Решение по дело №1405/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл.118, ал.1 и ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба от Д. Г. Б. [ЕГН] срещу Решение № 2153-03-82/03.06.2024 г. издадено от Директор на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата срещу разпореждане [номер]-00-4807-2 / 25.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменено разпореждане [номер]-00-4807-1/08.11.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Д. Г. Б., за периода от 20.07.2016 г. до 19.04.2017 г. в размер на 32.39 лв. дневно и срещу разпореждане [номер]-00-4807-3/25.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и чл. 54а, ал. 1 във връзка с чл. 10 от КСО й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по заявлението й вх. № 031-00-4807 / 09.08.2016 г.

Жалбоподателката посочва, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма, съществено нарушение на адвминистративнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочи, че издаването на едното разпореждане има обуславящо действие за издаването на второто, като едва след влизане в сила на разпореждането за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, и то в хипотеза на основателен отказ, следва да бъде издаден акта за отмяна на разпореждане [номер]-00-4807-1/08.11.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. А в конкретният случай преждевременно и без да са налице правните основания за това, административният орган е издал разпореждането за отмяна. Изтъква, че в обжалваното Решение № 2153-03-82/03.06.2024 г., директорът на ТП - Варна на НОИ се позовава на факти и обстоятелства непосочени в обжалваните разпореждания. Твърди, че не е била уведомявана и информирана за предприетите действия и проверки, приключили с Констативен протокол № КВ-5-03-01403136/03.08.2023 г. и Констативен протокол № КВ-5-03-00819946/05.10.2020 г. Сочи, че Решение № 2153-03-82/03.06.2024 г. е немотивирано и издадено при несъответствие с целта на закона, като с него е направен опит да се мотивират обжалваните разпореждания, чрез въвеждането на факти и обстоятелства от извършените проверки, които не са посочени в тях. Оспорва достоверността на изводите на контролният орган, че липсват доказателства за полагане на труд от жалбоподателката, респективно упражняване на трудова дейност и осигуряване чрез „Де Консулт” ЕООД за периода 01.11.2015 г. до 31.08.2019 г., поради което не може да й бъде признато времето за осигурителен стаж и доход по чл.9, ал. 1 от КСО. Сочи, че в обжалваното решение липсват мотиви относно направеното възражение в жалбата, че е изтекла погасителната давност по чл.115, ал.1 от КСО. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и присъждане на сторени разноски.

Ответникът - Директора на ТП - Варна на НОИ, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Е. Л. оспорва жалбата. По същество на спора изразява становище, че при постановяване на оспорения акт административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства по случая в изпълнение на задължението си по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Изтъква, че по отношение на процесното дружество „Де Консулт 13“ ЕООД в резултата на извършени проверки, безспорно е установено, че същото не е извършвало дейност, както и че лицата, за които има подадени уведомление за сключени трудови договори не са изпълнявали трудови функции. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема за установено следното:

Със Заповед № 7812-2/18.07.2016г. издадена от управителя на „Де Консулт 13“ ЕООД е прекратено трудовото правоотношение между дружеството и Д. Г. Б. с длъжност – технически сътрудник, считано от 20.07.2016 г. /л.221 от преп./

От жалбоподателката е подадено заявление вх. № 031-00-4807 от 09.08.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО /л.218-220 от преп./.

С разпореждане [номер]-00-4807-1/08.11.2016 г. издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 20.07.2016 г. до 19.04.2017 г. в размер на 32.29 лева дневно /л.216 от преп./.

С разпореждане [номер]-00-4807-2/25.01.2024 г. издадено от ръководител на осигуряването за безработицата в ТП – Варна на НОИ е отменено разпореждане [номер]-00-4807-1/08.11.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Д. Г. Б. от 20.07.2016 г. до 19.04.2017 г. в размер на 32.29 лева дневно /л.16 от преп./. Като мотиви са изтъкнати нови доказателства – след извършена проверка на осигурителя „Де Консулт 13“ ЕООД, [населено място] по спазване на осигурителното законодателство от контролните органи на ТП на НОИ [населено място], завършила с Констативен протокол №КВ-5-03-01403136/03.08.2023 г. е установено, че за лицето липсват доказателства за полагане на труд за периода от 01.11.2015 г. до 19.07.2016 г., т.е. не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и §1, ал.1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не е извършвало трудова дейност при осигурителя. Издадени са Задължителни предписания № ЗД-1-03-01403164/03.08.2023 г. и на основание чл.4, ал.10 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. данните подадени по чл.5, ал.4 от КСО за посочения период са служебно заличени. Жалбоподателката в жалба вх. №1012-03-290/02.05.2024 г. /л.14 от преп./ посочва, че Разпореждането й е било връчено на 18.04.2024 г., видно от писмо с обратна разписка /л. 18 от преп./, в което е вписано, че се връчва ПОБ „изх. № 031-00-4807-2,3/25.01.2024 г.“, от което следва, че жалбата срещу него е подадена в срок.

С разпореждане [номер]-00-4807-3/25.01.2024 г. на ръководител ОБ при ТП-Варна на НОИ на основание чл.54ж, ал.1 вр. чл.54а, ал.1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО с мотиви идентични с тези на разпореждане [номер]-00-4807-2/25.01.2024 г. Връчено е на жалбоподателката на 18.04.2024 г. видно от известие за доставяне на писмо с обратна разписка /л.18 от преп./.

Относно извършени проверки на „Де Консулт 13“ ЕООД са издадени: Констативен протокол № КП-5-03-01403136/03.08.2023 г. /л. 52-54 от преп./ и Задължителни предписания № ЗД-1-03-01403164/03.08.2023 г. да се заличат данните подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на Д. Г. Б. и още 16 лица /л. 50-51 от преп./. Задължителните предписания са съобщени, чрез обявление на табло в ТП – Варна на НОИ, за което е съставен Протокол № 18/10.08.2023 г. Предписанията не са изпълнени, поради което на 13.10.2023 г. е извършено служебно заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО по реда на Наредба Н-13/17.12.2019 г.

С Решение № 2153-03-82/03.06.2024 г. издадено от директор на ТП – Варна на НОИ е прието, че жалбата срещу разпореждане [номер]-00-4807-2/25.01.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменено разпореждане [номер]-00-4807-1/08.11.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Д. Г. Б., за периода от 20.07.2016 г. до 19.04.2017 г. в размер на 32.39 лв. дневно и срещу разпореждане [номер]-00-4807-3/25.01.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и чл. 54а, ал. 1 във връзка с чл. 10 от КСО, й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по заявлението й вх. № 031-00-4807 / 09.08.2016 г. е неоснователна поради следното:

В резултат на извършена проверка на осигурителя „Де Консулт 13“ ЕООД, от контролните органи на ТП - Варна на НОИ по разходите на държавното обществено осигуряване, приключили с Констативен протокол № КВ-5-03-00819946 / 05.10.2020 г. и Констативен протокол № КВ-5-03-01403136 / 03.08.2023 г. е констатирано, че за времето след 01.11.2015 г. лицата за които са подавани данни за осигуряване не са извършвали реално трудова дейност по сключените трудови договори, за които са подадени уведомления до ТД на НАП, т.е. не са осигурени лица по смисъла па чл. 10 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Установено е, че след 01.11.2015 г. „Де Консулт 13“ ЕООД, не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон и не е имало необходимост от назначаване на лицата, за които са подавани данни за осигуряване, и същите следва да бъдат заличени.

С писмо изх. № 36183-5/13.12.2019 г., вх. №1042-03-355#4/17.12.2019 г. от Директора на ТД - Варна на НАП, Директора на ТП - Варна на НОИ е уведомен, че на дружеството „Де Консулт 13“ ЕООД, е извършена проверка относно спазване на осигурителното законодателство, приключила с издаването на Протокол №П- 03000319150220-073-001/04.12.2019 г. от контролния орган на ТД - Варна на НАП. Към момента на извършване на проверката е налице информация за сключени и непрекратени трудови договори с 5 лица. От тях с писма са изискани да представят трудово-правни документи и писмени обяснения. Такива не са представени от по-голяма част от лицата.

Изготвено е искане за представяне на документи и за писмени обяснения от пълномощника на управляващия и представляващ дружеството, връчено лично на упълномощения. Изискани са разчетно платежни ведомости и рекапитулации па ведомости за периода на проверката; хронологичен регистър на сметка 421 „персонал“, 604 „разходи за заплати“, гр. 45, 46 „Разчети“, 605 „Разходи за осигуровки“ и др. свързани със счетоводното отразяване на осигурителните вноски и ДДФЛ за периода на проверката; касови и/или банкови документи за изплатени трудови и извънтрудови възнаграждения; договори с контрагенти; фактури за покупки и продажби, аналитичен регистър на сметка 411 - клиенти, сметка 401-доставчици, сметки гр. 60 - разходи за материали, разходи по икономически елементи, сметки гр. 70 - приходи, за периода на проверката; сключени трудови или граждански договори, длъжностни характеристики на наетите лица, допълнителни споразумения, за периода на проверката; графици, присъствени книги, книги за инструктаж и проведено обучение, заповеди за командировки и др. документи, доказващи произхода на средствата, с които са изплащани работните заплати, и др. Изискани са и писмени обяснения относно предмета на независима икономическа дейност на дружеството, собствени, наети или отдадени под наем обекти адреси, договори за наем, документи за собственост, информация за лицето, което е назначавало от името на дружеството служителите - име и адрес, броя на лицата, работили в дружеството, къде те са работили, часовете положен труд , на кого са отчитали оборота през деня. Не са представени исканите документи и писмени обяснения.

Издадени са Задължителни предписания № ЗД-1-03-00819962/05.10.2020 г. към посочения Констативен протокол от контролните органи на ТП - Варна на НОИ по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които осигурителят „Де Консулт 13“ ЕООД, е задължен да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с код за вид осигурен 01 - по трудово правоотношение за периода от 01.02.2018 г. до 19.05.2020 г. включително, за И. Н. П., и за В. М. П., за периода от 02.04.2018 г. до 01.05.2019 г. Поради върнати писма до адреса на управление на дружеството е поставено съобщение до дружеството №9/11.11.2020 г. с уведомление за изготвените задължителни предписания, като е даден 7-дневен срок за получаването им на основание чл. 110, ал. 4 от КСО. С писмо изх. 1042-16-41#4/08.12.2020 г. до Директора на Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ в НОИ, е поискано съдействие за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и прилагане на действията по чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица по издадените Задължителни предписания. От направена справка в Регистъра на осигурените лица към днешна дата, се установява, че данните са заличени.

Извършена е и втора проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „Де Консулт 13“ ЕООД, завършила с издаването на Констативен протокол № КВ 5 03 01403136/03.08.2023 г. Проверката е инициирана по постъпил сигнал изх. № 2170 03 228#11/22.06.2023 г. на Ръководител „ПО“ в ТП - Варна на НОИ във връзка с отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и доход на С. Н. П., относно уточняване на осигурителен стаж и доход и на обстоятелството упражнявала ли е трудова дейност С. Н. П. в „Дe Консулт 13“ ЕООД за времето от 01.04.2015г.- 01.08.2016г. В хода на административното производство по проверката е установено, че управител и едноличен собственик на капитала на дружеството от 25.06.2013г. е Д. Г. Б., лице, на което се прехвърлят фирми със задължения.

В Регистъра на трудовите договори са декларирани данни с Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ от „Де Консулт 13“ ЕООД, за сключен на 01.04.2015 г. трудов договор със С. Н. П., с основно месечно възнаграждение - 2600,00 лв. за длъжност - гл. технически сътрудник, и дата на прекратяване на трудовия договор - 01.08.2016 г. Изискани са сведения и обяснения от С. Н. П., за уточняване на факти и обстоятелства за осигурителен стаж и доход. В сведенията си вх. № 2170-03-228# 1/28.07.2023 г. тя не посочва конкретни данни за длъжността, която е изпълнявала, в какво точно са се изразявали нейните задължения, къде е изпълнявала трудовата си дейност, какви документи е подписвала и/или изготвяла, за представител на дружеството, с който е контактувала, колеги и клиенти, с които е работила, получавала ли е възнаграждение за осъществявана трудова дейност. От проверка в Регистъра на осигурените лица е констатирано, че за С. Н. П., са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от „Де Консулт 13“ ЕООД с декларации обр. 1 за периода от 01.06.2015 г. до 31.07.2016г. с информация за осигурителен стаж с пълни отработени дни, дневно работно време - 8 ч. и висок осигурителен доход - 2600,00 лв., като декларираните осигурителни задължения не се внасят, като по този начин неправомерно на С. Н. П. са създадени осигурителни права. След преценка на събраните доказателства проверката установява, че липсват доказателства за полагане на труд от С. Н. П., респективно упражняване на трудова дейност, респективно осигуряване на лицето съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО чрез осигурителя „Де Консулт 13“ ЕООД, поради което на основание чл. 9, ал. 1 от КСО на горепосоченото лице не може да бъде признато времето 01.04.2015 г. - 01.08.2016 г. за осигурителен стаж и доход, като лице осигурено за всички осигурителни рискове, както и произтичащите от това права.

С писмо изх. № 2170-03-228#11/22.06.2023 г. на Директора на ТП - Варна на НОИ до Директора на ТД - Варна на НАП, е изискано предоставяне на информация за това дали Д. Г. Б., в качеството му на едноличен собственик на капитала в дружеството, е обявил упражняване на дейност; за данни за регистрирани фискални устройства и отчитане чрез тях на продажби, реализирани в търговските обекти на дружеството, както и заверени копия на подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО за периода 2013 г. - 2020 г. за „Де Консулт 13“ ЕООД, за уточняване на обстоятелството дали дружеството е упражнявало стопанска дейност през периода 25.06.2013 г.- 19.05.2020 г. В отговор с писмо изх. № 4025#3/20.07.2023 г. от Директора на ТД - Варна на НАП до Директора на ТП - Варна на НОИ, е предоставена информация, че е извършена ревизия за периода от 25.06.2013 г. до 31.10.2015 г. от контролни органи на ТД - Варна на НАП относно спазвано на осигурителното законодателство от ,,Д. К. 13“ ЕООД, приключила с издаване на Ревизионен акт № Р-03000315009945-091-001/16.09.2016г. и че са извършени проверки, приключили с издаване на протоколи № П-03000319150220-073-001 / 04.12.2019 г., № П-03000320019046-073-001 / 30.04.2020 г., № П- 03000321007089-073-001 / 05.02.2021 г., № П-03000321133923-073-001 / 26.10.2021 г. След преценка на събраните доказателства при ревизията и проверките, е установено, че липсват доказателства за полагане на труд след 01.11.2015 г. от лицата с непрекратени трудови договори с „Де Консулт 13“ ЕООД, посочено в Раздел „Констатации“ от ревизионният акт и в протоколите на ТД - Варна на НАП, респективно упражняване на трудова дейност, респективно осигуряване на лицата съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО чрез осигурителя „Де Консулт 13“ ЕООД, поради което на основание чл. 9, ал. 1 от КСО, на лицата посочени в т. 2, 3 и 5 от Констативен протокол № КВ-5-03-01403136/03.08.2023 г. не може да бъде признато времето за осигурителен стаж и доход, като на лица, осигурени за всички осигурени рискове, както и произтичащите от това права.

При проверката от контролните органи па ТП - Варна на НОИ е установено, че за периода от 01.11.2015 г. до 19.05.2020 г. чрез дружеството „Де Консулт 13“ ЕООД в Регистъра на трудовите договори (РТД) са подавани данни за сключени и прекратени трудови договори на 14 броя работници, вкл. и за жалбоподателката са подадени данни от осигурителя за сключен на 01.07.2013 г. трудов договор с Д. Г. Б., прекратен на 20.07.2016 г.

В Регистъра на осигурените лица има подадени данни за осигурителен стаж и доход за посочените лица от „Де Консулт 13“ ЕООД по чл. 5, ал. 4 от КСО, във връзка с чл. 3, ал. 5 от Наредба № Н-8 / 29.12.2005 г. и във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г., но в Справка №6 от информационната система на НОИ за декларираните в Персонален регистър и внесените в Приходи суми и разликата между тях помесечно за „Де Консулт 13“ ЕООД се констатира, че дружеството не внася дължимите авансови вноски от м.07.2013 г. до м.03.2020 г. включително в приход на фонд Държавно обществено осигуряване върху възнагражденията на лицата със сключени и прекратени трудови правоотношения с осигурителя и с декларирани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО до момента на проверката.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е връчено на жалбоподателката на 05.06.2024 г. видно от известие за доставяне /л.11 от преп./. Жалбата е подадена на 19.06.2024г. видно от пощенско клеймо /л.11 от делото/ в срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО, от лице с правен интерес, пред надлежен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Процесните разпореждания са оспорени с жалба от 02.05.2024 г. в срок, по реда на чл.117, ал.2, т.2 от КСО. Оспореното решение е издадено от компетентен орган - директора на ТП – Варна на НОИ, в съответствие с чл.117, ал.3 от КСО. Същото е в писмена форма. Изложени са фактически и правни основания за издаване на решението при спазване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Мотивите на решението на основание чл.97, ал.1 от АПК се смятат за част от мотивите на разпорежданията.

В процесните две разпореждания от 09.11.2023 г. са изложени идентични мотиви: липсват доказателства за полаган труд за периода 01.11.2015 г. до 19.07.2016 г. от Д. Б. в „Де Консулт 13“ ЕООД и наличие на Задължителни предписания № ЗД-1-03-01403164/03.08.2023 г.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с постановяване от страна на директора на ТП на НОИ Варна на едно решение по двете издадени разпореждания. В КСО не се съдържа разпоредба която да вменява задължение при извършване на проверката по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО ръководителят на териториалното поделение да се произнася с решение за всеки един отделен акт. Изискването е за мотивираност на акта, което в случая е сторено за всяко едно от разпорежданията. За пълнота следва да се посочи, че издаването на две отделни разпореждания се дължи на спецификата на административното производство по отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/, установено в КСО по арг. от чл. 54ж и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, издадена на основание чл. 54л от КСО и именно поради това разглеждането им е обхванато от едно решение.

Задължителни предписания № ЗД-1-03-01403164/03.08.2023 г. от контролен орган на ТП – Варна на НОИ са дадени на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО на „Де консулт 2013“ ЕООД, като в т.9 от същите е предписано да се заличат данните подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за Д. Г. Б. и на 13.10.2023 г. данните служебно са заличени, видно от справка на л.23-29 от преп. Посоченото предписание има негативни последици за жалбоподателката, но съгласно чл.108, ал.1, т.3 от КСО и установената съдебна практика – решение № 10036/22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14293/2019 г. лицата, относно които се заличават данните за осигуряване, не са заинтересовани лица в това административно производство, съответно заинтересовани страни при провеждане на съдебно производство. Тези лица могат да се защитят при издадено разпореждане по реда на чл.117, ал.1 и чл.118, ал.1 от КСО. Жалбоподателката не е участвала в производството по издаване предписанието, поради което то не може да се счита за административен акт, който има правно действие за нея по арг. на 177, ал.1 от АПК, поради което не може служи като основание за издаване на разпореждане по чл.117, ал.1, б. “б“ от КСО. Ето защо в настоящото производство самостоятелно следва на основание чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, да се установи за периода 01.11.2015 г. до 19.07.2016 г. извършвала ли е Б. реално трудова дейност при „Де Консулт 13“ ЕООД, за да се счита за осигурено лице, което има право на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО. Поради това съдът извършва проверка само относно установените факти от ответника за липса на доказателства за полаган труд за периода 01.11.2015 г. до 19.07.2016 г.

Не е спорно, че жалбоподателката е имала сключен трудов договор, съответно вписване в трудовата книжка на положен труд за процесния период и заплащане на осигурителни вноски. Тези установявания не потвърждават извършена реално трудова дейност. Ответникът не е оспорил съдържанието или автентичността на трудовата книжка, която е официален документ, но чрез установените факти е оборил доказателствената стойност на документа за реално полагане на труд.

На дружеството е извършена проверка във връзка със спазване на осигурителното законодателство за периода от 01.11.2015 г. до 31.08.2019 г., за която е съставен Протокол №П-03000319150220-073-001/04.12.2019 г. От посоченото в Протокола се установява, че по данни на информационния масив на НАП, дружеството има регистриран един ЕКАПФ. Генерирани са отчети на ниски стойности: за 2016 г.-1646 лв. и за 2017 г. – 817 лв. За периода от 01.01.2018 г. до момента на проверката няма генерирани отчети от ЕКАПФ. За 2014 г. задълженото лице подава ГДД, в която декларира, че не осъществява дейност. За 2015 г., 2017 г. и 2018 г. няма подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО. На „Де Консулт 13“ ЕООД е извършена ревизия по ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО, ЗО за периода от 25.06.2013 г. до 31.10.2015 г., приключила с РА №Р-03000315009945-091-001/16.09.2016 г. с установени задължения, както следва: - Данък върху до доходите от трудови правоотношения – 11314.97 лв. главница и 2794.87 лв. лихва; - Корпоративен данък – 5033.98 лв. главница и 1198.24 лв. лихва; - Вноски за здравно осигуряване- осигурител – 3827.95 лв. главница и 2656.50 лв. лихва; - ДОО осигурител – 9127.27 лв. главница и 6147.87 лв. лихва; - УПФ осигурител 2516.91 лв. главница и 1612.60лв. лихва. В хода на проверката е установено, че от „Де Консулт 13“ ЕООД са подавани декларации обр. 1 и обр. 6 до 31.01.2019 г. като осигурителните задължения не се внасят. Към момента на проверката в дружеството има декларирани 5 действащи трудови договори, сключени през м. 02 и м. 04.2018 г. за длъжности – търг. директор, технически сътрудник, ръководител транспорт, склададжия. Във връзка с връчено искане от „Де Консулт 13“ ЕООД не е оказано съдействие и не са представени ведомости за заплати, рекапитулации, счетоводни регистри, графици, присъствени книги, писмени обяснения за предмета на дейност, обекта и всички други документи, описани в искането. След преценка на събраните доказателства е установено, че липсват доказателства за положен труд от лицата, респ. упражняване на трудова дейност и осигуряване на лицата съгл. чл. 4, ал.1 от КСО за периода от 01.11.2015 г. до 31.08.2019 г. чрез осигурителя „Де Консулт 13“ ЕООД, поради което на основание чл. 9, ал.1 от КСО на лицата не може да бъде признато времето за осигурителен стаж и доход, като лица за всички осигурени социални рискове, както и произтичащите от това права. От името на дружеството е подавана единствено информация с декларации обр. 1 и обр. 6 за дължими осигурителни вноски на висок осигурителен доход, като декларираните осигурителни задължения не се внасят. По този начин неправомерно за лицата, с които са сключени трудови договори на висок осигурителен доход са създадени осигурителни права, за които е подадена информация в персоналния регистър на НОИ. Тези констатации са обективирани в писмо изх. №36183-5/13.12.2019 г. от Директора на ТД на НАП-Варна /л.181-183 от преп./.

В съдебното производство въпреки предоставената възможност жалбоподателката не е представила доказателства, чрез които да се установи безспорно, че тя е осъществявала трудова дейност.

От изложеното съдът приема, че липсват доказателства, чрез които да се установява извършена трудова дейност от жалбоподателката в „Де Консулт 13“ ЕООД през периода 01.11.2015 г. – 19.07.2016 г., поради което същата не е осигурено лице по см. на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО за този период в размер на 9 месеца и 19 дни. Това обуславя законосъобразността на разпореждане [номер]-00-4807-2/25.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработицата в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане [номер]-00-4807-1/08.11.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на Д. Г. Б. за периода 20.07.2016 до 19.04.2017 г. в размер на 32.29 лева дневно, с оглед установени нови доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.

Съгласно чл.54а, ал.1 от КСО в приложимата редакция (ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава.

Няма спор, че жалбоподателката е с регистрация в Агенцията по заетостта от 27.07.2016 г. видно от разпореждане [номер]-00-4807-1 от 08.11.2016 г. /л. 216 от преп./.

Видно от Информация от проверките в регистрите към 23.01.2024 г. /л. 19-20 от преп./ Б. има дни в осигуряване от 20.04.2015 г. до 31.10.2015 г., тоест 6 м. и 11 дни, поради което не отговаря не изискването да има внесени осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца. Поради което на основание чл.54в, ал.1 от КСО в приложимата редакция (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) не е налице право на обезщетение за безработица.

С оглед установяванията, че през периода 01.11.2015 г. – 19.07.2016 г. Б. не е извършвала трудова дейност, разпореждане [номер]-00-4807-3/25.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработицата в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.54ж, ал.1 вр. чл.10 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление вх. № 031-00-4807/09.08.2016 г. е законосъобразно, тъй като жалбоподателката не отговаря на изискванията за получаване на парично обезщетение за безработица.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката за изтекла погасителна давност по чл. 115, ал. 1 от КСО, предвид следното:

Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО, вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника. По силата на чл. 115, ал. 3 от КСО, давността се прекъсва: с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането (т. 1) или с предприемане на действия по принудително изпълнение (т. 3). Съгласно чл. 115, ал. 4 от КСО, от прекъсването на давността започва да тече нова давност. С чл. 115, ал. 5 от КСО законодателят е предвидил, че давността спира да тече при обжалване – докато продължава спорът относно вземането (т. 1), както и когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс (т. 2).

В случая доколкото процесното административното производство се развива по реда на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО, в което административният орган се е произнесъл с отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, като е отменил влязлото в сила разпореждане, тъй като са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица, съдът намира, че така направените възражения за погасени по давност задължения са предявени преждевременно. Видно от разпоредбата на чл. 54ж, ал. 3 от КСО в следващ етап длъжностното лице по ал. 1 ще прецени налице ли са основания за издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица, като дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. При провеждане на такова производство, завършващо с издаването на съответното разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатеното обезщетение, жалбоподателката може да предяви възраженията си за погасени по давност задължения. Поради това в настоящото производство не следва да се разглежда възражението за изтекла давност за възстановяване на получените суми.

Относно разноските:

При този изход на спора в тежест на жалбоподателката остават направените от нея разноски. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 143, ал.3 от АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото жалбоподателката следва да му заплати юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.174 от АПК, вр. чл.118, ал.3 от КСО, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Д. Г. Б. [ЕГН] срещу Решение № 2153-03-82/03.06.2024 г. издадено от директор на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата срещу разпореждане [номер]-00-4807-2 / 25.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменено разпореждане [номер]-00-4807-1/08.11.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Д. Г. Б., за периода от 20.07.2016 г. до 19.04.2017 г. в размер на 32.39 лв. дневно и срещу разпореждане [номер]-00-4807-3/25.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и чл. 54а, ал. 1 във връзка с чл. 10 от КСО, й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по заявлението й вх. № 031-00-4807 / 09.08.2016 г.

ОСЪЖДА Д. Г. Б. [ЕГН] да заплати на Териториално поделение – Варна на НОИ сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.