркването на точната дата на
ПТП са лесно обясними с оглед изминалия период от време и особеностите
на човешката памет.
По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебно
автотехническа експертиза. Установява, че най-вероятният механизъм на
осъществяване на ПТП е посоченият в протокола и свидетелските показания,
като причинените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с него.
Размерът на щетите по средни пазарни цени възлиза на 162,20 лева.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи: С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като
в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение. Заплащането на
обезщетението се доказва от приложеното платежно нареждане. Наличието за
застрахователно правоотношение съдът намира за доказано от представения
препис на застрахователна полица. Механизмът на ПТП, настъпилите вреди,
както и причинната връзка между двете, съдът намира за установени от
представеното уведомление за щета, приетата експертиза и свидетелските
показания.
По отношение твърдението на ответника за липса на материалноправна
легитимация, поради мястото на произшествието, съдът намира следното:
По делото е обявено за безспорно по реда на чл.146,ал.1,т.3 и т.4 ГПК, че
процесният участък от Околовръстен път София се намира в границите на
урбанизираната територия на града. По аргумент от противното от чл.30,ал.5
ЗП и предвид разпоредбата на чл.48, т.2, б. "в" от Правилника за прилагане на
закона за пътищата (ППЗП) в редакцията на текста към момента на ПТП,
организирането на дейностите по поддържане на пътищата е задължение на
съответните общини за републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии за населените места с население над 100 000 души,
като Агенция "Пътна инфраструктура" участва във финансирането със
средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км от
съответния клас път, предвидени в бюджета на агенцията за текущата година.
Горната разпоредба предпоставя отговорността на Столична община по
настоящата претенция и я прави активно легитимирана страна в процеса.
Обстоятелството, че между Столична община и Агенция пътна
инфраструктура е налице споразумение е неотносимо към настоящия правен
спор, доколкото се касае за отношения между настоящия ответник и трето за
спора лице.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че е настъпил застрахователен
риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение,
същият е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 162,20 лева.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице - пряк причинител на вредата, така и правата на увредения срещу лицата,
които носят отговорност за чужди виновни действия - в този смисъл р. V от
3
ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че улиците, на които е реализирано произшествието, се
намират в населено място и не са част от републиканската пътна мрежа, а
представляват местен път по смисъла на Закона за пътищата и като такъв са
публична собственост на Столична община. На това основание именно
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни
знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно,
както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок –
така чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява тези
дейности чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява
"препятствие на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. По делото
не се доказа тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да
указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си. Налице е
бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да
сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Не се установява
съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание
за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре.
Според заключението на САТЕ пазарната стойност на щетите към датата
на застрахователното събитие е 162,20 лв. с ДДС. Искът за главница е доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
разноски се дължат единствено на ищеца. От същия бяха заплатени сумите:
50 лева – държавна такса, 360 лева – адвокатско възнаграждение, 360 лева –
депозит за експертиза и 50 лева – депозит за свидетел. При този изход на
спора на ответника не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О ЕИК: с адрес на управление представлявана от Й Ф –
кмет, да заплати на ЗЕАД „Б В И Г “ с ЕИК със служебен адрес гр. на
основание чл. 410 КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД сума в размер на 161,37 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение, вследствие на
настъпило ПТП на 20.03.2022г. с моторно превозно средство марка Шкода с
рег. № СВ 5916 МТ в гр. София, по ул. Околовръстно шосе, посока Младост,
ведно със законната лихва върху тази сума от 30.06.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С О ЕИК: да заплати на ЗЕАД „Б В И Г “ с ЕИК на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева – държавна такса, 360 лева –
4
адвокатско възнаграждение, 360 лева – депозит за експертиза и 50 лева –
депозит за свидетел.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач – Агенция
„Пътна инфраструктура“ – на страната на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5