Решение по дело №1953/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалия кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Авис стандарт“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Шумен, представлявано от управителя Ц.Е., чрез адв. Л.Г. против решение № 1033/07.07.2023 г. по НАХД № 20233110200780/2023г. по описа на Районен съд - Варна (ВРС), с което е потвърдено издаденото от директора на ТД Митница Варна Наказателно Постановление № BG2022/2000-195/НП от 23.01.2023г.

В подробно развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при неправилна преценка на въззивния съд за достоверност на информацията получена от Швейцарската митническа администрация, се иска постановяване на касационно решение за цялостната му отмяна. Според касатора, ВРС неправилно е пренесъл доказателствената тежест от административнонаказващия орган върху жалбоподателя. Недоказано още в административнонаказателното производство останало, че полученият отговор е отправен по линия на международното сътрудничество, което води до несигурност в правната характеристика на този документ. Приема, че отговорът не е официален документ, съответно счита за недоказан размера на продажната цена на автомобила, посочен от швейцарските власти.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Л.Г., която поддържа жалбата и представя писмени бележки.

Ответникът - директорът на ТД Митница Варна чрез упълномощения юрисконсулт Д. изразява становище за неснователност на жалбата, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество - за неоснователна.

Предмет на проверка във въззивното производство е било Наказателно постановление № BG2022/2000-195/НП от 23.01.2023 г. на Директора на Териториална дирекция „Митница Варна“ при Агенция „Митници“, с което за нарушение по член 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), извършено във връзка с Митническа декларация MRN 21BG002005058160R5/29.05.2021 г., на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ЗМ на „Авис стандарт“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 18 845,18 лева, представляваща 100 % от избегнатите публични държавни вземания.

За да потвърди издаденото наказателно постановление, от фактическа страна, районният съд е установил, че на 29.05.2021г. от представител на „Авис Стандарт“ ЕООД е подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение и крайно потребление“ на стока № 2 по транзитна декларация Т121CH00000266779280, а именно: употребяван лек автомобил с повреда, марка „BMW“ модел „*****“. Митническата декларация била регистрирана в митническа информационна система под MRN № 21BG002005058160R5/29.05.2021г., код по ТАРИК **********, държава на преференциален произход – EU, цена на стоката 8000 CHF; митническа стойност 14690,64 лева. Било декларирано представянето на съответните документи: N380 – Търговска фактура 21421/ВМ/21042021 и регистрационен талон - 1999. Въз основа на декларираните данни били заплатени публични държавни вземания в размер на 1 469,06 лв. мито и 3 231,94 лв. ДДС, вместо дължимите според предоставената от швейцарските власти фактура № 21421(ВМ)/21.04.2021г. на стойност 49 500 CHF, мито – 7 361,40 лв. и 16 194,07 лв. – ДДС.

При така описаните факти, от правна страна районният съд приема, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него НП са формално законосъобразни, издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 231 ЗМ. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно Заповед № ЗАМ-1447/32-264887/09.08.2022 г. на Директора на Агенция „Митници”. Посочва още, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, че актът и постановлението съдържат изискуемите по закон реквизити. Приема, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са в достатъчна степен точно и ясно индивидуализирани, позволяващи на санкционираното лице да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

По съществото на спора районният съд е приел, че е осъществен съставът на вмененото нарушение. По силата на чл. 56, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. дължимите вносни и износни мита се основават на Общата митническа тарифа. Въз основа на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, съдът е обосновал извод, че правилно ответникът по касация е установил действителната митническа стойност на внасяната стока, тъй като е налице официален документ, получен по линия на международно сътрудничество, издаден от компетентните органи на Конфедерация Швейцария въз основа на Допълнителния протокол към Споразумението за свободна търговия между Конфедерация Швейцария и Европейската общност от 22.07.1972 г. Поради това съдът обосновава извод, че предоставената от швейцарската митническа администрация информация притежава обвързваща за съда и административнонаказващия орган доказателствена сила. Всичко гореизложено е дало основание на районния съд да приеме, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество и е потвърдил наказателното постановление.

Административен съд – Варна, I тричленен състав намира жалбата за допустима, като подадена от активно легитимирано лице в законоустановения срок. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Касационният съд намира, че не е налице заявеното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК – съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В своите възражения касаторът оспорва характера на информацията предоставена от швейцарската митническа администрация, като счита че тя не е получена по линия на международното сътрудничество, че писмото не било официален документ, а единствено приповтарял отговор на частно лице изпращач, без швейцарските митнически власти да са извършили проверка в счетоводството на продавача. Приложената фактура не носи белезите на частен документ, поради липсата на подпис.

Според чл. 69—71 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, митническата стойност се основава на действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката. Тя евентуално може да бъде коригирана по реда на чл. 32 и чл. 33 от Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, по аргумент от чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013.

Така релевираните възражения относно правния характер на предоставената от швейцарската митническа администрация информация са неоснователни – информацията е получена след отправена от българските митнически власти молба за административна взаимопомощ въз основа на допълнителен протокол към споразумението за свободна търговия между Швейцария и Европейската общност от 22.07.1972 г. за административна взаимопомощ в областта на митниците от 09.06.1997 год. В случая, въз основа на запитване от страна на българските митнически органи, е извършена проверка от швейцарските митнически власти, чиито резултати са обективирани в писмо от 15.06.2022г., с рег. № 32-197213/15.06.2022 г. на Централно митническо управление. От съдържанието на писмото се установява, че процесния автомобил е продаден от дружеството Revaz Autos SA, съгласно приложеното заверено копие на фактура, получена от продавача на цена 49 500 CHF. Посочено е, че плащането при продажбата на превозните средства е извършено в брой, като е приложена фактура № 21421(ВМ)/21.04.2021г., получена от продавача.

Приложената към писмото фактура/договор за покупко-продажба, сочеща продажна цена на процесния автомобил от 49 500 CHF действително е частен документ. Годно доказателство представлява и представената от наказаното дружество фактура на стойност 8 000 CHF, в която връзка тя подлежи на съвкупна преценка с останалия събран доказателствен материал. Доказателствената им стойност следва да се преценява съвкупно с официалното изявление на компетентните швейцарски митнически органи. Към отправеното запитване българските митнически органи са приложили наличната фактура, но същата не е потвърден документ от страна на митническата администрация на Конфедерация Швейцария. Посочено е, че представеният за проверка документ – договор/фактура, приложен към молбата за административна взаимопомощ е изготвен с неверни данни за продажната цена и не е подписан от посочения в него продавач. Противно на изложеното във въззивната жалба, писмото представлява документ, който е изискан по линия на международното сътрудничество, осъществено въз основа на Споразумението и Допълнителния протокол и изхожда от компетентните власти на изпращащата го държава. Поради това информацията, която се съдържа в отговора на швейцарската митническа администрация, притежава висока степен на доказателствена стойност в частта относно цената на процесния автомобил при износа. В него изрично е уточнено, че приложените към искането на българската митническа администрация договори за продажба на автомобилите не са издадени и подписани от посочения в тях продавач, същите са с невярна информация, поради което са фалшифицирани. Именно към това запитване е приложена и фактурата, представена от жалбоподателя, чиято истинност швейцарските власти в своя официален отговор тълкуват по същия начин.

За правилното установяване на фактите, митническите органи преди съставяне на АУАН са отправили покана до вносителя за даване на писмени обяснения и предоставяне на допълнителни писмени доказателства за обосноваване на декларираната митническа стойност на внасяната стока, като липсват данни дружеството да се е възползвало от предоставената му възможност. Не е подадено и възражение срещу съставения АУАН, поради което наведените доводи в касационната жалба за доказателствено бездействие на митническите органи за проверка на относимата счетоводна документация са неоснователни. Проверката е възможна само при изпълнение от проверяваното дружество на задължението му по чл.84г, ал.1, т.1 от ЗМ да предостави търговска, счетоводна и друга документация, което задължение очевидно дружеството не е изпълнило. Съобразно тези обстоятелства на липса на представени от „Авис стандарт“ ЕООД доказателства, правилно въззивният съд е отчел превес на доказателствената стойност на събраните от митническите органи писмени доказателства установяващи действително платена цена в размер на 49 500 CHF.

С оглед последното, касационният съд намира, че единствените спорни във въззивния процес факти относно действително платената цена на процесния автомобил, са правилно установени от решаващия съд при липсата на допуснати от него процесуални нарушения. Към така установените във въззивното производство факти, при извършената по реда на чл. 220 АПК проверка, касационният съд намира, че материалния закон е бил правилно приложен от ВРС както по отношение на правната квалификация на деянието, така и по отношение размера на наложеното за него административно наказание.

Освен процесуално и материално законосъобразно по гореизложените съображения, при извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за процесуално представителство се явява основателна. Същото следва да се определи по реда на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, I тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1033/07.07.2023 г., постановено по АНД № 20233110200780/2023г. по описа на Варненски районен съд.

ОСЪЖДА „Авис стандарт“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Агенция „Митници“ сума в размер от 80 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.