№ 16113
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110120838 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ЕАД обективно съединени положителни
установителни искове ,с правно основание чл.422 от ГПК чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за признаване на установено по отношение на ответника Л. З. ,че дължи на
„Топлофикация София“ЕАД сумата в размер на 72,57лв.,представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2017год. до 31.12.2017год. ,ведно със
законната лихва от 27.07.2021год. до изплащане на вземането,сумата в размер на
20,20лв.,представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018год. до 12.07.2021год., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 8345/12.08.2021год. по
ч.гр.д.№ 44052/2021год. по описа на СРС,65 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че ответника бил клиент на топлинна енергия за
битови нужди, като титуляр на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост ,
присъединен към абонатна станция.Сочи,че е доставил топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, в периода 01.05.2017год..
31.12.2017год. Твърди ,че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна
енергия,ведно с обезщетение за забава . За вземането било издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК като му било указано от съда ,че може в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Ответникът Л. К. З. ,чрез особен представител,адв.Т.М.,в срока по чл.131 от ГПК е
представил писмен отговор. Твърди ,че ответницата е заплатила сумата от 52,50лв. ,която
съобразно съобщение към фактура за периода 05.2017год. – 12.0217год. е сумата по
изравнението,подадена от ФДР.Също така е направено и възражение ,че процесните суми са
погасени по давност. По изложените съображение моли съда да отхвърли претенцитена
ищеца изцяло.
С определение 10.04.2023 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството
като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Бруната” ООД ,който
изразява становище по иска ,в частта ,отнасяща се до отчитането и разпределението на ТЕ
1
,че е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Установява се по делото въз основа на НА за покупко-продажба на недвижим имот
№ 74,дело 9336 от 2017год. ,че Л. К. З. е продала на трето за делото лице, недвижими
имот,апартамент № 133,в гр.София,ж.к.“Надежда“,бл.266,вх.Е,ет.2 .
Със споразумение от 11.12.2017год. страните по договора са се съгласили ,че всички
задължения за имота за ел. енергия,парно и вода ,дължими до 16.12.2017год.,вкл. са за
сметка на продавача.
Видно от договор № 3076/04.10.2011 г., „Бруната България” ООД,като изпълнител
,и ЕС в гр.София,ж.к.Надежда,бл.266,вх.Е като възложител ,са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от правоотношение,според което изпълнителят приема да извършва дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия.
От третото лице –помагач „Бруната“ООД са представени писмени документи
.Представени са индивидуална справка за отопление и топла вода за периода 05.2017год. –
12.2017год. ,съгласно която е изчислена сума за потребление в размер на 124,66лв. ,за топла
вода и сградна инсталация ,като е отчетено ,че за периода са начислени 72,15лв. като
изравнителната сума е 52,51лв.
Съгласно ОФ от 31.07.2018год., сумата за реално консумирана топлинна енергия за
периода 01.05.2017год. – 30.04.2018год. е в размер на 124,67лв. ,като са платени суми по
фактури в размер на 52,10лв.Сумата за плащане от абоната е в размер на 72,57лв. ,със срок
до 14.09.2018год.
Предвид изложеното ,от правна страна съдът съобрази следното :
Предявени са положителни установителни искове ,по реда на чл.422 от ГПК , с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за заплащане на
сумата в размер на 72,57лв.,представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия
за периода 01.05.2017год. до 31.12.2017год. ,ведно със законната лихва от 27.07.2021год. до
изплащане на вземането,сумата в размер на 20,20лв.,представляваща мораторна лихва за
периода 15.09.2018год. до 12.07.2021год., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 8345/12.08.2021год. по ч.гр.д.№ 44052/2021год. по описа на СРС,65
състав.
Обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото водят до извод ,че ответникът
за периода 01.05.2017год. – 31.12.2017год. е била потребител на топлинна енергия,т.е. битов
клиент и между страните е съществувало облигационно отношение по продажба на
топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове,тъй като е същата е
била собственик на недвижим имот ,жилище в сграда – етажна собственост ,което е
топлоснабдено за посочения период.
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за
заплащане цената на доставена такава , във връзка с чл. 153 ЗЕ, е собственик или ползвател
на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Не е спорно по делото ,че ответницата е продала същия на 11.12.2017год.
споразумението към договора е имала задължения да заплаща дължимите консумативни
разноски за имота,които са уговорени за сметка на продавача,в случая ответницата до
16.12.2017год.
Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е бил в облигационни
отношения с ответника, по силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен
при общи условия в периода 01.05.2017год. – 31.12.2017год. са доказани .
2
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Съгласно представената от третото лице помагач индивидуална справка за
използвана топлинна енергия се установява ,че за периода от м.май 2017год. до м.
декември 2017год. са били фактурирани суми за ТЕ по прогнозни данни в размер на 72,15лв.
като са платени 52,10лв. от абоната.
След подаване на изравнителни сметки за периода м.05.2017год. – м.12.2017год. е
издадена и процесната ОФ от 31.07.2018год. ,съгласно която задължението за заплащане е в
размер на 72,57лв.
Т.е. въпреки ,че ОФ и изравнителните сметки са издадени след като ответницата
вече не е била собственик на топлоснабдения имот,изчислените количества ТЕ,след
изравнението, се отнасят за периода ,в който същата е била негов собственик,а от там и
задължено лице за заплащането им.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения
имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното.Доколкото се дължи цената на
реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид
не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване,а именно сумата от 124,67лв.,съгласно изравнителната сметка от третото лице
помагач,а след приспадане на платените по прогнозни данни суми от 52,10лв. е налице
задължение в размер на 72,57лв.
По възражението за погасителна давност.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът е предявен на 27.07.2021год.,с
подаването на заявлението за издаванена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК , поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след
27.07.2018г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД,погасителната давност е започнала да тече от деня , в
който вземането е станало изискуемо като следва да бъде взето в предвид и спирането на
всички срокове,включително и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при
условията на § 13 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето
,ДВ,бр.44 от 2020год. за периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7
дни/.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
3
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2017год. – 31.12.2017год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.
Предвид изложеното са налице основания да се считат за погасени по давност
задълженията за периода 01.05.2017год. –31.12.2017год. , тъй като падежа на последното
задължение,което е за м.12.2017год. е настъпил на 14.02.2018год., и от тази дата до датата
на предявяване на заявлението в съда /27.07.2021год./ е изтекъл срока по чл. 111, б. "в" от
ЗЗД.
Ето защо съдът намира ,че главното вземане за периода от 01.05.2017год. до
31.12.2017год. е погасено по давност .
Същевременно след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки е налице изравнителен резултат в размер на 52,50лв.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на
топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, като въз
основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, възниква ново
вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия
период задължения (в случай на резултат за доплащане от потребителя), или ново вземане за
потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия
през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите
за дялово разпределение. В настоящия случай е издадена обща фактура от 31.07.2018год.
като видно от същата ,а и от изравнителната сметка ,резултата за доплащане е 52,50лв.
вземането по която не е погасено по давност тъй като момента на предявяване на иска
давностния срок не е изтекъл,поради което същата се дължи .
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
За периода са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от 2016 г.,
публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
4
ал. 1. ,които в случая са и погасени по давност.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай обща фактура, обективираща задължението за сумата от
52,50лв., за което съда прие че съществува е издадена на 31.07.2018год. ,срокът за заплащане
е до 14.09.2018год.,следователно периода на забава е 15.09.2018год. до 12.07.2021год. ,а
размерът на обезщетението ,изчислен от съда възлиза на 14,90лв.
До този размер е основателна претенцията за мораторна лихва,а до пълния предявен
размер от 20,20лв. същата следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и настоящото производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
В заповедното производство същия е доказал разноски в размер на 75лв. като
съобразно уважената част от вземанията му се дължи сумата от 54,49лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в общ размер от 425 лв. –
25лв. д.т. ,300лв. – депозит за особен представител и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение,определено от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПК.
Съразмерно уважените му претенции ,на ищеца се следват разноски в размер на 308,77
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД , че Л. К. З. ,ЕГН : ********** с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.“Надежда“ ,бл.266,вх.Е,ет.2,ап.133 дължи на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата в размер на 52,50лв.
,представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017год. до
31.12.2017год. за топлоснабден имот с адрес в гр.София, ж.к.“Надежда“
,бл.266,вх.Е,ет.2,ап.133 ,аб.№306297 , ведно със законната лихва от 27.07.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 14,90 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2018 г. до
12.07.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 8345/12.08.2021год. по ч.гр.д.№ 44052/2021год. по описа на СРС,65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ : за разликата над уважения размер от 52,50лв. до пълния
5
предявен размер от 72,57 лева ,представляваща стойност на незаплатена топлинна като
погасен по давност , както и предявения иск по чл. 86 ЗЗД за разликата от уважения
размер от 14,90лв. до пълния предявен размер от 20,20лв. ,като неоснователен.
ОСЪЖДА Л. К. З. ,ЕГН : ********** с постоянен адрес в гр.София,ж.к.“Надежда“
,бл.266,вх.Е,ет.2,ап.133 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 54,49лв.
,разноски в заповедното производство и сумата в размер на 308,77лв. ,разноски по
исковото производство съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Бруната” ЕООД, като трето лице,
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6