Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в публично
заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
МАРИАНА
БАХЧЕВАН
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието
на прокурора Силвиян И, като разгледа докладваното от съдията
Даниела Недева КНАХД №2734 по описа на Административен съд гр.Варна за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от Община Варна,
чрез юрисконсулт Г.П. срещу решение № 914 от 19.11.2021 г. на ВРС, постановено
по НАХД № 20213110203411/2021г., по описа на ВРС, с което е отменено НП №
100108 от 14.07.2021 г. на Зам. Кмета на Община Варна, с което на основание чл.
89, ал.1 вр. чл. 81, ал.1 от НУО на Община Варна на „Ред
Хоок“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/
лева и са присъдени в полза на дружеството разноски в размер на 580 /петстотин
и осемдесет/ лева.
В касационната жалба се поддържа, че е неправилен извода на
ВРС, относно липсата в АУАН и НП на дата
на нарушението. Сочи се, че е игнорирано обстоятелството, че дружеството
разполага с документ само за третиране на отпадъци, единствено за строителни
площадки, каквито не са процесните имоти. Поддържа се, че от гласните и писмени
доказателства е доказано извършването на съставомерно нарушение от субективна и
обективна страна деяние и законосъобразно е ангажирана административно наказателната
отговорност на дружеството. По изложените в касационната жалба съображения се
отправя искане рeшeнието на въззивния съд да бъде отменено и
постановено ново по съществото на спора, с което се потвърди издаденото НП с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован не се
явява, не се представлява. С молба с.д. № 20/04.01.2022 год., депозирана, чрез пълномощник
се поддържа касационната жалба на изложените в същата съображения като се прави
искане решението на ВРС да бъде отменено и постановено ново по съществото на
спора, с което се потвърди процесното НП с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер за двете съдебни инстанции. Прави възражение
за прекомерност на адвокатско възнаграждение, в случай, че се претендира такова
по-голямо от предвиденото в Наредба №1/09.07.2004г.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба и поддържа изложените съображения в отговор по касационната
жалба. По съществото на спора отправя искане за постановяване на съдебен акт, с
който се потвърди решението на
първоинстанционния съд, като правилен, обоснован и законосъобразен. Акцентира
на обстоятелството, че в АУАН и НП не е посочена конкретна дата на извършеното
нарушение. На следващо място сочи, че по
делото не са представени доказателства, сочещи на извод, че отпадъците
установени към момента на съставяне на Констативния протокол са идентични с
тези, които са констатирани към датата на съставяне на АУАН, тъй като не
съвпадат по вид, нито по количество. Претендира присъждане на разноски,
съобразно представен списък.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е
неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила. Счита, че действително в хода на въззивното производството не
са установени факти и не са събрани доказателства за извършено нарушение по чл.89,
ал.1 от НУО на Община Варна, поради което решението е правилно и не са налице
основания за неговата отмяна.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба
на „Ред Хоок” ЕООД,
представлявано от управителя К.Ж., против Наказателно Постановление № 100108/14.07.2021г.
на Зам.Кмета на Община Варна, с което на основание чл.89 ал.1 вр. чл.81 ал.1 от
НУО на Община-Варна на дружеството е наложена "Имуществена санкция" в
размер на 5 000 лева. За да отмени процесното НП ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
както и че извършването на нарушението не е доказано по безспорен и категоричен
начин.
Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен
съд – Варна намира, че доводите, изложени в касационната жалба за
необоснованост на атакуваното решение и противоречие с материалния закон се
явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
но са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка, като същата не се оспорва
от страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на
установените от събраните по делото факти и доказателства и на следващите от
тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.
Правилно ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С
оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която
да завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата в
относимата редакция на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН предвижда
императивно в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са
посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Правилни са изводите на ВРС за допуснати
нарушения на правилата от административнопроцесуален характер.
Действително, в АУАН и НП не е посочена датата на извършване на нарушението. На
дружеството е ангажирана административнонаказателна отговорност за неизпълнение
на дадено предписание №1
обективирано в констативния протокол от 05.02.2021г. да почисти строителни
отпадъци в поземлени имоти с идентификатори №№10135.2010.5 и 10135.2010.4 в срок до 31.03.2021 г. Посочени са дати на
извършените проверки- 05.02.2021г. и 08.04.2021г., но не и дата на извършване
на нарушението, което се осъществява в случая, чрез бездействие. Датата, на
която "Ред Хоок” ЕООД, следва да е извършило описаното в АУАН и НП
нарушение е 01.04.2021 г., тъй като това е деня
следващ датата на крайния срок за изпълнение на предписанието -
31.03.2021 г., което не е посочено нито
от актосъставителя, нито от административнонаказващия орган.
Горното сочи на
извод, че при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП е допуснато
процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като в АУАН
и НП не се съдържат императивните реквизити, в относимата редакция на чл.42 и
чл.57 ЗАНН.
Посочване
на точната дата на нарушението е задължителен реквизит както в АУАН, така на НП
и има съществено значение при индивидуализация на нарушението, в
същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не
може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление.
Отсъствието или неяснотата при определянето му като краен резултат е
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Не може елемент от
обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на извършването
му, да се извлича от данните по преписката. В този смисъл изцяло несъстоятелна
е тезата, поддържана от касатора относно начина на
установяване на този съществен реквизит в настоящата хипотеза. Погрешно и
превратно е интерпретирането от страна на касатора на реквизита „дата
на извършване на нарушението“ изложено в касационната жалба. Волята на
законодателя е пределно ясна - датата на извършване на административното
нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в АУАН и в НП. Това
императивно и абсолютно задължение на АНО важи и за случай като разглеждания.
Извън горното и за пълнота на изложеното съдът намира, че следва да се
отбележи, че описаните
от административнонаказващия орган факти могат да се отнесат към допуснати нарушения
на ЗУО и по арг. от чл.
38 от
Наредбата на ОбСъвет Варна за управление на отпадъците, регламентиращ, че дейностите с ОЧЦМ, отпадъци от хартия и
картон, пластмаса, стъкло, отпадъци от опаковки, ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС се
извършват само на площадки, разположени на територии, за които съгласно
устройствен план са допустими производствени и складови дейности, на пристанища
за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на
железопътната инфраструктура със стопанско предназначение. Всяка площадка
трябва да отговаря на нормативните изисквания за опазване на човешкото здраве и
околната среда. Горното
обаче не би могло да преодолее допуснатите от административнонаказващия орган нарушения на процесуалните правила гарантиращи
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице.
С
оглед констатираното съществено нарушение на процесуалните правила, съдът не
дължи произнасяне за съответствие на оспореното НП с материалния закон и
размера на определената санкция.
Предвид изложеното като е отменил процесното наказателно
постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно
решение и като такова следва да се остави в сила.
При този изход на
спора и предвид своевременно направеното искане от ответника по касация за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева, съдът
съобрази възражението на касатора за прекомерност, както че делото не е с фактическа и правна сложност, поради
което следва да се присъдят разноски в размер на 580 /петстотин и осемдесет/ лева определени
по правилото на чл.18 ал.4 вр. ал.2, вр.
чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд –
Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 914 от 19.11.2021 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110203411 по описа на
ВРС за 2021г.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на „РЕД
ХООК“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от К.Р.Ж. сумата в размер на 580 /петстотин и
осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: