РЕШЕНИЕ
№ 419
гр. Пловдив, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търгоВС*о дело №
20225001000338 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260054/17.02.2022г., постановено по търг. д. №208/2021г.
по описа на Окръжен съд Пловдив, са отменени, като незаконосъобразни, по
иск на С. Х. К., ЕГН **********, решенията, взети на извънредно общо
събрание на ВС* при ОА - П., Булстат *********, проведено на 10.03.2021г.,
а именно: „1/ Запознаване с доклад от проверка на касата на 22.12.2020г. и
жалба, подадена до РП - П. и др.документи, приложени към тях; 2/
Освобождаване на председателя на УС и членове на УС на ВС* – С. К., З. Р. и
М.Т.; 3/ Избор на нов УС с членове: С. Г. Х.; К. Д. П.; С. В. К.; В. И. М. и Н. К.
М.; 4/ Избор на нов Председател на УС – Н. М.; т.5/ Избор на нов
Председател на РК – Д. Ш.. ВС* при ОА - П., Булстат ********* е осъдена да
заплати на С. Х. К. направените по делото разноски в размер на 425лв.
Решението е обжалвано в срок от ответника в първоинстанционното
производство ВС* при ОА - П.. Твърди се, че решението е необосновано,
немотивирано, постановено в противоречие със събраните по делото
1
доказателства и при непълнота на доказателствата. Изложени са подобни
съображения, свеждащи се до анализ на мотивите към решението, анализ на
събраните по делото доказателства и фактически обстоятелства относно
действия на въззиваемия, в качеството му на председател на ВС* при ОА - П.,
противоречащи на интересите на ВС*. Иска се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което искът, предявен от С. К., да бъде
отхвърлен. С въззивната жалба са предявени доказателствени искания,
оставени без уважение от въззивната инстанция, поради липсата на
предпоставките по чл.266 от ГПК. Жалбоподателят претендира сторените по
делото разноски.
Ответник - жалбата С. Х. К., в представения отговор по чл.263 ал.1 от
ГПК, оспорва изцяло предявената жалба. Претендира сторените пред
въззивната инстанция разноски. Не сочи доказателства.
От въззиваемата страна е заявено възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната
страна.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.270 и
чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
По смисъла на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
допустимостта на решението в обжалваната част. В случая решението е
обжалвано изцяло и ето защо на първо място подлежи на преценка
допустимостта на обжалваното решение. Предмет на обжалване в настоящия
процес е недопустимо решение по следните съображения:
Ищецът в първоинстанционното производство, въззиваема страна в
настоящето – С. Х. К., е изложил твърдения за незаконосъобразност на
решенията на извънредно общо събрание на ВС* при ОА - П., проведено на
10.03.2021г. Доводите се свеждат основно до допуснати процедурни
нарушения: Общото събрание не е свикано от най-малко една трета от
членовете на ВС*, с което е нарушена разпоредбата на чл.17, т.12 от Устава
й; На проведеното събрание не е представен актуален списък на членовете на
2
касата; Не са поканени членовете на ВС*, като не са запознати предварително
и с дневен ред; Не са представени доказателства за упълномощаване на
делегираните членове; Двама от членовете на така наречения инициативен
комитет, свикал събранието, не са членове на касата – Н. К. М. и Д. Ш..
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
решенията, обективирани в Протокол от 10.03.2021г. от проведено общо
събрание на ВС*, да бъдат отменени като незаконосъобразни.
В представения в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор на исковата
молба ответникът ВС* при ОА - П. оспорва изцяло предявения иск. Изразено
е становище за недопустимост на иска, с доводи, че ВС* не е търговец, нито
юридическо лице с нестопанска цел по смисъла на ЗЮЛНЦ. Въведени са
насрещни твърдения за законосъобразност на решенията на Общото събрание,
проведено на 10.03.2021г.
От данните по делото се установи следното:
Според правната теория ВС* е доброволно сдружение на пълнолетни и
дееспособни физически лица за финансово подпомагане, кредитиране и
защита паричните средства на членовете си. Правната уредба на ВС* към
настоящия момент е фрагментарна и не достатъчно пълна. Все пак ВС* са
уредени нормативно с У.в.с. и з. к.и фондове /ДВ, бр. 197/21.08.1950г./
/Указа/, който не е отменен. Съгласно чл.11 ал.3 от ЗНА нормативните актове
се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия
или допълващия акт. В случая няма друг нормативен акт, който да урежда по
различен начин правоотношенията, уредени с посочения указ. Съгласно чл.1,
ал.2 от Указа ВС* са юридически личности. Т.е. – същите разполагат с
необходимата правосубектност. Правните характеристики на ВС* могат да се
изведат от целите, визирани в чл.4 от Указа – правноорганизационна форма за
подпомагане на членовете и техните семейства, насърчаване спестовността,
чрез влогонабиране, отпускане на краткосрочни заеми на членовете,
развиване и други мероприятия, целящи подобряване на културно-битовото и
жилищното положение на членовете. Друга дефиниция може да се изведе от
чл.4 ал.1, т.3 от Закона за кредитните институции - ВС*, които предоставят
заеми само на свои членове за сметка на направени от тях и на техен риск
вноски – по отношение на които субекти ЗКИ не се прилага. Отричайки
правоприлагането на специални закони към ВС*, законодателят е споменал
3
тези правни субекти и в други закони – чл.4, ал.1, т.13 от Закона за
потребителските кредити, чл.4, т.25 /отменена/ от Закона за мерките срещу
изпирането на пари. Нормата на чл.36 от Закона за кооперациите пък
регламентира правото членовете на кооперацията да образуват ВС*, но само
по отношение на членовете на кооперацията, по решение на общото събрание,
след решение на БНБ, но при условия и по ред, уредени в специален закон. В
действащото законодателство няма специална регулация относно
организационната форма и дейността на ВС*. Те съществуват в няколко
правноорганизационни форми: кооперации, регистрирани към АВ, сдружения
с нестопанска цел, регистрирани в окръжния съд по седалището/АВп –
регистъра за юридическите лица с нестопанска цел /пар.24 и пар.25 ПЗР
ЗЮЛНЦ/, ВС* към предприятия или на териториален принцип, които са
регистрирани само в регистър БУЛСТАТ. Последните обаче не са
юридически лица с нестопанска цел по смисъла на ЗЮЛНЦ.
Видно от приложеното към исковата молба удостоверение от АВп –
регистър БУЛСТАТ, ВС* при ОА - П., Булстат *********, е регистрирана
само в регистър БУЛСТАТ.
С оглед удостоверението за регистрация и действащата правна уредба –
Указа, който не е отменен, въззивникът, като юридическо лице, регистрирано
по БУЛСТА с правна форма ВС* при ОА - П. притежава процесуална
правосубектност. Но това юридическо лице, макар и разполагащо с
правосубектност /чл.1 от Указа/ не е юридическо лице с нестопанска цел по
смисъла на ЗЮЛНЦ, както неправилно е приел първостепенният съд,
позовавайки се на пар.1, ал.1 от ПЗР ЗЮЛНЦ. Пар.1, ал.1 от ПЗР ЗЮЛНЦ
/ДВ бр.81/2000г., в сила от 01.01.2001г./, предвиждащ, че заварените към
датата на влизане на закона в сила юридически лица с нестопанска цел
запазват правоспособността си на юридически лица без да се регистрират по
реда на този закон, касае правните субекти, регистрирани по реда на
отменените чл.134 и сл. от ЗЛС, каквато регистрация настоящият
жалбоподател не притежава.
От казаното следва, че, макар и разполагаща с правосубектност, ВС*
при ОА - П. не е юридическо лице с нестопанска цел по смисъла на ЗЮЛНЦ и
по отношение на този правен субект ЗЮЛНЦ е неприложим. При липсата на
предвидената по реда на ЗЮЛНЦ регистрация, изводът за юридическия
4
статут на жалбоподателя не може да се промени от посоченото в Устава на
ВС* при ОА - П., че същият е изготвен въз основа на ЗЮЛНЦ. Следователно
и по отношение на решенията на върховния му орган – Общото събрание, е
неприложима проверката по законосъобразност, предвидена в чл.25 ал.4 от
ЗЮЛНЦ. Вярно е, че в чл.17, т.10.6 от Устава е посочено, че решенията на
Общото събрание подлежат на съдебен контрол, но текстът е бланкетен и не
препраща към ЗЮЛНЦ. Законосъобразното провеждане на Общото събрание
не може да бъде проверявано, с оглед неприложимостта на съдебен контрол,
предвиден за сдруженията с нестопанска цел в чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ, но и
поради факта, че за оспорване на решенията на органите на ВС*,
нормативната уредба – Указът, не предвижда съдебен контрол. Според
чл.124, ал.3 от ГПК, иск за пораждане, изменение или прекратяване на
граждански правоотношения е допустим само ако е предвиден в закон, а
упражняването на потестативно право по съдебен ред е допустимо само по
изрична разпоредба на закона. В случая, специалната нормативна уредба –
Указът, не предвижда ред за упражняването на съдебен контрол по отношение
решенията на колективния орган на ВС*, а прилагането по аналогия на други
нормативни актове – ЗЮЛНЦ, при липсата на изискуемата се от закона
регистрация, е недопустимо. Правоприлагането по аналогия по смисъла на
чл.46 ал.2 от ЗНА изисква наличието не само на непълнота на нормативния
акт, но и сходство на хипотезите. В случая е налице различие между правния
статут на сдруженията с нестопанска цел - организации за осъществяване на
дейност в обществена или в частна полза и ВС* – организации за финансово
подпомагане, кредитиране само на членовете си, според дефиницията, която
може да се изведе от чл.4 от Указа. Следва да се посочи, че, според правния
си характер, исковете за отмяна на решения на колективни органи на
юридически лица са конститутивни, като материалните и процесуални
предпоставки за тяхното предявяване са регламентирани в съответния
нормативен акт, уреждащ правоотношенията, както между членовете на
съответната организация, така и тези – между членовете и колективния орган
на самата организация. Единствената действаща нормативна уредба – Указът,
не съдържа разпоредба, която да регламентира процесуалните и материални
предпоставки за контрол върху решенията на общото събрание на ВС*.
Липсва изрична или препращаща норма, регламентираща обжалване пред съд
на решения на общото събрание на ВС* от член на съюза /като Указът дори
5
не съдържа регламентация за Общо събрание, като орган на ВС*/, поради
което извличането на съдебна компетентност по тълкувателен път или по
аналогия е недопустимо. В заключение следва да се посочи, че, поради
конститутивния характер на иска за отмяна решение на колективен орган, не
всяко решение на колективен орган подлежи на съдебен контрол, а само тези
решения на колективен орган, за които има специална нормативна уредба. /В
този смисъл Определение №253/30.04.2009г. по ч.т.д. №35/2009г., на ВКС, I-
во т.о.; Опр. №302/18.04.2013г. по ч.т.д. №1068/2013г. на ВКС, I-во т.о.; Опр.
№60279/22.06.2021г. по ч.т.д. №746/2021г. на ВКС, II-ро т.о./. Поради липсата
на законово регламентиран ред за проверка законосъобразността на решения
на общо събрание на ВС*, която не е търговец/кооперация, не е юридическо
лице с нестопанска цел в частна или обществена полза, а е регистрирана само
в регистър БУЛСТАТ, т.е. – искова защита не е нормативно регламентирана,
липсва и право на иск. А когато решението е постановено при липса на право
на иск, то е недопустимо. Ето защо първоинстанционното решение следва да
бъде обезсилено.
При този изход на делото и на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78
ал.4 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя
сторените по делото разноски. Съгласно представения списък на разноските
по чл.80 от ГПК в първоинстанционното производство /л.273/ ответникът е
сторил разноски в размер на 800лв. /платено в брой – 400лв. и 400лв., съгл.
разписка – л.238/. Не е заявено възражение за прекомерност на така
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение и същото следва да бъде
присъдено в пълен размер.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК
въззивникът е сторил разноски за въззивно обжалване – 800лв. адвокатско
възнаграждение /заплатено в брой съгл. договор за правна защита и
съдействие – л.9/ и 35.80лв. – ДТ. Основателно е възражението на насрещната
страна за прекомерност на така заплатеното и претендирано адвокатско
възнаграждение. По отношение на същото се съобразява и прилага
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – „за други неоценяеми искове –
600лв.“, а не разпоредбата на чл.7, ал.1, т.10 от Наредбата. Ето защо
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 600лв. Или
въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя разноски за
6
въззивното производство в размер на 635,80лв.
Водим от изложеното и на основание чл.270 ал.3 от ГПК,
ПловдиВС*ият апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №260054/17.02.2022г., постановено по
търг. д. №208/2021г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което са отменени,
като незаконосъобразни, по иск на С. Х. К., ЕГН **********, решенията,
взети на извънредно общо събрание на ВС* при ОА - П., Булстат *********,
проведено на 10.03.2021г., а именно: „1/ Запознаване с доклад от проверка на
касата на 22.12.2020г. и жалба, подадена до РП - П. и др.документи,
приложени към тях; 2/ Освобождаване на председателя на УС и членове на
УС на ВС* – С. К., З. Р. и М.Т.; 3/ Избор на нов УС с членове: С. Г. Х.; К. Д.
П.; С. В. К.; В. И. М. и Н. К. М.; 4/ Избор на нов Председател на УС – Н. М.;
т.5/ Избор на нов Председател на РК – Д. Ш. и ВС* при ОА - П., Булстат
********* е осъдена да заплати на С. Х. К. направените по делото разноски в
размер на 425лв., като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото.
ОСЪЖДА С. Х. К., ЕГН ********** да заплати на ВС* при ОА - П.,
Булстат ********* разноски за първоинстанционното производство в размер
на 800лв., както и разноски за въззивното производство в размер на 635,80лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7