Решение по дело №167/2024 на Административен съд - Смолян

 

Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от гл. инспектор Д. Д. К.- началник на РУ-Д. при ОДМВР-[област] срещу Решение №11/05.04.2024г. по АНД № 179/2023г. по описа на Районен съд-[община]. С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно поради липса на субективна съставомерност НП № 23-0252-000421/14.11.2023г-, издадено от началника на РУ-Д. при ОДМВР-[област], с което на Ю. Ф. Д., [ЕГН] от [населено място], [област] за нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвПса наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и са отнети общо 10 контролни точки.

В касационната жалба се развиват оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилно съдът бил приел, че деянието е несъставомерно поради липса на знание от страна на наказаното лице, че МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, доколкото е узнало този факт в деня на проверката. Тези изводи на съда не се споделят. Счита се, че анализът на фактите обуславя извод, противен на формирания от Районен съд-[община], а именно че Д. виновно е осъществил състава на вмененото му нарушение. Сочи се, че най-малкото той можел да направи, е да провери свидетелството за регистрация на МПС и да установи кой е вписан като собственик. Навежда се довод, че по делото било ирелевантно за отговорността на водача обстоятелството дали органите на МВР са уведомили или не собственика на автомобила, че регистрацията е прекратена.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени въззивния съдебен акт и със свой акт по същество да потвърди издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява. От юриск. В. е постъпило писмено становище, в което развива доводи в подкрепа на тезата си за неправилност на постановеното въззивно решение. Поддържа се подадената касационна жалба.Прави се искане за присъждане на разноски, съответно възражение за прекомерност на претендираните от ответника по касация деловодни разноски и моли да бъдат намалени до минимум.

Ответникът по жалбата чрез адв. К.- АК Б. оспорва подадената касационна жалба. Счита същата за неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно.

Участващият по делото прокурор от ОП - [област] заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита установеното деяние за несъставомерно. От извлечената фактическа обстановка по делото не можел да бъде направен извод за наличие на субективна съставомерност на водача на автомобила, че той е с прекратена регистрация.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и мотивите на обжалваното въззивно решение, съдът приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Това е така по следните съображения:

Наказателно постановление № 23-0252-000421/14.11.2023г. е издадено от З. Ж. А.-началник на РУ-Д. при ОДМВР-[област] срещу Ю. Ф. Д., [ЕГН] затова, че като водач на товарен автомобил на 12.09.2023г. около 00,05 ч. в [населено място], на [улица], до КПП „РСПБЗН“ с посока на движение от [населено място] центъра на града е управлявал товарен автомобил М. С. * с рег. № [рег. номер], собственост на фирма „М.“ ЕООД, ЕИК *, с адрес [населено място], [улица], което МПС не е регистрирано, като същото е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.15 ЗДвП като нерегистрирано в двумесечен срок, считано от придобиването му- нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. В НП е прието, че деянието е извършено умишлено.

За да отмени издаденото НП въззивният съд е приел, че в конкретната хипотеза не е доказан състава на вмененото нарушение поради отсъствие на изискуемата субективна страна да деянието ведно с нейните интелектуални и волеви параметри. Прието е, че липсвали данни водачът да е знаел, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация към датата на установяване на нарушението, при което нарушението не може да му бъде вменено във вина дори формално да е извършено. Крайният решаващ извод на въззивния съд е, че извършеното не съставлява административно нарушение.

Настоящият касационен състав намира решението на въззивния съд за валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, правилно е приложен материалния закон. Доводите на касатора, развити в в касационната жалба не могат да бъдат споделени особено в тази част, в която се твърди, че „…най-малкото, което (водачът) е могъл да направи е да провери предадените му с автомобила документи и в частност СРМПС и да установи какви данни са вписани досежно собствеността на автомобила. При различие между вписаните собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобила е следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие. Като не е сторил това, той е проявил небрежност, а това обосновава вината му“.

На първо място следва съдът да отбележи, това очевидно се налага в случая, че небрежността не е форма на умишлено деяние (както изрично е прието в обжалваното НП, а форма на непредпазливо деяние. Очевидно е, че наказващият орган продължава да има колебание за формата на вина дори в този краен етап на производството.

На следващо място тези доводи са лишени от житейска логика в коментираната хипотеза. Няма спор относно факта, че лицето, срещу което е издадено обжалваното по делото НП се е намирало в трудово правоотношение с лице, придобило собствеността върху този автомобил, което не е изпълнило задължението си по чл. 145, ал.2 ЗДвП. Според цитираната правна норма приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. От граматическият анализ на тази норма следва, че след закупуване на МПС, приобретателят може в продължение на един месец да го управлява (а също и да го предоставя на свои работници за управление) при вписани данни за друг собственик в СРМПС. Тази възможност сериозно разколебава тезата на касатора, развита по-горе и поставена в „bold“ в изложението. Разколебава я не само заради това, че работникът не е в състояние да прави подобни искания от своя работодател. Разколебава я и затова, защото процесният автомобил може да е с валидна регистрация, но отдаден под наем за определен период. Ясно е, че при наличието на наемно правоотношение тези данни няма да бъдат отразени в СРМПС и като собственик ще фигурира наемодателят на вещта.

Излиза според тезата на касатора, че работникът е задължен да изиска от своя работодател и информация за неговите правоотношения с трети лица, с цялата конфиденциалност на тези правоотношения, като например наемна цена на която е отдадена вещта. Върху подобна теза не следва да се разсъждава сериозно, защото противоречи освен на житейската логика, така и на наказателноправната теория. В преценката за субективната съставомерност на деянието наказващия орган и съдът не могат да изискват от субекта, на когото е вменено нарушението нещо различно от дължимата грижа. При този вид дерегистрация на МПС не се снемат регистрационните табели, не се уведомява лицето, което е водач на МПС в хипотезата, когато той е различен от собственика. След като това е така, не може да се очаква този водач да предвижда настъпването на общественоопасните последици на деянието и да иска/допуска тяхното настъпване. Подобно поведение от субективна страна не разкрива белези нито на умишлено, нито на непредпазливо деяние. При липса на субективна съставомерност на деянието не е налице административно нарушение и правилно и законосъобразно Районен съд-Д. е отменил издаденото НП. Извън възможностите на водача на МПС-работник по трудов договор е да установи, че предоставеното му за управление превозно средство е с прекратена регистрация.

По разноските: Адв. К. е направила искане за присъждане в касационната инстанция на съдебни разноски в размер на 900 лв. Направено е възражение за прекомерност от пълномощника на касатора, което макар и бланкетно, ангажира съда с преценка за неговата основателност. Делото не е с фактическа и правна сложност над минималната, не съдържа по-голям обем доказателства от типичния за такова производство, проведено е едно съдебно заседание, което е продължило от 13.30 до 13.35ч. Следователно не са налице условия за присъждане на адвокатско възнаграждение над минималния размер, посочен в нормата на чл. 18, ал.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По тези съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила и затова АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №11/05.04.2024г. по АНД № 179/2023г. по описа на Районен съд-Д. като законосъобразно и правилно.

ОСЪЖДА ОДМВР-[област] ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Ф. Д., [ЕГН] деловодни разноски в размер на 500 лв. в производството.

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на деловодни разноски за разликата над 500 лв. до 900 лв. поради неговата прекомерност съобразно фактическата и правна сложност на делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.