П Р И С Ъ Д А
№ 30,
гр. Троян, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ
СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на четвърти декември, две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГАТЕВА
съдебен
секретар Ваня Маринова,
разгледа
докладваното от съдията ГАТЕВА
наказателно
частен характер дело № 159 по описа на Троянски районен съд за 2019 година.
Въз основа на
доказателствата по делото и Закона
П
Р И С
Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Е.Я. – роден на *** ***, с ************
***, **************, български гражданин, ************* образование, неженен,
неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 17.04.2018 г., около
18:30 - 18:40 часа в ************ община Троян, на пресечка между ул. „**************”
причинил на Д.С.С., ЕГН **********,***, лека телесна повреда, изразяваща се в
охлузване по гърба в основата на носа с размери 2/0.8 см и охлузване на лявата
буза с размери 1.5/0.5 см, с което му причинил болки и страдания, без
разстройство на здравето – престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение
да е извършил престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
На
основание чл. 78 А от НК ОСВОБОЖДАВА
подсъдимия Б.Е.Я. с така
установената самоличност от наказателна отговорност и за извършеното
престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в
размер на 1000.00 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА,
която да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка
на Районен съд гр. Троян.
ОСЪЖДА подсъдимия Б.Е.Я., с постоянен и настоящ адрес ***,
ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на тъжителя Д.С.С., ЕГН **********,***
сумата 3000.00 /ТРИ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА,
представляваща причинени неимуществени вреди в резултат от
престъплението по чл. 130 ал. 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като гражданския иск до пълния му размер
5000.00 /пет хиляди/ лева поради неоснователност и недоказаност ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА подсъдимия Б.Е.Я.,
с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********,
да ЗАПЛАТИ на тъжителя Д.С.С., ЕГН **********,***, сумата 762.00 /седемстотин шестдесет и два/ лева – РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО.
ОСЪЖДА подсъдимия Б.Е.Я.,
с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********,
да ЗАПЛАТИ в ПОЛЗА на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Троян сумата от 120.00 /сто и
двадесет/ лева, представляваща Държавна такса върху размера на уважения
граждански иск.
ПРИСЪДАТА
подлежи на обжалване по реда на гл.
ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.
СЪДЪТ
ОБЯВЯВА 30-дневен срок от днес за
изготвяне на мотивите по чл. 308, ал.2 от НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 30/04.12.2019г.,
постановена по НЧХД № 159/2019г. на ТРС
Срещу подсъдимия
Б.Е.Я. ***, е подадена тъжба от Д.С.С.
от с.с. за извършено престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК затова, че на
17.04.2018 г., около 18.30 – 18.40 часа в с. Чифлик, община Троян, на ул. „*************”
нанесъл на Д.С.С.,***, болки и страдания
поради побой, изразяващ се в нанасяне на
удар в областта на главата с предмет, от който за него е
настъпило разстройство на здравето – охлузвания в областта на главата, болки в
лявото коляно, загуба на съзнание и мозъчно сътресение.По
повод на престъплението е проведено
съдебно следствие, по което са разпитани
свидетели, представени са множество писмени доказателства, изслушано е
заключението на допусната съдебно- медицинска експертиза и са събрани
сведения за съдебното минало на
подсъдимия.
По делото е предявен и приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск от пострадалия Д.С.С. срещу подсъдимия Б.Е.Я. за сумата 5000.00 /пет хиляди/ лева, представляваща
стойността на причинени неимуществени
вреди в резултат на твърдяното
престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, заедно със законната лихва, считано
от 17.04.2018г. до окончателното и изплащане, като Д.С.С. е
конституиран в процеса като граждански
ищец на основание чл.84 и сл. от НПК.
В с.з.
тъжителят Д.С.С. се явява лично и с
повереника си адв. Ц. А., който заявява,
че поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Я..
Изтъква, че фактическата обстановка е такава, каквато се е изяснила по време на съдебното следствие и напълно отговаря на описаната
в обстоятелствената част на тъжбата. Счита, че събраните в рамките на
наказателното производство гласни и писмени доказателства установяват по
безспорен и категоричен начин обвинението, по което подсъдимия Я. е предаден на съд. Моли съда да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото
му обвинение, тъй като са налице всички
елементи от обективна и субективна страна на визираното престъпление, като не уточнява какво наказание иска да му се
наложи.Счита, че същото следва да бъде справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението. По отношение на гражданския иск за неимуществените вреди счита,
че следва да бъде уважен като основателен
и доказан в пълния му размер.Подробни съображения са изложени в пледоарията на адв. А.
в.с.з.
Подсъдимият Б.Е.Я. се явява лично в съдебно заседание и
с адв. К.Д. ***. Лично и чрез защитника
си изразява становище, че не се признава
за виновен по повдигнатото му обвинение и оспорва
фактическата обстановка, изложена в
тъжбата. Адв.Д. счита, че тъжбата е подадена след предвидения в НПК и е недопустима, като е направила искане
за прекратяване на наказателното
производство на основание чл.24 ал.5 т.2 от НПК .Освен това счита, че деянието
е недоказано от обективна и субективна
страна.Адв.Д. моли настоящата инстанция да постанови
оправдателна присъда, като съображенията
за това подробно са изложени в защитната и пледоария. В подкрепа на твърденията
си подсъдимият е ангажирал писмени и гласни доказателства.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели Е.Х.Я., А€А.П., Р.С.С., Р.М.С., И.В.И., С.И.Д., Т.С.М. от
заключението на допуснатата по делото
съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Д.Г. и от приложените към делото писмени доказателства и
доказателствени средства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Семействата
на тъжителя Д.С.С.
и на подсъдимия Б.Е.Я. живеят в
съседство в с. ***********,Ловешка
област, като къщите им са една срещу друга.Отношенията
между членовете на двете семейства били добри
докато С. поставили камери за
наблюдение около къщата си, в обсега на
които влизал и част от имота на Янкови. Подсъдимият и баща му свидетелят Е.Х.Я.
многократно разговаряли с брата на тъжителя – свидетеля Р.С.С. и тяхната майка
свидетелката Р.М.С. и ги заплашвали, че ако не махнат камерите, ще стане „нещо лошо”.Двамата искали
камерите да се премахнат, защото в дома им гостували „големци” и те ги
притеснявали.Свидетелката С.излага, че имало случай,
когато бащата на подсъдимия я заплашил,
че ако не бил съпругът и щял да „
разпори отгоре до долу” големия и син. Друг път
я заплашвал и когато малкия и син- тъжителят Д.С. я защитил, той го заплашил,
че ще го причака без свидетели и ще му
„види сметката”.Свидетелката С.е категорична, че малкият и син Д.С. никога не е
имал конфликт с никого от семейство Янкови.
През
деня на 17.04.2018г. тъжителят
Д.С.С. бил на работа - в автосервиз за
ремонт на мотоциклети в с.Чифлик и около 18.30часа, преди да си тръгне от
работа, решил да изпробва отремонтиран от него мотоциклет.На пресечка между
улиците *********************” С. с
управлявания от него мотоциклет видял подсъдимия Я., който се появил внезапно,
затичал се към мотоциклета и размахвал някакъв предмет в ръката си. С. намалил
скоростта и дори спрял, за да разбере какво се случва.Тогава
подсъдимият хванал кормилото на
мотоциклета и с предмета, който държал в ръката си, замахнал и ударил по лицето
С., който твърди, че паднал и след това
нямал никакъв спомен какво се е случило.Майка му – свидетелката С.излага в
с.з., че около 18.40часа видяла до
портата на къщата им сина си Д.С.,
който бутал мотоциклета. Държал се за главата и куцал, а по лицето му
имало червени петна. На въпроса и какво
се е случило, обяснил, че подсъдимия Б.Е.Я.
го причакал в уличка, където нямало хора и къщи
и го ударил.Казал,
че повече нищо не си спомня. Тя веднага
се обадила на телефон за спешни повиквания 112, след което със свидетелят Р.С.С.,
брат на тъжителя, откарали тъжителя в ФСМП в гр.Троян.Докато
пътували, той говорил несвързано,
повтарял едни и същи думи, постоянно питал къде отиват.Междувременно във ФСМП
пристигнали и свидетелите С.И.Д. и Т.С.М., дежурен автопатрул при РУ Троян към ОДМВР Ловеч, които били изпратени във връзка с подадения сигнал.На тъжителят бил извършен медицински преглед от дежурния
лекар.Предложили му да бъде настанен в болницата , но тъй като имало съмнение
за мозъчно сътресение, преценили, че е по-добре същият да се прибере в дома си,
за да стои на тъмно.Когато се прибрали,
родителите на тъжителя се свързали с неврохирург от гр.Плевен
и се уговорили на следващия ден да го закарат за преглед.Лекарят дал указания
на свидетелката С.да наблюдава състоянието на пострадалия - дали повръща и има силно главоболие. Помолил я да го държи буден през нощта. На следващия
ден С. бил откаран в гр.Плевен, където му е направен скенер на главата и е консултиран с
неврохирург- д-р Овчаров.Той е поставил
диагноза на С. – Контузио капитис ет коли.Комоцио церебри.Загуба на съзнание за
кратко и ретроградна амнезия. Впоследствие е изготвена и медицинска експертиза
от д-р Мери Газемба, която дава заключение, че на С. е причинена закрита
черепно- мозъчна травма, че се касае за сътресение на мозъка със загуба на
съзнание, което обуславя разстройство на
здравето, временно опасно за живота.По досъдебното
производство, което е образувано е
изготвено и постановление за привличане на обвиняем и вземане МНО, с което подсъдимият Я. е привлечен в
извършване на престъпление от общ характер – по чл.129 ал.2 във вр. ал.1 от НК.По ДП е изготвена и тройна съдебно- медицинска
експертиза с вещи лица д-р Петко Лисаев, д-р Пламен
Доровски и д-р Сергей Деянов.Заключението
на същата сочи, че на С. са причинени
охлузвания по лицето – в основата на носа
и на лявата буза и че след направени допълнителни изследвания не са установени
данни за органични увреждания на централната нервна система.В
заключението е отразено, че липсата на спомен от отделни събития в случая би могла да се обясни с лекостепенно
зашеметяване, уплаха и психо- емоционална превъзбуда.С постановление от
18.12.2018г. на Чавдар Шолев – прокурор в РП Троян е прекратено ДП №180/2018г.
по описа на РУ Троян при ОДМВР Ловеч, водено за
престъпление по чл.129 ал.2 във вр. ал.1 от НК срещу подсъдимия Б.Е.Я. с мотив,
че следва да се кредитира заключението на тройната съдебно – медицинска
експертиза, според което нанесените
телесни увреждания на С. в областта на главата са му причинили болки и
страдания, но не са довели до загубата на съзнание.
В с.з. по настоящото дело е
допусната съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Д.Г., според заключението на която при инцидента
на 17.04.2018г. пострадалият С. е получил следните травматични увреждания:
охлузване на гърба в основата на носа с размери 2/0.8 см и охлузване по лявата
буза с размери 1.5/0.5см. По смисъла на чл.130 ал.2 от НК такова увреждане представлява лека телесна повреда.Вещото
лице излага в заключението си, че
констатираните наранявания на С. ,установени при прегледа му на
18.04.2018г. в СМУ определят
медикобиологичните критерии на лека телесна повреда по НК - нарушили клиничното му здраве с проява на
болки и страдания.Вещото лице уточнява, че
не са установени данни за
органични увреждания на централната
нервна система – кръвоизливи и контузии на мозъка. Твърди, че субективните
оплаквания от проявеното главоболие и общо неразположение, за което С. е бил на
домашно лечение през периода от
18.04.2018г. до 04.05.2018г., не е достатъчно основание причинената закрита черепномозъчна травма
/приета като комоцио церебри въз основа
на субективните оплаквания/, да се постави и приеме като степен
на това състояние в промяна на съзнанието и липсата на част от спомена
за случилото се.Д-р Г. счита, че е налице липса на
медикобиологични критерии за определяне състоянието на С. от инцидента като
разстройство на здравето, временно опасно за живота.Счита, че издадените
болнични листи за временна нетрудоспособност
с посочен режим на лечение
домашно амбулаторен са с цел възстановяване от състоянието след
инцидента – уплаха и психоемоционален стрес от случилото се.В
с.з. вещото лице уточнява, че от удар по главата хипотетично е възможно
пострадалият да има оплаквания от гадене, главоболие, нарушено
равновесие, виене на свят, които да траят от няколко часа до няколко
дни.Това зависело от силата на удара.Вещото лице излага също, че е много
тънка границата между лека, средна и тежка степен на мозъчно сътресение.Счита,
че и затова самото лечение е строго
индивидуално и е съобразено с
оплакванията на пациента.Относно причинените на
С. охлузвания уточнява, че се намират в две
различни проекции, поради което
не биха могли да са получени
еднократно, в един момент, едновременно.Твърди, че може да са получени от удар с
предмет, който да има неравности, но тъй като по делото няма данни,
които да сочат какъв е вида на предмета, не може да го коментира.Не отрича
показанията на С. относно механизма на причиняване на уврежданията да са достоверни.
По
смисъла на чл.130 ал.2 от НК такова увреждане
представлява лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето.
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Б.Е.Я. е осъществил обективните и субективни
признаци на състава на престъплението по
чл.130 ал.2 от НК .
От обективна страна подсъдимият на
17.04.2018 г., около 18.30 – 18.40 часа в с. **************, община Троян, на
пресечка между ул. „/****************” причинил на Д.С.С. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в
охлузване по гърба в основата на носа с размери 2/0.8 см и охлузване на лявата
буза с размери 1.5/0.5 см, с което му причинил болки и страдания, без
разстройство на здравето.Видно
от събраните по делото доказателства и най-вече от назначената изслушана
съдебно - медицинска експертиза се касае за причинени телесни увреждания на
пострадалия С., довели до болки и страдания, което увреждане съответства на фактическия състав на
престъплението по чл. 130 ал. 2 от НК, поради което подсъдимият Я. следва да
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение
да е извършил престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК., а именно да е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК на тъжителя С..
От обективна
страна деянието е осъществено от Я. чрез
действия, като е нанесъл удари по лицето
на С. с неустановен по делото предмет.Видът и
характерът на причинените увреждания се
установяват от допуснатата по делото
съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Д.Г..Съдът счита, че е налице пряка причинна връзка между удара, нанесен на
пострадалия С. от Я. с неустановен по
делото предмет и причиняването на описаните по-горе увреждания.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им.Целенасоченото
нанасяне на силен удар с предмет по
главата на пострадалия С. от близко разстояние
обективира наличието на пряк умисъл за причинената лека телесна повреда на пострадалия С.. Действително е имало изключително влошени отношения между семействата на подсъдимия и
пострадалия, но в случая с поведението си С. не го е провокирал и предизвикал.
Съдът
намира, че по време на съдебното следствие се установява по безспорен начин, че
подсъдимият Я. е автор на престъплението по чл.130 ал.2 от
НК и това се установява от показанията
на болшинството от разпитаните по делото свидетели, от заключението на
съдебно-медицинската експертиза и от писмените доказателства и доказателствени
средства, приложени към досъдебното производство и приобщении към
настоящото.Преди всичко пострадалият С. е категоричен, че на посочените в тъжбата
дата и място подсъдимият го е пресрещнал
и ударил с предмет, след което не си спомня какво се е случило.Свидетелите Р.М.С. и брат му свидетеля Р.С.С. обясняват, че тъжителят се е върнал в дома
си, бутайки мотоциклета, видимо бит.Обяснил на двамата, че е срещнал
подсъдимия, който го ударил.Споделил,че нищо не си
спомня след това. И двамата свидетели излагат, че тъжителят бил замаян, с
главоболие и говорил несвързано, гадило му се, че отказали да бъде приет в
болницата в гр.Троян, но веднага се свързали с
неврохирург от гр.Плевен, където на следващия ден е консултиран и му е направен
скенер. В показанията си свидетелят И.В.И.
твърди, че в магазин в ************, Ловешка област, след инцидента е чул коментари за С., че бил „пострадал”.Говорело се за подсъдимия, че „му пръснал главата”.Иванов
се поинтересувал за случая и му обяснили, че докато Д.С. си карал мотоциклета, Б. го ударил и „му разбил” главата. Свидетелят Р.С.също
излага, че след случая чул коментари в селото, че подсъдимия се хвалил, че е пребил брат му и
че няма как да го осъдят, защото не е имало свидетели.
По делото като свидетели са
разпитани и бащата на подсъдимия - Е.Х.Я., както и техен общ приятел – А.А.П..Те
излагат, че на 16.04.2018г.
подсъдимият Я. е заминал
за гр. Плевен, за да помага на
свой приятел - свидетеля А.А.П. и че на 17.04.2019г. през деня се е намирал там и се е прибрал в с.Чифлик, Ловешка област
вечерта след 19.00часа.Обясняват, че през целия ден са разкарвали стоки
в различни магазини в с.Долни Дъбник, гр.Ловеч и гр.Троян, след което двамата с
бял или син бус/свидетелят не може да
уточни цвета/ са се прибрали в дома на подсъдимия.Вечеряли, когато
пристигнали служителите на РУ Троян.Свидетелят П.уточнява, че подсъдимият пристигнал в гр.Плевен
с автобус и отишъл в склада на Петков,
който се намирал до автогарата .По ДП/л.95/
същият свидетел е обяснил, че на 16.04.2018г. е минал покрай дома на подсъдимия Я. със
служебния си бус и го е взел със себе си да му помага за разтоварване на
стоката, като същата вечер Я. е преспал в дома му в гр.Плевен
и на следващия ден двамата отново са разкарвали стока в различни населени места около гр.Плевен,
Ловеч и Троян, като около 19.00часа са
се прибрали в с.Чифлик, където вечеряли в дома на Я..*** С.И.Д. и Т.С.М., които
са били изпратени във връзка с подадения сигнал на телефон 112 първоначално в
ФСМП Троян, а впоследствие и в дома на подсъдимия в с.Чифлик,
в показанията си не разкриват обстоятелства по-различни от изложената по-горе
фактическа обстановка.Двамата твърдят, че когато са разговаряли с Я. пред
дома му, същият не е споменавал, че през
деня е бил в гр.Плевен. Обясняват, че същият е отрекъл да е удрял С..Казал им,
че не го е виждал през деня и не е говорил с него.Сочат,
че на разговора са присъствали майката и бащата на Я., че не е имало друг
човек, както и че не си спомнят да са видели паркиран бус пред дома им.
Защитната
теза на подсъдимия, изградена по делото,
е че същият на 17.04.2018г. се е намирал в гр. Плевен, за да помага на
свой приятел- свидетеля А€А.П. Съдът напълно споделя изложеното от повереника на пострадалия адв.Ц.А.,
а именно, че не следва да бъдат кредитирани показанията на последния досежно
това обстоятелство.Както и по-горе е посочено,
свидетелят П.в с.з. излага, че Я. е пристигнал в гр.Плевен
с автобус на 16.04.2018г. и е отишъл в склада му до автогарата. В показанията си по ДП този свидетел излага,
че на същата дата е минал покрай дома на Я. с буса си и го е взел, за да му
помага за разкарването на стоката. Впослествие, непосредствено след инцидента,
когато свидетелите Д. и М. са разпитвали Я. дали е удрял С., той не е
споменавал, че се връща от гр.Плавен и че през деня не
е бил в с.Чифлик, което е най- логичното обяснение.Напротив, казал е на
полицаите, че през деня не се е виждал с Д.С. и че не е говорил с него.На л.53 от ДП в сведение, дадено във връзка с
инцидента, Я. дори излага, че през деня е видял С. да минава на 200метра
покрай него с мотопеда си.От приложената
по ДП докладна записка и
справка от оператора „****************** /л.102 до л.106/ се установява, че на 17.04.2018г. клетките, обслужили СИМ
картата на мобилният телефон с номер **************, собственост на подсъдимия Б.Е.Я.,
се намират на територията на с.Чифлик и гр.Троян.Не на последно място следва да се добави
и факта, че в показанията си свидетелката С.излага, че след като се е прибрала
от работа около 17.40часа е видяла подсъдимия да влиза в стая на двора. Всички
посочени доказателства сочат на извода,
че подсъдимият Я. на 17.04.2018г. не се
е намирал в гр.Плевен, както твърдят свидетелите Е.Х.Я.
и А.А.П., а през различни периоди от време се е намирал на територията на с.Чифлик и
гр.Троян.
Съдът споделя и
изложеното от адв.А. в защитната му пледоария, че дадените показания от пострадалия Д.С.
досежно начина на извършване на престъплението и мехенизма на причинените
увреждания, кореспондират с показанията на част от свидетелите и на
заключението на вещото лице по допусната съдебно- медицинска експертиза.Последният е категоричен, че причинените увреждания са нанесени с предмет от външна
намеса.Действително, С. си спомня само за първия удар, който е получил от Я.,
но това е обяснимо с оглед становището на вещото лице, че липсата на спомен от
отделни събития в случая би могла да се
обясни с лекостепенно зашеметяване, уплаха и психо-
емоционална превъзбуда.
Поради
изложеното по-горе съдът счита, че показанията на пострадалия Д.С. и на свидетелите Р.С.С., Р.М.С., И.В.И., С.И.Д., Т.С.М. са логични, правдоподобни и непротиворечиви,
взаимно се допълват и описват по един и същ начин фактическата обстановки, поради
което следва да ги кредитира като достоверни,тъй
като те кореспондират с всички доказателства по делото.
Неоснователно е
възражението на адв.Д., изложено в пледоарията и по същество, че тъжбата е
подадена след предвидения в НПК срок.С Определение от 22.05.2019г. съдът е оставил без уважение
направеното искане за прекратяване на наказателното производство на основание
чл.24 ал.5 т.2 от НПК от процесуалния представител на подсъдимия адв. Д. с изложени съображения, че тъжбата е недопустима, тъй като същата счита, че тъжбата е подадена след
изтичане на срока по чл.81 ал.3 от НПК. Видно от
представеното по делото Писмо изх. №632/08.05.2019 г. на РП Троян и приложената към него разписка,
на 02.01.2019 г. е връчено на
пострадалия Д.С.С. постановлението от
18.12.2018 г. за прекратяване на досъдебно
производство № 180/2018 г. на РУ Троян при ОДМВР Ловеч, водено срещу Б. Е.Я. за престъпление по чл.129 ал.2 във вр.
ал.1 от НК и същото е влязло в сила на 09.01.2019 г. Според
действащата към този момент разпоредба на чл. 81 ал.3 от НПК, тъжбата е трябвало да бъде подадена в едномесечен
срок от деня, в който пострадалия е получил
съобщението за прекратяване
на досъдебното производство на
основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
Изменената разпоредба на чл.81 ал.3 от НПК /ДВ бр.7/22.01.2019г./ в случая
следва да намери приложение, тъй като
разпоредбите на процесуалния закон се прилагат от влизането им в сила за
процесуалните действия, които предстоят
по незавършени наказателни производства.Поради изложеното
съдът е счел, че следва да се
приеме, че тъжбата е подадена в
шестмесечния срок, установен след
промяната на посочената разпоредба от процесуалния закон, и е допустима.
Причини за
извършване на престъплението - ниската
правна култура на подсъдимия,несъобразяването му с
установения в страната правен ред и
най-вече изключително влошените отношения между семействата на подсъдимия и
пострадалия.
В случая се
касае за осъществено от подсъдимия Я. общоопасно престъпление против личността
по глава ІІ, раздел ІІ от Особената част на НК, с непосредствен обект на
посегателство обществените отношения, свързани с
телесната неприкосновеност на личността.
От изложеното
се установява, че в случая са налице условията на чл.78а
от НК. За престъплението, което е извършил
Я., се предвижда наказание лишаване от свобода
до шест месеца или пробация, или глоба
от 100 до 300лева. Към датата на извършване на престъплението 17.04.2018г.
Я. е бил пълнолетно лице, не е бил
осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл.78а от НК. От престъплението по чл.130 ал.2 от НК
не са причинени съставомерни имуществени
вреди.Не са налице
ограниченията за освобождаване от наказателна отговорност, предвидени в
чл.78а ал.7 от НК
При това
положение ще следва Я. да бъде
освободен от наказателна отговорност, като за извършеното от него
престъпление по чл.130 ал.2
от НК следва да му се наложи
административно наказание глоба. При определяне размера на административното
наказание съдът съобрази ниската степен на обществена опасност на подсъдимия и младостта му.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е липсата на критичност към извършеното
деяние, но това е обяснимо с оглед на влошените отношения между страните и на
обстоятелството, че същият е подсъдим. Съдът намира, че целите на
наказанието по чл. 36 НК - да се поправи
и превъзпита осъдения към спазване на закона и добрите нрави,да
се въздейства предупредително върху него,както и да се въздейства възпитателно и превъзпитателно върху другите членове на обществото ще бъдат
постигнати в пълна степен, като на подсъдимия бъде наложено административно наказание
глоба в полза на Държавата към минимума, посочен в закона, а
именно 1000.00 лева, които да заплати по бюджета на съдебната власт, по
сметката на РС Троян.
В
резултат на нанесения му удар с
неустановен предмет по главата от подсъдимия Я. пострадалият Д.С.С. е претърпял неимуществени вреди, които съдът по справедливост оценява
на 3 000/три хиляди / лева, за
колкото следва да се уважи гражданския иск с правно основание чл.45 от ЗЗД заедно
със законната лихва, считано от
17.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния му
размер 5 000лева за неимуществени вреди
, поради неоснователност и недоказаност се отхвърли.Съдът
приема, че подсъдимият е осъществил
фактическия състав на непозволеното увреждане, като с виновното си
поведение е причинил увреждане на
пострадалия С., изразяващо се в
изживения стрес, претърпените физически
болки и страдания, затрудненията, свързани с необходимостта да лежи в продължение на 20дни, необходимостта да не
чете, да не гледа телевизия и да ползва мобилен телефон. Майката и братът на
тъжителя твърдят, че същият за един
продължителен период от време е имал главоболие, отслабнал е и се е страхувал
да излиза от къщи, за да не бъде нападнат
отново от подсъдимия. Тъжителят С. счита, че
Я. е непредсказуем, че противоправното му поведение е системно и
въпреки, че няма личен конфликт с него и никога не го е предизвиквал, мисли, че
конфликтът между родителите им може да го провокира отново. Ще следва
подсъдимият да заплати на гражданския
ищец С. и сумата 762.00/седемстотин
шестдесет и два/лева разноски по делото.
С
оглед изхода от процеса ще следва
подсъдимият да заплати в полза на Държавата,по
бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд Троян, сумата 120.00 /сто
и двадесет/ лева, представляваща Държавна такса върху уважения размер на
предявения граждански иск.
Поради
гореизложеното съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: