РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Радомир, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря И. ЕВТ. С.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20231730200099 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № ./14.12.2022 г. на началник сектор в ОДМВР- П.,
сектор „П. п.“- П., упълномощен със заповед № ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, на жалбоподателя П. Д. Д., с адрес: гр.С., ж.к“ Л.“ бл.. вх.., ет.., ап.., ЕГН
**********, са наложени административни наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП– „глоба”
в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените от същия в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговите процесуални
представителки- адв.Зорница Костова и адв.Б. Б. от АК- П. обстоятелства и съображения,
моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган- началник сектор ОДМВР- Перник, сектор „Пътна полиция“-
П., редовно призован не е изпратил представител в съдебно заседание, но е изразил писмено
становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното
наказателно постановление бъде потвърдено.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт за установяване на административно нарушение серия GA, №
./21.05.2022 г. на И. И., на длъжност „мл.автоконтрольор“ към ОДМВР- П.. Според
1
констатациите в същия, на на 21.05.22г.в 14.59 часа, с посока на движение към село Б.,
жалбоподателят П. Д. Д. е управлявал личния си лек автомобил, „Д. С.“, с рег. № СА . ХК.
При извършената проверка на около 500 метра след табела с надпис „З.“ се установило, че
автомобилът е с прекратена регистрация от 01.02.2022.
В АУАН е отбелязано, че жалбоподателят е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление № ./14.12.2022 г. на началник сектор в ОДМВР- Перник, сектор „П. п.“- П.,
упълномощен със заповед №./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на
жалбоподателя П. Д. Д., с адрес: гр.С., ж.к“ Л.“ бл.. вх.., ет.., ап.. ЕГН **********, са
наложени административни наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП– „глоба” в размер на
200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
В Наказателното постановление е отбелязано, че жалбоподателят управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1 от
ЗДвП. Същото било издадено въз основа на постановление за отказ да бъде образувано
досъдебно производство от РП- П., ТО- Р.
От правна страна.
Жалбата е подадена в срок и като такава е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е основателна, по следните съображения:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Съдът намира, че при провеждане на
административно- наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са
относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в
която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е
направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като, както в АУАН, така
и в НП, са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началник сектор в ОДМВР- П., сектор „П. п.“- П., упълномощен със
заповед №./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
По същество на спора, настоящият съдебен състав намира, че фактическата
обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и в атакуваното
наказателно постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна
на административно- наказващия орган писмени доказателства, приложени в
административно- наказателната преписка, притежаващи характеристики на официални
документи е установена и доказана по безспорен начин.
В обжалваното наказателно постановление е отбелязано, че административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена
2
разпоредба на чл.140, ал.1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, предвижда налагане на глоба от 200 до 500 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца на всеки водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът намира, че липсва вина при извършване на нарушението. Съществува
законово задължение по чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП за административния орган да уведоми
собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е
възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел „П. п.", при
връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В
случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено
на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже
по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.175,
ал.3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има
предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП.
Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства.
Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи
от състава на административното нарушение, включително вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага. В горния смисъл е и съдебната
практика /Тълкувателно постановление № ./05.04.2023 г. на Върховния административен съд
- ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС/.
В настоящия случай, след като наказващият орган не е установил наличие на
такова уведомяване, съдът намира, че е налице горната хипотеза, поради което това се явява
абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./14.12.2022 г. на началник сектор в
ОДМВР- П., сектор „П. п.“- П., упълномощен със заповед № ./02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, с което на жалбоподателя П. Д. Д., с адрес: гр.С., ж.к“ Л.“ бл.., вх.., ет..,
ап.., ЕГН **********, са наложени административни наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП– „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- Перник на
основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на съобщенията.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
3
4