№ 68
гр. Варна, 21.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно
търговско дело № 20223001000239 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
Въззивникът „Телемонд“ ООД - в ликвидация, редовно призован, представлява се от
адв.М. В., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззивникът „ТЛК България“ ООД гр. София, редовно призован, представлява се от
адв. Н. С., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззивникът „Комида“ ЕООД гр. Варна, редовно призован, представляват се от адв.
Д. В. редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Г. Г. К., редовно призован чрез адв. З. Ж., не се явява, за него
се явяват адв. Ж., и адв. С. С., редовно упълномощени и приети от съда отпреди.
Въззиваемата страна А. Л. Н. с адрес гр.Варна, редовно призован – призовката
получена на 09.02.2023г. чрез неговата майка, не се явява и не се представлява.
Адв. В.: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
Адв. С.: Моля, да се даде ход на делото.
Адв. В.: Моля, да се даде ход на делото.
Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
1
в съответствие с постановеното определение по чл.267 ГПК с № 862/23.12.22г.
Адв.С.: Поддържам въззивната жалба. Доказателствени искания нямаме. А становище
по определението ще изразим в хода по същество.
Адв. В.: Поддържам жалбата. Направили сме доказателствено искане във въззивната
жалба, а именно да се приеме по делото договор за цесия от 28.03.2016 г. Същият е
представен в първоинстанционното производство. Той е послужил за съставяне на
счетоводните експертизи, освен това съдът основава решението си и го цитира в мотивите,
но все пак това доказателство не е прието. Моля, да се приеме от въззивния съд като
писмено доказателство договор за цесия от 28.03.2016 г., сключен между „Телемонд“ ООД в
„Комида“ ЕООД.
Адв. В.: Поддържам от името на представляваното от мен дружество въззивната
жалба. Запозната съм с молбата на Г. К. в изпълнение на указанията на съда по отношение
обосноваване на правен интерес. В тази връзка нашето становище е, че дори с тази молба
ищецът не обосновава наличие на правен интерес от водене на исковете, включително
спрямо довереното ми дружество „Комида“ ЕООД, като по-късно ще изложа и подробно
становище по уточняващата молба. Запознати сме отговора на въззивната жалба,
възразяваме срещу всички наведени в този отговор възражения по основателността на
въззивната жалба на „Комида“ ЕООД.
Адв. С.: Моля, да оставите без уважение доказателственото искане. Съображенията
ни са следните: С оглед на поддържаните в исковата молба доводи за нищожност на
процесните две сделки, поради противоречие с добрите нрави и симулация, доверителят ни
е изложил два ключови мотива.
Първи мотив: Годишният финансов отчет на ответника „Телемонд“ ООД за 2016 г.,
обявен в Търговския регистър не съдържа никакви данни за вземане, осчетоводено и
включено в годишния финансов отчет, вземане за заплащане на цена по първия процесен
нотариален акт. Факт, който доверителят ми в исковата молба е интерпретирал като
индиция, както за симулация, така и за противоречие на сделката с добрите нрави.
Втори ключов мотив от исковата молба е, че вземанията на продавачите и по двата
процесни нотариални акта не са събирани в продължение на години след настъпването на
падежа им. При тези ключови факти в исковата молба всеки ответник, който има респект
към процесуалните преклузии към ГПК, би трябвало в отговора на исковата молба да каже
ясно и най-вече ответникът „Телемонд: -Да, годишният ни финансов отчет за 2016 г. не
съдържа данни за вземането за цената по първия процесен нотариален акт, защото в резултат
на сложна система от предварителни договори, цесии и прихващания, става въпрос именно
за цесията, която се опитва колегата да вкара в процеса, това вземане за цената беше
погасено още през 2016г. и нямаше никакво основание това погасено вземане да се включва
в годишния финансов отчет.
Бидейки страни по сложната система от предварителни договори, цесии и
прихващания всеки от другите двама ответници би следвало да направи идентични доводи в
2
отговора на исковата молба. От трите подадени отговора на исковата молба няма никаква
индиция за тази сложна система от предварителни договори, цесии и прихващания. Нито
един от ответниците не споменава дума за това.
По делото пред първата инстанция в третото съдебно заседание беше приета основна
съдебно-счетоводна експертиза. Тази съдебно-счетоводна експертиза също не индикира
каквито и да било цесии и прихващания или предварителни договори. Въпреки, че вещото
лице разпитано каза: „Искала съм документи от ответниците, това ми е дадено, с това
работя.“ Едва в четвъртото заседание през месец юни 2021г., както често се опитват
българските ответници да правят, през задната врата на счетоводна експертиза се направи
опит в процеса да се вкарат предварителни договори, цесии, прихващания в четвъртото
заседание по делото, без нито дума в отговора на исковата молба. Считам, че ГПК не
допуска по подобен начин под формата на предоставени на вещото лице писмени
доказателства в процеса практически да се вкарат изцяло нови фактически твърдения и
свързани с тях правни доводи, които не са намерили дори бегло място в отговора на
исковата молба. С основание първоинстанционният съд остави доказателственото искане на
ответниците без уважение и аз считам, че Вие ако зачитате процесуалните преклузии по
ГПК, следва също да го оставите без уважение.
Адв. Ж.: Присъединявам се към казаното от колегата С.. Абсолютно правилно
първостепенният съд не уважи това доказателствено искане като прие, че не са спазени
преклузивните срокове по ГПК. В тази връзка, ние поддържаме искането си да бъде
оставено без уважение доказателственото искане.
Ние оспорваме въззивната жалба, поддържаме подадения от нас отговор, както и
молбата с уточненията, която сме депозирали във връзка с изпълнението указанията на съда.
Адв. С.: Поддържам доказателственото искане, моля, да уважите същото. Подробни
съображения ще развия в хода по същество.
Адв. В.: Разбирам твърденията на ответниците. В крайна сметка решението се базира
на това доказателство и счетоводните записвания са направени на база на това
доказателство и същото е коментирано в първоинстанционното решение. Смятам, че ще
изпаднем в ситуация, в която тълкуваме счетоводните записвания без да сме приели
първичния документ. Това, че същият е станал известен на съда и на страните в този момент
не означава, че е настъпила процесуална преклузия и същият не може да бъде приет в
първоинстанционното производство, поради което Ви моля отново да бъде приет.
По отношение на въззивната жалба поддържам я изцяло. По основателността на
исковете ще изразя становище в хода по същество.
Адв. В.: На стр. 13 от отговора на исковата молба на „Комида“ ЕООД е наведено
твърдение, че е налице надлежно осчетоводяване в счетоводството на „Комида“ ЕООД на
разчетите между „ТЛК България“ и „Комида“ и не е вярно твърдението на ищцовата страна,
че не сочим такива доказателства.
Доколкото е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна
3
експертиза именно с тази задача да установи има или не грешен баланс, както твърди
ищеца, страните не сме сметнали за необходимо да сочим първични счетоводни документи,
които вещото лице е следвало и като задача е имало поставена от ищцовата страна да
изследва в хода на експертизата. В първото съдебно заседание по изслушване на
заключението на вещото лице, беше направено искане за приемане по делото на
доказателство за достоверна дата. Договорът за цесия носи достоверна дата 28 март с
нотариална заверка на подписите и точно това доказателство макар съдът да не прие в първа
инстанция, обсъди подробно в мотивите на решението си и е направил решаващи изводи в
решението именно на основание на това доказателство. Поради което считаме, че е налице и
процесуално нарушение по неприемане на иначе допустимо и представено за целите на
доказване твърдението на вещото лице в съдебно-счетоводната експертиза доказателство.
Поддържам искането за приемане на това доказателство, още повече, то е необходимо за
изясняване на фактическата страна по спора, включително и изводите на вещото лице.
Адв. В. на въпрос на съда: С това доказателство извън счетоводната експертиза ние
установяваме, че това е сложна верига от сделки, с които са платени имотите. Едно от
твърденията за нищожност се базира на това, че няма реално плащане, на симулация. В
крайна сметка плащането не е единственият начин чрез директно плащане, захранване на
банковата сметка, то може да бъде извършено и по друг начин – чрез прихващане на
насрещни вземания и т.н. С това доказателствено средство ще установяваме извършване на
плащане.
Адв. В. на въпрос на съда: На стр. 13 в отговора на исковата молба е отразено:
Налице е надлежно уведомяване в счетоводството на „Комида“ ЕООД на разчетите на „ТЛК
България“ ООД по повод на извършената сделка.“ Оспорваме твърдението на ищеца в тази
връзка като неоснователно. Твърдим, че разчетите са въз основа на този договор, затова и
балансът е верен. Твърдим го в отговора на исковата молба и не сме възразили срещу
допускане на доказателството поискано от ищеца – съдебно-счетоводна експертиза. Тя е
доказателство, с което дори ответникът би се ползвал, за да докаже, че балансът е верен. И
това доказателство ползва и двете страни. Вещото лице го е ползвало.
Адв. В. на въпрос на съда: Не е направено в отговора на исковата молба, във връзка н
нашите твърдения за надлежно осчетоводяване на разчетите между страните, защото
доколкото си спомням имаше някакво недоразумение със счетоводителя. Той беше изпратил
един имейл с набор от документи, които изискваше и ние му изпратихме това, което той
поиска. Впоследствие вече стана ясно, че изисква и тези документи и затова на по-късен
етап ние ги представихме за нуждите на счетоводната експертиза.
Не сме поискали да бъде приобщено това доказателство, защото смятаме, че то е
първичен счетоводен документ, въз основа на който е направено и плащането. Това е един
договор, да, така е страните винаги могат да се позоват на него. Мисля, че вече в детайли не
помня, но в хода на производството след като се видяха счетоводните записвания се направи
оспорване изобщо за съществуването.
Адв. В.: Да, точно така беше и се поиска разпит на счетоводителя.
4
Адв. В.: И тогава възникна необходимостта от представяне на този документ.
Адв. С.: Първо - твърди се достоверна дата на договора за цесия, който ответниците
се опитват да представят. В самата допълнителна ССЕ много ясно е записано: Договор за
цесия от 28 март 2016г. с нотариална заверка на подписа на управителя на цедента И. Г.а.
Т.е. този договор носи нотариална заверка съответно дава достоверна дата на единия подпис
по договора, но не дава достоверна дата на втория подпис по договора, който ние не знаем
кога е поставен.
Второ - пак по данни на съдебно-счетоводната експертиза уведомлението за тази
цесия от м.март 2016г. е достигнало цедирания длъжник „ТЛК България“ ООД на 12 май
2021г., след повече от пет години. Тези две особености сложени една до друга – нотариална
заверка само на единия подпис и уведомление за цесия пътувало повече от пет години,
достигнало цедирания длъжник в хода на настоящото дело, би трябвало ясно да ни
подскажат за какво става въпрос – за антидатиране.
Трето - по повод на довода на процесуалния представител на „Комида“ ЕООД, че
отговорът на иска съдържал съответно възражение и фактическо твърдение. Чета абзаца,
към който колежката реферира: „Налице е надлежно осчетоводяване в счетоводството на
„Комида“ ЕООД на разчетите между „ТЛК България“ и „Комида“ по повод на извършената
сделка между двете дружества.“ „Сделка между двете дружества“ е втората процесна
нотариална сделка. Това, което в отговора „Комида“ ЕООД се опитва да каже е: „ТЛК
България“ е осчетоводило вземането си по нотариален акт, а „Комида“ е отразила в
счетоводството си задължението си за заплащането на цената, съответно и двете страни са
осчетоводили прехвърлянето на имотите. Разчетите по нотариалната сделка, където има
прехвърляне на имоти срещу задължение за цена - думичка няма, че тези разчети са закрити
чрез първо – предварителен договор, второ – цесия, която се опитват сега да вкарат в
процеса, трето - прихващания. Няма нищо общо този довод в отговора на иска с тези изцяло
нови фактически твърдения и доказателства, които пак казвам се появиха в четвъртото
заседание.
Дуплика на адв. В.: Разчетите, така както е направено твърдението в отговора на
исковата молба включват в себе си и вземането, което е придобило дружеството „Комида“
ЕООД от „Телемонд“ ООД, а именно вземането от „ТЛК България“ ООД срещу което и
купувачът „Комида“ прави прихващане на задълженията си за заплащане на продажна цена.
Това означава и моето написано твърдение „разчетите по сделката“ - категорично става
въпрос за разчетите по плащане на цената.
Съдът се оттегля на съвещание в 14:35 часа.
Съдебното заседание продължава в 14:50 часа.
Съдът, като взе предвид, че защитата на ответника се основава на редовното водене
на счетоводството му, което твърдение е направено още в отговора на исковата молба, че
искането за приобщаване на допълнителното доказателство е направено във връзка с така
предприетата защита, че нуждата от това доказателство е възникнала след изслушване
5
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и, че документът е представен
пред първа инстанция за обосновка на изводите на вещото лице намира, че днес
поддържаното доказателствено искане е допустимо в хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК,
като своевременно направено, но отказано в първа инстанция, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА наличното към корицата на делото доказателство - договор за
цесия от 28.03.2016 г. между „Телемонт“ ООД и „Комида“ ЕООД.
Адв. С.: Моля, тъй като ние не сме виждали този документ, след като се приема като
доказателство да го видим.
Адв. С. на въпрос на съда: Знаем, че е с нотариална заверка по данни от
допълнителната експертиза, там пише, че е със заверка само на И. Г.а.
Съдът предоставя копие от договора цесия на адв. С., за запознаване.
Адв. В. на въпрос на съда: Договорът го има към въззивната жалба, ние сме го
предоставили.
Адв. С. връща договорът за цесия на съда.
Адв. С.: По току-що приетото доказателство, доколкото достоверна дата по този
договор има само подписът на „Телемонд“ ООД положен от И. Г.а, докато вторият подпис
на цесионера няма достоверна дата, ние оспорваме не по смисъла на производство по
оспорване на документ по ГПК, оспорваме твърдяната от ответниците дата на подписването
на този договор и с оглед на това оспорване считаме, че тежестта на доказвате кога е
подписан този документ, следва да бъде върху ответниците.
Адв. В.: Във връзка с предприетото оспорване, аз твърдя, че ще се ползвам от
документа от името на „Комида“ ЕООД и ще се ползваме от събраните пред първа
инстанция гласни доказателства от разпита на свидетелката Г. Ц. – счетоводител на
дружеството, която сочи, че към съставянето на баланса на дружеството за 2016 г., тя се е
ползвала от този документ, т.е. той е съществувал, разписан на втората страна. Това е
доказателство, което ние ще ползваме за опровергаване на тяхното твърдение. Не правим
нови искания.
Адв. В.: Доказателствени искания във връзка с направеното оспорване няма да
правим. В допълнение на колегата ще кажа, че в хода на първоинстанционното
производство бяха изслушани и приети две експертизи, които доказват, че счетоводството е
редовно водено в дружествата и в разчетите между двете дружества е отразен този договор
за цесия със съответната дата, когато документът е подписан между страните, което е
допълнително доказателство за съществуването и подписването към тази дата.
Адв. С.: Аз искам да поставя един процесуално правен проблем, който съществува по
делото и който е свързан с това, че решението на първата инстанция се нуждае от
допълване. С исковата молба са предявени два иска за нищожност по отношение на първата
сделка между „Телемонт“ ООД и „ТЛК България“ ООД - иск за нищожност основан на
симулация и за нищожност основан на накърняване на добрите нрави.
6
Първоинстанционният съд се е произнесъл само по иска основан на накърняване на
добрите нрави. По отношение на другият предявен иск, нито в мотивите, нито в диспозитива
има казано каквото и да било. Въпреки, че страните не са направили искане за допълване на
решението, въззивният съд е длъжен служебно да констатира това обстоятелство, да
прекрати въззивното производство и да върне делото за допълване на решението. Ако
споделите това мое разбиране, моля Ви да го сторите, ако не – да продължим във връзка с
произнасянето по доказателствата.
Адв. С.: Исковете ни за симулация са предявени като евентуални, както ясно е
схванал и първоинстанционния съд, който именно с това се е мотивирал защо не се
произнася по тях. Така, че не е налице никаква непълнота на първоинстанционното
решение.
Адв. С.: Съотношението като главния и евентуалния касае предявените искове по
отношение на първата и втората сделка, а по отношение на първата сделка, са предявени
като главни алтернативно.
Адв. С. на въпрос на съда: Не правя искане, предоставям на съда да се произнесе.
Съдът, като взе предвид, че предмета на настоящото въззивно производство се
определя от посоченото във въззивната жалба и, че правомощие на страните е да искат
евентуално допълване на първоинстанционното решение ако преценят, че то е непълно
намира, че няма основания прекратяване на настоящото производство и връщането му на
първа инстанция за допълване на решението.
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.
Адв. В.: Съдът ни предостави възможност с Вашето определение да изразим
становище по изпълнение на указанията за без движение и уточнението на исковата молба,
ако позволите също така и по отговора на въззивната жалба.
Считам, че с така изложеното в молба за изпълнение на указания приложение 1 към
нея не са отстранени нередовностите на исковата молба, дотолкова, че ищецът не
обосновава никакъв правен интерес от водене на втория иск срещу „Комида“ и „ТЛК
България“, защо? Това е видно от първата страница, последния абзац на уточнителната
молба, в която ищецът казва, че ликвидационната квота, т.е. материалното право на неговия
длъжник, удовлетворяване от имуществото на „Телемонд“, би била съвършено различна в
случай, че процесните сделки са валидни и в хипотезата съответно на тяхната нищожност.
Или така обоснован интересът на ищеца сочи, че той иска с прогласяването на нищожността
на тези две сделки, да върне в масата на „Телемонд“ имуществата по сделките и, че
ликвидационната квота би била различна. Това обаче би било вярно само ако сделките са
извършени след налагането на запора на дружествения дял на Н., сторено по изп. дело №
640 на ЧСИ З. Д. едва през месец юни 2016 г. До този момент обаче е налице друго
изпълнително дело прекратено и друг запор – отменен, на който ищецът пък се позовава за
да обоснове качеството си на кредитор към един по стар момент. Прекратяването на
изпълнителното дело и отпадането на запора става с обратна сила. За пръв път запор на
7
дружествен дял по изпълнителния титул и вземането на този кредитор е наложено четири
месеца след извършването на сделките. Ако приемем тезата на ищеца, че той има и е
носител на правото на съдружника да упражни правото на ликвидационен дял и да отмени
тези сделки, то ще се изправим пред хипотезата, че едва ли не всеки кредитор в бъдеще би
могъл да атакува сделки на дружеството като такива извършени по една цена, която ако са
извършени малко по-късно би била различна. Така увеличението на активите на
дружеството би било по-различна. Не такъв е смисълът според нас на упражняването
правата на чл. 134 от ЗЗД на кредитор. Самият съдружник няма право да оспори сделка
сключена с решение на Общо събрание на съдружниците и то което е влязло в сила, не е
било обжалвано по реда на чл.74 от ТЗ и след като съдружникът няма това право, то и
неговият кредитор не би могъл да упражни такова право. А отделно кредиторът по иска по
чл. 134 отговорността остава на процесуални права, а не на материални такива на длъжника.
Считам, че макар и доста преплетените твърдения и липсата на изричен отговор на
указанията на съда към кой момент ищецът твърди, че са извършени увреждащите го
действия, такъв отговор няма в уточняващата молба. Напротив – сочи, че участието на
съдружника е прекратено едва на 7.09.2016 г. От този момент възниква и правото на
ликвидационен дял, а не от по-ранен момент. И ако кредиторът упражнява тези права на
длъжника, той не би могъл да атакува сделки сключили се през тази дата, включително и с
оглед принципа за стабилност на стопанския оборот. Отделно, Ви моля да съобразите и
решение № 300 от 2016 г. на Окръжен съд – Варна, с което е прието за установено, че А. Н.
не е загубил качеството си на съдружник в дружеството с връчване на изявлението на
взискателя за прекратяване на неговото членство по първото изпълнително дело №
1491/2015 г. Или той към момента на сделките като съдружник е нямал право на
ликвидационен дял. Отделно Ви моля също да съобразите, че в уточняващата молба, ищецът
казва, че неговия правен интерес от водене на исковете срещу „ТЛК България“ и „Комида“
се обосновава на интереса му от ревандикация по ревандикационния иск, който отделен в
друго производство. Само, че правото да предявява ревандикационен иск принадлежи на
собственика на вещта. Дори при уважаване на иска за нищожност и в този случай не може
да предявява иск ревандикационен за да върне имотите обратно във владение на „Телемонд“.
Такова право има само „Телемонд“ ООД. И това също обосновава отсъствие на правен
интерес от водене на настоящия иск, поради което Ви моля да прекратите с решението
производството.
Адв. В.: Представям списък на разноските, с договор за правна защита и съдействие и
платежно нареждане.
Адв. С.: Представям и моля, да приемете списък на разноските.
Адв. В.: Представям списък на разноските, с договор за правна защита и съдействие и
потвърждение за плащане от „ПроКредит Банк“.
Адв. Ж.:Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК с приложена фактура и
платежно нареждане.
Адв.В.: Правя възражение за прекомерност по отношение на адвокатското
8
възнаграждение на въззиваемата страна.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. В.: Моля, становището ми по изпълнение на указанията на съда за отстраняване
нередовности на исковата молба, да бъде взето предвид и като пледоария становище по
същество. Моля да обезсилите и прекратите първоинстанционното производство.
Адв. В.: Придържам се изцяло към въззивната жалба и основанията посочени в нея.
Ще обърна внимание на две неща: На първо място, моля да обърнете внимание на това, че
първоинстанционният иск е заведен като ревандикационен като всички други искове са били
инцедентно установителни с цел дружеството „Телемонд“ да си върнат имотите. От там
произтича и цялото объркване, тъй като при отделянето на ревандикационния иск в отделно
производство започва да се обосновава правен интерес от водене на исковете за нищожност.
В крайна сметка, ако приемем, че А. Н. е бездействал, единственият процесуален ход от
него е да заведе осъдителен иск за заплащане на ликвидационния му дял в дружеството.
Това е единствен иск, който той може да предяви. Всички други искове са косвени и те по
никакъв начин не могат да доведат до правната защита, която търси процесуалният
субситуент, а именно да се удовлетвори. Прогласяването на нищожността на договорите в
каквато и поредица да е, то по никакъв начин няма да удовлетвори кредитора. Защо няма да
го удовлетвори? Да допуснем, че при връщането в ликвидационната маса на тези имоти това
автоматично не означава, че стойността, която би се получила от продажбата ще отиде като
ликвидационен дял. Защо? Защото ликвидацията е сложен процес – има вземания, има
активи, те трябва първо да се осребрят и едва тогава да се удовлетвори самия съдружник с
ликвидационен дял. Исковете предявени за нищожност по никакъв начин няма да
удовлетворят ищеца, от което следва, че тези искове нямат правен интерес, няма основание
да бъдат изобщо водени.
Вторият елемент върху който искам да Ви обърна внимание е, че всъщност ние сме
направили възражение за нищожност на цесията въз основа на която ищецът основава
вземането си. Това възражение е направено както от самия А. Н., така и от „Комида“ ЕООД,
а отделно ние сме го на правили като инцидентен установителен иск. В този ред на мисли,
сме изложили подробни основания за правен интерес от обявяване на нищожен този договор
и моля да обърнете внимание в случай, че в крайна сметка разгледате иска и приемете, че е
основателен.
Адв. С.: Моля, да обезсилите първоинстанционното решение и да прекратите
производството по делото, като приемете, че предявените сурогационни искове, съединени с
ревандикационен и искове за нищожност на двете сделки, са недопустими поради липса на
правен интерес. Казано накратко, това което и колегите се опитаха и мотивираха пред Вас –
ищецът има правен интерес от съединяването на сурогационния иск с установителни искове
9
за нищожност на двете сделки, ако те бъдат съединени с иска по чл. 125, ал. 3 от ТЗ, но не и
с ревандикационен иск, какъвто нито съдружникът има, нито неговия кредитор може да има.
Поради тази причина производството е недопустимо и аз Ви моля да го прекратите.
На следващо място: Процесуален проблем се постави и при разглеждането на
исковете от първоинстанционния съд. Той е квалифицирал исковете за обявяване
нищожност на първата сделка и този за обявяване нищожност на втората сделка в
съотношение главни искове и евентуален. Искът за обявяване нищожност на втората сделка
е приет за евентуален. След възражение на ищеца, съдът не е поправил доклада си. Отново е
приел, че този иск следва да бъде разгледан като евентуален и той е бил съвсем прав,
защото като главен, вторият иск е недопустим. Какъв правен интерес има ищецът ако
първият му иск бъде отхвърлен, да бъде разгледан втория и да бъде уважен. Ако бъде
обявена нищожността на сделката между „ТЛК България“ и „Комида“ какво го ползва това
него? Какво ползва Н. и какво ползва К. – нищо, след като той не разполага с
ревандикационен иск. След като е приел, че искът за втората сделка е евентуален, съдът
изведнъж го е разгледал и го е уважил като главен. Според мен това е недопустимо и ако
Вие не намерите основание да прекратите цялото производство като недопустимо, то поне в
тази част по отношение на втория иск, следва да обезсилите решението и да върнете за ново
разглеждане. За да бъде правилно определено съотношението между исковете, съдът да
направи произнасяне по всеки един от исковете, с оглед приетото от него съотношение
между тях. Ако не уважите и това мое искане по съществото на спора, ще Ви моля, да ми
дадете възможност да го развия в писмени бележки, защото само по отношение
действителността на цесията, която легитимира кредитора по сурогационния иск, може да се
пише много, както по отношение на правния интерес, кой може да търси такава нищожност,
така и по съществото на самата сделка – е ли тя противоречаща на добрите нрави или не.
Моля, за срок за писмени бележки.
Адв. С.: Това изключително сложно дело като факти и като право, с предявени главни
искове основани на нищожност на двете процесни сделки за портиворечие с добрите нрави.
В почти всички изявления на ответниците, включително в току-що направените, ние не
чуваме нищо за добрите нрави, никаква материалноправна защита по същество. И съдът е
бил засипван единствено с процесуални възражения за недопустимост на процеса, за липса
на правен интерес. Питам се защо изместването на този акцент от материалното право към
процеса и отговора до който достигам е, че на нашата материалноправна теза ответниците
просто нямат отговор.
По отношение на довода, че доверителят ми нямал правен интерес от процесните
искове: Ако процесните искове бъдат уважени е ясно, че собственик на процесните имоти
ще се окаже „Телемонд“ ООД. Тук не говорим дали А. Н. или нашият доверител можел по
някакъв усложнен ред, включително косвени изводи да ревандикира тези имоти. Говорим за
материалноправна реалност кой е собственик на имотите, установена със сила на пресъдено
нещо в един процес, в който „Телемонд“ ООД и „ТЛК България“ ООД, „Комида“ ЕООД
съответно, ще бъдат обвързани от мотивите на съдебното решение във вътрешните си
10
отношения. Ще бъде установено, че първоначалният отчуждител „Телемонд“ е собственик
на тези имоти.
Въпросът, който поставям е: Нашият доверител като затворен кредитор, запорирал
дружествените дялове на А. Н. в „Телемонд“ от какво има интерес? От ликвидационна квота
на А. Н. в размер на 45 000 лева, колкото тази квота би била ако встъпим на последния
обявен годишен финансов отчет на „Телемонд“ от 2016 г., според който активите на
дружеството са 91 000 лева или доверителят ми като кредитор на А. Н. има интерес А. Н. да
удовлетвори петдесет процентната си ликвидационна квота от едно дружество, което има
недвижими имоти с пазарна стойност на четири милиона лева. Това са елементарни неща,
които не разбирам с какво и какви надежди ответниците се опитват да замъглят, повтаряйки
доводи за недопустимост поради липса на правен интерес.
Аз се колебая дали да продължа в момента, защото заседанието продължи много.
Привилегия е да се работи по такова дело, но аз не знам дали ще имате времето и
търпението. Ще маркирам следните основни доказани по делото факти: Целият процесен
казус започва с това, че А. Н. през 2011г. без основание получава близо пет милиона лева от
„Пикадили“, след което срещу него е издаден обратен изпълнителен лист да ги върне. Видно
от ТР от партидата на Пикадили окончателната начална дата на неплатежоспособността на
Пикадили е края на 2012 г., т.е. бихме могли да предположим, че това дружество фалира в
резултат на обстоятелството, че А. Н. не връща тези пет милиона лева. До тук с Пикадили.
Минаваме на следващата компания на А. Н. – ответникът „Телемонд“ ООД. Дружество,
което към края на 2015 г. има скъпи атрактивни имоти във Варна в „Златни пясъци“ с
пазарна стойност, която не е оспорена с тройна експертиза по делото, над четири милиона
лева. Какво се случва с това бих казал това богато дружество „Телемонд“ само в рамките на
февруари и март 2016 г.? Първо – ако се доверим на днес представения договор за цесия с
недостоверна дата и свързаните с него предходен предварителен договор и последващо
прихващане, които не знам защо ответниците не поискаха да се представи по делото, но те
са коментирани от допълнителната счетоводна експертиза. Разбираме, че през месец януари
2016 г. съвсем скоро след вписването на запора върху дружествените дялове на А. Н.,
ответникът „Телемонд“ доброволно се съгласява да подпише едно споразумение с
„Комида“, което казва: Понеже не изпълних предварителен договор за продажба на
процесните имоти на „Комида“, аз дължа една неустойка от 900 000 лева. Не му стига тази
загуба на „Телемонд“ от 900 000 лева, но две седмици по-късно „Телемонд“ продава
процесните имоти под данъчната им оценка реализирайки втора загуба над 1 500 000 лева –
разликата между цената по първия нотариален акт и пазарната стойност на имотите. До тук
около два милиона и половина загуби за две седмици. „Телемонд“ не спира до тук. На 28
март с днес приетия цесионен договор ответникът твърди да е цедирал вземанията си по
първия процесен нотариален акт, които към този момент са малко над два милиона лева,
срещу цена от 900 000 лева. Ето още един милион лева загуба, реализирана от „Телемонд“.
Четвърто: Ден по-късно на 29 март 2016 г. пак по твърденията на ответниците се
прави прихващане между „Темида“ и „Телемонд“, с което и вземането на „Телемонд“ с цена
11
като тази цесия, тези 900 000 лева се изпаряват, защото било прихванато с насрещната
неустойка призната през месец януари.
Краен резултат от горните операции – от дружество с активи за над четири милиона
лева и нетни активи ако погледнем ГФО над един милион лева, „Телемонд“ за един месец се
превръща в компания с активи от 91 000 лева. Т.е. активите му са редуцирани с 98%,
изчислил съм го. Ясно е, че всичките тези неща не са могли да се случат без волята и
одобрението на А. Н., който е одобрил като съдружник процесната сделка и който очевидно
е дал и указания на управителката на „Телемонд“ И. Г.а да извърши всичките тези операции,
ако приемем, че те действително са се случили и не са антидатирани за целите на процеса.
Дружеството „Телемонд“ е съсипано и докарано до на практика икономическо
самоубийство само за два месеца. Къде отиват неговите активи? Отиват в скромното
дружество „Комида“ което по годишен финансов отчет към края на 2015 г. има задължения
от 215 000 лева и активи от 215 000 лева, т.е. нулеви нетни активи. Това дружество
придобива процесните имоти по втория нотариален акт срещу задължение да плати цената
след четири години без никакви обезпечения договорени, без в продължение на три или
четири години „ТЛК България“ да впише законна ипотека. Такава се вписва в хода на
настоящия процес. И странно защо „Телемонд“ и „Комида“ са с един и същ адрес на
управление. Като лице за контакти в „Комида“ е посочена електронната поща на И. Г.а –
управителката на „Телемонд“. И още нещо – оказва се установено от допълнителната тройна
оценителна експертиза по делото, че към момента на извършената от вещите лица проверка,
управляващото дружество на процесните имоти по договор с „Комида“ е „Телемонд“ –
първоначалният им отчуждител. Да не забравяме, че „Телемонд“ е в ликвидация. Дружество
в ликвидация знаем, че не може да извършва търговски сделки, още по-малко да е
управляващо дружество. Целите на ликвидацията са ясни.
Не на последно място двама от тримата ответници в хода на настоящото сложно
дело, в което се поставят въпроси свързани със счетоводни манипулации, антидатирания на
счетоводни записи, не благоволяват да изпълнят регистърното си задължение и да заявят
финансовите си отчети в ТР. „ТЛК България“ не е направила това в продължение на три
последователни години или четири, „Телемонд“ не го е направил също в продължение на
четири последователни години. Не говорим за нормални дружества тук. Говорим за
дружества, които в хода на висящ процес не поемат риска да обявят финансови отчети, за да
не излезе някъде напрежение със счетоводните им стъкмистики, които да лъснат по делото.
На последно място - считам, че първоинстанционното решение представлява един
доста висок стандарт на правно мислене и на съдебно решение. В това дело не е лесно да се
вникне като факт и не е лесно да се приложи и правото. Знам го от опит, още когато сме
писали с колегата исковата молба. Въпреки това първоинстанционният съд е вникнал
задълбочено в казуса, изложил е детайлни, логични мотиви, които са основани на фактите
по делото и на закона. Аз считам, че едно такова съдебно решение прави чест на
българската съдебна система.Поради това, Ви моля да оставите първоинстанционното
решение в сила, да оставите без уважение въззивните жалби.
12
Адв. Ж.: Моля, за писмени бележки.
Адв. В.: Всичко така лежерно изказано от колегата, увлекателно щеше да има
значение за делото ако беше вярно, а то не е. На първо място не е вярно твърдението за
източване на дружеството „Телемонд“, съдът ще се убеди сам от счетоводните заключения,
че купувачът „ТЛК България“ по сделката, както и „Комида“ е погасила задължения от над
400 000 банков кредит, над 380 000 са погасени задължения по договор за заем. Платени са
наеми по отношение на имотите, които са офиси в тази сграда и всички тези твърдения даже
от лице, което е придобило забележете през 2015 г. дружество в несъстоятелност вземане от
четири милиона срещу едно евро, звучат някак неморалнно. Отделно Ви моля да съобразите,
че еквилибристики и манипулации са правени именно по отношение на съставянето на
договора за цесия, с който К. да се легитимира като кредитор на съдружника в „Телемонд“.
Кредитор е „Пикадили“ и само служебно също известно на съда и ще видите, че в баланките
на „Пикадили“ не съществува отразяване на вземането на „Пикадили“ от Н.. И тази цесия е
подписана от лице без пълномощно и без представителна власт да подписва договори за
цесия от името на „Пикадили“. Това подробно сме го изложили в други производства,
включително и това по иска по чл. 135 от ЗЗД.
Нещо повече, след като е обезсилен изпълнителният лист по който се легитимира
ищецът К. по договора за цесия, той съставя анекс, който по същество представлява нова
цесия, за която въобще длъжникът не е уведомяван. Противно на морала и на добрите нрави
е точно придобиването на вземането на „Пикалиди“ от съдружника Н. за скромната сума от
едно евро, за да претендира сега същият този човек унищожаване на сделки заради
накърняване на добрите нрави. Питам аз сега: Кой има по-голям морал, дали Н. или К..
Поддържаме възражението си, че исковете са първо недопустими и второ и категорично
неоснователни.
Моля при постановяване на решението си да уважите искането ни и ни присъдите
сторените пред двете инстанции разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
срок.
Дава възможност на процесуалните представители на страните да представят
писмени бележки – в 10-дневен срок за въззивниците и в 13-дневен срок за въззиваемите
страни.
Разглеждането на делото приключи в 15:35 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13