№ 202
гр. Пловдив, 30.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Деница Ц. Стойнова
С. Ат. Германов
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Димитър Ангелов Ангелов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600491 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Обвиняемият СТ. АС. Г. лично и с адв. Н.Б. и адв. А.Б. от АК - С., упълномощени
на ДП.
Адв. Б.: Моля да ни дадете малко време да си уточним защитната позиция с
подзащитния ни и да се запознаем с доказателствата, които сега разбираме, че ще представи
прокуратурата.
Обвиняемият Г. КР. Ж. се явява лично и с адв. М.Ч. от АК - П., упълномощена на
ДП.
Адв. Ч.: Също моля да ни дадете възможност да се запознаем с доказателствата,
които прокурорът ще представи.
Съдът предостави възможност на обвиняемите и техните защитници да се запознаят
с доказателствата и да уточнят защитните си позиции, като обяви 15-минутна почивка.
Съдебното заседание продължава в 10:18 часа.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Запознахме се с доказателствата, след разговор с подзащитният ни
заявяваме, че оттегляме подадената жалба и молим въззивното производство по
отношение на него да бъде прекратено.
1
Адв. Б.: Също е становището ми.
Обвиняемият СТ. АС. Г. : Заявявам, че оттеглям жалбата си.
Адв. Ч.: Аз моля да бъде даден ход на делото за произнасяне по жалбата на моя
доверител.
Съдът, след съвещание намира, че с оглед направеното от обв. Г., лично и
потвърдено от защитниците му, изявление - че оттегля подадената въззивна жалба и на
основание чл.324 от НПК, производството по делото спрямо него следва да се прекрати.
С оглед становището на обв. Ж. и защитника му, следва да се даде ход на делото за
разглеждане и произнасяне по подадената от жбв. Ж. жалба, за което и
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД № 491/2021 г. на ПАС по отношение
жалбата на обвиняемия СТ. АС. Г..
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по отношение на депозираната от Г. КР. Ж. жалба.
ДОКЛАДВА се делото от съдията – докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Отводи нямам. Представям и моля да приемете протоколи за разпит
на обвиняемия С.Г. и на свидетелите В.А., Т.Н. и Т.Г..
Адв. Ч.: Нямаме искания за отводи и други доказателства. Не възразяваме да се
приемат представените от прокурора писмени доказателства.
Съдът, с оглед становищата на страните:
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА И ПРИЕМА представените днес от прокурора протоколи за разпит на
обвиняемия С.Г. и на свидетелите В.А., Т.Н. и Т.Г..
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение жалбата на Г. КР. Ж. против
определението на Пловдивския окръжен съд, с което спрямо него е била взета най-
тежката мярка за неотклонение.
За да постанови определението си съдът правилно е отчел, че в конкретния случай
са налице кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 63, ал. 1 от НПК
досежно обстоятелството, че престъплението, за което той е процесуално ангажиран, е
2
наказуемо с лишаване от свобода.
На второ място, от събраните в рамките на ДП писмени, гласни и веществени
доказателства и формираната въз основа на тях доказателствена съвкупност са в такова
качество и обем, че да обосноват високата степен на предположението, че именно
обвиняемият Г.Ж. е автор на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, което
е достатъчно за целите на настоящето производство. Не е било необходимо пълно
доказване на обвинението, с което се реализира предпоставката на ал. 3 на чл. 63 НПК.
В тази насока следва да посоча, че събраните до момента доказателства, макар и на
ранен етап на разследването, подкрепят тезата ни за причастността на обвиняемия към
деянието, за което му е повдигнато обвинение. Това са обясненията на обвиняемия Г.,
които представих, показанията на свидетелите Г.Н., Д.Г. - полицейски служители в КП
при ОД на МВР П., И.Д., В.Т., Т.Г., В.А., както и експертни химическа и дактилоскопна
справки, изготвени по настоящето производство.
Считам, без да преповтарям визираните факти и обстоятелства, залегнали в
обясненията на обвиняемия Г. и в показанията на така посочените от мен свидетели, че по
категоричен начин се установява причастността на Ж. към извършеното деяние.
Освен това, считам, че съществува реална опасност той да извърши друго
престъпление при изменение на мярката му за неотклонение, тъй като видно от справката
за съдимост, приложена по делото, той е извършвал досега 3 престъпления от общ
характер, което обуславя, че е лице с висока степен на обществена опасност. Наказанията
явно не са изиграли своя превантивен ефект. Следва да се има предвид, че две от
престъпленията, за които е осъден са свързани именно с наркотични вещества.
С оглед на изложените съображения, моля да оставите без уважение като
неоснователна жалбата на обвиняемия К. Ж. и да потвърдите определението на
първоинстанциониня съд като правилно, обосновано и законосъобразно.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия Г..
Обвиняемият СТ. АС. Г.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми. Моля да
промените мярката ми в по-лека.
Адв. Ч.: Моля да се произнесете със съдебен акт, с който да отмените като
неправилно и незаконосъобразно определението на Пловдивския окръжен съд, с което
спрямо подзащитния ми Ж. е взета най-тежката мярка за неотклонение и алтернативно,
ако счетете, че такава трябва да бъде взета, тя да е по-лека.
Ще направя кратък анализ на мотивите на предходната инстанция.
В своя съдебен акт съдът е приел на първо място, че е налично обоснованото
3
подозрение за авторството на Ж. по повдигнатите му обвинения, като до този извод се е
стигнало вследствие на анализ, на данните по протоколите по претърсване и изземване,
свидетелските показания и експертните справки, като съдът визира по-конкретно
показанията на полицейските служители Г., Т. и Г..
По отношение протоколите за претърсване и изземване искам да обърна внимание,
че в мотоциклета, управляван от подзащитния ми, не са намерени забранени от закона
вещества. В жилището, обитавано от него и семейството му, също не са намерени такива
забранени от закона вещества. Такива не са намерени и в гаража, който също е бил
претърсен, макар да не видях протокол. По отношение намерените забранени вещества в
квартирата на В.Т. – свидетелка по делото, същата в своите обяснения е заявила, че те са
нейни. В разпита й като свидетел обаче по указания на разследващия полицай е заявила,
че ще се възползва от своето право да не отговаря на въпроси, които биха я уличили в
престъпление, пожелала е да се консултира с адвокат, каквато възможност не й е била
дадена. В този свой разпит тя се е съгласила и казала това, което й е издиктувал
разследващият полицай. Подзащитният ми е посочил доброволно адреса на това жилище
– ако знаеше, че там има и се разпространяват наркотични вещества би ли ги завел в това
жилище?
Забележете какви съществени противоречия има в протоколите за разпит на
полицейските служители. Единият – Н. Т. казва, че са провели двамата кратък разговор,
визирайки двамата обвиняеми, че било решено двамата да бъдат задържани, тъй като
преценили, че Ж. непосредствено след придобиването на наркотични вещества ще се
оттегли с управлявания от него мотор, което правело изключително трудно и рисково
задържането му. Ако е налице такова реално придобиване на посочения наркотик, защо е
такова обвинението? Забележете показанията на другия полицейски служител –
свидетелят Д.Г., който заявява, че двамата са били локализирани и задържани в района на
хотел „Н.“ около 17:35 часа, след като се срещнали, но преди Г. да предаде наркотика на
Ж., тъй като последният бил с мотор и се опасявали, че ще се оттегли с него, което
правело задържането му изключително трудно и рисково. От така поднесените
свидетелски показания в крайна сметка на мен не ми става ясно взел ли е или не е взел
някакъв наркотик. Образно казано, виждате какви сериозни противоречия се забелязват в
механизма на извършване на едното престъпление, което прави невъзможно Ж. да
разбере в какво е обвинен и от какво да се защитава. В разпита си този полицейски
служител по-нататък казва, че в разговор с него и с колегата Г., Г. бил заявил, че носел
наркотични вещества на лице в П. от няколко месеца, като посочва и цената – 6 лв. за
грам марихуана. В конкретния случай казва, че в марихуаната може би е била за него.
Полицейският служител, казвайки „може би“ изразява противоречие, което е
недопустимо. Тук сме изправени отново пред порочната практика да се внасят показания
по делото чрез т.нар. беседи. Това е отхвърлено с решение № 202 от 01.09.2020 г. на ВКС
по дело № 712/2019 г. – ІІ н. о., където се казва, че е недопустимо използването в
наказателния процес на подобна информация, събрана от органите на МВР по време на
4
беседи. В това си решение ВКС постановява, че организирането на беседи, разговори в
писмена или в устна фирма, подписани лично от съответните лица, провеждани по ЗМВР,
могат да имат само оперативно значение, съответно да служат за изработване на версии и
тяхната проверка, те нямат процесуална стойност и тези изявления няма как да бъдат
включени в доказателствения материал, още по-малко това може да бъде възможно чрез
тяхното възпроизвеждане от страна на служители, които са чули или записали. В НПК
много ясно са очертани правилата за това по какъв начин могат да се събират
доказателства в процеса, вкл. като има признание как да стане това и пред кой
орган, не се допускат доказателствени средства, които не са събрани по начина и
средствата, уредени в НПК. Аз мисля, че в случая точно това се прави - използват се
недопустими беседи, което във всички случаи говори за неглижиране на основни
процесуални права. Обоснованото предположение трябва да почива на годни
доказателства и доказателствени средства, които съответно да бъдат събрани в хода на
ДП.
На следващо място – показанията, на които се е позовал съдът са тези на И.Д..
Забелязали сте колко са нелогични показанията й. Тя самата казва, че много рядко е
употребявала марихуана – до преди около година, че преди това си купувала основно от
Г., че последният път си купила през месец февруари тази година. Виждате, че казва, че
от около година е спряла да употребява наркотици, а през февруари си е купила. По-
нататък казва, че обикновено тя, като визира В.Т. й давала марихуаната, защото нея
познавала повече, отколкото Г., че нямала негов телефонен номер на Г.Ж., че не го
познава добре – хем не го познава, а той й осигурява наркотици. Вие преценете доколко
логични са тези показания на това момиче като свидетел.
От днес представените доказателства от прокуратурата става ясно, че отново чрез
беседа се опитват да се внасят доказателства по делото. Това са свидетелски показания на
Т.Г.. По отношение на В.А. забележете какво казва - че момчето е високо, яко, не знае как
се казва. Това са изключително общи показания и не могат да допринесат за обосноваване
на първата предпоставка, а именно обоснованото предположение, че Г.Ж. е участвал в
престъплението, за което е подведен под наказателна отговорност. В крайна сметка се
оказва, че доказателствата, от анализа на които се доказва, че Ж. е участвал в
престъплението, са беседите и тези противоречиви свидетелски показания на
полицейските служители и на свидетелката Д.. Обясненията на другия обвиняем не се
учудвам, че са направени ден преди обжалване на мярката за неотклонение, за да може
той да получи в крайна сметка едно добро споразумение.
Съдът правилно е приел, че няма реална опасност обвиняемият да се укрие, но е
приел, че е налице опасност за извършване на престъпление. Действително е такава
съдебната практика – че при осъждане, особено за престъпление от същия вид, е налице
индиция, че има такава опасност, но в крайна сметка не считам, че това е достатъчно
основание да се вземе тази най-тежка мярка за неотклонение. Мисля, че с една по-лека
5
мярка биха се изпълнили целите на мерките за неотклонение. Трудово ангажиран е, има
адрес, на който може да бъде открит и т. н. Ако му се вземе тази най-тежка мярка не може
да работи, ще загуби работата си. Отделно от това знаем какво е психологическото
влияние на пенитенциарните заведения върху такива млади хора. Затова моля да му
дадете шанс.
С оглед изложеното, моля да определите една по-лека мярка за неотклонение.
Обвиняемият Г. КР. Ж. (за лична защита):
Всеки ден излизам в 7:30 часа от вкъщи и отивам на работа. Повече от 10 часа във
въпросния ден не съм се виждал с приятелката си. Обвиняват ме неправомерно в тези
неща. Още при обиска на квартирата, където живеем с приятелката ми, беше намерен
гриндер за стриване на марихуана, листчета и едно пакетче марихуана. Тя лично заяви, че
това е нейна марихуана. Аз не знаех, че там има наркотици, затова ги и заведох в
квартирата. Тя каза на полицаите, че е пушила с неин приятел докато аз съм бил на работа
на обяд. При 24-часовото ми задържане тя сподели с мен, че са я тормозили и са я
натискали, постоянно са я карали да лъже, че е моя, да си смени показанията. Тя е казала,
че няма как да си смени показанията, тъй като употребява наркотици, а аз даже не
употребявам. Правиха ми и тест в полицията, който излезе отрицателен. С. долу в
конвойната ми потвърди, че моята приятелка са я разчекнали – непрекъснато я разпитвали
и мъже и жени и й крещяли, карайки я да лъже, че е моя марихуаната.
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият Г. КР. Ж.: Моля за по-лека мярка за неотклонение, без значение
каква.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, обяви на страните приложения съдебния си акт.
Депозираната от обв. Г. КР. Ж. жалба, като подадена в срок, от процесуално
легитимирана страна – защитник на обвиняемия, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, се явява процесуално ДОПУСТИМА, но по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
Макар и да се разграничава частично от изложените в атакуваното определение
съображения, този състав споделя виждането на окръжния съд, че на този етап от
наказателното производство са налице кумулативно предвидените в чл.63 от НПК
предпоставки за вземане спрямо обв. Ж. на най – тежката мярката за неотклонение „
Задържане под стража“.
Не е спорно, че спрямо Ж. е повдигнато обвинение за извършване на престъпление,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода - първата, предвидена в чл.63, ал.1
6
от НПК предпоставка за вземане на най – тежката мярка за процесуална принуда.
Въпреки началният етап на разследване, събраните до момента доказателства и
доказателствени средства, в това число и представените днес от прокуратурата, са
източник на достатъчно данни, каквито се изискват за нуждите на настоящото
производство, въз основа на които да се направи обосновано предположение, че Ж. е
съпричастен към едно от двете инкриминирани деяния – държане в гр. П. на наркотични
вещества – 0.541 гр. марихуана, с цел разпространение. Изводът за наличие на
обосновано подозрение се извежда от показанията на свидетелите Д., Т., обясненията на
другият обвиняем Г., показанията на полицейските служители, в частта, в която са
разяснили причините да се проведе полицейската акция и са разказали за нейното
протичане. Тези доказателства са в кореспонденция с резултатите от извършените
процесуални действия по претърсване и изземване и с изготвените експертни справки.
Неправилно се счита от защитата на Ж., че за да е налице обосновано предположение е
необходимо в доказателственият материал да няма никакви противоречия, респективно,
да няма доказателства, водещи на различен от обвинителният извод. Не следва да се
забравя характера на настоящето производство, в което изводът за авторството на
деянието не е нужно да отговаря на стандартите по чл.303 ал.2 от НПК и самият
законодател си служи с израза предположение, което в настоящият казус е налице и се
обоснова от посочените доказателствени източници. Наличните към момента
доказателства са достатъчни да убедят всяко непредубедено лице /каквото е изискването
и според европейската практика на Съдът в Страсбург по приложение на ЕКЗПЧОС/, че
обвиняемият е съпричастен към посоченото инкриминирано деяние.
Не така стои въпросът с повдигнатото обвинение за опит за придобиване на
марихуана – 387 гр. от обв. Г., защото в подкрепа на това обвинение са само обясненията
на обв. Г. - оговор, а според другите гласни доказателства по делото /полицейските
служители/ двамата обвиняеми са били задържани, преди изобщо обв. Ж. да е имал
какъвто и да е досег с наркотичните вещества, като от последните дори не се сочи да е
демонстрирал с обективни действия, че има намерение да ги придобие. И поради това
необходимият обем от доказателства в подкрепа на обоснованото предположение за
осъществяване и на второто инкриминирано за Ж. деяние, според този състав не са
налични.
Тази частична ревизия на становището на окръжния съд обаче не води до промяна в
крайният извод. Защото, макар и обосновано заподозрян да е извършил едно от двете
инкриминирани деяния, предвид съдебното минало на Ж., налице е и другата,
кумулативно предвидена в чл.63, ал.1 от НПК предпоставка за вземане на най – тежката
мярка за неотклонение, а именно реална опасност да извърши престъпление. Осъждан до
момента четири пъти, три от които за престъпления със същият предмет като сега
инкриминираните, Ж. се характеризира като личност, която е склонен към извършване на
престъпления против здравето, и то многократно, със завидна упоритост. Или,
7
законосъобразен е изводът, че ако не се ограничи свободното предвижване на Ж., реална
и изводима от доказателствата е опасността той да извърши друго престъпление от вида
на сега инкриминираните.
Мотивиран от изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 676 от 24.09.2021 г., по ЧНД №
1985/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с което е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо Г. КР. Ж. - обвиняем по ДП № 148/2021 г. на Отдел „КП“
при ОД на МВР - П..
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11:06 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8