Решение по дело №473/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД [населено място], ЕИК *********, подадена чрез пълномощник – адв. А. А. от Адвокатска колегия София, против решение № 73 от 04.03.2025 г., постановено по АНД № 20245530201896/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърждено наказателно постановление (НП) № 22 от 15.06.2023 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Стара Загора, и „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД [населено място], ЕИК *********, е осъдено да заплати на РИОСВ Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на закона, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и поради явна несправедливост на наказанието, наложено с НП, потвърдено от въззивния съд – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд, както следва: за формална изрядност на НП, като се твърди, че същото не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 8 от ЗАНН; за доказаност на административнонаказателното обвинение (АНО), като се твърди, че „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД не e извършило вмененото му нарушение, тъй като е изпълнило задължението си, за неизпълнението в срок на което е санкционирано с НП, веднага след узнаване, че превозът на стоката е стартирал; за липса на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като се твърди, че дори санкционираното дружество да е извършило вмененото му административно нарушение, последното представлява маловажен случай. С маловажността на нарушението се обосновава и явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържа се и допуснато във въззивното производство съществено нарушение на съодебнопроизводствените правила, тъй като заповедта за компетентността на актосъставителя е била представена след определения за това срок, поради което приемането й от съда като доказателство нарушавало принципът за равнопоставеност на страните. По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него НП, като се претендират направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – директорът на РИОСВ Стара Загора, не се явява, не се представлява и не изрязява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като като правилно и законосъобразно.

Като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванията на жалбоподателя, доводите и становищата на страните и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, Административен съд Стара Загора намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД [населено място], ЕИК *********, против НП № 22 от 15.06.2023 г., издадено от директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушене (АУАН) № 22 от 24.03.2023 г., с което на основание чл. 135, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри (Наредба № 1 от 4.06.2014 г.). От фактическа страна е прието, че съгласно представени документи (Анекс VII и международна товарителница – ЧМР) при извършена проверка, приключила с Канстативен протокол № 010681 от 13.02.2023 г., на 03.02.2023 г. е стартирал трансграничен превоз на отпадъци с код 20 01 39 (пластмаси) от Белгия за България в количество 16,888 т., но в нормативноустановения еднодневен срок от деня на нотаварването по електронната поща на РИОСВ Стара Загора не било изпратено от лицето, уреждащо превоза – Resilux NV, Белгия, копие на попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006, нито копие на попълнен формуляр съгласно приложение № 52 – от жалбоподателя като получетел на отпадъците. Посочено е, че жалбоподателят е подал изсикумия се формуляр на 08.02.20023 г.

За да потвърди НП, Районен съд Стара Загора е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т. ч. на изискванията за формаланата им изрядност, както и че АНО срещу „ЕКОПЛАСТ ФАЙБЪР“ ЕАД (извършването на вмененото му административно нарушение) е доказано, като нарушението не представлява маловажен случай и респективно не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, а наложената за него санкция е в минималния предвиден от закона размер и съответства на тежестта му.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно.

С обжалваното пред районния съд НП касаторът е санкциониран на основание чл. 135, ал. 1, т. 1 от ЗУО, която разпоредба предвижда имуществена санкция в размер [рег. номер] 6000 лв. за едноличен търговец или юридическо лице, с изключение на лицата по чл. 14, ал. 2, което не води отчетност на отпадъците или не предостави документи относно отчета или информация за управление на дейностите по отпадъците съгласно изискванията на този закон или наредбата по чл. 48, ал. 1. Като нарушена е цитирана нормата на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г., приета на основание чл. 48, ал. 1 от ЗУО, съгласно която в случаите, за които не се изисква нотификация за превози на отпадъци за или внос в Република България по Регламент (ЕО) № 1013/2006 се изпраща по електронна поща до РИОСВ по местоназначение на отпадъците не по-късно от един ден от деня на натоварване копие на попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006, подписан в поле 12 от лицата, уреждащи превози, или копие на попълнен формуляр по образец съгласно приложение № 52 от получателите на отпадъците.

Между страните не е спорно, а от събраните във възивното производство доказателства се установява, че на 03.02.2023 г. е стартирал трансграничен превоз по Регламент (ЕО) № 1013/2006 на отпадъци с код 20 01 39 (пластмаси) от Белгия за България в количество 16,888 т., за който не се изисква разрешение – нотификация, както и че за превоза РИОСВ по местоназначение на отпадъците – РИОСВ Стара Загора, е била уведемена от получателя на отпадъците – касаторът, с изискуемия се за това формуляр по образец, но същият е бил подаден по електронната поща на 08.02.2023 г., т. е. на петия ден след натоварването им в Белгия.

При тези данни касационната инстанция изцяло споделя мотивите на въззивния съд за доказаност на АНО, като кореспондиращи на установените факти и предписанията на закона, и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Неоснователен е в случая доводът на касатора, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като е изпълнил задължението си по чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г., за неизпълението в срок на което е санкциониран, веднага след като е узнал, че превозът на стоката е стартирал. Предвиденият в нарушената разпоредба срок за уведомяване на компенетната РИОСВ за извършван превоз на отпадъци по Регламент (ЕО) № 1013/2006 е еднодневен и започва да тече от натоварването им, а не от узнаването за това от получателя им. Комуникацията между получателя и доставчика е вътрешен въпрос на страните по облигационното правоотношение, възникнало във връзка с доставката, и няма отношение към изпълнение на законовите им задължения, още повече, че според св. Т. К. процесният внос е бил предварително заявен по електронен път, но не са представени каквито и да било доказателства за договорките между страните по доставката и в частност за това, че не е била договорена конкретна дата на доставката, т. е. че санкционираното дружество не е знаело кога точно същата ще бъде осъществена.

Не се споделят и оплакванията на касатора за формална неизрядност на НП. Противно на твърдяното от него, НП има номер и дата на издаването му, а съмненията на касатора, че НП е антидатирано, са изцяло субективни и не се основават на събраните доказателства. В представения регистър на АУАН и НП на РИСОВ Стара Загора изрично е отразено, че процесното НП е било издадено на посочената в него дата, и недвусмислено обуславя извод за установената в РИОСВ Стара Загора практика НП да се издават с номера, идентични с номерата на АУАН, въз основа на които са съставени, независимо от датата на която се издават НП. От друга страна, видно от изложеното по-горе, фактите, на които се основава АНО, се субсумират в хипотезите на нарушената законова разпоредба и приложената сакционна норма, т. е. не е налице несъотвествие между фактическото описание на конкретното нарушение и правната му [жк], нито неяснота на последната.

Непредставянето на Заповед № РД-115 от 13.02.2017 г. на министъра на околната среда и водите, ако и същата да е цитирана в НП като основание за издаването му, е без правно значение, тъй като компетентността на административнонаказващия орган е уредена в закона – чл. 157, ал. 4 от ЗУО, според която норма НП за нарушенията, визирани в ал. 1 и ал. 2, сред които са и нарушенията по чл. 135 от ЗУО, се издават от дириктора на РИОСВ, а компетентната РИОСВ е посочена в нарушената законова разпоредба (чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г.) – РИОСВ по местоназначение на отпадъците.

Неоснователно е и оплакването за допуснато във въззивното производство съществено нарушение на съодебнопроизводствените правила, тъй като заповедта на директора на РИОСВ Стара Загора, установяваща компетентността на актосъставителя да състави АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, е била представена след определения за това от районния съд срок, поради което приемането й като доказателство нарушавало принципа за равнопоставеност на страните. В НПК, към който препраща чл. 84 от ЗАНН за производството по разглеждане на жалби срещу НП, не е предвидена преклузия за представяне на доказателства, нещо повече – изрично е предвидено, че съдът е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, по реда и със средствата, предвидени в този кодекс – чл. 13 от НПК, т. е. съществено процесуално нарушение би било именно неприемането на доказателство от значение за правилното решаване на делото, поради причина, че то не е било представено от задължената да го представи страна в срока, определен за това от съда.

Изцяло се споделят и мотивите на въззивния съд за липса на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН и за справедливост на наложеното наказание, поради което касационната инстанция препраща и към тях на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. В случая не се установяват многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително по своя характер такова обстоятелство, въз основа на които/което да би могло да се обоснове извод за по-ниска обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, а наложената на касатора имуществена санкция е в минималния предвиден в закона размер и не би могло да се приеме, че тя не е съобразена с тежестта на извършеното нарушение.

По гореизложените съображения съдът приема, че не са налице релевираните от касатора касационни основания и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, в т. ч. и в частта му за разноските, тъй като присъждането им в тежест на нарушителя е последица от потвърждването на НП и същите са определени в минимален размер в съответствие с обстоятелството, че делото не е с фактическа и/или правна сложност.

При този изход от делото на касатора не се дължат разноски за касационната инстанция, а ответникът по касационната жалба не претендира за присъждането на такива.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 73 от 04.03.2025 г., постановено по АНД № 20245530201896/2024 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението е окончателно.