РЕШЕНИЕ
№ 1211
гр. Пловдив, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300502139 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на В. Б. И., ЕГН
**********, чрез пълномощника му адв. Р. Д., против Решение №2905 от
25.06.2023г., постановено по гр.д. №11814/2022г. по описа на Районен съд-
Пловдив, V гр.с., с което се дава разрешение на основание чл.127а, ал.2
от СК да се издаде паспорт за задгранични пътувания на малолетните
деца А. В. И., ЕГН **********, и М. В. И., ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител К. В. В., ЕГН **********, без да е
необходимо съгласието на бащата В. Б. И., ЕГН **********, както и се
разрешава децата А. В. И., ЕГН **********, и М. В. И., ЕГН
**********, да пътуват в чужбина със своята майка К. В. В., ЕГН
**********, без да е необходимо съгласието на бащата В. Б. И., ЕГН
**********, до държавите- членки на Европейския съюз и Европейската
икономическа зона, Русия,Сърбия, Северна Македония, Турция,
Великобритания, Черна гора и Швейцария, неограничен брой пъти, като
всяко пътуване е с продължителност до двадесет дни, за период от пет
1
години, считано от влизане на решението в сила. С жалбата решението се
обжалва само в частта му, с която на децата е разрешено да пътуват до
Русия, както и в частта му, с която им е разрешено да пътуват зад
граница заедно. Иска се отмяна на решението в посочените части, като се
откаже издаване на разрешение за пътуване на децата в Русия, а пътуването
им до останалите страни се разреши поотделно на всяко от децата с
майката, а не заедно.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответната страна по
нея- К. В. В., ЕГН **********, с който същата се оспорва и се иска
решението да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното следва да се пристъпи
към проверка на правилността на решението в рамките на оплакванията в
жалбата и при служебна преценка за това дали не са допуснати нарушения на
императивни материалноправни правила и/или съществени процесуални
нарушения, които въззивният съд да трябва да поправи с оглед на
задължението му да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца и
без да има наведени от страните оплаквания.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със спор по чл.127а от СК
при разногласие на родители за пътуване на деца в чужбина. От
фактическа страна по делото не се спори между страните, а и се
установява от писмените доказателства, че ищцата К. В. В. и
ответникът В. Б. И. са бивши съпрузи и родители на малолетните деца
А. В. И., ЕГН **********, роден на 22.05.2015г., и М. В. И., ЕГН
**********, роден на 05.04.2018г. С обжалваното решение
2
първоинстанционният съд е уважил подадената от майката К. В. В. молба
и е разрешил издаване на задграничен паспорт на децата, както и
пътуването им заедно с майката до държавите- членки на Европейския
съюз и Европейската икономическа зона, Русия, Сърбия, Северна
Македония, Турция, Великобритания, Черна гора и Швейцария,
неограничен брой пъти, като всяко пътуване е с продължителност до
двадесет дни, за период от пет години, считано от влизане на решението в
сила. С въззивната жалба бащата В. Б. И. обжалва решението в частта му,
с която на децата е разрешено да пътуват до Русия, както и в частта му, с
която им е разрешено да пътуват заедно.
Съгласно разпоредбата на чл.127а ,ал.1 от СК въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи
за това, се решават по общо съгласие на родителите, а съгласно ал.2 когато
родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния
съд по настоящия адрес на детето. Съгласно задължителните указания,
дадени в мотивите по т.1 на Тълкувателно решение №1 от 03.07.2017г.
по т.д.№1/2016г. на ОСГК на ВКС производството по чл. 127а СК е такова
по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на
което съдът прави преценка по целесъобразност, като интересът на детето за
пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай
съобразно установените по делото обстоятелства. Решението на съда следва
да е в съответствие с най-добрия интерес на детето.
Основателни са изложените във въззивната жалба доводи срещу
даването на разрешение децата да пътуват в Русия. Съгласно
задължителните указания, дадени в цитираното по- горе тълкувателно
решение, при даването на разрешение за пътуване на дете следва да се
избегне поставянето му в риск, като се изключи възможността детето да
бъде отведено в място за размирици, както и в място, където пътуването
не е препоръчително. Според настоящия състав на съда към настоящия
момент именно такава е ситуацията в Русия, която като държава се
намира в съС.ие на война със съседната си държава Украйна, в хода на
която и на територията на Русия се извършват нападения от Украйна с
ракети и дронове. Доколкото съС.ието на война между двете страни
продължава, то не би могло да се прогнозира евентуалното й развитие,
както и района на бъдещите военни действия между държавите. Отделно
3
от това, както е посочено и във въззивната жалба, общоизвестно е, че в
края на м.юни на територията на Русия възникнаха размирици с
участието на частната военна компания „Вагнер“, при които застрашена
беше и столицата на Русия Москва. При тези обстоятелства според
настоящия състав на съда при евентуално пътуване до Русия децата биха
могли да бъдат поставени в риск, поради което въпреки че имат и руско
гражданство, както и че в Москва живее тяхната баба по майчина
линия, то не би било в техен най- добър интерес да посещават Русия.
Ето защо в частта му, с която е разрешено на децата пътуване до Русия,
обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо това се
откаже издаване на разрешение за пътуване на децата до тази страна. На
разположение на майката остава възможността при изменение на
обстоятелствата след евентуалното приключване на войната между Русия
и Украйна и нормализиране на обстановката да поиска отново издаване
на разрешение за пътуване на децата до Русия.
Неоснователни са доводите в жалбата срещу разрешаването на
децата да пътуват заедно, придружавани от майки си, извън пределите на
Република България. Безспорно е, че пътуването на децата в чужбина
води до разширяване на социалните им контакти, културата и
познанията им и до обогатяване на опита им. Съдът намира, че
пътуването поотделно на всяко от децата заедно с майката, така както
иска жалбоподателят, не би било в техен най- добър интерес. Децата
живеят заедно и са изградили връзка помежду си, която не следва да
бъде прекъсвана при евентуалните им пътувания. Съвместното посещаване
от тях на държавите, за които им е разрешено пътуване, несъмнено би
имало в по- голяма степен положителен ефект върху развитието им и
върху по- нататъшното укрепване на връзката им, отколкото пътуването
им поотделно. Опасенията на жалбоподателя, че при пътуванията майката
би могла да изведе децата зад граница и да не се върне повече в страната
не са подкрепени с убедителни доказателства. В случая даденото
разрешение е за пътуване в държави- членки на ЕС, такива, с които
България има сключени договори за правна помощ, и страни по Хагската
конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното
отвличане на деца, поради което българската държава не е лишена от
възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са
4
предоставени родителските права и би могла да гарантира изпълнението на
собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични
отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на
извеждането му зад граница. Предвид горното обжалваното решение в
частта му, с която на децата е разрешено да пътуват заедно, е правилно и
следва да се потвърди.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2905 от 25.06.2023г., постановено по
гр.д. №11814/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, V гр.с., в частта
му, с която се разрешава децата А. В. И., ЕГН **********, и М. В. И.,
ЕГН **********, да пътуват заедно в чужбина със своята майка К. В. В.,
ЕГН **********, без да е необходимо съгласието на бащата В. Б. И., ЕГН
**********, до държавите- членки на Европейския съюз и Европейската
икономическа зона, Сърбия, Северна Македония, Турция,
Великобритания, Черна гора и Швейцария, неограничен брой пъти, като
всяко пътуване е с продължителност до двадесет дни, за период от пет
години, считано от влизане на решението в сила.
ОТМЕНЯ Решение №2905 от 25.06.2023г., постановено по гр.д.
№11814/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, V гр.с., в частта му, с
която се разрешава децата А. В. И., ЕГН **********, и М. В. И., ЕГН
**********, да пътуват в Русия със своята майка К. В. В., ЕГН
**********, без да е необходимо съгласието на бащата В. Б. И., ЕГН
**********.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6