Р Е Ш Е Н И Е
№1649/24.9.2020г.
гр. Пловдив, 24 .09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІІ
състав, в
съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА,
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1184 по
описа за 2019г. на Пловдивския административен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 226 от АПК и
чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е след като с решение №
5738/16.04.2019г., постановено по адм. дело № 1664 от 2019г. по описа на ВАС,
Първо отделение, е отменено решение № 2559/04.12.2018г., постановено по адм.
дело № 976 от 2018г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Съгласно
задължителните указания на касационната инстанция, следва да бъдат събрани
доказателства относно наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т.
4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. В тази
връзка, следва да бъдат събрани несъмнени доказателства относно автентичността
на представените от лицето П.Г.писмени доказателства – РКО, инструктажни книги,
декларации от физически лица, със съдържание, че са работили на обект на РЛ. В
случай, че се приеме, че действително определени лица са работили на
строителния обект в гр. Малко Търново, следва да бъдат определени данъчна
основа за облагане с данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, съответно дължим данък, както и
дължими вноски за ЗОВ за РЛ, като осигурител.
Настоящото съдебно производство е образувано по жалба
на „ПЪТТРАНС“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано от управителя Христо Костадинов С., с посочен съдебен
адрес:***, офис 202, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002117002842-091-001/18.12.2017г., издаден от Златина
Велиева - началник сектор, възложил ревизията, и Филип Карапиперов – главен инспектор
по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Смолян, ръководител на ревизията,
потвърден с Решение № 114/06.03.2018г. на директор на дирекция “Обжалване и
данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, относно допълнително установени
дължими суми, както следва: за корпоративен данък за 2016г. в размер на
10 615,24лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 772,62лв.; за данък по
чл. 42 от ЗДДФЛ за периода от 01.09.2016г. до 31.12.2016г. в размер на 6 169,70лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 624,23лв.; допълнително установени вноски
за ЗОВ за осигурител за периода от 01.09.2016г. до 31.12.2016г.: ДОО в общ размер
на 11 542,99лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 169,26лв.,
ЗО в общ размер на 5 128,36лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 519,34лв.
и ДЗПО – УПФ в общ размер на 2 752,85лв., ведно с прилежащите лихви в общ
размер на 278,46лв.
Според дружеството - жалбоподател ревизионният акт е
незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Немотивиран е изводът на
органите по приходите за извършване на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, тъй
като не са налице изчерпателно изброените предпоставки за това, съгласно
разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Иска се отмяна на обжалвания ревизионен
акт и присъждане на сторените разноски. Подробни съображения са изложени в
депозирани при първоначалното и повторното разглеждане на делото писмени защити
от пълномощника адв. А..
Ответникът, чрез процесуалния си представител юр. Б. моли
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение за
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и касационната инстанция. Направено
е изрично искане за прилагане на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК по
отношение разноските по делото, както и възражение по чл. 161, ал. 2 от ДОПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни съображения са изложени в
депозирани при първоначалното и повторното разглеждане на делото писмени защити.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и от активно легитимирана страна,
имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт
създава нови публични задължения за дружеството, като по този начин
неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в
предвидения срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация
орган, който го е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното
административно обжалване и подаването на жалба в рамките на предвидения в
чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Ревизионното производство е образувано въз основа на ЗВР
№ Р-16002117002842-020-001 от
10.05.2017г., изменена със ЗИЗВР №№ Р-16002117002842-020-002 от 15.05.2017г. и
Р-16002117002842-020-003 от 18.08.2017г. Ревизията обхваща установяване на
задълженията за корпоративен данък за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г.,
данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода
от 01.08.2016г. до 28.02.2017г., ДДС за периода от 01.01.2012г. до
28.02.2017г., вноски ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за осигурители за периода от 01.08.2016г. до
28.02.2017г.
Въз
основа на събраните доказателства е съставен РД № Р-16002117002842-092-001
от 31.10.2017г., против констатациите в
който са подадени възражение и допълнение към него, с приложени към него
писмени доказателства, включително жалба пред Районна прокуратура – гр. Малко
Търново. Възраженията
са обсъдени от компетентните органи по приходите и въз основа на констатациите
в РД е издаден обжалваният РА, предмет на
настоящото съдебно производство.
Заповедите
за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностно лице,
надлежно упълномощено въз основа на заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г. на
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, а сроковете за извършването на ревизията
са съобразени с регламентираните в чл. 114 ДОПК такива. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентните за това органи по приходите и в
сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, надлежно са подписани с
валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния
документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните
документи.
Настоящият
съдебен състав намира за установено следното, от фактическа страна: основната
дейност на „Пъттранс“ ЕООД през ревизирания период е ниско и високо
строителство, поддържане на пътища и пътни съоръжения. На дружеството е
извършена ПУФО, документирана с протокол №
П-16002117001412-073-001/18.04.2017г., надлежно присъединен, ведно с
доказателствата към него към ревизионната преписка с протокол №
0471921/25.09.2017г. Констатирано е, че в ревизирания период в дружеството няма
нито едно лице, назначено по трудово правоотношение, а същевременно от РЛ към
лицето П.Г.са извършвани банкови преводи с основание „заплати и командировки“,
„заплати и гориво“, „захранване на сметка“ и „разходи за обект“.
В
тази връзка, на получателя на паричните суми П.Г.е извършена насрещна проверка,
изпратено е ИПДПОТЛ, в отговор на което лицето депозира писмени обяснения и
представя писмени доказателства: книга за инструктаж на работното място, периодичен
и извършен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана
от 30.08.2016г. до 31.12.2016г., извлечения от банкови сметки в „Алианц Банк
България“ АД, РКО, месечни отчетни за мм. 08, 09.2016г., списък на хората от
ф-ма „Пъттранс“ ЕООД, заповед № 000-001/21.09.2016г., издадена от „Пъттранс“
ЕООД във връзка с определяне разходна норма на гориво и смазочни материали на
автомобили, съгласно протокол от 21.09.2016г. за транспортни средства „Мерцедес
312“ – дизел с рег. № СМ **** АТ, „УАЗ 469“ – бензин/втечнен нефтен газ с рег.
№ СМ **** АМ и „УАЗ 2206“ – бензин/втечнен нефтен газ с рег. № СМ **** СМ, договор
за безвъзмездно ползване на автомобил от 13.09.2016г. със страни Г.М.С.и
„Пъттранс“ ЕООД относно „Мерцедес 312 Д“ с рег. № СМ **** АТ, приемо - предавателни
протоколи, товарителници, фактури, таблица за отчитане явяването и неявяването
на работа за мм.09, 10, 11 и 12.2016г., пътна книжка за служебен автомобил СМ ****
АТ, Мерцедес 312 Д.
На
лицата, посочени в инструктажната книга (общо 29 на брой) са извършени насрещни
проверки. Отговори на отправените ИПДПОЗЛ са постъпили от А.Х.К.(л. 1458), К.Е.Н.(л.
249), А.С.И.(л. 242), Е.В.Н.(л. 238), О.М.О.(л. 234), Р.О.о.(л. 231), А.О.С.(л.
228) и Г.Й.Д. (л. 389), които са представили обяснения с идентично съдържание, а
именно, че нито едно от лицата не е сключвало трудов договор с дружеството - жалбоподател,
работили са на устна договорка около два месеца, с изключение на Г. Д., който
твърди, че е работил около една седмица и А. И., който твърди, че е работил
около 30 дни, като на всички работници е заплащано по 45 лева на ден. Всяко едно
от лицата заявява, че се е подписвало на инструктажна книга, както и че е
контактувало с П.Г., в т.ч. от това лице е получавало договореното
възнаграждение. Отговори са постъпили и от Й.Д.Й.(л. 275), И.Т.Д. (л. 316) и П.А.Д.
(л. 325), които обаче в обясненията си заявяват, че са работници на „Мико
Транс“ ЕООД, а Д.А.А. (л .291) заявява, че няма сключен нито трудов, нито
граждански договор с дружеството - жалбоподател. Отговори от останалите лица не
са постъпили.
В
отговор на отправени ИПДПОЗЛ от 09.01.2017г. (в хода на извършената ПУФО), от
25.05.2017г., 17.08.2017г. и 11.09.2017г. (в хода на ревизията) РЛ е представило
изисканите му документи и писмени обяснения.
След преглед и анализ на събраните
първични и вторични счетоводни документи, справки, договори, протоколи и актове
за приемане, писмени обяснения от физически лица, информация от извършените
насрещни проверки на други задължени лица, проверки в информационния масив на
НАП, в т.ч. и събрани в хода на ПУФО и надлежно присъединени към преписката, ревизиращите
органи по приходите са направили констатация, че в дружеството, за периода
01.09.2016г. – 31.12.2016г., е имало наети по трудово правоотношение лица, на
които са изплащани трудови възнаграждения, чрез лицето П.Г., на когото са
превеждани парични средства по банкова сметка. ***, от „Пъттранс“ ЕООД, като
работодател, не е удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, не е деклариран с
декларация образец 6 и не е внасян в срок, както и в качеството си на
осигурител на тези наети лица, дружеството не е декларирало и внесло
задължителните осигурителни вноски.
При това положение, ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК,
защото ревизиращият екип е установил наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1,
т. 1 и т. 4 от ДОПК – не са подавани декларации обр. 1 и обр. 6 и са налице
данни за невнесени дължими осигурителни вноски върху възнаграждения за положен
труд от работници и липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно
Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне
на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. На ревизираното
дружество е връчено уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК и чл. 124, ал. 1
от ДОПК.
Извършен е анализ на относимите
обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК /л. 75 гръб – 76 гръб от адм. дело № 976
от 2018г./. Съответно, в РД са извършени изчисления на осигурителния доход, за
който са дължими данък по чл. 42 от ЗДДФЛ /таблица на л. 76 гръб от адм. дело №
976 от 2018г./ и вноски за ЗОВ като
осигурител /таблици на л. 78, л. 78 гръб и л. 79 от адм. дело № 976 от 2018г./,
а с РА са определени дължими суми за данък по чл. 42 от ЗДДФЛ и вноски за ЗОВ,
ведно с прилежащите лихви. По-конкретно, за месец 09.2016г. е изчислена данъчна
основа за облагане с данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 5 417лв., за
месец 10.2016г. – 20 850лв., за месец 11.2016г. – 16 965лв. и за
месец 12.2016г. – 18 475лв.
При изчисляване на осигурителния доход,
върху който са дължими вноски за ЗОВ от РЛ като осигурител, е съобразено, че
лицата П.Г.Г., К.Е.Н.и Н.М.А.са родени преди ***г. и за тях дължимите вноски за
ДОО са в размер на 22,3%. За останалите лица, родени след ***г., размерът на
дължимите вноски за ДОО възлиза на 17,3%. Осигурителният доход на всички
останали ФЛ, с изключение на Г., Недялков и Ангелов е в следните месечни
размери: за м. 09.2016г. – 4 778лв., за м. 10.2016г. – 18 195лв., за
м. 11.2016г. – 15 944лв. и за м. 12.2016г. – 16 140лв. Поради
обстоятелството, че посочените суми, изплатени на работниците, надвишават
минималните осигурителни прагове за 2016г., следва да се приеме, че
осигурителните доходи за тези лица са в размер на сумата, която им е изплатена.
На следващо място, при ревизията е
установено, че физическото лице Х.С., който същевременно е и управител на
„Пъттранс“ ЕООД, е прехвърлило собствеността на дървен материал общо 374 куб.
м. на стойност 98 120лв. на дружеството, съгласно протокол от 01.09.2016г.
(л. 450). Съгласно представените счетоводните документи дървеният материал е
вложен в обект „Инженерно възпрепятстващо съоръжение отсечка Малко Търново“,
като е отчетен на разход с посочен източник – Х.С..
В депозираните писмени обяснения, в
отговор на ИПДПОЗЛ Х.С., в качеството си и на управител на дружеството - жалбоподател
посочва, че дървеният материал е употребяван и за превозването му не следва да
бъде издаван превозен билет. Същият е извозен до обекта при пътуването на
наетите МПС от „частно лице“, фирми и „друг случаен транспорт“ до обекта, като
са използвани „празните курсове в съботните и неделните дни, за които не са
издавани пътни листове с цел да се избегне непризнаването на ДДС за лични
цели.“
Извършена е от органите по приходите
проверка в ИМ на НАП, като е констатирано, че липсва подадена ГДД за 2016г. от
лицето Х.С., в която да е декларирал доходи от продажба на имущество. От съдържанието
на протокола от 01.09.2016г. не се установява по какъв начин е транспортиран въпросният
дървен материал до мястото на влагането му, тъй като не са представени превозни
билети.
След преглед и анализ на събраните
документи, писмени обяснения и проверки в информационния масив на НАП, ревизиращите
органи по приходите са направили извод за документална необоснованост на отчетения
текущ разход за дейността на дружеството, при влагането на закупения дървен
материал в строителен обект: „Инженерно възпрепятстващо съоръжение отсечка
Малко Търново“. Поради това и на основание разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО
декларираният СФР за 2016г. е преобразуван в увеличение със сумата от 98 120лв.
В хода на ревизията е установено и че
дружеството - жалбоподател е осчетоводило разходи за командировки по сметка 609
„Други разходи“ за 2016г. в размер на 8 040лв., съгласно РКО № 378/31.12.2016
г. Тези разходи, като текущи за годината, са намерили отражение при формирането
на СФР.
В отговор на надлежно връчените ИПДПОЗЛ
„Пъттранс“ ЕООД не представя посочения по-горе РКО, командировъчни заповеди,
отчет за извършената работа на лицата и др. Представен е лист, онагледяващ
осчетоводяването на сумата. След преглед и анализ на събраните документи,
писмени обяснения и проверки в ИМ на НАП, органите по приходите са установили
липсата на документи, обосноваващи извършването на разходи в размер на 8 040
лева, поради което и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО е извършено увеличение на СФР
за 2016г. с посочената по-горе сума.
При така направените констатации за
2016г. декларирания от ревизираното дружество СФР е увеличен със сумата в общ
размер на 106 160лв. = 98 120лв. + 8 040лв. Изчислен е размер на
ДФР /данъчна печалба/ в размер на 181 388,05лв., за която е дължим
допълнително корпоративен данък в размер на 18 138,80лв. След приспадане
на внесения през годината корпоративен данък в размер на 7 522,81лв. е
изчислена дължима сума в размер на 10 615,24лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 772,62лв.
В хода на съдебното производство при
първоначалното разглеждане на делото е открито производство по оспорване
авторството на писмени декларации, представени от А.О.С., Р.О.О., О.М.О., Е.В.Н.,
А.С.И., А.Х.К., К.Е.Н.и Г.Й.Д., като е указано на ответника, че е негова
доказателствената тежест за установяване на авторството на писмените
декларации. В тази връзка същите са представени в оригинал от процесуалния
представител на ответника. Открито е и производство по оспорване авторството на
подписите върху РКО на лист 416-426 от ревизионната преписка (л. 994 - 1004 от
делото), разплащателните ведомости на лист 385-392 от ревизионната преписка (л.
1028 - 1035 от делото) и инструктажната книга на лист 428-436 от първоначално
представените (л. 984гръб - 991гръб от делото) и лист 775-762 от допълнително
представените с молба от 03.05.2018г. (л. 1467 - 1480 по делото). Указана е
доказателствената тежест на ответника.
По искане на ответника е допуснат до
разпит като свидетел П.Г.Г., който заявява, че е работил на обект на Х.С. по
българо-турската граница, като е бил поканен за съдружник, а след това е
останал като ръководител на обекта, като шофьор на лекотоварен автомобил
„Мерцедес“, с който е карал работниците всяка сутрин и като снабдител, без
заповед и без трудов договор и е ръководил цялостно изпълнението на обекта по
границата Малко Търново от Дълбоки дол – 4 км участък. На този обект е имало
четири или пет изпълнителя. Материалите са осигурявани от главния изпълнител, с
който С.е имал сключен договор за изпълнение на част от работите като
подизпълнител. Свидетелят заявява, че не е плащал за материали, имало е складова база в гр. Малко
Търново, а обектът е бил на около 20-30 км от града и всяка сутрин е минавал
оттам и е взимал необходимите материали.
Работниците, които са били от гр. Малко Търново, идвали на групи и с
разрешението на С. започвали работа с определени уговорки за заплащане.
Свидетелят е намирал работниците и е
казвал на С. какви работници има, като с тези работници не са сключвани трудови
договори, но им е провеждан инструктаж лично от Г. За целта му била дадена една
книга за встъпителен инструктаж, а за ежедневните инструктажи сам си е купувал
книжки и за всеки ден е провеждал инструктажи. Твърди, че пред него са се подписвали
работниците. Х.С. е превеждал средства по сметката на свидетеля и той е теглел
от банкомат и е плащал в брой на всеки един работник с подписан разходен ордер.
Плащал е всяка седмица на работниците. Всичките документи ги е подписвал той,
макар да е съзнавал, че няма право, защото няма сключен трудов договор, не е
служител на „Пъттранс“ ЕООД и не е надлежно оправомощен. Свидетелят заявява, че
всички документи са в дома му, в каса. Първите месеци твърди, че е давал всички
документи за счетоводната обработка на Х.С., но след като той не му е платил
нищо за извършената работа, е спрял да ги дава и ги пази в дома си. На няколко
пъти С. му е искал документите, но той е отказал да ги предаде, докато не му
бъдат изплатени работни заплати за седем месеца. Свидетели на тези разговори
няма, но всички работници знаели, че Г. не получава пари за извършваната от
него работа.
След предявяване на свидетеля на документите
на листове от 1467 до 1564 включително същият посочва, че подписите в
последните две колони от инструктажната книга са негови като лице, което е
извършило инструктажа, като на места, местата на подписите са разменени. Тези
документи е дал на ревизиращите органи по приходите. Протоколите са от
материали, които е вземал, без този протокол материалът не може да излезе от
складовата база. Фактурите са за нощувки на хората, които са работили и на
които той е плащал нощувките. Работил е непрекъснато на обекта 6 месеца без
почивен ден, включително в събота и неделя. Всичките тези документи ги е
снимал, заверил и подписал и ги е предал на ревизиращите органи лично. През
спорния период не е работил на друго място, бил е неотлъчно на обекта от 1.07.
до 30.12.2016г. Уговорката е била да му се заплаща месечно възнаграждение от 2 500лв.
за всички длъжности, които е изпълнявал. През декември месец С. му е казал, че
такива пари няма да му плаща. Издържал се с пенсията си през това време.
Някакви дребни материали са купувани от железарски магазини от парите, които са
му превеждани и които е отчел до стотинка. Не е имало обява за набиране на
работници, но местното население няма къде да работи и хората лесно разбирали,
че се търси работна ръка. Повечето от хората са от малцинството, но хора, които
са работили на границата и умеят да работят там.
Други доказателства във връзка с
откритото производство по оспорване не са ангажирани от страна на ответника, на
когото е указана доказателствената тежест.
По искане на
жалбоподателя е допуснато извършване на съдебна счетоводна експертиза с вещо
лице М.Ш., чието допълнително заключение е оспорено от процесуалния
представител на ответника.
Вещото лице,
след преглед на наличните по делото документи, както и допълнително представени
му такива от счетоводството на дружеството-жалбоподател, е установило
дружествата, които са работили като подизпълнители и доставчици на „Пъттранс“
ЕООД на обект: „Инженерно възпрепятстващо съоръжение по сухоземна част на
българо-турската граница, за трасето на област Бургас“ – подучастък „Район на
ГП „Малко Търново“ в периода м. 09.2016г. – м. 12.2016г., както и наетите от
тези дружества лица. По сметката на П.Г.са преведени суми в общ размер на 45 430лв.,
от които в счетоводството на „Пъттранс“ ЕООД не са покривани никакви разходи.
Установено е, че на 01.09.2016г. по сметката на Г. са налични 58,96лв., а на
31.12.2016г. – 6 094,74лв. В табличен вид са проследени преведените по
банковата сметка на П.Г.суми, с посочено основание на превода /л. 1658/. От
преведените парични средства в общ размер на 45 430лв. са изтеглени чрез
АТМ устройства суми в общ размер на 42 180лв., съответно са заплатени
такси в общ размер на 306,14лв. В повечето случаи, тегленията на парични суми в
брой са от по 400лв.
Вещото лице е
установило размера на разходите за нощувки или командировки, отчетени от
дружеството през 2016г., както и по счетоводни сметки отчетените такива и въз
основа на какви първични счетоводни документи, като посочва в основното си
заключение, че командировъчни заповеди, РКО за изплатени командировъчни, въз
основа на които са взети счетоводните записвания, не са открити по делото. За
периода м. 09.2016г. – м. 12.2016г. са осчетоводени разходи за нощувки в общ
размер на 8 255лв., които са отразени по дебита на аналитична сметка 609/2
„Нощувки“, като счетоводните записвания са въз основа на издадени на
дружеството 7 бр. фактури от „Хоспис - К.Б.“ ЕООД и една фактура от Дафинка
Христова.
Във връзка с
осчетоводения разход за дървен материал вещото лице посочва, че взетите
счетоводни операции са съобразно СС 2 и напълно съответства на данните,
отразени в протокола от 01.09.2016г. и складовата разписка за
приемане/предаване № 36 от 06.06.2016г. Задължението за плащане към Х.С. е
отразено по кредита на сметка 493 „Разчети със собственици-дървен материал“. По
счетоводни данни на „Пъттранс“ ЕООД, задължението не е разплатено към
31.12.2016г., тъй като сметка 493 е с кредитен остатък в същия размер. Съгласно
искане за отпускане на материални ценности № 42 от 31.12.2016г., дървеният
материал е вложен в строителството на „Инженерно съоръжение по българо-турската
граница – Малко Търново“ и в счетоводството на „Пъттранс“ ЕООД е изписан от
сметка 302 и отнесен на разход по дебита на сметка 601 „Разходи за материали“.
В допълнителното
заключение вещото лице Ш. е изготвило различни парични потоци на изтеглените от
П.Г.суми от банката, платените на посочените от него лица, съобразно
разполагаемите към момента парични средства. Според вещото лице, се наблюдава
недостиг на парични средства, в случай че се приеме, че са изплащани твърдените
парични суми към работници, работещи без трудови правоотношения /таблици на л.
1687 и л. 1688/. Съгласно представените таблици форма обр. 76 изчислените суми
за всички работници са в общ размер на 58 782лв., а съгласно РКО от месец
10 и месец 12.2016г. заплатените суми са в общ размер на 12 500лв.
/таблица на л. 1689/.
Вещото лице е
констатирало допуснати грешки по отношение лицата, работили без трудови
правоотношения, и заплатените им суми, като се касае за посочени изплатени суми
в повече в РД в размер на 2 925лв. /таблица на л. 1690/.
В заключението
са извършени три варианта на изчисление на дължимите данък по чл. 42 от ЗДДФЛ и
вноските за ЗОВ от „Пъттранс“ ЕООД като осигурител, в зависимост с
разполагаемите парични суми при Г. /л. 1698 – 1672/.
В съдебното
заседание по приемане на заключението вещото лице е направило уточнение, че в
заключението подробно е описано от къде идват разликите в изчисленията
направени в РД и експертизата. Според него, не може да се определи точно каква
част от получената на 10.09.2016г. парична сума от П.Г.е разходвана за гориво и
каква за заплащане на заплати на наети работници, тъй като в присъствената
форма към тази дата няма записвания за работници на обекта.
Заключението на
вещото лице е оспорено като необосновано от процесуалния представител на
ответника с аргумент, че са превеждани парични средства от дружеството по лична
банкова сметка ***екта, независимо от посоченото основание за банковите преводи.
В хода на
съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото е допуснато и
извършване на съдебна техническа експертиза с вещо лице Янка Ранделова, чието
заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо
със събраните по делото писмени доказателства.
Вещото лице
Ранделова, след запознаване с наличните по преписката документи, както и след
посещение на място на обекта „Инженерно възпрепятстващо съоръжение по
сухоземната част на българо-турската граница за трасето на област Бургас“ –
Подучастък „Район на ГП „Малко Търново“, подробно е проследило проектното
задание, обема на строителните дейности, които е следвало да бъдат извършени по
договора от 22.08.2016г., етапите на строителни дейности, които е следвало да
бъдат изпълнени и с какъв обем и вид строителни материали за всеки етап, каква
част са извършени от „Пъттранс“ ЕООД и с какви документи са удостоверени
извършените строителни дейности от дружеството - жалбоподател, по какъв начин и
с какви писмени документи е предадена извършената строителна услуга. Установило
е, че за изграждането на въпросния обект е предвидено използването на
строителен материал, съобразно строителната документация, който е необходим за
кофраж. Вещото лице посочва, че в протокол обр. 19 № 1 от 09.11.2016г. и протокол
обр. 19 № 2 от 08.03.2017г. са отчетени като вид СМР „Направа и разваляне на
кофражи“ следните реално изпълнени количества кофраж: за „междуосие на колоните
4м.“ – 2 546 кв.м. и за „междуосие на колоните 3м.“ – 578 кв.м. или общо 3 124
кв.м. Това количество кофраж като дървен материал представлява дъски и греди,
като според експерта обичайно като обем в кофража, дъските и гредите са
приблизително еднакви в кубични метри, а необходимият обем дървен материал за
направа на 1 кв.м. стена едностранно е около 0,05 куб.м., за двустранен кофраж
– около 0,1 куб.м., квадратурата 3 124 кв.м., актуван кофраж за основи и
ранбалки предполага около 313 куб.м.
От представените
на експертизата чертеж на типови детайли на водоскоци, който жалбоподателят е
съхранил при себе си, според вещото лице може да се прецени приблизително
количеството кофраж за тези съоръжения, като точни изчисления не са възможни,
тъй като детайлите са типови, не се отнасят конкретно за съоръженията,
изпълнени от жалбоподателя, а дадените размери в чертежа са приблизителни и се
нуждаят от уточняване за прилагане по индивидуален проект, какъвто в случая
липсва. С приблизителни изчисления вещото лице установява, че за изпълнение на
СМР, в които има кофраж, на обекта жалбоподателят е вложил около 345 куб.м.
дървен материал, което е приблизително количество и може да се отличава с 5 - 10%
в повече или по-малко.
В разпита си в
съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е направило
уточнение, че в момента на огледа на обекта няма дървен материал, който при
строителството е използван за кофраж, при изграждане на монолитните водоскоци и
в последствие е премахнат. Според експерта, при строителството е следвало да
участват минимално 10 човека, от които поне 2-ма шофьори, багерист, 4-ма общи
работници, 5-ма човека за кофраж и за армировка, заварчик и монтажник.
По искане на
жалбоподателя по делото са приети протокол №
П-22002317018991-141-001/14.02.2017г., ведно с всички приложения, в т.ч.
ведомост от 10.12.2016г. – 16.12.2016г., озаглавена „Бетонов дневник“, РКО,
разплащателни ведомости и инструктажна книга, във вида, в който са представени
от П.Г.(л. 1460 - 1564), справки актуално състояние на действащите трудови
договори (л. 1569 - 1598 и от л. 1667 - 1678), обяснения от Агенция за социално
подпомагане с изх. № 11-00-0183/05.07.2018г. (л. 1623), писмо от Агенция по
заетостта с изх. № 20-00-954/03.07.2018г. (л. 1624) и писмо, ведно с извлечение
от банкова сметка *** „Алианц Банк България“ АД с изх. № 1104-1242/17.07.2018г.
(л. 1625 - 1651).
При повторното
разглеждане на делото от първоинстанционния съд, съобразно задължителните
указания на касационната инстанция са ангажирани допълнително заключения по
съдебно – графологична експертиза, наименовано протокол за извършена съдебно –
почеркова експертиза № 95 от 11.02.2020г., изпълнено от вещото лице М.С. и по
съдебно – счетоводна експертиза, изпълнено от вещото лице М.Ш..
Съгласно
заключението по СГрЕ, което съдът кредитира като обективно и даващо отговор на
поставените задачи, в РКО на л. 994 – 1004 от адм. дело № 976 от 2018г.,
ведомост на л. 993 гръб от адм. дело № 976 от 2018г. и инструктажна книга на л.
985 – 991 от адм. дело № 976 от 2018г. не са положени подписи от лицата с имена
А.Х.И., М.С.М., К.Х.М., Г.Й.Д., Й.Д.Й., Д.А.А., И.Т.Д., П.А.Д., В.К.Т.и Д.Г.Т..
Срещу изписаните
имена А.М.И., Х.Д.Д.и Е.В.Н.подписите не са изпълнени от тези лица.
Срещу изписаните
имена Д.А.Й., А.О.С., Р.О.О., О.М.О., Е.В.Н., А.С.И., А.Х.К., Д.А.К., К.Е.Н., С.Н.А.,
М.М.М., Н.Г.Г., А.С.И., Н.М.А., И.С.И., М.С.Ф., З.А.К., Д.Г.С., Й.Д.С., Д.Б.Д.,
Г.С.М., Р.Г.Д., А.А.Й., А.А.М.и З.Х.Г.подписите са изпълнени от тези лица.
В разпита си в
съдебното заседание при приемане на заключението вещото лице е уточнило, че за
сравнителен материал е използвало положените подписи от документите за
самоличност, тъй като там е безспорно, че са положени от лицата, на които са
издадени документите за самоличност.
По делото е
прието заключение по назначената ССЕ, оспорено от процесуалния представител на
ответника по отношение на базата, по която е работило вещото лице. Вещото лице
е извършило преработване на заключението, прието в съдебно заседание от
25.10.2018г. при първоначалното разглеждане на делото и е дало следните
отговори на поставените задачи:
-задача 1: при
изключване на сумите от РКО, в които са изписани имената на лицата Е.В.Н., А.М.И.
и Х.Д.Д., за които заключението по СГрЕ е установило, че подписите не са
положени от тези лица, се изчисляват суми, заплатени на останалите лица в
размер на 5 295лв. за м. 10.2016г. и в размер на 5 990лв. за м.
11.2016г. или възнаграждения в общ размер на 11 285лв. /таблица на л. 96/.
При извършена съпоставка на постъпилите и изтеглени суми от банковата сметка на
П.Г.се констатира, че за периода от 21.09.2016г. до 25.10.2016г. са постъпили
парични средства в общ размер на 2 500лв., от които 1 500лв. с
основание „заплати“ и 1 000лв. с основание „гориво“. От получените общо
парични средства в размер на 2 500лв. са изтеглени общо 2 100лв., от
които само 1 000лв. са предназначени за заплащане на заплати. Според
вещото лице от посочените в РКО за м. 10.2016г. заплатени суми в размер на
5 295лв. е възможно да бъдат заплатени само 1 100лв. на работници.
Аналогично, за м. 12.2016г. е възможно да бъдат заплатени 5 700лв. за
заплати от посочените в РКО общо 5 990лв.;
-задача 2: за
периода от 11.09.2016г. до 31.12.2016г. във форма 76 е посочена обща сума на
изчислени суми за възнаграждения на работници в размер на 58 782лв., а
посочената сума в РКО от м. 10 и м. 12.2016г. възлиза на 11 285лв.
/таблица на л. 78/.
-задача 3:
съгласно данните във форма 76 и ведомост и при твърдения на лицата при
насрещните проверки за уговорена дневна надница от 45лв. на човек, за м.
09.2016г. са дължими възнаграждения в общ размер на 4 562лв. /таблица
първа на л. 79/, за м. 10.2016г. – 18 825лв. /таблица втора на л. 79/, за
месец 11.2016г. – 13 950лв. /таблица първа на л. 80/ и за месец 12.2016г.
– 15 955лв. /таблица втора на л. 80/.
Съгласно
движението на парични средства по банковата сметка на Г., на 01.09.2016г. е
постъпил превод от „Пъттранс“ ЕООД в размер на 13 200лв. с основание
„гориво и заплати“, от които до 16.09.2016г. са изтеглени в брой парични суми в
размер на 7 800лв., от които 800лв. са за пенсия. На 19.09.2016г. са
постъпили парични средства в размер на 2 000лв. с основание „захранване на
сметка“, от които са изтеглени в брой до 21.09.2016г. парични суми в общ размер
на 1 600лв. На 21.09.2016г. са постъпили парични средства в размер на
1 500лв. с основание „заплати“, от които са изтеглени в брой до
27.09.2016г. 1 700лв. Според направените от вещото лице изчисления от
постъпленията от „Пъттранс“ ЕООД в общ размер на 16 700лв. са изтеглени в
брой парични средства в размер на 15 900лв., тъй като е налице постъпление
за пенсия в размер на 772,48лв. и са изтеглени 800лв., които могат да се
приемат за такова плащане. Съгласно РКО на работниците са изплатени в брой
парични суми в размер на 4 562лв. и е налице остатък от парични средства в
размер на 6 938лв. /таблица на л. 81/.
През месец
10.2016г. по банковата сметка на Г. са постъпили от „Пъттранс“ ЕООД парични
средства в общ размер на 6 000лв. с основание „гориво и заплати“. От тях
са изтеглени в брой общо 2 700лв., като за сумата в общ размер на 1 600лв.
вещото лице е посочило, че са предназначени за „пенсия и гориво“. Дължимите
заплати на работниците при дневна ставка от 45лв. са в общ размер на
18 825лв. и не е възможно да бъдат заплатени с изтеглените в брой парични
суми или с разполагаемите парични
средства, включително остатък от предходен месец в размер на 9 638лв.
През месец
11.2016г. постъпленията на парични средства от „Пъттранс“ ЕООД с основание
„разходи обект М. Търново“ са в размер на 6 130лв. и са изтеглени в брой
общо 7 240лв., от които следва да се приспаднат 800лв. за пенсия. Това
означава, че Г. е разполагал с парични средства за заплащане на заплати
единствено на 11.11.2016г. и на 02.12.2016г. и не е било възможно да заплати
изцяло дължимите заплати на работници при дневна ставка от 45лв. в общ размер
на 13 950лв.
През месец
12.2016г. са постъпили парични средства от „Пъттранс“ ЕООД в общ размер на
16 600лв. с основание „разходи за обект М. Търново“, „заплати“ и
„захранване на сметка“. От тях са изтеглени в брой общо 11 300лв., от
които следва да се приспаднат 800лв. за пенсия. Това означава, че Г. е
разполагал с парични средства за заплащане на заплати само на 16.12.2016г. и не
е разполагал с достатъчно разполагаеми парични средства за изплащане на сумата
от 15 335лв. при дневна ставка на работник от 45лв.
При направените
изчисления, вещото лице е установило, че към 31.12.2016г. е налице остатък на
парични средства по банковата сметка в размер на 1 395лв., който е
различен от констатирания остатък съгласно банковите документи в размер на
6 094,74лв.
-задача 4:
извършени са изчисления на дължимите данък по чл. 42 от ЗДДФЛ и вноски за ЗОВ
от „Пъттранс“ ЕООД като осигурител в различни варианти, в зависимост от това
каква е била разполагаемата сума при Г. и какви парични суми е могъл да
разплати на работниците /вариант 1/, при изключване от общата сума на
изплатените суми на сумите, изплатени на лицата А. И., Х. Д. и Е.Н.и при
съобразяване на разполагаемата при него сума /вариант 2/.
-задача 5:
извършени са преизчисления на дължимия корпоративен данък за 2016г., като са
приети като извършени разходи за заплати и ЗОВ сумите, съобразно вариант 1 и
вариант 2 на задача 4.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Първият спорен въпрос между страните по
делото е наличието на обстоятелство за извършване на ревизията по реда на чл. 122
от ДОПК. Ревизиращите органи по приходите са направили констатация, че при
извършената насрещна проверка на П.Г.са представени оспорените копия на
инструктажни книги, подписани от него и работниците за целия период, през който
са работили, копия на отчетна форма № 76 за отчитане явяването/неявяването на
работа, в която са посочени и месечните възнаграждения на база отработените дни
и разходни касови ордери за изплатени суми на работниците. При извършени
насрещни проверки на посочените в инструктажната книга физически лица са
постъпили оспорените от жалбоподателя декларации от А.О.С., Р.О.О., О.М.О., Е.В.Н.,
А.С.И., А.Х.К., К.Е.Н.и Г.Й.Д.. Въз основа на тези оспорени от жалбоподателя
доказателства, органите по приходите са приели за установено, че всички лица,
които са положили подпис в инструктажната книга и са получавали възнаграждения,
конкретно установени в разплащателната ведомост и представените РКО, са
полагали труд на обекта, изграждан от дружеството – жалбоподател. Това
означава, че са налице данни за престиране на работна сила без да са сключени
трудови договори с лицата. Това е дало основание на органите по приходите да
приемат, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ДОПК.
В хода на
съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото е открито
производство по оспорване на доказателствата, послужили като основание на
органите по приходите да преминат към извършване на ревизия по особения ред. От
страна на ответника са ангажирани доказателства единствено под формата на
свидетелски показания от лицето П.Г., получавал парични средства по банковата
си сметка от „Пъттранс“ ЕООД за различни разходи, свързани с изграждания от
дружеството обект в гр. Малко Търново, включително за заплащане на
възнаграждения на лица, работещи на обекта без сключени трудови договори. При
повторното разглеждане на делото, съобразно задължителните указания на
касационната инстанция, е ангажирано изготвянето на заключение по СГрЕ,
неоспорено от страните, съгласно което 25 от лицата, чиито имена са изписани в
документите, представени от Г., включително в оригинал, са положили подписи на
присъствена форма 76, инструктажна книга и РКО. Това обстоятелство, наред с
доказателствата, събрани при ревизионното производство, съгласно които 7 от
тези 25 лица са декларирали, че са работили на строителния обект в гр. Малко
Търново, правят обоснован и подкрепен с доказателства изводът на ревизиращите органи
по приходите за наличие на обстоятелство за извършване на ревизията по особения
ред на чл. 122 ДОПК.
В настоящия случай, по несъмнен
начин се установи, че са били налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1 и
т. 4 от ДОПК, за да се премине към извършване на ревизия по особения ред. Извършен
е анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и са извършени
изчисления на данъчна основа за облагане с данък по чл. 42 от ЗДДФЛ и на
осигурителен доход, върху който са дължими вноски за ЗОВ от РЛ като осигурител,
за периода от 01.09.2016г. до 31.12.2016г.
Противоположните
становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до
приложението на материалните закони (ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО) и на първо място се
свеждат до обстоятелството, налице ли са лица, осъществявали трудова дейност в
„Пъттранс“ ЕООД в обект „Инженерно възпрепятстващо съоръжение отсечка Малко
Търново“, на които са изплащани възнаграждения, без да са сключени трудови
договори и извършвало ли е дружеството трудова дейност, за която следва да
бъдат определени ЗОВ като осигурител за периода 01.09.2016г. – 31.12.2016г. и
ДДФЛ за същия период.
От събраните в хода на
ревизията доказателства, при съобразяване с откритото производство по
оспорване, се установи по несъмнен начин, че по сметката на лицето П.Г.са
извършени преводи от страна на „Пъттранс“ ЕООД в периода 01.09.2016г. –
28.12.2016г. с посочени основания „гориво и заплати“, „захранване на сметка“,
„заплати“, „плащане гориво“, „захранване на сметка р-ди обект Малко Търново“. При
извършената му насрещна проверка, както и при разпита му като свидетел в хода
на настоящото съдебно производство, Г. потвърждава, че е нает от управителя на
„Пъттранс“ ЕООД по устна договорка като технически ръководител на обекта и
същевременно с това е бил и шофьор, и доставчик. Негов подпис носят редица
документи, в т.ч. фактури, приемо - предавателни протоколи и споразумение за
осигуряване на ЗБУТ при работа на строителната площадка на въпросния обект,
сключено с „Инфра Експерт“ ЕООД като възложител. В тази връзка и същият е водел
инструктажни книги, извършвал е плащания при закупуване на гориво, материали и
нощувки, за които е представил фактури. При това положение, необосновани се
явяват твърденията от страна на дружеството - жалбоподател, че това лице не е
работник на „Пъттранс“ ЕООД. С други думи казано, налице са индиции за прикрити
трудови правоотношения с лицето П.Г..
По отношение на част другите
лица, работили на обекта, за общо 25 от посочените, също се констатираха прикрити
трудови правоотношения, доколкото при направено оспорване на авторството на
подписите на документите, представени по делото включително в оригинал, в заключението
на СГрЕ несъмнено са налице експертни констатации относно положени подписи от
посочени поименно лица. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че 7 от
тези 25 лица още при ПУФО, предхождаща ревизионното производство, са
декларирали, че са работили на обекта в гр. Малко Търново и са им заплатени
възнаграждения за отработените дни в размер на 45лв. дневно. Съгласно
експертния извод на вещото лице по СТЕ, неоспорен от страните по делото,
несъмнено се касае за строителен обект и за извършвани работи, за чието
извършване е необходим трудът на минимум 10 – 12 работници, примерно посочени.
Това означава, че може да се приеме, че всички 25 лица, които са положили
подписи срещу изписаните си имена в някои от представените от Г. документи, са
работили на строителния обект през различни времеви периоди от 01.09.2016г. до
31.12.2016г., без с тях да са сключени трудови договори от „Пъттранс“ ЕООД. В
този смисъл, фактът, че част от тях са получавали обезщетения за безработица не
означава, че не са работили без трудови договори, а точно обратното – че с тях
не са сключени трудови договори, за да могат да получават и отпуснатото и
обезщетение за безработица. Поради същата причина, може да се приеме, че лицата
не са подали ГДД за получените от тях възнаграждения. Несъмнено е налице
неправомерно поведение от жалбоподателя, което се изразява в превеждане на
парични суми по лична сметка на Г., който да ги разходва за дейността на РЛ на
строителния обект и в последствие да извършва отчитането им.
На следващо място, съдът
намира, че не може да се приеме по несъмнен начин, че паричните средства,
преведени с основания, различни от работна заплата, са разходвани именно за
това, за което са преведени, тъй като от Г. са представени фактури за закупено
гориво и ГСМ и други стоки, но на незначителни стойности спрямо преведените
парични суми. Следва да бъде акцентирано, че едно от основанията за превод на
паричните средства е „захранване по сметка“, което не може да се приеме
еднозначно за разходване на парични средства за закупуване на материали. В
показанията си самият Г. твърди, че е заплащал минимални разходи за материали,
тъй като е имало налични такива на склад на „Пъттранс“ ЕООД.
По изложените
аргументи, следва несъмнен извод, че в значителната си част превежданите
парични средства по личната сметка на Г. са разходвани за заплащане на
възнаграждения на лица, работили на обекта без трудови договори и подходът на
вещото лице за намаляване на общата сума с преведените парични средства с
основание „за гориво“ е необоснован. При превеждане на парични средства по
личната банкова сметка ***, ръководещо изцяло дейността на строителния обект,
включително занимаващо се с намиране на работници, дружеството е избегнало
заплащането на данък и ЗОВ за лицата, работили без трудови договори.
Необосновани са и
твърденията в жалбата, че на строителния обект са работили подизпълнители, с
назначени от тях лица по трудови правоотношения, поради което не е било
необходимо наемането на други лица от „Пъттранс“ ЕООД. Съгласно констатациите в
основното заключение по ССЕ, на обекта са работили едновременно няколко
подизпълнителя на инвеститора „Инфра експерт“ ЕАД, като в заключението е
посочено кои дружества са извършвали услуги към „Пъттранс“ ЕООД – „Анастасия“
ЕООД /услуга с багер за копаене и почистване на терен и транспорт на бетон от
бетонов възел/, „Мико транс“ ЕООД /услуги по извозване на земни маси, изкопни и
монтажни работи и доставка на инертни материали/, „Бургаспътстрой“ АД
/предоставяне за временно и безвъзмездно ползване на булдозер, ведно с неговия
машинист/, „Аби транс 16“ ЕООД /превоз на земна маса и чакъл/, „Хидрострой“ АД,
„ДК Домостроене“ АД, „Екко транс строй“ ЕООД /услуги с верижен трактор и
булдозер/ и „Крис МТ“ ООД /разширяване на километър пограничен път в района на
гр. Малко Търново/. Дори да се приеме за вярно това твърдение, това не
означава, че за работа на обекта не са ангажирани и други лица и то по начина,
описан от свидетеля Г., още повече че в заключението на СТЕ бройката ангажирани
работници е посочена примерно, съобразно видените при огледа изпълнени СМР. При
условие, че се отрича да са наемани лица и всички СМР са изпълнени от работници
на посочените по-горе дружества, изпълнявали различни по вид и количество СМР
на обекта, необяснимо е поведението на жалбоподателя да превежда регулярно
парични суми по банковата сметка на Г., и то в значителен размер – повече от
45 000лв, при условие, че получателят на паричните средства е представил
разходооправдателни документи само за покупки на стоки и то на стойност общо
около 1 200лв.
По отношение на лицата
Й. Й., И.Д. и П. Д., за които се твърди да са служители в дружеството „Мико
транс“ ЕООД, в заключението по СГрЕ се съдържа експертен извод, че същите не са
положили подписи в документите, изследвани от вещото лице /л. 53/.
Същевременно, по отношение на други две лица – Марин Маринов /според основното
заключение по ССЕ/ и М.М.М. /според заключението на СГрЕ/ и А. Х./според
основното заключение по ССЕ/ и А.Х.К./според заключението на СГрЕ/, за които
може да се предположи, че са идентични, несъмнено е установено, че същите са
работили на строителния обект, като вторият дори е потвърдил това обстоятелство
в депозираните от него писмени обяснения. Това означава, че по отношение на
тези лица отново може да се направи извод, че са положили труд за „Пъттранс“
ЕООД без сключен трудов договор и са получили възнаграждение за това, като
същевременно са се намирали в трудови правоотношения и с дружеството „Мико
транс“ ЕООД.
По отношение
твърдението за неяснота относно периода на работа на лицата, депозирали писмени
обяснения в хода на ревизията и несъвпадението им с периода на работа,
съобразно представените от Г. писмени доказателства следва да бъде посочено, че
тези лица не се отрекли да са работили на строителния обект, в какъвто смисъл
са писмените обяснения на друго лице - Д.А.А..
По отношение на това лице е направен експертен извод в заключението на СГрЕ, че
не е положил подпис в каквито и да било представени документи. Това означава,
че несъмнено на строителния обект, през различни времеви периоди са работили общо
25 работници, като времето на работа на обекта е посочено примерно и по
отношение на които в заключението на СГрЕ несъмнено е установено, че са
положили подписи срещу имената си в документите, представени по делото от П.Г..
За същите лица следва да се приеме, че са получили парична сума от по 45лв.
дневно за извършената работа.
В
тази връзка, следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице Ш., прието
при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, само по
отношение размера на преведените парични средства от „Пъттранс“ ЕООД по
банковата сметка на П.Г., както следва: за м. 09.2016г. – общо 16 700лв.,
от които са изтеглени в брой общо 15 340лв., тъй като по личната си
банкова сметка ***нсия. Аналогично, за м. 10.2016г. е налице постъпление на
парични средства в общ размер на 6 000лв., от които са изтеглени в брой
1 900лв.; за м. 11.2016г. – постъпление на парични средства в размер на
6 130лв., от които са изтеглени 6 440лв. (налице е остатък на парични
средства за предходните мм. 09 и 10.2016г.) и за м. 12.2016г. – постъпление на
парични средства в размер на 16 600лв., от които са изтеглени
10 500лв. При този начин на рекапитулация на паричните средства, се
изчисляват постъпили парични средства в общ размер на 45 430лв., съответно
изтеглени парични средства в общ размер на 34 180лв. Съгласно представени
от Г. фактури, същият е разплатил в брой и сумата в общ размер на
1 267,73лв. общо за нощувки, гориво, винетки и материали = 920лв. +
332,73лв., което прави необоснован и неподкрепен с доказателства изводът на
вещото лице по ССЕ, че за гориво са заплатени 1 000лв. Поради изложени
по-горе в решението аргументи относно неразходването на преведени парични суми
с основание „гориво“ в размер на 1 000лв., следва да бъдат извършени
съответните корекции в направените изчисления на вещото лице. Водещ критерий
при извършването на тези изчисления следва да бъде обстоятелството, че са установени
25бр. лица, положили подписи в документите, представени по делото от свидетеля Г.
и по-конкретно присъствените форми и инструктажните книги и за база да се
приеме отработено време в дни, както са процедирали ревизиращите органи по
приходите. Като израз на защитната теза на жалбоподателя следва да се приеме,
че водещи при определяне на дължимото възнаграждение са РКО, тъй като самият Г.
е заявил в показанията си, че част от документите се намират в негово държане и
заплатените суми по РКО са в много по-малък размер от изтеглените суми чрез
АТМ. Това означава, че следва да бъде проследено в хронологичен ред
постъпването на сумите при Г. на месечна база, след това отработените дни от
лицата, за които несъмнено е установено, че са били на строителния обект. В
случай на недостиг на изтеглените парични средства спрямо броя на работниците,
следва да бъде прието, че им е заплатена именно паричната сума, с която
получателят е разполагал през месеца.
При
така установеното, следва да се приеме, че през месец септември 2016г. Г. е
изтеглил парични средства в брой в общ размер на 15 340лв., от които са
разплатени възнаграждения за работници в общ размер на 4 562лв. (от общата
сума следва да се изключат изплатените суми на Е.В.Н.в общ размер на 855лв.) и
заплатени нощувки в общ размер на 920лв., за които са представени разходни
документи. Това означава, че е налице остатък на парични средства към
01.10.2016г. в размер на 9 858лв., които могат да послужат за разплащания
на разходи, включително за възнаграждения на работници, през следващите месеци.
За
месец 10.2016г. са налице постъпления на парични средства в общ размер на
6 000лв., от които са изтеглени в брой 3 900лв., към които следва да
бъдат прибавени наличните парични средства в брой от предходния месец в размер
на 9 858лв. и се получават разполагаеми парични средства в брой в общ
размер на 13 758лв., които са в по-голям размер от посочените от вещото лице от
9 638лв. От сумата на изчислените възнаграждения на работници за месеца в
общ размер на 20 850лв. следва да бъде приспадната сумата в размер на 2
385лв., отнасяща се за Е.Н.и А.И.и се изчислява дължима сума на
възнагражденията на работници в размер на 18 465лв. През месец октомври е
заплатена в брой единствено сумата в размер на 10,26лв. за горивно – смазочни
материали и сумата на наличните парични средства възлиза на 13 747,74лв.
При хронологичното проследяване на паричните средства се констатира, че до 18.10.2016г.
са налице постъпления от общо 10 958лв., които са достатъчни за
разплащането на заплати на работници в общ размер на 9 090лв. (от сумата по
колона 7 от таблица първа на стр. 82 е приспадната сумата в размер на 2 385лв.,
приета за недължима за лицата Е.Н.и А.И.). В последствие, на 24.10.2016г. е
постъпила сумата в размер на 5 000лв., която е послужила за разплащане на
възнаграждения в размер на 4 815лв. Това означава, че през месеца са
разплатени възнаграждения на лицата, работещи на обекта, в общ размер на 13 905лв.,
което е в близък размер до наличните парични средства за месеца и в по-голям
размер спрямо посочената в заключението на вещото лице сума – 9 638лв.
За
месец 11.2016г. е постъпила еднократно парична сума в размер на 6 130лв.,
от която следва да бъде приспадната сумата в общ размер на 249,19лв. извършени
покупки на стоки, разплатени в брой. Съгласно РД за месец ноември са начислени
заплати в общ размер на 16 965лв., от които следва да се приспаднат
сумите, отнасящи се до лицата Е.Н.и А.И.в общ размер на 2 160лв. и се
получава сума на начислени възнаграждения в размер на 14 805лв. При
хронологичното проследяване на паричните средства е възможно разплащането на
сумата от 5 880,81лв., която е в по-малък размер от посочената в
заключението на вещото лице в размер на 6 467лв.
За
месец 12.2016г. са постъпили парични суми в общ размер на 16 600лв., от
които следва да бъдат приспаднати заплатените в брой закупени стоки на стойност
88,28лв. и се изчислява разполагаема сума в размер на 16 511,72лв.
Начислените през месеца възнаграждения за работници, съгласно РД са в общ
размер на 18 475лв., от които следва да се приспаднат сумите, отнасящи се
до лицата Е.Н., А.И., Х.Д. и А.И. в общ размер на 2 295лв. и се получава
размер на възнагражденията за работници от 16 180лв. Това означава, че Г.
е разполагал с налични парични средства за заплащане на всички начислени
възнаграждения на работници, работили на обекта без трудови договори.
При
така направените собствени изчисления, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваният РА следва да бъде изменен, като данъчната основа за облагане с
данък по чл. 42 от ЗДДФЛ бъде изменена от 61 707лв. на 40 527,81лв.,
равна на сбора от изчислените разполагаеми парични суми при Г., при приспадане
от постъпилите парични средства от „Пъттранс“ ЕООД за съответните месеци на
разходвани средства за закупуване на стоки. При този начин на изчисление следва
да се приеме, че на работниците на строителния обект Г. е заплатил по-малко
парични средства от начислените работни заплати, съгласно присъствената форма,
с изключение на тези за месец септември и месец декември 2016г. Така, данъчната
основа на възнагражденията на работниците е в следните размери: за м. 09.2016г.
– 4 562лв., за м. 10.2016г. – 13 905лв., за м. 11.2016г. –
5 880,81лв. и за м. 12.2016г. – 16 180лв. Дължимият данък по чл. 42
от ЗДДФЛ върху тази данъчна основа възлиза на 4 052,78лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 410,05лв., изчислени посредством общодостъпен в
интернет страницата на НАП лихвен калкулатор. За разликата над посочените суми
до пълния размер на задължението, установено с РА в размер на 6 169,70лв.
и прилежащите лихви в размер на 624,23лв. обжалваният ИАА е неправилен и
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Обжалваният
РА следва да бъде изменен и в частта на дължимите вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и
ЗО, като бъде използван подходът на ревизиращите органи по приходите и бъде
намален осигурителният доход за дължимите вноски за лицата, родени след ***лв.,
с изключение на лицата Е.Н., А. И., Х. Д. и А. И. Така, за месец 09.2016г.
изчисленият осигурителен доход възлиза на 4 562лв., от който 600лв. за П.Г.,
639лв. за К.Н.и Н.А.и 3 323лв. за
останалите лица. За дохода в общ размер на 1 239лв. са дължими вноски за
ДОО в размер на 22,3%, а за дохода в размер на 3 323лв. – вноски за ДОО в
размер на 17,3% или вноски в общ размер на 851,18лв. Върху тази сума са дължими
прилежащи лихви в размер на 99,07лв., като за разликата над посочените суми до
пълния размер на задълженията от главница 1 102,89лв. и прилежащи лихви в
размер на 128,37лв. РА следва да бъде отменен.
По
аналогичен начин, за месец 10.2016г. изчисленият осигурителен доход възлиза на
13 905лв., от който 600лв. за П.Г., 2 655лв. за К. Н.и Н. А. и
10 650лв. за останалите лица. За дохода в общ размер на 3 255лв. са
дължими вноски за ДОО в размер на 22,3%, а за дохода в размер на 10 650лв.
– в размер на 17,3% или вноски в общ размер на 2 568,32лв. Върху тази сума
са дължими прилежащи лихви в размер на 276,83лв., като за разликата над
посочените суми до пълния размер на задълженията от главница 3 873,59лв. и
прилежащи лихви в размер на 417,52лв. РА следва да бъде отменен.
По
аналогичен начин, за месец 11.2016г. изчисленият осигурителен доход възлиза на
5 880,81лв., от който 600лв. за П.Г., 1 021лв. за К. Н. и Н.А. и
4 259,81лв. за останалите лица. За дохода в общ размер на 1 621лв. са
дължими вноски за ДОО в размер на 22,3%, а за дохода в размер на
4 259,81лв. – в размер на 17,3% или вноски в общ размер на
1 098,43лв. Върху тази сума са дължими прилежащи лихви в размер на
109,24лв., като за разликата над посочените суми до пълния размер на
задълженията от главница 3 119,79лв. и прилежащи лихви в размер на 310,27лв.
РА следва да бъде отменен.
По
аналогичен начин, за месец 12.2016г. изчисленият осигурителен доход възлиза на
16 180лв., от който 600лв. за П.Г., 2 335лв. за К.Н.и Н.А.и 13 245лв. за
останалите лица. За дохода в общ размер на 2 935лв. са дължими вноски за ДОО в
размер на 22,3%, а за дохода в размер на 13 245лв. – в размер на 17,3% или
вноски в общ размер на 2 945,90лв. Върху тази сума са дължими прилежащи
лихви в размер на 267,61лв., като за разликата над посочените суми до пълния
размер на задълженията от главница 3 446,72лв. и прилежащи лихви в размер
на 313,10лв. РА следва да бъде отменен.
За
извършване на изчисленията на осигурителния доход, върху който се дължат вноски
за ДЗПО – УПФ следва да бъде използван подходът на ревизиращия екип, като
ставката от 5% бъде приложена върху изчисления по-горе в съдебното решение
осигурителен доход за м. 09.2016г. в размер на 3 323лв., м. 10.2016г. в
размер на 10 650лв., м. 11.2016г. в размер на 4 259,81лв. и за м.
12.2016г. в размер на 13 245лв., с изключение на лицата П.Г., К.Н.и Н. А.,
родени преди ***г. Върху осигурителен доход в общ размер на 31 477,81лв.
са дължими вноски за ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 573,89лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 159,20лв., изчислени посредством общодостъпен
в интернет страницата на НАП лихвен калкулатор. За разликата над посочените
суми до пълния размер на задълженията от главница 2 752,85лв. и прилежащи
лихви в размер на 278,46лв. РА следва да бъде отменен.
За
извършване на изчисленията на осигурителния доход, върху който се дължат вноски
за ЗО следва към изчисления по-горе в настоящото решение осигурителен доход в
общ размер на 40 527,81лв. да бъде прибавена сумата в общ размер на
2 400лв. или по 600лв. месечно осигурителен доход за П.Г.. Върху сумата на
осигурителния доход в размер на 42 927,81лв., при прилагане на ставка в
размер на 8% се изчисляват вноски за ЗО в общ размер на 3 434,22лв., ведно
с прилежащите лихви в общ размер на 347,78лв. изчислени посредством
общодостъпен в интернет страницата на НАП лихвен калкулатор. За разликата над
посочените суми до пълния размер на задълженията от главница 5 128,36лв. и
прилежащи лихви в размер на 519,34лв. РА следва да бъде отменен.
На следващо място,
съдът намира, че органите по приходите правилно са преобразували счетоводния
финансов резултат на дружеството за 2016г. в посока увеличение с непризнатите
разходи за изплатени командировки в размер на 8 040 лева, съгласно РКО №
378/31.12.2016г. Следва да бъде отбелязано, че органите по приходите са
доказали по безспорен начин наличието на предпоставките за извършване на
преобразуването на счетоводния финансов резултат – не е представен посоченият
като основание РКО № 378/31.12.2016г., липсват представени командировъчни
заповеди за всяко командировано лице, а и от дадените обяснения от страна на
жалбоподателя и извършените проверки в ИМ на НАП, се установява, че към този
момент дружеството - жалбоподател не е разполагало с работници, които
евентуално да командирова. Няма как да бъдат командировани и спорните
работници, посочени в инструктажната книга, доколкото се установи, че в
по-голямата си част същите са от гр. Малко Търново. В тежест на жалбоподателя е
било да установи, както в ревизията, така и в настоящото съдебно производство,
че процесните разходи са документално обосновани, от което за него произтичат
благоприятни правни последици – увеличение на данъчните загуби и намаляване на
положителния счетоводен резултат, върху който се определят публичните задължения
за корпоративен данък. По общо правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на
носителя на субективното право е да докаже осъществяването на предпоставките за
неговото възникване, което в случая жалбоподателят не е направил.
По отношение увеличението
на финансовия резултат на дружеството за 2016г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО
със сумата от 98 120лв. следва да бъдат изложени аргументи за
неоснователност на жалбата, в тази й част. Нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО не
допуска признаване за данъчни цели на разходите, които не са документално
обосновани по смисъла на този закон. В текста на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е
посочено, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е
документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона
за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Не е спорно, че
жалбоподателят е представил протокол от 01.09.2016г. (л. 450 от адм. дело № 976
от 2018г.), съгласно който физическото лице Х.С. предава на „Пъттранс“ ЕООД
срещу заплащане дървен материал за общо 98 120 лева за обект: „Инженерно
съоръжение по българо - турската граница – Малко Търново“. Дървеният материал е
заскладен в „Пъттранс“ ЕООД със складова разписка от 06.09.2016 г. (л.36). От
приетото заключение по ССЕ се установява, че взетите счетоводни операции са
съобразно Счетоводен стандарт 2 и напълно съответстват на данните, отразени в
протокола от 01.09.2016 г. и складовата разписка за приемане/предаване № 36 от
06.06.2016 г. – заприходен е по дебита на материална сметка 302 по съответни
аналитични партиди 302/16, 302/17, 302/18 и 302/19. Задължението за плащане към
Х.С. е отразено по кредита на сметка 493 „Разчети със собственици-дървен
материал“. По счетоводни данни на „Пъттранс“ ЕООД, задължението не е разплатено
към 31.12.2016 г., тъй като сметка 493 е с кредитен остатък в същия размер.
Това е и причината физическото лице да не е подало ГДД за 2016г., в която да
декларира доходи от собственото си дружество „Пъттранс“ ЕООД, в каквато насока
са изложени съображения от органите по приходите.
Съгласно искане
за отпускане на материални ценности № 42 от 31.12.2016г., дървеният материал е
вложен в строителството на „Инженерно съоръжение по българо - турската граница
– Малко Търново“ и в счетоводството на „Пъттранс“ ЕООД е изписан от сметка 302
и отнесен на разход по дебита на сметка 601 „Разходи за материали“. Това
обстоятелство се установява и от приетата СТЕ, доколкото в протоколите обр. 19
са отчетени реално изпълнени количества кофраж, за който приблизително е бил
необходим около 345 куб. м. дървен материал, а спорният такъв е в размер на 374
куб.м.
Независимо от
това, обаче, съдът намира, че със заключението на вещото лице СТЕ не се
установяват нови факти от значение за настоящия спор, защото вещото лице няма
установителни функции. Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че
дървен материал е вложен в процесния обект, доколкото не могат да бъдат
изпълнени по друг начин предвидените СМР. Необходимостта от дървен материал и
влагането на някакъв дървен материал при изпълнението на СМР, обаче, не е
доказателство, че именно прехвърленият от управителя и едноличен собственик на
капитала на дружеството -жалбоподател дървен материал е бил вложен в обекта в
Малко Търново с оглед липсата на всякакви други съпътстващи документи, които да
удостоверяват транспортирането на материала до обекта, и твърдението на
свидетеля, че на обекта е имало голяма складова база, от която са се получавали
всички строителни материали. В този смисъл съдът намира, че със заключението на
вещото лице не се установява произхода на дървения материал, който е вложен при
изпълнението на СМР.
Изводите на
ревизиращите органи по приходите не се опровергават и от основното заключение
на вещото лице по ССЕ, прието при първоначалното разглеждане на делото. Между
страните по делото не се формира спор относно отчетения текущ разход за дървен
материал, изписан от счетоводна сметка 302, а доколко се касае за действителна
сделка между дружеството и неговия управител, като ФЛ, които представляват свързани
лица. Правилно при ревизията е прието, че за доказване добиването и
транспортирането на дървен материал е необходимо притежаването на превозен
билет, с какъвто жалбоподателят не разполага. Твърденията на използван случаен
транспорт, без наличието дори на товарителници, от които да е виден видът и
количеството на превозения материал, сочат недвусмислено на неправомерно
поведение на РЛ, което е отчело текущ разход на значителна стойност, с който е
намалило СФР за 2016г. В подкрепа на този извод е и липсата на извършено
разплащане по доставката към ФЛ С., за което в жалбата не се съдържат конкретни
твърдения.
При така
изложените аргументи, съдът намира за правилно и законосъобразно
преобразуването на декларирания СФР в увеличение за 2016г. със сумите в общ
размер на 106 160лв. и определяне на дължима сума за корпоративен данък за
годината. В тази връзка, неоснователна е претенцията на жалбоподателя за
признаване на изчислените по реда на чл. 122 от ДОПК разходи за възнаграждения
за работници и ЗОВ на дружеството като осигурител, тъй като съгласно основното
заключение на вещото лице, прието при първоначалното разглеждане на делото е
направена изрична констатация, че тези суми не са намерили отражение в
разходната част на оборотната ведомост и ОПР, като разходи по съответните
счетоводни сметки от гр. 60. В този смисъл, не следва да бъде кредитирано
заключението на вещото лице по ССЕ, прието при повторното разглеждане на
делото, в което са направени съответните изчисления на дължимия корпоративен
данък, в случай, че се признаят като действителни направените разходи за
възнаграждения на работници, работещи без трудови правоотношения и дължимите
вноски от „Пъттранс“ ЕООД като осигурител. Поддържаната от РЛ защитна теза през
цялото съдебно производство е, че за работа на строителния обект не са наемани
работници, включително от П.Г., действащ без представителна власт от името на
„Пъттранс“ ЕООД. Дори да се приеме, че са наемани работници, с които не са
сключвани трудови договори, тъй като лицата получават отпуснато им обезщетение
за безработица, по отношение на нито един от тях не е съставена заповед за
командироване за определен период от време, която да предполага нощувка в
близост до обекта.
Същото се отнася
и за работници на подизпълнителите, които според РЛ фактически са изпълнявали
СМР на място на обекта. Съдът споделя доводите на горестоящия административен
орган, че жалбоподателят не е работодател на тези лица, за да ги командирова до
мястото на изпълнение на работите. Следва да бъде отбелязано, че в сключените
договори липсват клаузи за покриване на разходите за нощувка на работниците
именно от „Пъттранс“ ЕООД.
С оглед изхода
на делото и направени искания от страните за присъжданите на сторените
разноски, същите следва да бъдат уважени, съразмерно на уважената, респ.
отхвърлена част на жалбата. Правната и фактическа сложност на настоящото дело
съответства на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което съдът намира
възраженията на процесуалния представител на ответника, направени в съдебното
заседание на 17.06.2019г. за неоснователни.
Съгласно
представения списък с разноските на л. 73 жалбоподателят е направил разноски за
първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, за касационното
производство и за повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд в
общ размер на 8 281,58лв. Съобразно уважената част на жалбата, следва да
бъде присъдена сумата в размер на 2 091,10лв. (две хиляди и деветдесет и
един лев и десет стотинки).
Ответникът
е заявил претенция за присъждане на направените разноски при първоначалното и
повторното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и пред
касационната инстанция. Съобразно отхвърлената част на жалбата следва да му
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за първоначалното и повторното
разглеждане на делото от първоинстанционния съд в общ размер на
2 567,20лв. (2 х 1 283,60лв.) и за касационното производство в размер
на 962,70лв. (3/4 х 1 283,60лв.), тъй като е изготвено становище по
касационната жалба. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, чл. 8, ал. 2, във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция към
15.05.2020г.) на ответника следва да бъде заплатено възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в общ размер на 3 529,90лв. (три
хиляди петстотин двадесет и девет лева и деветдесет стотинки).
По
компенсация, жалбоподателят следва да заплати на ответника възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 1 438,80лв. (хиляда
четиристотин тридесет и осем лева и осемдесет стотинки).
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, ХІІІ състав,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалбата
на „ПЪТТРАНС“
ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от управителя Х. К. С., с посочен съдебен адрес:***, офис 202
Ревизионен акт /РА/ № Р-16002117002842-091-001/18.12.2017г., издаден от З.В. - началник сектор,
възложил ревизията, и Ф. К. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр.
Пловдив, офис Смолян, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 114/06.03.2018г.
на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр.
Пловдив, КАТО НАМАЛЯВА допълнително установени дължими суми и прилежащите лихви,
както следва:
-за данък по
чл. 42 от ЗДДФЛ за периода от 01.09.2016г. до 31.12.2016г. от 6 169,70лв.
на 4 052,78лв. и прилежащите
лихви от 624,23лв. на 410,05лв.;
-за вноски за
ЗОВ за осигурител за периода
от 01.09.2016г. до 31.12.2016г.:
-ДОО от 11 542,99лв. на 7 463,83лв. и прилежащите лихви от 1 169,26лв. на 752,75лв.;
-ЗО от 5 128,36лв. на 3 434,22лв. и прилежащите лихви от 519,34лв. на 347,78лв. и
-ДЗПО – УПФ от 2 752,85лв. на 1 573,89лв. и прилежащите лихви от 278,46лв. на 159,20лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ относно
допълнително установени дължими суми за корпоративен данък за 2016г. в размер
на 10 615,24лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 772,62лв.
ОСЪЖДА „ПЪТТРАНС“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Х.К. С.
да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 1 438,80лв. (хиляда четиристотин тридесет и осем лева и осемдесет
стотинки) разноски по делото, изчислени по съразмерност и компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: