РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300502416 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №2621/13.07.2022г. по гр.д.№19254/2021г. по описа на РС-
Пловдив,ХV гр.с-в,с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.124,ал.1 от
ГПК,вр. с чл.26,ал.1,предл.1,2 и 3 от ЗЗД,вр. с чл.10,ал.4 и чл.11,т.9 и 10 от ЗПК и е признато
за установено между страните по договора за кредит,че клаузата на чл.6,ал.1 от договора за
кредит е нищожна,като противоречаща на закона,заобикаляща закона и в противоречие с
добрите нрави.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника по делото и
моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция
да се отхвърли.
Въззиваемата страна счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото
да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед
становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между жалбоподателят и въззиваемата страна са възникнали облигационни
отношения,като видно от представения договор за кредит жалбоподателя е предоставил на
въззиваемия сумата в размер на 400лв. при уговорен фиксиран лихвен процент 36,79% и
ГПР в размер на 43,67%.Срокът на погасяване е бил шестмесечен,като в договора е била
уговорена неустойка в размер на 384лв.,която е следвало да се заплаща с вноските по
погасяване на кредита.В първоинстанционното производство е била назначена ССчЕ,от
чието заключение става ясно,че освен договорната лихва в процента на разходите не са
1
включени други компоненти в ГПР.
Този потребителски кредит е бил отпуснат от нефинансова институция,която не е
набрала средствата си чрез влогонабиране,но има право да отпуска кредити,а въззиваемата
страна е потребител по смисъла на закона,поради което за тях важат разпоредбите на
ЗПК.Кредитодателят е задължил кредитополучателя до края на следващия ден след
сключване на договора за кредит,да предостави гаранция за обезпечаване на
кредита,изразяваща се в предоставяне на банкова гаранция,гаранция от нефинансова
институция или двама поръчители,като кредитополучателя не е успял да предостави нито
едно от гарантиращите изисквания кредита,поради което е била заложена клаузата за
заплащане на неустойка в размер на 384лв.Така обаче тази неустойка не е посочена в ГПР в
самия договор за кредит,а от заключението на в.л. в ССчЕ става ясно,че ГПР би се оскъпил с
49,57%.
При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира за
установено следното:
Посочената клауза в чл.6,ал.1 от договора за потребителски кредит е нищожна
поради факта,че същата е в противоречие със закона и в противоречие с добрите нрави,тъй
като самото й приложение не цели санкциониране на кредитополучателя,а цели обогатяване
на кредитодателя,което е недопустимо.Не следва да се оскъпява ГПР,а абсолютно всички
разходи по кредита следва да бъдат известни на кредитополучателя,за да знае същия какви
суми би върнал.След като сумата,предвидена за неустойка не е била отразена в ГПР,то
кредитополучателя остава в неизвестност относно заплащането на неустойката и тъй като
същата оскъпява кредита,то се стига до положение на неравнопоставеност между
страните,като икономически по-силната страна,в случая кредитодателя,определя условията
и чрез заобикаляне на закона достига до неоснователно обогатяване.
Настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно и като такова следва да го потвърди.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата по
реда на чл.38 от ЗА и такива следва да се присъдят в размер на 300лв. съобразно НМРАВ за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2621/13.07.2022г. по гр.д.№19254/2021г. по описа на
РС.Пловдив,ХV гр.с-в.
ОСЪЖДА „НЕТ КРЕДИТ“ ООД с ЕИК-***** да заплати на адв.Е. И. на основание
чл.38,ал.1 от ЗА сумата 300лв./триста лв./,представляващи адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3