Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово,
02.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на деветнадесети
март две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1002 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с прано основание
член 240 вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 и чл. 99
от ЗЗД.
Ищецът К.Б. ЕООД, чрез процесуалния си
представител твърди, че на 27.04.2015 г. между „***“ ЕООД, опериращо на пазара
на финансови услуги под търговската си марка „В.“ и ответницата М.Ц. З.бил
сключен договор за кредит № ******по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Съгласно същия член, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използвали изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор бил
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл.
2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора
за кредит била подробно описана в Общите условия на „***“ ЕООД и била в
съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство.
Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в
системата на „В.“ на интернет страницата на кредитодателя
- www.*****. На посочената страница „В.“
предоставяли общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме,
както и стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която клиентът трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията
на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект
за договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет
страницата на „В.“. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го
приемал, като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши“. С
натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се
подписват всяка страница от договора и приложимите общи условия. С подписването
на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема
условията на договора за кредит и бланката на стандартния европейски формуляр,
че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя
и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във
формуляра за заявка банкова сметка***. Съгласно точка 2.2 от общите условия кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска
допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредит, като същата гарантирала получаването на отговор до 20
(двадесет) минути от изпращането ѝ. За използването на услугата за експресно
разглеждане на заявката се начислявала такса за експресно разглеждане, която се
определяла спрямо сумата и периода на договора за кредит. Съгласно т. 3.1 от
Общите условия на „В.“, договорът за кредит се считал за сключен и влиза в сила
на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя
и извършването на паричния превод.
В процесния
случай, на 27.04.2015 г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в
системата на „В.“ под № ******и явяващ се втори по ред договор за кредит между
тях. В заявката си М.Ц. З.заявила желание да ѝ бъде отпусната сума в размер 350.00 лева,
като заявил и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна
дата - 27.05.2015 г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора,
сумата била отпусната на името на кредитополучателя чрез паричен превод
посредством „И.“ АД на 27.04.2015 г.
Към датата на падежа - 27.05.2015 г.
ответникът следвало да плати сума в размер общ размер BGN
416.50 (четиристотин и шестнадесет лева и 0.50 ст.), от които: BGN 350.00 (триста и петдесет лева) - главница, BGN 54.71 (петдесет и четири лева и 0.71 ст.) - такса
експресно разглеждане и BGN 11.79 (единадесет лева и
0.79ст.) - договорна лихва за периода на отпускане на
кредита.
На 30.04.2015 г. и във връзка с т. 8.1. и
8.2. от Общите условия, М.Ц. З.подала заявка да отпускане на допълнителен
кредит в размер BGN 150.00 (сто и петдесет лева),
ведно с нова услуга за експресно разглеждане. Съгласно т. 8.2. „Страните се
съгласяват, че получаването на Допълнителен кредит представлява промяна в
съществуващия Договор за кредит, посредством сключване на нов Договор за кредит
по реда на чл.3.1 по-горе, като всички параметри по съществуващия Договор за
кредит, с изключение на Общата дължима сума по Кредита остават непроменени“. На
30.04.2015г. сумата била отпусната на г-жа З.чрез
паричен превод посредством И.. Доколкото падежната дата оставала непроменена,
към 27.05.2015 г., кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер BGN 593.20 (петстотин деветдесет и три лева и 0.20ст.) от които: BGN 500.00
(петстотин лева) - главница; BGN 76.87 (седемдесет и
шест лева и 0,87ст.) - такси за експресно разглеждане
и BGN 16.33 (шестнадесет лева и 0,33ст.)
- договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
С настъпване на падежа по договора -
27.05.2015 г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в
забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от
28.05.2015 г., „***“ ЕООД (В.) започнало да начислява наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент,
определен от БНБ - 10,03% към договорния лихвен
процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От „В.“ изпратили
три броя напомнителни писма до ответника на адреса
му, посочен в договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за
просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена
наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към договор за
кредит № ******се таксували по BGN 10.00 (десет лева)
за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки
отправените покани ответникът не погасил гореописаните вземания.
На 01.02.2018 г. „***“ ЕООД, в качеството
си на цедент, сключил с „К.Б.“ ЕООД, в качеството си
на цесионер, договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера
вземанията по договор № **********, както следва: главница - 500 лева,
наказателна лихва – 686.70 лева, договорна лихва – 16.33 лева; такса за
експресно разглеждане – 76.87 лева и отписани такси за събиране за 3 бр.
изпратени писма – 30 лева. Посочените вземания били подробно описани в
Приложение № 1, неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. По
силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от
името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.
Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Б.П.“ ЕАД. Същата била върната
от адреса на подателя с отметка „Непотърсена“. Поради това към исковата молба
прилага уведомление за извършената цесия. В изпълнение на договора за
прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „***“ ЕООД предоставили на
„К.Б.“ ЕООД потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г. От
сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника
продължавала.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
осъди М.Ц. З.с ЕГН ********** с адрес: ***, п.к. ****, бул. ********да заплати
на К.Б. ЕООД с ЕИК *******, седалище и адрес
управление:*** п. к. ****, р-н К.С., ул. ********представлявано от Д.Т.П.:
сумата 500.00 (петстотин) лева, представляваща непогасена главница по Договор
за кредит № ******от 27.04.2015 г., сключен между „***“ ЕООД и М.Ц. З., ВЕДНО
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
02.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира за разноските
по делото.
Ответницата М.Ц. З., чрез назначения от
съда особен представител, оспорва иска като неоснователен. Счита, че ответникът
не дължи посочената в исковата молба сума, тъй като от доказателствата не
ставало ясно, че посочения от ищеца договор е сключен. По делото не била
представена никаква електронна кореспонденция, от която да се установи
твърдението на ищеца. От приложените две разписки не се установявало, че
лицето, посочено като получател в действителност е получило сумите по тях.
Отделно, счита, че прехвърлянето на вземането не е стигнало до знанието на
ответницата и това не я ангажирало спрямо ищеца.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.04.2015 г. ответникът и праводателят на ищеца „***“ ЕООД сключили договор за кредит
№ № ******(л.11) по реда на чл. 6 от ЗПФУР, по силата
на който „***“ ЕООД предоставило на ответника в заем сумата от 350 лева със
срок на погасяване 30 дни и дата на падежа на плащане – 27.05.2015 г. Страните
са уговорили към датата на падежа - 27.05.2015 г. ответникът да плати сума в размер
общ размер на 416.50 лева, от които:
350.00 лева - главница, 54.71 лева - такса експресно разглеждане и 11.79 лева -
договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
По делото е представена разписка №
2000000082193735 от 27.04.2015 г. за
извършено плащане в размер на 350 лева от „****“ ЕООД в полза на ответницата чрез
системата за електронни разплащания ****.
На 30.04.2015 г. е сключен договор със
същия номер, за сумата от 150 лева, като пи силата на т. 8.2 от общите условия
той се счита за промяна в съществуващия договор за кредит, посредством
сключване на нов договор за кредит по реда на чл.3.1 по-горе, като всички
параметри по съществуващия договор за кредит, с изключение на общата дължима
сума по кредита остават непроменени. Страните уговорили падежната дата –
27.05.2015 г. да остане непроменена и ответницата се задължила да върне към
27.05.2015 г., сума в общ размер 593.20 лева от които: 500.00 лева - главница;
76.87 лева - такси за експресно разглеждане и 16.33 лева - договорна лихва за
периода на отпускане на кредита.
По делото е представена разписка №
2000000082383233 от 30.04.2015 г. за
извършено плащане в размер на 150 лева от „***.“ ЕООД в полза на ответницата чрез
системата за електронни разплащания ****.
На 01.02.2018 г. между „***“ ЕООД в
качеството на цедент и ищеца като цесионер
е сключен договор за цесия, като вземането на „***“ ЕООД спрямо ответницата е
прехвърлено, описано в приложение 1 към договора, както следва: главница –
500.00 лева; договорна лихва – 16.38 лева; такса – 76.86 лева; наказателна
лихва – 686.70 лева; отписани такси за събиране – 30.00 лева, общо прехвърлено
задължение в размер на 1309.90 лева. По делото са представени потвърждение за
извършена цесия, пълномощно от цесионера, с което на цедента са делегирани права да уведоми длъжниците от негово
име за сключения договор за цесия, както и уведомление за цесия, изходящо от цедента. По делото е представено известие за доставяне
(обратна разписка), в което е посочено, че ищецът изпраща на ответника
уведомление за сключения договор за цесия. Пратката е върната в цялост с
отбелязване, че е непотърсена.
От неоспорената в производството
съдебно-техническа експертиза се установява, че:
1) В базата данни на дружеството „***“,
фигурира лице на име М.Ц. З., с ЕГН **********. На 31.03.2015г.
потребителят М.Ц. З.се е регистрирал на сайта *****. Той е преминал през
процедурата по регистрация и е създала свой профил. За да се приключи заявката
от страна на клиента, той е преминал през всяка една стъпка. След което
служител на Дружеството се е свързал с него, за да провери данните, които е
подал на сайта ***** и да се увери в истинността на информацията, която е
подадена на сайта от клиента. След постъпване на заявката на потребител М.Ц.
З.във вътрешната система на „***“ ЕООД се извършват няколко проверки. На
системно ниво се получава информация за това, дали клиентът има кредити и дали
работи. Система на „***“ ЕООД е свързана с тази на Централния кредитен регистър
към БНБ и НОИ. Проверени са и валидност на личната карта, дали клиента има
платени здравни осигуровки, дали може да бъде намерен адресът на местоживеене в
google maps, какво е
местоположението на IP-адресът и други. Докато се
води разговор с клиента, служител е проверил всички налични данни след
проверката - кредитното досие и други, и е сравнил, дали информацията
съответства. След което служителят преценява дали да отпусне кредит на това
лице или не. В случая служителят е преценил, че М. З.е потвърдила всичките си
данни успешно и е отговаряла на изискванията за лице, на което може да бъде
отпуснат кредит от „***“ ЕООД. Гореописаната процедура е валидна, когато се
отпуска първия кредит. Този процес на идентификация по телефона се извършва, за
да бъде създаден профила на лицето и в него клиента разговаря със служител на
дружеството „***“ ЕООД. Потребителят отговаря на редица въпроси 3а сигурност, които му задава служителят. Във вътрешната
система на дружеството се създава таблица, в която се отразяват всички
посещения на клиента в профила му, както и какво е извършвал, когато е влизал в
него: потребителят М.Ц. З.на определената дата – 31.03.2015г.
от посочения ІР-адрес: 85.255.166.20 е подал заявка
за отпускане на кредит на стойност 200.00 (двеста) лева. Потребителят М. З.е
погасил първият си кредит към „***“ ЕООД на 22.04.2015г.
Във вътрешната система на дружеството се създава таблица, в която се отразяват
всички посещения на клиента в профила му, както и какво е извършвал, когато е
влизал в него. Потребителят М. З.на определената дата - 27.04.2015г. от посочения ІР-адрес: **** е подал заявка за
отпускане на кредит на стойност 350.00 (триста и петдесет) лева. Потребителят
М. З.е записал в своята заявка за кредит, че желае да получи отпусната сума по
сметка на каса на „И.П.“ АД.
2) Заявката за сключване на договор 3а кредит №******е извършена от същия профил.
3) След като потребителят М. З.е избрал
сумата и срока за погасяване на кредита си, е продължил заявката си за кредит,
след което влиза в профила си. Тогава се отваря нова страница, в която се
зареждат - стандартен европейски формуляр, общи условия по договора за кредит,
както и проект на договора за кредит. След прочитане и съгласие с тези условия,
клиентът натиска бутон „Подпиши“. Ако клиентът не е прочел всички условия (т.е.
не е отворил документа до края), то няма да бъде позволено да натисне бутона
„Подпиши“. Този бутон ще остане неактивен. В момента, в който той изцяло е
отворил предоставените документи, е успял да натисне този бутон и да изпрати
успешно заявката си. Т.е. след като клиентът е успял да изпрати своята заявка във
вътрешната система на „***“ ЕООД, той е преминал през описаните по-горе стъпки,
завършил е заявката си за кредит и след това тази заявка е отразена в
системата.
4) В момента, в който клиентът М.Ц. З.е
натиснал бутона подпиши, в системата се отбелязва, че той е кандидатствал за
кредит, а именно - „Вие кандидатствахте за кредит от 350 лева и срок от 30
дни“, което се е случило на 27.4.2015г. в 09:18ч.
5) Информацията, която е изисквана от
клиента при регистрацията му в системата на Дружеството, е три имена - на
кирилица, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаване на личната карта, мобилен
телефон - форматът е + 359 и клиентът не трябва да въвежда 0-та в началото на
номера, e-mail, лична банкова сметка, *** (ако е
различен от този по лична карта). Вътрешната система на дружеството прави
справка през Централния кредитен регистър към БНБ и НОИ. Проверени са и
валидност на личната карта, дали клиентът има платени здравни осигуровки, дали
може да бъде намерен адресът на местоживеене в google
maps, какво е местоположението на IP-то
и други. Цялата дадена информация се проверява от служител, като се свързва с
клиента по телефона.
Други доказателства по делото не са
ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Фактическият
състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.
240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат
доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума.
Следва между страните по договора да е налице съгласие за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична
сума със задължение на заемателя да я върне при
настъпване на падежа и следва да е налице реално предаване на сумата, предмет
на договора. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем,
както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени
при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената
тежест се носи от ищеца - заемодател, защото той извлича изгода от сключения
договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя.
Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи
или правопогасяващи възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици. Договорът за заем се счита за сключен от
момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят
получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от
момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката,
независимо от формата на волеизявленията. Това следва от същността на договора
за заем, който е реален. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на
насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият
състав се завършва след като вещта бъде предадена. В конкретния случай заемът
се счита сключен с получаването на уговорената в договора сума чрез системата за електронни разплащания **** (както е отразена
в доказателствата),
за което ищецът е предоставил разписка – фактът на получаване на сумата е
безспорно установен в процеса. Размерът на договорената и получена сума се
установен от разписка. С приетата съдебно-техническа експертиза се установи, че
самоличността на ответницата е била установено по достатъчно надежден начин –
чрез предоставяне от нея самата на достатъчен обем лични данни, които са били
проверени, т.е. възражението за неустановеност на получателя на сумите по
договора се явява неоснователно. При негова доказателствена тежест, ответникът
не ангажира доказателства за плащане. Ответникът
е надлежно уведомен за извършената цесия, налице е уведомление, изходящо от цедента, същото е било изпратено на посочения от
ответницата адрес и се е върнало непотърсено, същото е приложено към исковата
молба на цесионера и е достигнало до длъжника със
същата. Горното съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3
пр. І-во ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да
бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 и
в този смисъл е константната съдебна практика (Решение № 123/ 24.06.2009 г. по
т.д. № 12 от 2009 г. по описа на ВКС, ІІ т.о). Уведомлението е достигнало до
адресата, няма забрана цесионера да действа чрез
упълномощен представител поради което отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана, а искът за претедираната главница като
основателен да се уважи.
С оглед изходът от процеса, на ищеца се следват разноски, както следва:
държавна такса за уважения иск в размер на 50 лева, разноски за вещо лице в
размер на 250 лева, възнаграждение за особен представител в размер на 300 лева
и възнаграждение за юрисконсулт съразмерно с уважената част от иска в размер на
150 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 240 вр. с чл. 99, ал.3 от ЗЗД и чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ЗЗ М.Ц.
З.с ЕГН ********** с адрес: ***, п.к. ****, бул. ********да заплати на К.Б.
ЕООД с ЕИК *******, седалище и адрес управление:***
п. к. ****, р-н К.С., ул. ********представлявано от Д.Т.П.: сумата 500.00
(петстотин) лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит №
******от 27.04.2015 г., сключен между „***“ ЕООД и М.Ц. З., ВЕДНО със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.07.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
М.Ц. З.с ЕГН
********** с адрес: ***, п.к. ****, бул. ********да заплати на К.Б. ЕООД с ЕИК *******, седалище и адрес управление:*** п. к. ****,
р-н К.С., ул. ********представлявано от Д.Т.П. направените по делото разноски в
размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.