РЕШЕНИЕ
№................/26.10.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря Мая Иванова
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 2122 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от И.К.П.,***, действащ чрез процесуален представител, с
която е предявен иск по чл.
432 ал.1 от КЗ против Застрахователно дружество "Бул инс” АД, за осъждане на застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение в общ размер на 204716 лева, както следва: 200 000
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и
страдания, следствие от причинената смърт на Щ.Г.П./съпруга/ от ПТП на
16.01.2019 г., допуснато по вина на И. М.П., признат за виновен с Присъда № 41
от 10.07.2019 г., постановена по НОХД № 644/2019 г. по описа на ВОС, влязла в
законна сила на 10.12.2019 г., 4 716 лева, представляващи обезщетение за
имуществени вреди - разходи за лечение и погребение ведно със законната лихва
от датата на предявяване на застрахователната претенция – 13.02.2019 г. до
окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че на 16.01.2019 г., в гр. Варна е
допуснато ПТП между съпругата му - Щ.Г.П.и л.а. „Ауди А3” с ДК№ В ****СА,
управляван от И. М.П., който при управление на лекия автомобил по бул. „Ян
Палах”, в посока ул. „Прилеп” в гр. Варна, достигайки кръстовището с ул.
„Роза”, завил рязко надясно с автомобила, пресичайки диагонално по ширина
цялото пътно платно, за да може да влезе в пресечката на ул. „Роза”. Следствие
на маневрата загубил контрол над управлявания от него автомобил, отклонил се
надясно и излязъл извън пътното платно, качвайки се на тротоара, по който в
посока от ул. „Прилеп” към пресечката с ул. „Роза”, се движила и пострадалата
Щерияна Георгиева П..
В резултат на ПТП, на лицето Щ.Г.П.са причинени телесни увреждания,
наложили транспортирането й по спешност в медицинско заведение, като по време
на лечението, следствие на причинените травматични увреждания, на 27.01.2019 г.
починала. За деянието, с Присъда № 41 от
10.07.2019 г., постановена по НОХД № 644/2019 г. на ВОС, влязла в законна сила
на 10.12.2019 г., деликвента, е признат за виновен, за това, че при управление
на МПС е нарушил правилата по ЗДвП и причинил смърт по непредпазливост –
престъпление по чл. 343 ал.1 б. В от НК.
Твърди се, че следствие на загубата на съпругата си, за ищеца е
настъпила огромна празнина, негативните последици, от която ще бъдат изпитвани през
целия му живот. Настоява се, че връзката му с нея е била изключително силна,
двамата разчитали един на друг и прекарвали огромна част от времето си заедно,
двамата са били задружно и сплотено семейство.
Заявява, че към застрахователя е отправено искане за обезщетение, но
такова не е изплатено.
Твърди, че за МПС, управлявано от виновния водач, към датата на ПТП, е
имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
с ответника по спора, на което и основание се претендира отговорността на
застрахователя по прекия иск за изплащане на обезщетение. Настоява, че при
деликт лихвата се претендира от датата на предявяване на застрахователната
претенция – 13.02.2019 г.
Правна квалификация на
правата: чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът оспорва основателността на исковете. Счита, че претендираното
обезщетение е недължимо, прекомерно и в противоречие с спринципа за
справедливост. Твърди съпричиняване, което определя като 30% предвид
поведението на починалата на пътя към момента на ПТП и нарушаване на правилата
за движение на пешеходците по пътищата. Оспорва предявеният иск за лихва по
претенцията за неимуществени вреди като неоснователен, като съображенията му за
това изхождат от неоснователността на главния иск. Счита, че лихва се дължи от
датата, на която е входирано при застрахователя искането за обезщетение, когато
към него са приложени документи, доказващи обстоятелствата, свързани с
настъпилото събитие, а в конкретния случай лихва се дължи от момента на
предявяване на исковата претенция – 27.12.2019 г.
В съдебно заседание всяка от
страните поддържа собствените си аргументи чрез процесуален представител, а
ищецът и лично в съдебно заседание.
Съдът, като съобрази предметните предели на производството и след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, приема за установено
следното от фактическа и правна страна.
На 16.01.2019 година е настъпило ПТП в гр. Варна между л.а. „Ауди А3“ с
ДК№ В ****СА, управлявано от И. Параскевов и Щерияна Георгиева П., следствие на
което на пострадалата били причинени сериозни травматични увреждания, а
по-късно на 27.01.2019 година починала в болнично заведение.
Управляващият МПС е бил признат за виновен за допуснато ПТП по
непредпазливост с влязла в сила присъда № 41/10.07.2019 година по НОХД 644/2019
г. по описа на ОС Варна, поради което и съдът е указал на страните, че
присъдата е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието,
неговата противоправност и вината на дееца, респективно тези въпроси не могат
да се пререшават.
От мотивите към присъдата по НОХД, а и от заключението по САТЕ,
назначена в настоящото производство, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че ПТП е настъпило на кръстовището между бул.
„Я. Палах“ и ул. „Роза“ в гр. Варна. Лекият автомобил се е намирал в лява пътна
лента за движение на платното за движение в посока ул. „Прилеп“ и е предприел маневра „завой надясно“ без
намаляване на скоростта на движение от водача, без извършване на своевременно
престрояване в дясна пътна лента като траекторията, при която е изпълнил
маневрата, не му е позволила навлизането в ул. „Роза“, респективно автомобилът
се е качил на тротоара, където в него момент е била пострадалата Щерияна П..
Това е довело и до процесното ПТП. Видно от присъдата, прието е нарушение на
правилата за движение по чл. 20 ал.1 и 2 от ЗДвП, както и чл. 35 ал.1 и чл. 116
от същия закон.
За безспорен и ненуждаещ се от доказване съдът е приел и факта, че л.а.
„Ауди А3” с ДК№ В ****СА, е бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, сключена между собственика и ответника по
спора, с валидност към датата на ПТП – 16.01.2019 г.
Въпросът, на който съдът следва да даде
разрешение е досежно справедливия размер на обезщетението, което се претендира
за неимуществени вреди.
При горното и съобразно разпределената доказателствена тежест на ищеца е
указано да установи вида, характера и интензитета на претърпените болки и
страдания, а на ответника - да установи факта на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля – дъщеря на
ищеца се установява, че родителите й са
имали близо 48 годишен брак. Отношенията са били основани на сплотеност, обич и
любов, разбирателство и уважение. Починалата се е грижела за семейството и
ищеца, включително когато последният е диагностициран с левкемия и след
оперативна интервенция. Смъртта е предизвикала шок в семейството, а краткият
период преди този фатален изход е бил изпълнен със страх от най-лошото, стрес и
надежда за положителен изход от тежкото състояние на пострадалата при ПТП
Щерияна П.. Свидетелката заявява, че преживелият родител страда от мъка, нощите
са безсънни, малкото сън – неспокоен. Свидетелката заяви, че самотата се
отразява негативно на ищеца и всички около него.
На въпрос на съда отговори, че пострадалата не е имала придружаващи
заболявания и е била здрава жена за възрастта си преди процесното ПТП.
При горното съдът по размера
намира следното: при
претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД,
основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вида и
характера на телесните увреждания, в случая една средна телесна повреда и
няколко леки такива и последиците от тях за пострадалото лице. Наред с това
съдът счита, че като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се
вземат предвид и икономическата конюнктура, а и съответните нива на застрахователно
покритие към относимия за определяне на обезщетенията, момент. След определяне
размера на обезщетението следва да се даде отговор на въпроса за наличието или
не на обективен принос на пострадалия при ПТП /т.е. съпричиняването/.
С оглед доказаните факти по делото, съдът приема, че починалата Щерияна П.
към момента на инцидента, преди ПТП, при отсъствие на различно доказано, е била
здрава и жизнена за възрастта си. В тази връзка съдът е отрекъл възраженията на
ответната страна, отправени в откритото съдебно заседание за хипотетично
наличие на придружаващи заболявания в една или друга степен предвид възрастта й
към момента на смъртта – 68 години.
Инцидентът е причинил тежки увреждания, които са довели до смъртта на
пострадалата П., а наказателният съд е приел, че именно следствие ПТП е
настъпил фаталният изход – въпрос, който не подлежи на пререшаване. Кончината
на съпругата е причинила не само шок и стрес, но и мъка, която към момента не е
преодоляна от ищеца. Фактът, че брака между ищеца и съпругата му е бил дълъг,
основан на обич и взаимно уважение и подкрепа сочи, че претърпените болки и
страдания са с интензитет по-висок от обичайния, още повече именно в напреднала
възраст самотата и опасенията, че нямаш близък до себе си в ежедневието не само
за морална, но и за физическа подкрепа при необходимост, са значително
по-обострени, независимо от обстоятелството, че децата са наблизо /както посочи
свидетелката/.
Като се има предвид и завишените размери на застрахователни лимити в
обезщетенията, настоящата инстанция приема за справедлив размер на
обезщетението този от 80 000 лева, до който предявеният иск е доказан по
размер. Претендираният е завишен и за горницата съдът ще отхвърли иска за
неимуществени вреди.
Не се доказва съпричиняване като следва да се има предвид по принцип, че
придружаващите заболявания не могат да се въведат във вреда на пострадалия, а в
случая по-обстоен коментар е напълно излишен предвид мястото на пострадалата
при ПТП – на тротоара, извън платното за движение, където същата нито е длъжна,
нито се очаква обичайно да предвиди подобна, несъобразена с правилата за
движение по ЗДвП, маневра, каквата е предприел автомобила, управляван от
осъдения водач.
Претенцията за имуществените вреди следва да се уважи предвид доказаност
на разхода с първични счетоводни документи /фактури и фискални бонове/ и
относимостта им към последиците от ПТП – претърпяните травматични увреждания и
в последствие смърт на Щерияна П..
По въпроса за лихвите и
началния момент на дължимост:
Ищецът е уведомил на осн. чл. 380 ал.1 от КЗ застрахователя за
настъпилото ПТП на 13.02.2019 година /така претенция л. 9 по делото/. Не е
спорно, че до сезиране на съда – 27.12.2019 година няма произнасяне от
застрахователя по отправеното към него искане. Не се твърди, респективно
доказва и застрахователят да е изискал допълнително документи от страна на
заявителя по реда на чл. 106 ал.3 от КЗ. Съгласно чл. 496 ал.1 от КЗ срокът не
може да бъде по-дълъг от 3 месеца от предявяване на претенцията /освен при
допълнително изискани документи, каквато не е настоящата хипотеза/. В рамките
на същия застрахователят или следва да определи и изплати размера на
обезщетението или да постанови отказ,
било поради доказано основание за отказ или поради това, че размера на вредите,
които се заявяват не се доказва, в който случай е възможно и определяне на
по-малък размер на обезщетението.
Като се има предвид, че в заявената извънсъдебна претенция ищецът е
посочил и банкова сметка ***, то не е налице кредиторова забава, така щото да
освободи застрахователя от собствената му след изтичане на срока по чл. 497
ал.1 от КЗ. Както по-горе съдът посочи, при отсъствие на поискани допълнително
документи във връзка с произнасянето по щетата, застрахователят е следвало най-късно
до 13.05.2019 година да се произнесе по отправената претенция. Считано от
14.05.2019 година ответното дружество е в собствена забава. Отделно,
застрахователят дължи и лихва върху присъденото обезщетение от датата на
уведомяването – 13.02.2019 година, на осн. чл. 429 ал.3 вр. чл. 493 ал.1 т.5 и
чл. 429 ал.2 т.2 от КЗ, защото това е лихвата, дължима от деликвента, която
застрахователят покрива и доколкото не надхвърля, прибавена към обезщетението,
размера на застрахователната сума.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца ще бъде присъдено възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата, което в минимален размер по Наредба № 1/2004 г. при материален
интерес в уважената част, определено по реда на чл. 7 ал.2 т.4 е 3071.50 лева,
платимо от ответника .
Ответникът ще бъде задължен да внесе в приход на бюджета на съдебната
власт сумата от 3388.64 лева държавна такса за уважените искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, гр. София да
заплати на И.К.П., ЕГН **********,*** сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/
лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и
страдания, следствие от причинената смърт на Щ.Г.П./съпруга/ от ПТП на
16.01.2019 г., допуснато по вина на И. М.П., признат за виновен с Присъда № 41
от 10.07.2019 г., постановена по НОХД № 644/2019 г. по описа на ВОС, влязла в
законна сила на 10.12.2019 г., сумата от 4 716 /четири хиляди седемстотин
и шестнадесет/ лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди - разходи
за лечение и погребение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
застрахователната претенция – 13.02.2019 г. до окончателно изплащане на сумата,
на осн. чл. 432 ал.1 от КЗ, чл. 429 ал.3 вр. чл. 493 ал.1 т.5 и чл. 429 ал.2
т.2 от КЗ и чл. 497 ал.1 т.2 вр. чл. 496 ал.1 от КЗ, като отхвърля предявената претенция за неимуществени вреди за горницата
до 200 000 лева като недоказана по размер.
ОСЪЖДА ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
гр. София да заплати по бюджета на съдебната власт, сметка държавни такси
Окръжен съд Варна сумата от 3388.64 /три хиляди триста осемдесет и осем и 0.64/
лева държавна такс върху уважените искове, на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
гр. София да заплати на адв. С.Б.С., ЕГН **********, адвокат при ВАК сумата от
3071.50 /три хиляди седемдесет и един и 0.50/ лева адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв и
на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: