РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 02.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ
ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5846 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.239 ГПК.
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК, кумулативно
евентуално съединен с осъдителни искове по чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД.
Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж чрез “БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, представляван от Димитър Тодоров
Димитров, чрез процесуалния си представител твърди, че на 07.11.2016г. е
сключил с К.Р.П. договор за потребителски паричен кредит №PLUS-14143516, съгласно който й отпуснал заем в размер на 6000
лв за срок от 60 месеца – до 05.12.2021г., съгласно погасителен план, включващ
падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размера на
оставащата главница. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е
определен годишен процент на разходите. При усвояване на кредита
кредитополучателят е заплатил и такса ангажимент, като кредиторът е удържал
сумата, посочена в поле “Такса ангажимент” от общия размер на кредита, срещу
което договорът е сключен при фиксиран лихвен процент по см. на §1, т.5 ЗПК,
при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. За ответницата е
възникнало задължение да погаси заема на 60 месечни вноски, всяка по 257.41 лв.
Ответницата е преустановила плащането на вноските по кредита на 05.03.2019г.,
като към тази дата е погасила 26 месечни вноски. На основание чл.5 от договора
вземането му става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората неплатена
вноска. Задължението на ответницата по договора за потребителски кредит е в
размер на сумата общо 8296.18 лв, представляваща 4918.33 лв главница, 2892.81
лв възнаградителна лихва за периода от 05.03.2019г. до 05.12.2021г., 470.01 лв
мораторна лихва за периода от 05.04.2019г. до 13.03.2020г. и 15.03 лв мораторна
лихва за периода от 14.07.2020г. до 24.07.2020г. За събиране на вземането си в
този размер подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК, образувано в ч.гр. дело №3062/2020г. на Русенския районен съд. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което моли да се признае за установено съществуването на вземането му
към К.Р.П. за сумите 4918.33 лв главница по договора за кредит №PLUS-14143516/07.11.2016г., заедно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане, 2892.81 лв възнаградителна лихва за периода от 05.03.2019г. до
05.12.2021г., 470.01 лв мораторна лихва за периода от 05.04.2019г. до
13.03.2020г. и 15.03 лв мораторна лихва за периода от 14.07.2020г. до
24.07.2020г. В условията на евентуалност, при отхвърляне на установителния иск
предявява осъдителни искове за всички дължими претенции. Претендира разноските
по ч. гр. дело №3062/2020г. на РРС, както и тези по настоящето исково
производство.
Ответницата К.Р.П.
не е подала писмен отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото
заседание. Препис от исковата молба с приложенията е връчен на ответницата на 19.01.2021г.
(л.38). Призовка за съдебното
заседание й е връчена на 15.04.2021г. (л.55).
С писмена молба
вх. №270860/25.05.2021г. ищецът чрез процесуалния си представител е поискал
постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответницата.
Видно е от ч. гр.
дело №3062/2020г. на РРС, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение срещу К.Р.П.
за сумите 4918.33 лв главница по договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта от 07.11.2016г., заедно със законната лихва от 24.07.2020г.
до окончателното изплащане, 2892.81 лв възнаградителна лихва за периода от
05.03.2019г. до 05.12.2021г., 470.01 лв мораторна лихва за периода от
05.04.2019г. до 13.03.2020г., 15.03 лв мораторна лихва за периода от
14.07.2020г. до 24.07.2020г., както и за 214.78 лв разноски по делото. Заповедта
за изпълнение е връчена на ответницата съгласно чл.47, ал.5 ГПК, поради което и
на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил
иска в законоустановения едномесечен срок.
Ищецът е представил с исковата молба следните писмени
доказателства: Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №PLUS-14143516/07.11.2016г., Условия по договора,
извлечение по кредит PLUS-14143516
към 01.12.2020г., покана за плащане и разписка за връчването й.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Формалните
предпоставки по чл.238, ал.1 ГПК са налице: ответницата не е представила в срок отговор на исковата
молба и не се явява в съдебно заседание, без да е направила искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие. На ответницата са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание – чл.239, ал.1, т.1 ГПК.
Налице е и
материалноправната предпоставка по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение
по отношение на ответницата, с което да уважи предявения иск по чл.422 ГПК.
Ответницата дължи на дружеството-ищец общо 214.78 лв
разноски по ч. гр. дело №3062/2020г. на РРС.
Ищецът е предявил в условия на евентуално съединение
искове с правно основание по чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД срещу
ответницата, разглеждането на които е обусловено от неуважаването на главния
иск. Евентуално съединените искове се считат предявени под условие. В случая
условието, под което евентуалните искове са предявени, не се е сбъднало -
главният иск се уважава и с евентуалните искове съдът се счита десезиран.
Поради това съдът не се произнася по тях в решението си. В т. см. съдът
съобрази даденото тълкуване на закона в Тълк. реш. №1/4.01.2001г. на ВКС по т.
гр. д. №1/2000г., ОСГК, т.15.
Ответницата трябва
да заплати на ищеца на основание чл.78,
ал.1 ГПК разноските по водене на делото, както следва: 247.67 лв държавна
такса и 100 лв юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък на
разноските.
Водим от горното и на основание чл.239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. с
адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. “Осман” №1, рег. №*********, чрез
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
“Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, към К.Р.П. ***, ЕГН **********, за сумите 4918.33
лв по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№PLUS-14143516/07.11.2016г., заедно със законната лихва, считано от 24.07.2020г.
до окончателното изплащане, 2892.81 лв възнаградителна лихва за периода от
05.03.2019г. до 05.12.2021г., 470.01 лв мораторна лихва за периода от
05.04.2019г. до 13.03.2020г. и 15.03 лв мораторна лихва за периода от
14.07.2020г. до 24.07.2020г.
ОСЪЖДА К.Р.П. да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А. Париж чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България сумите 214.78
лв разноски по ч. гр. дело №3062/2020г. на Русенски районен съд, както и 347.67
лв разноски по делото.
Решението е окончателно.
Съдия: