Определение по дело №1292/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1706
Дата: 8 юли 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Янка Желева Ганчева
Дело: 20217050701292
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

                                                                                                   гр. Варна

 

Варненският административен съд, двадесет и втори състав, в закрито заседание проведено на осми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА

 

разгледа докладваното от съдия Ганчева адм. дело № 1292/202. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на И.А.Р.,*** с правно основание чл. 256 АПК.

Ищеца поддържа, че Началника на затвора Варна, в качеството си на административен орган е издал четири заповеди с № 259/19.03.2021 г., № 267/22.03.2021 г., № 266/22.03.2021 г., № 273/26.03.2021 г., с които са му наложени дисциплинарни наказания на осн. чл. 101 ЗИНЗС.  Р. сочи, че в разрез с чл. 26 и чл. 34 от АПК. Началникът на Затвора, не е уведомил Р. за началото на административното производство по издаване на актовете, не му е осигурил възможност да се запознае с документите, да прави бележки, да изрази становище. С тези си действия Началникът на затвора – Варна е извършил бездействия спрямо Р., като е имал задължение за определени действия, произтичащи от нормативни актове. С тези бездействия са нарушени правата на Р..*** упражнява дейност по управление на местата за лишаване от свобода и извършва административна дейност. Предвид изложеното моли да се образува административно производство, да се осъди Началника на Затвора Варна, като бъде задължен да извърши действията произтичащи от чл. 34 от АПК, като му осигури възможност да прегледа преписките, по които са издадени  заповеди с № 259/19.03.2021 г., № 267/22.03.2021 г., № 266/22.03.2021 г., № 273/26.03.2021 г.,  като се даде възможност на Р. да направи бележки, извадки, копия.

Ответника – Началника на Затвора Варна в депозирано писмен становище поддържа, че в Затвора Варна са изготвени четири докладни записки, в които са отразени данни за констатирани нарушения на Правилника за вътрешния ред, извършени от Р.. Със съдържанието на докладните записки, както и допълнително събраните данни в хода на проверката Р. е запознат от инспектор Г., като това е отразено в молба с рег. № 841/16.02.2021 г. Материалите са предоставени на Началника на Затвора варна, който на осн. чл. 89 ал.2 от ЗИНЗС е изслушал лишения от свобода, след което са издадени четири заповеди. По изложените доводи моли да се отхвърли исковата молба като неоснователна.

От приложените по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени четири броя докладни записки, в които се съдържат данни за извършени дисциплинарни нарушения от лишения от свобода Р., приложени са жалби от лишени от свобода, обяснения, протоколи за изземване на лични вещи, протоколи за претърсване и обиск, разчетно платежни ведомости. Със заповед № 259/19.03.2021 г. на Р. е наложено  дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, със Заповед № 266/22.03.2021 г. на Р. е наложено дисциплинарно наказание „забрана за участие в колективни мероприятия в местата за лишаване от свобода“ за срок от три месеца, със Заповед № 267/22.03.2021 г. на Р. е наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“, със Заповед № 273/26.03.2021 г. на Р. е наложено дисциплинарно наказание „отмяна на награда, която не е ползвана съгласно заповед № 816/27.08.2020 г.“

От приложените по делото заповеди е видно, че са връчени лично на Р.. От молба вх. 841/2021 г. е видно, че Р. е направил искане да се запознае с преписките, на 15.02.2021 г. са изискани обяснения по четири броя преписки водени срещу лишения от свобода. Съгласно отбелязване на гърба на молбата е посочено, че инспектор Георгиев е снел обяснения от Р., който е  бил запознат с докладните записки по четирите производства.

От извършената служебна справка в системата на АС – Варна се установи, че четирите заповеди за налагане на дисциплинарни наказания са оспорени от Р., по които са образувани съдебни производства.

Съдът след като взе предвид така представените доказателства, доводите в исковата молба  прецени следното:

В случая Р. оспорва бездействие на Началника на Затвора Варна да го уведоми за започнали четири броя дисциплинарни производства, както и да му даде възможност да се запознае с преписките.

Предмет на процесуалната уредба, регламентирана в раздел II на Глава петнадесета от АПК, е защитата на засегнатите субекти срещу неоснователни бездействия на администрацията. Разпоредбата на чл. 256 от АПК сочи, че  бездействието на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Понятие "бездействието" не е дефинирано в нормативен акт. Логически, то може да се определи като "неизпълнение на задължение" в случаите, когато е предвидено. Бездействие по смисъла на посочения текст ще е налице тогава, когато административен орган не е изпълнил задължение, произтичащо пряко от нормативен акт и това бездействие е довело до невъзможност на други лица да изпълнят задълженията си към гражданите, с което са нарушени или застрашени техни права, свободи или законни интереси. Оспорването по реда на чл. 256 от АПК по своята правна природа представлява осъдителен иск, по който съдът може да осъди носителя на властническите правомощия - административния орган да извърши действието, като определи срок за това или да отхвърли искането.  Целта на искането, с което е сезиран съдът не е да се провери законосъобразността на администратгивен акт или отказ да се издаде такъв

Бездействието на административния орган /неупражняването на компетентност/ поначало съставлява закононарушение, при предявяване на такъв осъдителен иск следва да е конкретизиран видът на претендираните фактически действия, с оглед обстоятелството, че решението се ползва с изпълнителна сила, като предявилия искането следва да докаже фактите, от които е възникнало задължение за органа.

Задължението за уведомяване на заинтересованите граждани за започналото производство, както и тези посочени в чл. 34 от АПК са  част от административното производство по издаване на индивидуални административни актове,  а не фактически действия/бездействия. Тези бездействия на ответника не могат да бъдат предмет на самостоятелна защита по чл. 256 от АПК, защита по тях се осъществява с обжалване на издадените индивидуални административни актове, което в случая е сторено от Р..

С оглед гореизложеното исковата молба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на И.А.Р.,*** с правно основание чл. 256 АПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1292 по описа за 2021 год. на Варненски административен съд.

Определението подлежи на обжалване, с частна жалба, в седмодневен срок от получаване на съобщението до страните, пред ВАС.

Да се уведомят страните, като им се връчи препис от определението.

 

 

                                                       СЪДИЯ: