№ 57
гр. К., 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно
наказателно дело № 20221850200105 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „Р.“ № 15, представлявано от
Н.Г.Н., чрез адв. М. - САК е подал жалба до РС - гр. К. чрез
административнонаказващия орган – Директорът на Регионална инспекция по
околната среда и водите – С. / РИОСВ – С. / срещу наказателно
постановление № 26 / 25.02.2022 г., в която се сочат съображения на
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли съдът да
постанови решение, с което да отмени същото изцяло.
На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят
редовно призован се представлява от адв. В. – САК, който поддържа жалбата
и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред
настоящата инстанция се представлява от юрк. Б.Б., който оспорва жалбата и
моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното
наказателно постановление.
1
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
Община Г. е титуляр на разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води / РЗОВ / № 13140320 /
28.08.2020 г. и Решение ПВ2 - 00207 / 08.09.2020 г. за поправка на очевидна
фактическа грешка на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, в
което са определени индивидуални емисионни ограничение / ИЕО / по
показатели.
По реда на глава единадесета „а“ от Закона за водите / ЗВ /е сключен
Договор № 92 – 00 – 1 от 16.03.2016 г. между Асоциацията по ВиК на
обособена територия и „ВиК“ ЕООД – С.. По силата на този договор и на
основание чл. 48 ал. 4 от ЗВ, ВиК операторът има задължение да пречиства и
зауства отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с
издаденото разрешително.
На 21.06.2021 г. служители на РИОСВ – С. са провели емисионен контрол
по компонент „Води“ на обект : „Канализационна система на гр. Г.“,
стопанисван от „ВиК“ ЕООД – С., отразен в Протокол за проверка № 49 /
21.06.2021 г. При проверката е взета контролна водна проба за физико –
химичен анализ от Заустване № 2 / Поток № 2 – заустващ канализационен
колектор Ø 500 смесен поток битови и производствени отпадъчни води и
дъждовни води, постъпващи от канализационната мрежа на гр. Г., р. Н..
След преглед на резултатите от физико – химичния анализ в
представените протоколи от изпитване, в Протокол от изпитване № 01 – 1243
от 21.07.2021 г. са установени превишения за Заустване № 2 / Поток № 2, по
следните показатели :
Неразтворени вещества – отчетен резултат 42 ± 4 mg/ dm3, при норма -
35 mg/ dm3
БПК5 - отчетен резултат 48 ± 5 mg/ dm3, при норма - 25 mg/ dm3
При останалите показатели не са установени превишения на ИЕО.
Въз основа на същите, на 27.08.2021 г. свид. М. – Ф.В. И. – младши
експерт в отдел ККФОС, Дирекция „КПД“ при РИОСВ – С. съставила Акт за
2
установяване на административно нарушение № 172 / 27.08.2021 г. на
жалбоподателя, за това, че на 21.06.2021 г. е проведен емисионен контрол по
компонент „Води“ на обект : Канализационна система на гр. Г.“, стопанисван
от „ВиК“ ЕООД – С., отразен в Протокол за проверка № 49 / 21.06.2021 г. При
проверката е взета контролна водна проба за физико – химичен анализ от от
Заустване № 2 / Поток № 2 – заустващ канализационен колектор Ø 500 смесен
поток битови и производствени отпадъчни води и дъждовни води,
постъпващи от канализационната мрежа на гр. Г., р. Н..
С описаното, дружеството нарушило чл. 48, ал. 4 от Закона за водите във
вр. с чл. 200 ал. 1 т. 6 от Закона за водите. Въз основа на акта било издадено
обжалваното наказателно постановление.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна
страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, и в установения от закона четиринадесет срок от
връчването на НП / съгласно входящия номер в деловодството на
административнонаказващия орган вх. № 5753 / 18.03.2022 г. /.
Относно основателността на жалбата :
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване
на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.201, ал.1
и 2 от ЗВ, съгласно Заповед № РД – 154 / 28.02.2019 г. на Министъра на
Околната среда и водите, Заповед № РД – 8 / 10.01.2011 г. на Министъра на
Околната среда и водите и Заповед № РД – 647 / 10.08.2020 г. на Министъра
на Околната среда и водите. При съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и
не са допуснати съществени нарушения на административно
3
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.
Посочена е датата на извършване на нарушението, която съвпада с датата на
установяването му, поради естеството на деянието и са описани
обстоятелствата при които е било извършено нарушението.
Настоящият състав, счита че вмененото
на жалбоподателя административно нарушение и квалифицирано като
несъобразено с изискванията на чл. 48, ал. 4 от Закона за водите / ЗВ /, във вр.
с чл. 200 ал. 1 т. 6 от ЗВ е правилно квалифицирано от
административнонаказващия орган, съответно правилно отговорността на
дружеството е ангажирана на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ. Словесно,
нарушението е описано като нарушаване условията на издаденото
Разрешително за заустване, част от които са посочените ИЕО, което води до
влошаване качеството на водите на повърхностния воден обект р. Н..
От своя страна, нормата на чл. 48, ал. 4 от ЗВ изрично регламентира
задължението, че водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни /
какъвто е жалбоподателя /. Същият е оператор по смисъла на чл. 2 от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, пречистват
и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с
издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води за съответната канализационна система.
Съгласно приложената от АНО норма на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, за
нарушение е обявено изхвърлянето на отпадъчни води във водните обекти и
канализационната система в нарушение на емисионните норми и изисквания.
Доколкото на дружеството е вменено нарушаване условията на издаденото
Разрешително за заустване, част от които са посочените ИЕО, което води до
влошаване качеството на водите на повърхностния воден обект, р. Н., то
приложение в случая намира регулацията, дадена с Наредба № 2 от 8.06.2011
г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни
обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване, издадена на основание чл. 135, ал. 1, т. 13 от
Закона за водите, в частност разпоредбата на чл. 38. С него, по реда на чл. 7,
ал. 2 от Закона за нормативните актове, са диференцирани случаите, в които
намират приложение санкционните норми на чл. 200, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ЗВ. В
чл. 38, ал. 2 е указано кое поведение се възприема за ползване на водни
4
обекти без необходимото за това основание или в отклонение от
предвидените условия в разрешителното, подлежащо на санкциониране по
реда на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. В обобщение на
изложението, настоящият състав намира, че не е налице вътрешно
противоречие в наказателното постановление, тъй като словесното описание
кореспондира с правното дефиниране на деятелността.
Безспорно установено е качеството на санкционираното лице-
водоползвател, който не е титуляр на разрешителни и е ВиК оператор по
смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, като в това си качество, съгласно правилото на чл.
48, ал. 4 от ЗВ ответникът е бил длъжен да пречиства и зауства отпадъчни
води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително
за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната
канализационна система. Този извод следва и от прочита на Договор за
стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК системите и съоръженията
и предоставяне на водоснабдителни канализационни услуги от 08.03.2016 г.,
сключен между "Асоциация по ВиК" на обособената територия и „ВиК“
ЕООД - С.. По несъмнен начин е доказано и превишението индивидуалните
емисионни ограничения, заложени като условие в разрешителното за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни
водни обекти по показатели относно два вида вещества. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установяват по категоричен начин
признаците от състава на административното нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6
от ЗВ, като определянето на размера на имуществената санкция е съобразено
с изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-
наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя за извършеното нарушение.
Наложеното наказание на жалбоподателя е в рамките на предвиденото
за конкретното нарушение в чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ. При определяне размера
на „Имуществената санкция“ административно - наказващият орган е
съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
поради което е наложил минимално наказание от 1 000.00 / хиляда / лева.
Доводите на жалбоподателя, че е следвало да бъдат предупредени за
5
проверката и че следва да са запознати с резултатите от извършената
проверка са несъстоятелни.
Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от
естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26 / 25.02.2022 г. на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – С. / РИОСВ
– С. /, с което на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „Р.“ № 15, представлявано
от Н.Г.Н. - управител
за нарушение по чл. 48, ал. 4 от ЗВ, във вр. с чл. 200 ал. 1 т. 6 от ЗВ, вр. с чл.
38, ал. 3 от Наредба № 2 / 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за
заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения за точкови източници на
замърсяване и на основание чл. 200, ал. 1,т. 6 от ЗВ е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 1 000.00 / хиляда / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6