№ 9
гр. Кърджали , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Дарина В. Байданова
при участието на секретаря Марияна М. Суркова
като разгледа докладваното от Дарина В. Байданова Гражданско дело №
20205140100833 по описа за 2020 година
Предявени са при условията на чл.422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 т.2 от ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл.274, ал.1 т.2 във
вр. с чл.213, ал.1 от КЗ/отм./, сега чл.500, ал.1, т.2 от КЗ , във вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от “Д.З." АД гр. София против А. А. А., в която се твърди, че
на 03.05.2011г. в гр. С., на ул. „Т." в близост до кръстовището с подхода към сградата на „Р-
Б" ЕООД настъпило ПТП между специален автомобил "Мерцедес 1625" с ДК№ ********,
управляван от ответника и л.а."Ф.Г." с ДК№ ****** с водач Ю.В.С., за което било
образувано НОХД № 29/2012г. по описа на С.ски окръжен съд, по което с Присъда №
11/27.03.2012 г. подсъдимият А. А. А. /ответник в настоящото производство/ е признат за
виновен за това, че на 03.05.2011г. при управление на горепосоченото МПС, нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Ю.В.С.,
представляващо престъпление по чл. 343, ал.1, б."в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Твърди се,
че причина за настъпване на застрахователното събитие бил недостатъчен контрол от водача
на специален автомобил "Мерцедес 1625" с ДК№ ******** върху управляваното МПС,
както и движение с несъобразена скорост от негова страна, което наложило аварийно
/екстремно/ задействане на спирачната система на автомобила, който вследствие на тази
маневра рязко променил посоката си на движение, отклонил се наляво и навлязъл в лентата
за насрещно движение, по която се движил управлявания от пострадалия Ю.В.С. л.а."Ф.Г." с
ДК№ ******. Сочи, че в мотивите на присъдата , като една от причините за възникване на
процесното ПТП било посочено наличието на техническа неизправност на спирачната
1
система на увреждащия автомобил - прекомерно голям луфт между работните повърхнини
на челюстите на барабана, довела до загуба на попътната му устойчивост и промяна в
траекторията му в посока на пресичане с траекторията на лекия автомобил, като
констатирането на техническата неизправност можело да бъде установено чрез елементарен
оглед на луфтовете между накладките и барабана, за което не били необходими специални
технически средства. Наличието на неизправността било възможно да се констатира и при
експлоатацията на автомобила, като проявление на тази неизправност било поведението на
автомобила при спиране в ежедневната експлоатация, при употреба на спирачките, като в
зависимост от степента на задействането им се получавало увличане на автомобила вляво,
което следвало да се възприеме като достатъчно основание за извършване на технически
действия по диагностика и ремонт на системата и липсата на такъв луфт би предотвратила
увличането на автомобила при спиране и би се явила достатъчно техническо условие за
невъзникването на конкретното ПТП. Сочи се, че ищецът сключил със собственика на
специален автомобил "Мерцедес 1625" с ДК№ ********, при управлението на който е
причинено увреждането, задължителна застраховка "Гражданска отговорност", свързана с
притежаването и използването на МПС - полица № 081090000658, валидна от 01.01.2011г.
до 31.12.2011г. , покриваща гражданската отговорност на ответника за причинените от него
вреди на трети лица и ползвайки се от сключената застраховка "Гражданска отговорност" на
деликвента, увредените при описаното по-горе ПТП лица - А.Х.С. /съпруга на починалия
Ю.В.С./, А.Ю.С. /син/ и К.А.С. /майка/, предявили на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /отм./ пряк иск срещу ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение
за причинените им от застрахования в дружеството-ищец водач /ответник в настоящото
производство/ неимуществени вреди, изразяващи в претърпените от тях болки и страдания,
вследствие смъртта на техния съпруг, баща и син, в следните размери: за 130 000 лв. - от
А.С.; за 160 000 лв. - от А.С.; за 100 000 лв. - от К.С.., като от страна на А.С. била предявена
и искова претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1 000 лв. - направени от нея разходи за погребение на починалия съпруг и във
връзка с предявените претенции срещу дружеството, било образувано търг. дело № 123/2012
г. по описа на Окръжен съд - гр. С., в хода на което като трето лице - помагач бил
конституиран ответникът в настоящото производство. В същото производство по т.д. №
123/ 2012 г. на ОС - С. било изслушано и прието заключение по САТЕ, в което вещото лице
-автоексперт дословно приповторило всички изводи, направени в наказателното
производство срещу А. А. А. , относно механизма на настъпване на ПТП, причините за
реализирането му , вкл. наличието на техническа неизправност в спирачната система на
автомобила, възможността на водача своевременно да установи и отстрани неизправността,
както и обстоятелството, че процесното ПТП е възникнало именно в резултат на тази
неизправност, проявила се по време на движението на МПС при аварийното задействане на
спирачната система от водача, които изводи били отразени в мотивите на съдебното
решение по т.д. № 123/12 г. на ОС - С.. Сочи и че с решение № 511/ 27.12.2013г. на Окръжен
съд - С., постановено по търг. дело № 123/2012г., изменено с решение № 328 от 03.06.2014г.
по в.търг.д. № 443 по описа за 2014г. на Апелативен съд - Пловдив, ищцовото дружество
2
било осъдено да заплати: на А.Ю.С. сумата от 160 000 лв. - обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди вследствие смъртта на баща му Ю.В.С.; на А.Х.С. сумата от 130
000 лв. - обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на
съпруга й Ю.В.С. и сумата от 1 000 лв. - обезщетение за претърпените от нея имуществени
вреди - разходи за погребение; на К.А.С. сумата от 70 000 лв. - обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на сина Ю.В.С.; на всеки от ищците
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 03.05.2011 г.; общо на
ищците 17098,71 лв. - съдебно-деловодни разноски за всички съдебни инстанции. Сочи се в
исковата молба, че във връзка с цитираното осъдително решение и образуваното въз основа
на същото изпълнително дело № 20147580400697 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, на
13.08.2014г. ищецът- застраховател превел по надлежно представена от ЧСИ банкова сметка
сумата от 491 787,18 лв. , в т.ч.: 361 000 лв. - присъдени по делото главници; 121 454,24 лв. -
законна лихва върху главниците, начислена за периода от 03.05.2011 г. до 13.08.2014г. и
9332,94 лв. - разноски по изпълнителното дело, както и с преводно нареждане от
20.11.2014г. ищецът заплатил по сметка на А.Х.С. сумата от 17 098,71лв., съставляващи
разноски по т.д. № 123/2012 г. по описа на ОС - С.. Ищецът подал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за част от задължението на ответника, възлизаща
на 25 000 лв. /част от цялото регресно вземане в размер на 508 885,89 лв./, предмет на
настоящото производство, на база на което било образувано ч.гр.д. № 1022 по описа на PC-
Кърджали за 2019 г., но след връчване на заповедта длъжникът подал възражение по чл. 414
от ГПК срещу същата, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия иск. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника вземането
по Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1022 по описа на РС-Кърджали за 2019г., за сумата от
25000 лв. /част от цялото регресно вземане на застрахователя от 508 885,89 лв./, ведно със
законна лихва върху главницата от 25000 лв., считано от датата на подаване на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 02.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание чрез
упълномощен представител в писмена молба поДържа иска и моли съда да го уважи.
Претендира разноски в настоящото и заповедно производство и представя списък на
разноските по чл.80 от ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани, не оспорва
обстоятелството, че на 03.05.2011 год. в гр.С., на ул."Т." в близост до кръстовището с
подхода към сградата на „Р.Б." ЕООД, е настъпило ПТП между специален автомобил
„Мерцедес 1625", с ДК № ********, управляван от ответника, и лек автомобил „Ф.Г.", с ДК
№ ******, с водач Ю.С. и че с влязла в сила присъда е признат за виновен за това, че на
посочената дата е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинил смъртта на Ю.С., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.В във вр. с чл.342,
ал.1 от НК му е наложено съответното наказание. Оспорва твърдението, че една от
причините за настъпилото ПТП е техническа неизправност на спирачната система на
3
управлявания от него автомобил, а именно наличие на прекомерен луфт между работните
повърхнини на челюстите на барабана, която неизправност довела до загуба на попътната
му устойчивост и промяна на траекторията му в посока на пресичане с траекторията на
лекия автомобил. Заявява, че на 03.05.2011 год. МПС управлявано от него било технически
изправно, което се установявало от доказателствата за преминат технически преглед, поради
което причината за настъпилото ПТП било единствено и само недостатъчния контрол от
негова страна върху МПС-то и движението с несъобразена скорост. Сочи ,че превозното
средство по време на движение не показвало техническа неизправност при употреба на
спирачната система, не се увличало вляво, така, както се твърдяло в исковата молба и това
обстоятелство не било установено при извършения технически преглед, а също и не се
проявявало по време на движение. Сочи,че ако такава повреда или неизправност в
спирачната система на специалния автомобил била налице по време на огледа след
настъпилото ПТП, същата била причинена от сблъсъка с автомобила на загиналия водач, а
не съществувала преди ПТП. Изцяло оспорва така посоченото обстоятелство като причина
за причиненото от него ПТП на 03.05.2011 год. с последвалата смърт на Ю.С. и счита, че не
са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му за възстановяване заплатеното
от застрахователното дружество обезщетение на наследниците на Ю.С.. Оспорва
предявените искове, като счита същите за погасени по давност, поради което прави
възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.111, б.Б, предл.3 от ЗЗД за
претенцията на ищеца за заплащане на претендираните суми, които застрахователното
дружество изплатило на наследниците на Ю.В.С., като обезщетение за причинената му
смърт на 03.05.2011 год. в следствие на настъпилото ПТП. Претендира разноски. В съдебно
заседание в писмена молба поДържа отговора , оспорва иска по съображения, изложени в
отговора и моли съда да го отхвърли.
Съдът, като обсъди доказателствата, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
С доклада по делото съдът е признал за безспорно установени следните обстоятелства: -
че въз основа на подадено заявление с Вх.№ 7358/02.08.2019г. / п.к. от 01.08.2019г./ е
образувано ч.гр.д.№ 1022/2019г. по описа на КРС, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която е разпоредено длъжникът А.
А. А., с ЕГН **********, да заплати на кредитора „Д.З.“ АД, с ЕИК ******, сумата 25000,00
лв., представляваща част от регресно вземане на застрахователя към длъжника цялото в
размер на 508 885,89 лв., дължимо на осн.чл.274,ал.1 т.2 от КЗ /отм./, представляващо
изплатено от „Д.З.“ АД застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ № 081090000658 /в т.ч. главница,лихви и разноски/ в полза на
А.Х.С., А.Ю.С. и К.А.С. за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта
на Ю.В.С. при извършено ПТП на 03.05.2011г. в гр.С., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 02.08.2019г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 550,00 лв. – разноски по делото,
от които 500,00 лв. - внесена държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение и
4
че в срока по чл.415,ал.5 от ГПК е предявен настоящия установителен иск;
- признато е на основание чл.413, ал.2 от НПК, че с присъда № 11/27.03.2012г. по НОХД
№ 29/2012г. по описа на С.ския окръжен съд , подсъдимият А. А. А. е признат за виновен за
това, че на 03.05.2011г. около 08.20 часа в гр.С. , ул."Т." в близост до кръстовището с
подхода към сградата на „Р.-Б." ЕООД, при управление на специален автомобил „Мерцедес
1625", с ДК № Е 4018 АР, собственост на „П." АД Кърджали, движейки се в посока от
кв.Устово към кв.Райково , нарушил правилата за движение –чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП,
чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като навлязъл в лентата за насрещно движение
и се ударил с предната част на управлявания от него автомобил, в насрещно движещия се
лек автомобил марка „Фолксваген“, водел „ Голф", с рег. № ******, собственост на А.Х.С.
от гр.С. и управляван от Ю.В.С., с ЕГН ********** от гр.С. и с това причинил по
непредпазливост смъртта на Ю.В.С. –престъпление по чл.343, ал.1, б.“В“ във вр.с чл.342,
ал.1 от НК;
- признато е на основание чл.300 от ГПК, че по т.д.№ 123/2012г. по описа на ОС-С.,
изменено с решение № 328/03.06.2014г. по в.търг.д. № 443/2014г. на ПАС, по което като
трето лице помагач на страната на ответника - „Д.З." АД е привлечен ответникът А. А. А., е
осъдено застрахователното дружество да заплати следните суми: - на А.Ю.С. сумата 160
000 лв. - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие смъртта на
баща му Ю.В.С.; - на А.Х.С. сумата 130 000 лв. - обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, вследствие смъртта на съпруга Ю.В.С. и сумата от 1 000 лв. -
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди - разходи за погребение, - на К.А.С.
сумата 70 000 лв. - обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие
смъртта на сина й Ю.В.С.; - на всеки от ищците законната лихва върху главниците, считано
от датата на увреждането - 03.05.2011 г.; - общо на ищците 17 098,71 лв. - съдебно-
деловодни разноски за всички съдебни инстанции.
Установява се по делото, че в производството по т.д. № 123/2012г. по ОС-С. деликвентът
А. А. А. в качеството си на трето лице помагач на страната на ответника-застрахователно
дружество е оспорвал исковете по чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
предявени срещу „Д.З.“ АД по основание и размер, противопоставяйки възражение, че
установената с влязла в сила присъда противоправност на деянието не включвало
техническа неизправност на товарния автомобил и несъобразена скорост на водача му. В
мотивите решаващият съд е приел, че техническата неизправност на товарния автомобил
безспорно е част от причинния процес, довел до произшествието, като е кредитирал
изслушаната по делото авто-техническа експертиза, съгласно която техническата
неизправност в спирачната система на увреждащия автомобил се дължала на прекомерно
голям луфт между работните повърхнини на челюстите и на барабана на предното дясно
колело, което възпрепятствало постигането на достатъчен спирачен ефект, но можело да
бъде установено чрез елементарен оглед на луфтовете между накладките и барабана, за
което не били необходими специални технически средства, а можело да се констатира при
5
експлоатация на автомобила чрез поведението на автомобила при спиране. Прието е и че,
неизправността не е възникнала внезапно и водачът е имал възможност да я установи чрез
увличане на автомобила вляво при задействане на спирачките, като липсата на
констатирания увеличен луфт между работните повърхнини на спирачните челюсти на
барабана на предното дясно колело би предотвратило увличането на автомобила при
спиране и съответно липсата на луфт би се явила достатъчно техническо условие за
невъзникването на конкретното ПТП.
Съгласно чл. 223, ал.1 и 2 от ГПК постановеното решение има установително действие в
отношенията на третото лице и насрещната страна, като това, което съдът е установил в
мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната,
на която помага или която го е привлякла и то не може да го оспорва под предлог, че
страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност
е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. Ето
защо, доколкото законът дава право на привлеченото трето лице да извършва всички
процесуални действия в защита на страната, на която помага, с изключение на действията,
представляващи разпореждане с предмета на спора и такива права в пълен обем са
упражнени от деликвента А.А. в процеса по т.д. № 123/2012г. по описа на ОС-С., но въпреки
това е последвало осъдително решение в тежест на страната, която е подпомагана -
застрахователното дружество, е несъмнено,че настоящият ответник в качеството си на
третото лице е подчинен на мотивите на постановеното решение, включително в частта
установяваща причините за настъпването на увреждащото събитие и възраженията му в
този смисъл в настоящото производство не следва да се разглеждат.
На следващо място, не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че срещу
ищеца в качеството му на застрахователно дружество, покрило риска „Гражданска
отговорност“ на деликвента, е образувано изп.дело № 697/2014г. по описа на ЧСИ Мариана
Обретенова, действаща в ОС-Пловдив, за принудително събиране на вземането по ИЛ от
03.04.2014г., издаден по в.търг.д. № 443/2014г. на ПАС, срещу „Д.З.“ АД за причинените от
увреждащото събитие на 03.05.2011г. имуществени и неимуществени вреди, както следва: -
на А.Х.С. сумата 130 000 лв. - обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
вследствие смъртта на съпруга Ю.В.С. и сумата от 1 000 лв. - обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди - разходи за погребение, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на увреждането - 03.05.2011 г. до окончателното
изплащане; - на А.Ю.С. сумата 160 000 лв. - обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща му Ю.В.С., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането - 03.05.2011 г. до окончателното
изплащане; - на К.А.С. сумата 70 000 лв. - обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди вследствие смъртта на сина Ю.В.С., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на увреждането - 03.05.2011 г. до окончателното
изплащане, като длъжникът е поканен да заплати доброволно 361 000,00лв. главница, 120
6
549,03лв. законна лихва, 15000,00лв. разноски и 90,76лв. разноски по изпълнителното дело,
общо 496639,79лв.
Представени са доказателства за извършени 2 преводни нареждания от застрахователното
дружество-ищец в полза на ЧСИ Марияна Обретенова по изп.д. № 697/2014г. – на
13.08.2014г. – сумата 491787,18лв. и на 20.11.2014г. – сумата 17098,71лв. с посочено правно
основание щета № 195739/12 ГО на МПС Кърджали и щета 195739/12г. ГО на МПС
Кърджали Ю.В.С., А.Х.. Или, поради доброволно изплащане на сумата в общ размер на
508885,89лв., изп.дело № 697/2014г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова е приключено с
влязло в сила разпореждане от 21.11.2014г. и на 23.12.2014г. е предадено в архив.
Съгласно чл. 274, ал.1 т.2 от КЗ /отм./ освен в случаите по чл. 227, застрахователят има
право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие не е спрял и не е
взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност
в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. Така, в посочената
хипотеза на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС
по регресия иск на застрахователя, водачът на МПС трябва да съзнава, че управлява
неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняването , която
повреда или неизправност е застрашавала безопасността на движението и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това /решение № 130 от
3.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 244/2010 г., I т. о., ТК/. По делото бе установено именно, че
неизправността не е възникнала внезапно и че водачът е имал техническата възможност да
установи наличието на неизправност, която се е проявявала при ежедневната експлоатация
при управление на увреждащия автомобил.Установено бе и че липсата на констатирания
увеличен луфт на работните повърхнини на спирачните челюсти и барабана на предното
дясно колело би предотвратило увличането на автомобила при спиране и е достатъчно
техническо условие за невъзникване на конкретното ПТП. Установено бе и че към датата на
увреждащото събитие - 03.05.2011г. между страните е налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и че
застрахователят е заплатил на трети увредени лица обезщетение в размер на 508885,89лв.,
при което за него възниква правото на регрес да получи платеното обезщетение от
деликвентът-ответник.
По възражението за изтекла погасителна давност е приложим общият 5-годишен
давностен срок по чл.110 ЗЗД с начало - датата на възникване на регресното вземане с
изплащането от ищеца на обезщетението на увредените лицца. Установено бе,че
обезщетението е заплатено на 13.08.2014г. и 20.11.2014г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №1022/2019г. по
описа на КРС и издадена Заповед № 462/02.08.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, е депозирано по пощата на 01.08.2019г., видно от отразяването върху
7
същото и записа върху товарителницата, с който е изпратено по куриер. С оглед на това,
следва да се направи извод, че заявлението е предявено преди изтичане на общата
погасителна давност съответно на 13.08.2019г. и 20.11.2019г., или, предявяването на иска,
част от което е заповедното производство, е в рамките на давностния срок, поради което
правото на ищеца да търси съдебна защита не е погасено по давност и възражението за
изтекла погасителна давност, следователно, е неоснователно.
С оглед горното, искът е основателен, поради което следва изцяло да се уважи, като се
признае за съществуващо вземането на ищеца от ответника по посочената възразена
заповед.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва
да се възложат направените от ищеца разноски по делото в пълен размер, които по
настоящото дело възлизат на 800,00лв., от които 500,00 лв. за държавна такса и 300,00лв. за
юрисконсултско възнаграждение, а по заповедното производство на 550,00лв., от които
500,00 лв. за държавна такса и 50,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. А. А., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Кърджали, ул.“П.м.“ № 27, съществуване на вземане на „Д.З.“ АД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.София 1504, общ.Столична,
бул.“К.А.Д.“ № 68 , в размер на сумата 25 000,00 /двадесет и пет хиляди/ лв.,
представляваща част от регресно вземане на застрахователя към длъжника цялото в размер
на 508 885,89 лв., дължимо на осн.чл.274,ал.1 т.2 от КЗ /отм./, представляващо изплатено от
„Д.З.“ АД застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ № 081090000658 /в т.ч. главница,лихви и разноски/ в полза на А.Х.С., А.Ю.С.
и К.А.С. за претърпените от тях вреди, вследствие смъртта на Ю.В.С. при причинено на
03.05.2011г. в гр.С. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 02.08.2019г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед №
462/02.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
1022/2019г. по описа на Районен съд Кърджали.
ОСЪЖДА А. А. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Кърджали, ул.“П.м.“ № 27
да заплати на „Д.З.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.София 1504,
общ.Столична, бул.“К.А.Д.“ № 68, по банкова сметка IBAN: ********** в „УниКредит
Булбанк“ АД, сумата 800,00лв., представляваща направените в настоящото производство
разноски и сумата 550,00лв., представляваща разноски по заповедното ч.гр.д. № 1022/2019г.
по описа на Районен съд Кърджали.
8
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
9