№ 5019
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110111354 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от К. Б. Г. и В. К. Б. против
собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща
се в гр. София, .........., с която са предявени субективно съединени искове, за отмяна на
решенията по т. 1, т. 2.1, т. 2.3, т. 2.4, т. 4.1, т. 4.2, т. 4.3, т. 4.4 и т. 5, взети на проведеното на
26.01.2023г. общо събрание на етажната собственост.
Ищците К. Б. Г. и В. К. Б. твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти -
ателие №... и апартамент №......., в сграда с идентификатор ........., в режим на етажна
собственост, намираща се в гр. София, ........... Твърдят, че взетите решения по т. 1, т. 2.1, т.
2.3, т. 2.4, т. 4.1, т. 4.2, т. 4.3, т. 4.4 и т. 5 от дневния ред са незаконосъобразни.
Сочи се, че общото събрание било свикано и проведено в нарушение на изискванията
на ЗУЕС; не били спазени разпоредбите относно изискуемия кворум и мнозинство и относно
представителството в общото събрание; на събранието били обсъждани и приети решения,
които не били включени в предварително обявения дневен ред; протоколът не бил съставен
съобразно изискванията на ЗУЕС, не били протоколирани в протокола всички изказвания.
Посочва се, че към поставения във входното фоайе на сградата протокол липсвали
присъствен списък, пълномощни на представителите-несобственици и всички приложения.
Навеждат се твърдения, че протоколът от проведеното общо събрание в етажната
собственост противоречи на императивната правна норма на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, тъй като
не е ясно откъде са взети и как са изчислени записаните в протокола идеални части от
общите части на сградата, причислени на отделните обекти, чиито представители се твърди,
1
че са участвали в събранието. Твърди се, че не бил спазен кворумът по чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС.
Неправилно и тенденциозно било отразеното относно представителството на ателие №....
Сочи се, че не била спазена компетентността на основание чл. 12 от ЗУЕС, тъй като покана
била отправена от г-н ............ - председател на УС, и от „.........“ ООД, а не от управителния
съвет. Председателят на УС бил злоупотребил, като самостоятелно сключил договор и
възложил поддръжката на общите части на “.........” ООД без решение на общото събрание
по чл. 17, ал. 2, т.7 ЗУЕС и при наличието на обезпечителна заповед от 18.01.2023г. по изп.
д. №388/2023 по гр. дело №12290/22. Посочва се, че собствениците от етажната собственост
не били възлагали управлението на ЕС на “.........” ООД, а само поддръжката на сградата.
На следващо място се твърди, че протоколът от ОС е в противоречие на правната
норма на чл. 16, ал. 2 ЗУЕС – председателството на събранието било възложено на
собственик, който не бил член на управителния съвет, а на събранието присъствал такъв.
Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон, тъй като решения по т. 4.1, 4.2, 4.3
и 4.4 не присъствали в дневния ред, без да е налице хипотезата на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС. На
събранието присъствали представители на „.........“ ООД и „Топлоконтрол“ ООД, които
противно на ЗЗП можели да влияят на вземането на решенията. Твърди се, че е нарушен и
редът на чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС за начина на определяне на разходите за управление и
поддръжка на общите части на ЕС, като се навеждат твърдения, че е налице хипотезата на
чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, а приетият по т. 1 бюджет представлявал всъщност месечно
разпределение на разходите, а не бюджет по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС. Фонд
“Ремонт и обновление” също бил разпределен поравно, а не според притежаваните идеални
части. Бюджетът не бил съобразен с липсата на обитатели. Обектите, собственост на
председателя и контрольора били освободени от плащане на такси без легитимно основание.
Сочи се, че общото събрание не било вземало решение по т. 5 за поставяне на чип
система в асансьорите, както и че не бил верен кворумът за приемане на това и другите
решения. Направено е искане за отмяна на атакуваните точки от решението и за присъждане
на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който претенциите
са оспорени като недопустими и неоснователни. Посочва се, че кворумът на събранието бил
изчислен правилно, доколкото в присъствения списък били записани всички идеални части,
притежавани от етажните собственици, а решенията били приети с необходимия кворум при
присъствали 71,359 %. Твърди се, че за всяко решение било отразено как било гласувано и с
какво мнозинство било прието. Посочва се, че всички приети решения били включени в
предварително обявения дневен ред и приети с изискуемото мнозинство. По т. 5 от
протокола били гласували със „ЗА“ 57,982% ид. части от общите части на ЕС, а не съобразно
посоченото - 70,003 %, поради допусната техническа грешка при изписването. Посочва се, че
при гласуване от името на собственик от несобственик, без упълномощаване, само този
собственик може да оспори. Възразява се срещу твърдението за неправилно посочени
идеални части, прилежащи към съответните самостоятелни обекти. Посочва се, че липсва
нарушение на разпоредбите на чл. 12 и чл. 16, ал. 2 ЗУЕС. Поддържа се, че друг член на
2
управителния съвет не бил изявил желание да председателства събранието. Не били налице
решения извън дневния ред, предвид общата формулировка на т.4. Посочва се, че
възраженията относно проектобюджета касаят единствено целесъобразността на решението
и че следвало да се приложи новата разпоредба на чл. 50 ЗУЕС, не тази на чл. 51, ал. 2 от
ЗУЕС в старата редакция, доколкото не били налице предпоставките за приложението
поради липсата на обитаване на обекта определен период от време. Възразява се срещу
твърденията относно решението по т. 5. Направено е искане за отхвърляне на исковите
претенции и присъждане на разноски.
Ищецът, В. К. Б., е починал в хода на производството и е заместен от наследниците
си - В. В. Б. и П. В. Б.. Същите са обективирали валидно волеизявление, с което се отказват
от предявения иск, поради което съдът с протоколно определение от 17.10.2024 г. е
прекратил производството спрямо тях на основание чл. 233 ГПК.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца потестативното право с правна
квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на взетите решения на Общото събрание на ЕС,
проведено на 26.01.2023 г.
Правопораждащият твърдяното потестативно право фактически състав включва
следните факти и обстоятелства: 1) ищецът да е собственик на самостоятелен обект в сграда
при приложим режим на управление - Етажна собственост; 2) наличие на взето решения на
общото събрание на етажните собственици, създаващи задължения във връзка с
поддържането, управлението и ползване на общите части на ЕС, 3) с което решение се засяга
незаконосъобразно правната сфера на ищеца.
В рамките на производството по отмяна на решение на ЕС съдът изследва 1) дали е
нарушена процедурата по вземане на решение; 2) дали има нарушение на императивни
правни норми – Решение № 39/19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. на на I г. о на ВКС.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване 1) че
притежава право на собственост върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост, т.е. качеството етажен собственик; 2) провеждането на събрание на ЕС на
04.01.2024 г., 3) на което събрание е взето процесното решение; 4) както и спазването на
преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, който е 30-дневен и започва да тече от
получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване 1) че
взетите на 04.01.2024 г. решения на Общото събрание на етажните собственици в
атакуваните точки, са съобразени със закона, а именно, че общото събрание е свикано
редовно и при провеждането му са спазени правилата за представителство, кворум и
мнозинство за вземане на съответните решения 2) както и че взетите решения не
противоречат на императивни материалноправни норми или на правилника за вътрешния
3
ред в ЕС.
Независимо колко основания за незаконосъобразност са въведени и какви нарушения
са допуснати при вземане на решението от ОС искът по чл.40 ЗУЕС е един /Опреление
№588 от 18.07.2014 г. по ч.гр.д. № 4046 от 2014 г. на ВКС, 4. г.о./
От нотариален акт №170, том IV, рег. №5186, дело №502/2022г. се установява, че
ищецът К. Б. Г. е собственик на ателие №.... Исковата молба е подадена в 30-дневния срок по
чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Проведена е извънсъдебна процедура за оспорване на Протокола от
общото събрание на етажните собственици от 26.01.2023г., с оглед което съдът ще цени
въпросния Протокол наред с всички други събрани по делото доказателства, без да е
обвързан от неговата материална доказателствена сила.
Страните не спорят, че не се касае за хипотеза на неотложност. Съгласно чл. 13 ЗУЕС
общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които имат право на
инициатива за това. От Покана за общо събрание на етажната собственост на 26.01.2023г. /л.
91/ се установява, че същата е подписана, като след “Инициатор” е записано: “............, .........
ООД”.
Законът дава възможност на общото събрание на етажната собственост да избере
дали изпълнителният орган на етажната собственост да бъде колективен или едноличен.
Когато е избрано да има управителен съвет, а не управител, свикването на общото събрание
следва да бъде извършено от управителния съвет, а не еднолично от председателя му,
съобразно чл.12, ал.1, т.1 ЗУЕС. /Решение № 32 от 06.03.2014 г. по гр. д.№ 6489 от 2013 г. 2.
г. о. ВКС/ От Договор за комплексно обслужване, управление и поддръжка на общите части
на сграда в режим на етажна собственост /л. 82/ се установява, че същият е сключен на
08.12.22г. от ............. в качеството му на Управител на ЕС, съгласно решение на ОС, взето от
общото събрание, проведено на 01.10.22г. Но с решението от 1.10.2022 г. не е даден мандат
за сключване на договора.
По повод решенията на общото събрание от 1.10.2022г. в мотивите на Решение
№5699 от 21.10.2024 по в.г.д. №2093 на СГС, съответният съдебен състав е посочил, че не
възприема тезата за наличието на допусната фактическа грешка при формулираното на
решението по т.2 , което е идентично с решението по т.3, но дори при допускането , волята
на етажната собственост, която може да се изведе от съдържанието на протокола е за водене
на преговори с “.........” ООД, а не се касае за взето решение за избор на фирма
“Професионален домоуправител”. Съответният съдебен състав е приел, че решението за
избор на “.........” ООД е взето едва по време на оспорваното по настоящото дело общо
събрание. Диспозитивът на въззивното съдебно решение, което е влязло в сила и по което се
формира СПН, е потвърждение на решение “за избор на фирма за административно
обслужване на ЕС”, не конкретно за избор на “.........” ООД. Към момента на отправяне на
поканата от “.........” ООД, не е имало решение на ОС на ЕС, с което на това дружество
да са възложени правомощията по свикване на общо събрание, тъй като изрично не е
даден мандат на г-н ............ за сключване на такъв договор.
С оглед извършеното нарушение при провеждане на общо събрание на етажната
4
собственост, а именно че общото събрание е свикано от лице, без право на инициатива
за това, съдът намира, че искът следва да се уважи само на това основание, без да се излагат
съображения относно правилността на конкретно сочени решения от дневния ред.
По възражението на ответника за злоупотреба с право от страна на ищеца и за
липса на правен интерес:
Злоупотреба с право има, когато едно лице се обръща към компетентен орган,
знаейки, че изложените от него обстоятелства са неверни и с цел да навреди другиму или
накърни друг обществен интерес. В на тежест на ответника е в условията на пълно и главно
доказване да установи фактите, от които съдът може да направи извод за наличие на
злоупотреба с право. При систематическо тълкуване на нормите на чл. 57, ал. 2 от КРБ и чл.
8, ал. 2, изр. 2 ЗЗД се установява наличието на предвидена от обективното право граница при
упражняване на субективната права, която е накърняването на правата и законните интереси
на друг правен субект. От което следва, a contrario, че злоупотреба с право ще е налице
винаги, когато при упражняването на едно субективно право незаконосъобразно и
недобросъвестно се накърня правната сфера на друг правен субект. Поведението на
злоупотребяващия с право 1) не трябва да нарушава пряко правна норма, 2) действията или
бездействията, които от обективна страна осъществяват фактическия състав, следва да са
извършени по начин, който не съответства на целта или функцията на субективното право,
т.е. да са извършени без оправдан правен интерес, 3) както и да е налице специфичното
намерение за увреждане на друг правен субект. От събраните по делото доказателства не се
установи да е налице недобросъвестно упражняване на правото да се подаде иск - не се
установи ищецът предварително да е знаел, че твърдените от него обстоятелства са
неистински, но да ги е заявил в исковата молба единствено с цел да увреди ответника.
Напротив, от доказателствата по делото е видно, че на посочената в исковата молба дата
действително се е провело общо събрание на етажните собственици и са взети оспорваните
решения. При това положение ищецът е имал достатъчно обективни основания да
възприеме взетите решения като такива, засягащи неговата правна сфера.
Визираната в чл.40, ал.1 ЗУЕС незаконосъобразност на решението на общото
събрание може да се изразява в несъобразяване със закона при формиране на решението
като юридически факт, т.нар. процедурни нарушения, и в несъобразяване със закона на
съдържанието на решението, т.нар. материална незаконосъобразност. При извод за
нарушения на реда за свикване и провеждане на Общото събрание, на отмяна подлежат
всички атакувани решения, взети на това Общо събрание. /Р №28 от 06.06.2017 по гр. д.№
2887 от 2016г., 2. г. о. ВКС/
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът. Ищецът е
доказал разноски в размер на 80 лв. за държавна такса и 1000 лв. за адв. възнаграждение или
общо 1080 лв., които следва да му се присъдят.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по предявения конститутивен иск с правна квалификация чл. 40 ЗУЕС от
К. Б. Г., ЕГН: **********, срещу Етажните собственици на сграда в режим на ЕС, находяща
се в гр. София, ..............., представлявани от ............, приетите решения на проведеното на
26.01.2023г. общо събрание на етажните собственици.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Етажните собственици на сграда в режим
на ЕС, находяща се в гр. София, ..............., представлявани от ............ да заплатят на К. Б. Г.,
ЕГН: **********, с адрес гр. София, .......... сумата от 1 080 лева, представляваща сторените
в първоинстанционното производство съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6