Решение по дело №1937/2016 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е    №

 

гр. Казанлък, 29.11.2016 година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Р.А. като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 1937 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Производството е образувано по иск за развод и има правното си основание в чл.49 от СК.

 

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на г. в гр. П., първи и за двамата. Страните имат роден син У. Е. З., ЕГН **********. След сключване на брака съпрузите заминали за Г.. В началото брачния им живот протичал нормално, ответникът работел, а ищцата се грижела за детето и домакинството. С течение на времето отношенията се променили. Ответникът започнал да употребява алкохол и да пуши трева, под въздействието на които ставал раздразнителен и заядлив. Наред с това се увличал по хазартни игри и отделял все по- малко средства за семейството си. З. не се интересувал от нуждите на съпругата си и детето. Всичко това довело до непреодолими конфликти, които често прераствали в скандали. Ищцата твърди, че след пореден скандал при пътуване на семейството до Т. през м. г., решила да напусне ответника и заедно с детето се върнала при родителите си, които живеели в Г.. Посочва, че в периода на фактическата раздяла ответникът не контактувал нито с нея, нито със сина си и не давал средства за издръжката на детето. През м. г. ищцата подала молба за развод.  Докато била в ход съдебната процедура, З. осъществил контакт със съпругата си и поискал двамата да се съберат отново, като обещал, че повече няма да употребява алкохол и марихуана, както и ще полага грижи за семейството им. Ищцата се съгласила да даде шанс брака им да бъде заздравен, най- вече и в интерес на сина им. Посочва, че нормалното й съжителство с ответника продължило около десет дни, след което съпруга й отново започнал да пие и да я тормози и дори й нанесъл побой. След този случай ищцата взела категорично решение да напусне З., като заедно с детето се върнала в Б. Счита брачната връзка за окончателно прекъсната, без изгледи за възстановяване. Между съпрузите липсвали отношения на общи грижи за семейството и разбирателство и тъй като това положение не можело да бъде преодоляно, за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за развод.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, като предостави на майката упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете У. Е. З. и определи местоживеенето му при ищцата, като на бащата  бъде определен подходящ режим на лични контакти, както и да осъди ответника да заплаща на сина си, чрез неговата майка и законна представителка месечна издръжка в размер на 300лв., считано от депозиране на исковата молба в съда- г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Не претендира ползването на семейното жилище. Моли съда да постанови, че издръжка между съпрузите няма да се дължи. Прави искане след постановяване на развода да носи предбрачното си фамилно име Ш..

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

 

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На същият е редовно връчен препис от съдебните книжа. В откритото съдебно заседание редовно призован, не се явява и не взема становище по иска.

 

Заинт.страна- АСП, Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител в съдебно заседание. Изготвят социален доклад, приложен към делото.

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на г. в гр. П./удост. за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № г. на Община П./, първи и за двамата.

Не се спори, че от съвместното си съжителство преди сключване на брака, ищцата и ответника станали родители на детето У. Е. З., ЕГН **********, роден на ***г. в гр. К.

Не се спори от страните, а и от приложената по делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояние се установява, че съпрузите не притежават недвижими имоти и моторни превозни средства в режим на съпружеска имуществена общност, придобити по време на брака.

По делото се събраха доказателства за доходите на ищцата.Видно от приложената към делото декларация от г. е, че А.З. в периода от м. г. до м. г. не реализира доходи от трудови правоотношения, не получава помощи и/ или обезщетения за безработица, нито от наеми и хонорари, като получаваните от нея детски надбавки възлизат на 35,00лв. месечно. С декларация, представена в първото открито съдебно заседание ищцата е декларирала под страх от наказателна отговорност, че не получава доходи от трудови правоотношения, не получава помощи и/ или обезщетения за безработица и не получава доходи от наеми и хонорари. Доказателства за доходите на ответника няма събрани по делото.

От показанията на свид. Л. И. П., без родство със страните по делото, се установява, че съпрузите имали проблеми в брака си. Двамата не се разбирали добре, тъй като З. употребявал алкохол. Хората в селото говорели, че ответникът пушел трева. Свидетелства, че под въздействието на алкохола З. не знаел какво прави. Сочи, че откакто детето се родило, единствено майка му се грижела за него. Твърди, че З. била категорична за развода.

Видно от показанията на свид. А. Ш. П., без родство със страните по делото е, че съпрузите имали проблеми, тъй като ответникът пиел, не се грижел за семейството си и си позволявал да посяга на ищцата. Свидетелства, че ответникът живеел и работел в Г. За роденото дете единствено майката полагала грижи. Сочи, че ищцата била категорична в решението си за развода.

По делото е изготвен и приложен социален доклад на Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К.. На база извършеното проучване служители на отдел „ Закрила на детето“ установили, че преките и непосредствени грижи за детето У. Е. З. са поети от неговата майка А.Ю.З.. Констатирано е, че към момента майката отговорно изпълнявала родителските си ангажименти и успявала да осигури на детето си достатъчно добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие. Осигурени били базисните потребности на малолетния, необходимите му здравни грижи и сигурна среда. Домът, в който се отглеждало детето бил безопасен. Между майката и У. се наблюдавала силна емоционална връзка, момчето се чувствало спокойно в нейно присъствие.  В процеса на социално проучване, ищцата З. твърди, че при съвместния си живот с ответника З., какво и след фактическата раздяла, бащата проявявал безотговорно отношение спрямо задълженията към семейството и поставял в риск сина си с поведението си. Към момента З. не участвал пряко в отглеждането на У., не предоставял никакви средства за издръжката му, като прехвърлил тези отговорности изцяло на майката.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най- общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка- иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави въз основа на всички събрани по делото доказателства, които сочат, че от м. г. страните по делото са във фактическа раздяла и до този момент няма контакт между двамата съпрузи. Такъв контакт и за в бъдеще съдът счита, че няма да съществува. Фактическата раздяла е един от най- характерните признаци на дълбокото брачно разстройство и в случая същата е налице между страните по делото от м. г. Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от другия, със собствени цели и посока. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Нещо повече- никой от тях не е направил опит за помирение по време на фактическата раздяла, която е довела до прекратяване на физическите и духовни връзки между тях. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и детето им, поради което и следва да бъде прекратен.

По отношение на разпитаните свидетели, съдът кредитира техните показания, като същите доказват по безспорен начин, че брачната връзка е изцяло изпразнена от съдържание.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между Е.М.З. и А.Ю.З., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, детето им и обществото.

 

ОТНОСНО ВИНАТА:

Нормата на чл. 17 от СК предвижда, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.

Анализа на събрания по делото доказателствен материал навежда на извод, че ответникът станал безотговорен по отношение съпружеските си задължения.  Е.М.З. не работел, не полагал грижи за ищцата и детето си, често играел хазартни игри, употребявал алкохол, като под влиянието му започвал да тормози съпругата си.

Съдът счита, че именно начина на живот и поведението на съпруга е довело до настъпване на трайната фактическа раздяла.То е лишило брака от съдържание и е причина за неговото дълбоко и непоправимо разстройство. По делото не се събраха доказателства за брачни  провинения на ищцата.

Поради изложеното съдът намира,че бракът следва да бъде прекратен по вина на ответника.

 

ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:

Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, съдът решава въпроса относно родителските права след като прецени всички възможни обстоятелства с оглед интересите на детето.

С оглед ниската възраст на детето У., че майката живее в с. А., общ. П., и по делото не се доказа същата да не притежава необходимите нравствени и морални качества да възпитава и полага грижи за сина си, съдът намира, че в интерес на детето е да бъде отглеждано от майка си.

Поддържането на лични контакти между детето и родителят, на когото не са присъдени родителските права е в интерес на последното, както и че разривът в отношенията между съпрузите не следва да пречи на поддържането на нормалните отношения родител - дете. Съдът, като съобразява ниската възраст на детето намира, че следва да бъде определен следния режим на лични контакти между малолетния У. и ответника, както следва:  всяка първа и трета неделя от месеца, от 10,00 часа до 18,00 часа, както и по двадесет дни през лятото по време, което не съвпада с платения отпуск на майката.

Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК "родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си", като размерът на дължимата издръжка се определя "според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи" съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). С Постановление № 375/28.12.2015 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2016г. е определена в размер на  420 лв., от което следва, че гарантирания от СК минимален размер на издръжката не може да е под сто и пет лева, каквато издръжка обаче съдът определя когато родител няма възможност да работи, поради тежко заболяване или не притежава нужната квалификация и образование.

Към настоящия момент детето У. е на четири години и девет месеца. Неговите нужди се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.

По делото не се установи детето да има нужда от средства за разходи, различни от обичайните за дете на неговата възраст (за храна, дрехи и др.).

Бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му. От изготвения по делото социален доклад на Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К., а и от събраните по делото гласни доказателства се установи, че същият живее и работи в Г.-страна със значително по- висок стандарт на живот в сравнение с този в Република България.

Съдът, след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство с малолетния У., получаваните от него доходи, както и възрастта на детето, нуждата от храна, облекло и други потребности намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете У. месечна издръжка в размер от 300 лева., а останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от майката. Така присъдения размер на издръжката се дължи от завеждане на исковата молба в съда- г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

 

ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:

По делото се установи, че семейното жилище на страните е било в Г.. Тъй като по делото няма заявени претенции от никоя от страните за предоставяне ползването му и като отчете факта, че същото е собственост на трети лица, а от друга страна майката, на която е предоставено упражняването на родителските права спрямо роденото от брака малолетно дете разполага с жилище, в което тя и сина й да живеят намира, че не следва да се произнася по този въпрос, тъй като не е сезиран с такова искане.

 

                ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:

                В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга- първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.

В настоящото производство ищцата прави изрично заявление по този въпрос, като моли съда да постанови след прекратяване на брака й с ответника да постанови да носи предбрачното си фамилно име, за което същата ще следва да бъде уважена, поради наличие на предвидените законови предпоставки.

 

Относно разноските в производството:

На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от ищеца разноски по делото се поемат от ответника. До приключване на устните състезания ищцата претендира за сторените по делото разноски, възлизащи на 625лв., от които 25,00лв. държ. такса и 600лв. адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 625лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 40лв., както и 432,00лв. държ. такса върху размера на присъдената месечна издръжка,  по сметка на РС- Казанлък.

 

                Водим от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И :                           

 

               ПРЕКРАТЯВА сключения на г. в гр. П. граждански брак между Е.М.З., ЕГН **********,*** и А.Ю.З., ЕГН ********** ***, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на мъжа.

                   

ПОСТАНОВЯВА детето У. Е. З., ЕГН ********** да живее при майката А.Ю.З., ЕГН **********.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо детето У. Е. З., ЕГН ********** на майката А.Ю.З., ЕГН **********, като дава възможност на бащата Е.М.З., ЕГН ********** да осъществява режим на лични контакти с детето всяка първа и трета неделя от месеца, от 10,00 часа до 18,00 часа, както и по двадесет дни през лятото по време, което не съвпада с платения отпуск на майката.

 

ОСЪЖДА Е.М.З., ЕГН ********** да заплаща на малолетния си син У. Е. З., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка А.Ю.З., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 300,00лв./ триста лева и 00 стотинки/, считано от г. и до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

 

ПОСТАНОВЯВА  след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име - Ш..

 

ОСЪЖДА Е.М.З., ЕГН **********,*** да заплати на А.Ю.З., ЕГН ********** *** направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 625,00лв.( шестстотин двадесет и пет лева и 00 стотинки).

 

 

ОСЪЖДА Е.М.З., ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд- Казанлък окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 40,00лв.(четиридесет лева и 00 стотинки), както и държ.такса в размер на 432,00лв.( четиристотин тридесет и два лева и 00 стотинки) върху размера на присъдената месечна издръжка.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: