№ 695
гр. София , 09.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20201000504006 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 130, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 283732/05.11.2020 г., подадена от „Перник план” ЕООД
(н), гр. Перник, ул. „23-ти декември“ № 2, с ЕИК:********* чрез управителя Е. Я. срещу
разпореждане № 261665/19.10.2020 г., постановено по търг. дело № 1377/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на дружеството.
Жалбоподателят счита разпореждането за постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и поради неправилно прилагане на материалния закон, поради
което моли апелативния съд да го отмени/обезсили и върне делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди, че съдът направил неправилна и
незаконосъобразна преценка на иска. Дори да се приемело, че ищецът дал неправилна правна
квалификация и/или противоречие между обстоятелствената част и петитума, от които произтичал
порок на исковата молба, то последното не водело до недопустимост на иска, а подлежало на
отстраняване, за което съдът следвало да остави исковата молба без движение и да даде указания.
Дадената от страните правна квалификация не била обвързваща за съда като съгласно чл. 146, ал.
1, т. 2 ГПК той следвало сам да направи това, което също не било сторено. С процесния
осъдителен иск ищецът претендирал заплащане на обезщетение по чл. 82 вр. чл. 79 и чл. 8б ЗЗД,
обхващащо претърпяната от дружеството загуба и пропуснатата полза, като пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на „грижата на добрия търговец“ от страна на
ответника, за което било налице правен интерес. Било видно от предявената осъдителна
претенция, че ищецът търсел обезвреда от своя съконтрахент поради неизпълнение на договорно
задължение, за която органният представител на дружеството разполагал с представителна власт.
Това било така, тъй като с решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ, за разлика от решенията по чл. 711 ТЗ,
правомощията на органите на управление на длъжника не се прекратявали, нито се назначавал
синдик. Предвид това, в тази хипотеза управителят на дружеството като негов орган запазвал
представителните си функции, в това число и правото да завежда искове от името на дружеството,
1
както и да иска тяхното обезпечаване в рамките на обезпечителното производство по ГПК и да
обжалва постановени в това производство съдебни актове (лично или чрез пълномощник).
Допълнително, с решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ била налице хипотезата, при която поради липса
на налично имущество (или неговата недостатъчност) за покриване началните разноски в
производството по несъстоятелност, с решението едновременно се обявявала
неплатежоспособността на търговското дружество, откривало се производство по
несъстоятелност, дружеството се обявявало в несъстоятелност и производството се спирало за
срок от една година, което имало за цел да се открие имущество или средства за предплащане на
разноските по чл. 629б ТЗ. Ако такива се откриели, същото можело да се възобнови по молба на
длъжника или на кредитор. В процесния случай, дружеството предявило осъдителни претенции,
евентуалното уважаване на които щяло да доведе до откриването на средства, покриващи както
разноските по несъстоятелността, така и задълженията, довели до постановяване на решението за
несъстоятелност. Наред е това щяла да бъде изправена една явна несправедливост, каквито били
целта и духа на закона и търсената процесуална защита. Завеждането на процесния иск, макар в
качеството на несъстоятелен длъжник, било продиктувано от желанието на дружеството за
откриване на допълнително имущество като се възползвало от правото си по чл. 635, ал. 3 вр. чл.
649 ТЗ. Такова имущество щяло да допринесе както за кредиторите, така и за покриване на
разноските по несъстоятелността, с което отказът на съда да разгледа делото и продължи
производството бил във вреда както на длъжника, така и на кредиторите, на които се отнемала
възможността да се удовлетворят от увеличената маса на несъстоятелността. Допълнително,
отказът на съда да разгледа исковата молба ограничавал и препятствал възможността на длъжника
да защити интересите, търсейки съдебна защита преди погасяване на правата на длъжника по
давност или тяхното преклудиране, което в крайна сметка също увреждало както интереси на
ищеца, така и тези на неговите кредиторите. Посочените обстоятелства, заявени с исковата молба,
не били обсъдени от съд, макар с постановеното решение № 93/23.12.2019 г. от Пернишки
окръжен съд, да не бил назначен синдик, поради което за длъжника не били налице законови
пречки да завежда искове, какъвто бил настоящия случай, нито били налице други законови
способи за защита на неговите интересите.
Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата
по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от
наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275,
ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения
от фактическа и правна страна:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Перник план”
ЕООД (н), по отношение на което дружество, с решение № 93/23.12.2019 г. по търг. дело №
50/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник, постановено по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ е открито
производство по несъстоятелност, обявена е неплатежоспособността му, определена е началната й
дата, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, и дружеството е обявено в
несъстоятелност, след което и поради липсата на средства е постановено спиране на
производството, към която дата на спиране, а и понастоящем няма назначен синдик на
дружеството.
2
С искова молба, ищцовото дружество в несъстоятелност е предявило чрез управителя си Е.
Я. искове срещу „Обединена българска банка“ АД за заплащане, както следва: сумата от 1 100 000
лева - част от обща претенция в размер на 1 165 345.80 лева, представляваща обезщетение за вреди
от неполагане на грижата на добрия търговец при реализиране на заложеното по реда на особените
залози имущество; сумата от 355 088 лева – част от обща претенция в размер на 355 000 лева –
мораторна лихва за забава за периода от 30.03.2017 г. - 30.03.2020 г., ведно със законната лихва
считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
За да постанови разпореждането си, с което е върнал исковата молба, първоинстанционният
съд е приел, че исковите били предявени от лица, действащи без надлежна представителна власт за
ищцовото дружество. След обявяването на търговското дружество в несъстоятелност то запазвало
своята правосубектност, която обаче била ограничена до обема, необходим за осъществяване на
правото на защита в производството по несъстоятелността, и неговите органи на управление
запазвали представителната си власт с оглед осъществяване на представителството му в
производството по несъстоятелност - арг. от чл. 635, ал. 3 ТЗ. Тези органи обаче нямали
правомощия, които да засягат имущество от масата на несъстоятелността, включително искове за
нейното попълване. Такива правомощия имали само синдика на дружеството и в определени
хипотези отделни негови кредитори (например чл. 646, ал. 2 и ал. 649, ал. 2 ТЗ), а в случая, с
решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ нямало назначен синдик, включително и впоследствие. След като
нямало назначен синдик в производството по несъстоятелност било безпредметно да бъдат давани
указания към дружеството за потвърждаване на извършените действия без представителна власт,
тъй като нямало кой да ги потвърди.
Настоящият съдебен състав намира следното:
В случая, по отношение на ищеца „Перник план” ЕООД (н) е постановено решение по чл.
632, ал. 1 ТЗ, чието съдържание е законоустановено в посочената разпоредбата и се различава от
това по чл. 711 ТЗ, тъй като не е предназначено да обслужва фазата на осребряването. В
съдържанието на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ се включват следните реквизити: обявяване
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определяне началната дата, откриване
производството по несъстоятелност, допускане обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или
други обезпечителни мерки, постановяване прекратяване дейността на предприятието, обявяване
длъжника в несъстоятелност и спиране производството (за срок от една година от вписването на
решението в регистъра – чл. 632, ал. 2, изр. 1 ТЗ). Липсва обаче прекратяване на правомощията на
органите на длъжника и лишаването му от правото му да се разпорежда и управлява масата на
несъстоятелността, тъй като на този етап не се назначава синдик, върху който да преминат тези
правомощия. Поради това, в тази хипотеза, каквато е и настоящата, управителят на дружеството
като негов орган запазва представителните си функции, в това число и правото да завежда искове
от името на дружеството, както и да иска тяхното обезпечаване в рамките на обезпечителното
производство по ГПК и да обжалва постановени в това производство съдебни актове (лично или
чрез пълномощник).
Предвид гореизложеното, в случая е налице надлежна представителна власт на ищцовото
дружество да предяви процесните искове, поради което обжалваното разпореждане като
неправилно и незаконосъобразно следа да бъде отменено, а делото върнато на Софийски градски
3
съд, същия съдебен състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя разпореждане № 261665/19.10.2020 г., постановено по търг. дело № 1377/2020 г. по
описа на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на „Перник план” ЕООД (н), гр.
Перник, ул. „23-ти декември“ № 2, с ЕИК:*********.
Връща делото на Софийски градски съд, същия съдебен състав, за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4