О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 10.04.2020 г. Гр.
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
10 април 2020 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: МАРИЯ ЙОРДАНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ
ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр.д.№
4719 по
описа за 2019 година.
Постъпила
е искова молба от И.Н.К., в която твърди, че първият ответник по делото е негов
длъжник. Вземането му било установено с влязла в законна сила заповед по
ч.гр.д. № 4344/2018 г. по описа на Старозагорски РС, като същия бил осъден да
му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща главница по Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот 193, том 1, рег. 2398, дело
№ 143/26.10.2016 г. на Нотариус Елка Тенчева, като вземането било прехвърлено
на 31.10.2016 г. от „Финанс груп" ООД с договор за прехвърляне на вземане,
ведно със законната лихва, върху главницата, считано от 24.08.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 1000 лв. държавна такса и 1300 лв.
адвокатско възнаграждение. По това вземане образувал и изпълнително дело №
297/2019 г. по описа на ЧСИ Румяна Манджурова.
На 28.12.2018 г.
длъжникът И.М. депозирал молба по ч.т.д. № 194/2018 г. по описа на Окръжен съд
Стара Загора, с която поискал освобождаване на внесена от същия на 17.07.2018
г. парична гаранция в размер на 20 600 лв., като обяснил, че с договор за
прехвърляне на вземане продал вземането си на втория ответник. Молбата му била
внесената от него парична гаранция да бъде възстановена на цесионера по
договора, като приложил договор за прехвърляне на вземане с дата 18.07.2018 г.,
потвърждение за прехвърляне на вземане и уведомление до Окръжен съд Стара
Загора от 04.01.2019 г. Окръжен съд върнал тази гаранция на цесионера по
договора - втория ответник.
Заявява, че безспорно И.М.
знаел, че извършвайки горепосоченото правно действие увреждал интересите му на
кредитор, защото още от 26.10.2016 г., когато станал солидарен длъжник на
„Идица" ЕООД бил наясно, че ще трябва да се върне заетата сумата, за която
впоследствие бил осъден съгласно изпълнителен лист от 29.08.2018 г. издаден по
ч.гр.д. № 4344/2018 г. по описа на СтРС. За увреждането на интересите му знаела
и втория ответник по иска, защото била сред лицата по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД,
негова съпруга и знанието й се предполагало.
Моли съда да обяви за относително недействителен
спрямо И.Н.К. договор за прехвърляне на вземане с дата 18.07.2018 г., сключен
между И.Г.М. с ЕГН-**********, като продавач и Ц.С.М. с ЕГН-**********, като
купувач, и двамата с постоянен адрес:***, с който първия ответник продал на
съпругата си внесена парична гаранция в размер на 20 600 лв. по ч.т.д. №
194/2018 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора за сумата от 8 500 лв.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от И.Г.М. и Ц.С.М., в който заявяват, че предявеният
иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е изцяло неоснователен. Оспорват предявения
от И.Н.К. иск /ищец/ и молят съда да отхвърли същия. Заявяват, че исковата
молба е изцяло неоснователна, като също така за ищеца липсвал правен интерес от
водене на настоящото производство, с оглед на факта, че вземането на ищеца не
било установено с влязло в сила съдебно решение, което обуславял неговото
качество като хипотетичен кредитор.
Подлежащото
на незабавно изпълнение на взискателя - ищец вземане, не го правило в нито един
случай за установено такова. Налице били надлежно подадени възражения по реда
на чл. 414 от ГПК с вх. № 25507 и вх. № 25508 от 12.09.2019 г. по описа на Районен Съд - гр. Стара Загора,
което от своя страна водило до предстоящ процес за установяване на вземането,
респективно до установяване на качеството на И.Н.К. на кредитор.
Твърдят,
че средствата предоставени от ответника Ц.М. за парична гаранция по ч. гр. дело
№ 194 от 2018 год. по описа на Окръжен Съд - Сара Загора, в размер на 20 600
лв. не били нито на „ИДИЦА" ЕООД, нито на солидарния длъжник И.М., а лични
на ответницата и внесени от Ц.М.. Още повече, че задължението поето от
ответника И.М. било в качеството му на солидарен длъжник, по задължение
удовлетворяващо нуждите на търговско дружество „ИДИЦА" ЕООД.
Възразяват
против твърдението на ищеца, че е налице увреждане на кредитора с атакуваната
сделка. Освен това, било налице друго имущество в патримониума на ответника И.М.
- солидарния длъжник на „ИДИЦА" ЕООД,
което било достатъчно за удовлетворяване на твърдяното вземане на
кредиторите. Вече били предприети редица мерки за обезпечаване и гарантиране
събираемостта на вземането - възбранени са и са възложени редица имоти за
удовлетворяване на кредиторите. Отделно от това вземането било обезпечено с
Договорна Ипотека. Налице било достатъчно ликвидно имущество, което би могло и
осигурило събираемост на твърдените вземания.
Правят
искане за спиране на настоящето производство до окончателно произнасяне, с
влязло в сила решене по ч. гр. д. 4344/2018 год. на Районен Съд- Стара Загора.
По
искането за спиране на производството по делото, съдът намира за установено
следното:
Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 2 от
9.07.2019 г. на ВКС по тълк.дело №2/2017 г., ОСГТК, налице е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за
вземането му и предявения иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника
действия, увреждащи кредитора.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
В настоящия случай е налице предявен от кредитора установителен иск по реда
на чл. 415, във вр. чл. 422 от ГПК за вземането му в размер на 50 000 лв., като
е образувано търг.дело № 346/2019 г. по
описа на ОС Ст.Загора, което към момента е висящо. Предявен е и иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника И.Г.М.
действия, увреждащи кредитора, като е налице връзка на преюдициалност по
смисъла на чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК. Макар по принцип за успешното провеждане на иска по чл. 135 ЗЗД да не е необходимо вземането на кредитора да е установено с влязло в
сила решение, след като той вече е предприел действия за установяването му чрез
самостоятелен иск, бъдещото решение по него ще е от значение за произнасянето
по основателността на иска по чл. 135 ЗЗД и следва да бъде съобразено.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Съдът намира, че е налице хипотезата на
чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като има висящ процес относно друг спор, който е
преюдициален за този, по който производството следва да бъде спряно.
Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати
или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното
производство /Тълкувателно
решение N 8/7.05.14 по тълк. д. № 8/13, ОСГТК на ВКС/. Спирането на това
основание позволява съдът, разглеждащ обусловеното дело, да съобрази решението
по обуславящото дело - което има значение за правилното му решаване. Връзката
на обусловеност е обективна и не зависи от поредността на предявяване на двата
иска.
|
|
|
|
|
В настоящия случай при преценката за преюдициалност следва да се съобразят
предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД.
|
|
|
|
|
Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство за защита на
кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които
намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него.
|
|
|
|
|
Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на
увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може
да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде
установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск /какъвто е
настоящият/ изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от
твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които
длъжникът го уврежда. При това положение
наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на
вземането на кредитора - т. е. установяване наличието на действително вземане,
което ще се установи в хода на процеса по установителния иск по чл. 415 от ГПК
/предмет на образувано т.д. 346/2019 г. по описа на ОС Ст.Загора/ - е от
значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл. 135 ЗЗД . Признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху
преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл. 135 ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск. Между двете
производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле
на чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК и е основание за спиране на производството по Павловия
иск. Приемането на противното би означавало отричане на наличието на
действително вземане на кредитора като материалноправна предпоставка за
уважаването на Павловия иск и би довело до ситуация, в която в производство по чл. 135 ЗЗД длъжникът по едно несъществуващо вземане на практика да няма път, по
който да се защити и да избегне уважаването на иска.
С оглед гореизложеното,
приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства и становищата
на страните, съдът намира, че в настоящия случай е налице преюдициален спор, а
именно приключване с влязъл в сила
съдебен акт на т.д. № 346/2019 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че
следва на основание чл. 229, ал.1 т.4 от ГПК, да спре производството по делото,
поради което
О
П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д. № 4719/2019 г. по описа на РС Стара Загора до приключване
с влязъл в сила съдебен акт на т.д. № 346/2019 г. по описа на Окръжен съд Стара
Загора.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд Стара Загора в едноседмичен срок от получаване на
определението от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: