Решение по дело №1035/2018 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

25.07.2019г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

12.06.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Радка Делчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

1035

по описа за

2018

година.

            Съдът е сезиран с иск за установяване на трудов стаж по чл. 3, ал.2 от ЗУТОССР.

Предявена е искова молба от С.Р.Х. от гр.Кърджали , в която сочи, че през периода от 01.01.1982г. – 31.12.1984г. работил в държавна фирма „Руно“ в цех Габрово. Полагал труд по трудов договор на пълно работно време – 8 часов работен ден като перач. Възнаграждението му било изплащано от този работодател и било отразявано  във ведомостите, които се водили при него. Твърди, че работил в дружеството до 31.03.1992г..

            Впоследствие фабриката се преобразувала в „Руно-Г“ООД и през 1998г. била приватизирана, като 65% от дяловете й били изкупени от „Руно-Г“ АД гр.София, с БУЛСТАТ ***.

            За отработеното време във фабриката през процесния период не било направено отбелязване в трудовата му книжка и съответно не бил поставян изискуемият се правоъгълен щемпел, удостоверяващ прослужено време  и трудов стаж. Това обстоятелство било пречка впоследствие положения трудов стаж да бъде зачетен в полза на ищеца за посочения период. 

            Ищецът направил опит да открие бившия си работодател , но след направена справка и проверка в ТР установил , че фирмата не била пререгистрирана и била търговец с прекратена дейност на основание чл. 5, ал.2 от ПЗР на ЗТР.

            Това наложило да се обърне към ТП на НОИ-гр.Габрово и ТП на НОИ – гр.Ловеч с молба да му бъде издадено удостоверение и направена справка.

            Видно от удостоверение изх. № 5506-07-158/02.03.2016г. , обр. УП 17а, ТП на НОИ – Габрово удостоверил, че разплащателните ведомости на работодателя „Руно-Г“ООД гр.София за периода от 01.01.1963г. – 31.12.1984г. не са приети  в ТП на НОИ-Габрово. От удостоверение с изх. № 5507-10-475/29.03.2016г. на ТП на НОИ-Ловеч се установило, че е посочен трудовия стаж на ищеца в „Руно-Г“ гр.София , с Булстат ***, но за периода от 01.01.1985г. – 31.03.1992г. вкл. като перач.

            Това обуславяло правния му интерес от предявяване на настоящия иск.

            Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците , че С.  Р.  Х.   с ЕГН **********, с постоянен адрес *** е работил по трудово правоотношение като перач в държавна фабрика „Руно“, цех Габрово, преобразувано в „Руно-Г“ООД вкл. за периода от 01.01.1982г. до 31.12.198г.. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв. В.М. поддържа иска.

            Ответниците Териториално поделение на НОИ – Габрово с адрес: ***, Териториално поделение на НОИ – Кърджали, с адрес: *** и „Руно-Г“ООД /търговец с прекратена дейност на основание чл.5, ал.2 от ПЗР на ЗТР/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***  оспорват изцяло или отчасти исковата молба.

            Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:

            От представените по делото писмени доказателства – писмо с изх. № 1029-1-1687 от 24.04.2019г. , приемо-предавателен протокол  № 610-07 от 29.05.2013г. и опис №1 към него се установява, че за периода от  01.01.1963г. до 31.12.1984г. не са били предадени разплащателни документи от осигурителя „Руно-Г“ООД, тъй като същите са били унищожени при събаряне на сградата. Тези документи , обсъдени в съвкупност с удостоверение №5506-07-158/02.03.2016г. с изх. № 5506-07-158-1/02.03.2016г. , представляващо обр.УП-17а, издадено от ТП на НОИ – Габрово, установяват обстоятелствата по чл. 5, ал.1 от ЗУТОССР, обуславящи допустимостта на иска.  Относно основателността на претенцията, съдът съобрази следното: ищецът проведе пълно и главно доказване в настоящото производство, че в периода от 01.01.1982г. – 31.12.1984г. е работил по трудово правоотношение като „перач“ в държавна фабрика „Руно“, цех Габрово, преобразувано в „Руно-Г“ООД. Така , този спорен факт се установи както от писмените доказателства, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели Д.М.М., С. Р.М. и К.М.Х. , които еднопосочно, непротиворечиво , логично и последователно потвърдиха, че работното място на ищеца е било във фабрика „Руно“, цех Габрово на длъжността „перач“ при пълно работно време  и пълна работна седмица, както и че периода в който ищецът е работил обхваща процесния период и периода, в който те са осъществявали труд. Съдът кредитира тези свидетелски показания като допустими, тъй като от представените трудови книжки , явяващи се начало на писмено доказателства се установява наличието на изискванията на чл. 6, ал.1 от ЗУТОССР  във вр. с чл. 6, ал.2, т.5 от ЗУТОССР. В този смисъл от тези документи се установява, че всеки от тримата свидетели е работил във фабрика „Руно“ в периода от м.02.1983г. до м.12.1984г. вкл., през който период се твърди да е придобит и част от претендирания от ищеца стаж съобразно изискванията на чл. 6, ал.4 от ЗУТОССР.

            От показанията на свидетелите се установи също така непрекъсната заетост на ищеца по трудовото правоотношение през посочения процесен период от време, включително и от началото на м.юни 1989г. , съответен на данните и от удостоверение с изх. № 5507-10-475 от 29.03.2016г. – факт , чиято единствено възможна правна последица е  положен трудов стаж по смисъла на чл. 351 от КТ, който следва да бъде и съдебно признат. Освен това, в проведеното съдебно производство не се ангажираха доказателства от ответниците , които да оборят или разколебаят събраните доказателства.

            В този ред на мисли следва да бъдат преценени и обясненията на ищеца, от които се установи, че трудовата му книжка е била изгубена от осигурителя  и по този начин е бил поставен в безвиновна невъзможност да удостовери положения стаж през процесния период във фабрика „Руно“, цех Габрово.  Това твърдение се подкрепя и от данните , които се съдържат в описаните по-горе документи – писмо на Началник-отдел ООА при ТП на НОИ – Ловеч , с изх. № 1029-10-1687 от 24.04.2019г., ведно с приемо-предавателен протокол №610-07 от 29.05.2013г. и опис №1 към него, от които се установи, че за периода от 01.01.1963г. до 31.12.1984г.  не са били предадени разплащателни документи от осигурителя , тъй като същите са били унищожени при събаряне на сградата. Липсата на трудова книжка и съответно запис за положения трудов стаж на ищеца за процесния период , както и фактът , че липсват разплащателните ведомости и документалния архив за същия период  на мястото, където би трябвало да бъдат предадени и съхранявани същите след прекратяване на дейността на предприятието без правоприемство – хипотезата на чл.8, ал.2 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж , обосновава  извода, че същата вероятно е била унищожена при събаряне на сградата.

            По изложените съображения, съдът намира , че следва да се постанови решение , с което да се уважи предявения иск и да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е работил по трудово правоотношение като „перач“ в държавна фабрика „Руно“, цех Габрово, преобразувано в „Руно-Г“ООД в периода от 01.01.1982г . – 31.12.1984г..

С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗУТОССР в настоящото производство не се събират държавни такси, поради което разноските за държавна такса не следва да се възлагат нито на ищцовата, нито на ответната страна.  

 

 

 

 

Водим от изложеното, съдът

 

                                                      Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  на основание чл.3, ал.1 от ЗУТОССР по отношение на Териториално поделение на НОИ - гр.Кърджали, ***, Териториално поделение на НОИ – Габрово с адрес: *** и „Руно-Г“ООД /търговец с прекратена дейност на основание чл.5, ал.2 от ПЗР на ЗТР/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***  , че С.  Р.  Х.  с ЕГН ********** от *** е работил по трудово правоотношение на длъжността „перач“ в държавна фабрика „Руно“, цех гр.Габрово, преобразувано в „Руно-Г“ООД вкл. в периода от 01.01.1982г. – 31.12.1984г..

 

 

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                  Районен съдия: