№ 1555
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110117976 по описа за 2024 година
Предявени са искове от „А.С.В.“ЕАД ,с ЕИК : ... срещу А. П. Ш.,ЕГН : **********
,с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на съществуване на задължения в заповедното
производството : за сумата от 2179,05 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № EMLN-16153924 , сключен на 21.06.2018г. между длъжника и
„БППФ С. А.“ клон България, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Рамков
договор за цесия от 15.02.2022г., Приложение 1 към него от 20.10.2022г., ведно със законната
лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.10.2023г. до изплащане на вземането
,сумата от 237,35лв.,представляваща договорна лихва за периода от 20.06.2022год. до
20.07.2023год. и на сумата от 315,92 лв., представляваща лихва за забава за периода от
21.06.2022год. до 26.10.2023год.., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № 33288/06.11.2023год. по ч.гр.д. №59025/2023г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът „А.С.В.“ ЕАД твърди, че на 21.06.2018г. бил сключен договор за паричен
заем между „БППФ С. А.“ клон България и ответника А. П. Ш., по силата на който на
ответника бил отпуснат заем в размер от 6000 лв. срещу насрещното задължение ответника
да върне заетата сума заедно с надбавка, покриваща разноските по подготовка и обслужване
на кредита и добавка, представляваща печалба на кредитора. Общата дължима от ответника
сума по договора за кредит била в размер на 10 356лв.,като договорната лихва била в размер
на 4356лв..Сумата следвало да се заплати на 60 равни месечни вноски - по 172,60 лв. всяка,в
срок до 20.07.2023год. Твърди, че ответникът не е погасил задълженията си по процесния
договор за кредит. Ищецът поддържа, че с подписването на Приложение № 1 от 20.10.2022 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. е придобил
процесните вземания срещу ответника, за което същият бил надлежно уведомен с писмо от
1
28.10.2022год.. Претендира разноски.В с.з. ищецът не се представлява.
Ответникът А. П. Ш. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че между него и
„БППФ С.А.“ клон България е сключен договор за потребителски кредит от 21.06.2018г.,
както и че първоначалният кредитор му е предоставил сумата по кредита. Оспорва да дължи
на ищеца претендираните суми, тъй като не бил редовно уведомен за прехвърлянето на
вземането от първоначалния кредитор на настоящия ищец.Оспорва и че дълга към
първоначалния кредитор е увеличен с допълнителни такси,лихви и разноски.В заповедното
производство е депозирал възражение ,в което е посочил че е платил на първоначалния си
кредитор суми,които покривали задължението му за главница ,преди и след продажбата на
задълженията. Моли съда да отхвърли предявените искове.В с.з. се явява лично ,като
поддържа възраженията си и моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 59025/2023 г. по описа на СРС, 65 състав, по
същото е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните вземания. Срещ
издадената заповед е постъпило възражение от длъжника в срока за това. В указания от съда
едномесечен срок заявителят е предявил настоящия иск в хипотезата на чл. 415, ал.1, т. 1
ГПК. Предвид изложеното, за ищеца е налице правен интерес и с оглед идентитета на
съдебно предявените вземания с вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение,
исковете са процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между „БППФ С.А.“ – клон
България и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски
кредит, по което кредиторът да е предоставил на А. П. Ш. твърдяната сума, а последният да
се е задължил да я върне в посочения срок, както и да заплати възнаградителна лихва в
уговорения размер; прехвърлянето на вземанията към ответника в полза на ищеца с договор
за цесия; уведомяването на длъжника за извършената цесия; както и че оспорените от
ответника клаузи в договора за кредит са валидно уговорени и в съответствие с
императивните изисквания, залегнали в ЗПК.
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит, № EMLN-
16153924 , сключен на 21.06.2018г. ,по силата на който „БППФ С.А.“ - клон България, е
отпуснал на кредитополучателя и ответник по настоящото дело А. П. Ш. потребителски
паричен кредит в размер на 6 000 лева, който следвало да се погасява на 60 равни месечни
вноски – всяка по 172,60 лева, при фиксиран лихвен процент съгласно условията в договора
и изискванията в ЗПК и уговорен размер на ГПР -27,81 %. Лихвения процент е уговорен на
23,08%.Крайният срок за връщане на сумите по договора за кредит е 20.07.2023 г., като
общата дължима от ответника сума била в размер на 10356 лева. В договора са уговорени
такса ангажимент в размер на 210 лева. Към договора е подписан погасителен план, в който
са посочени падежът и размерът на всяка една месечна погасителна вноска .
2
По договора е била предвидена и такса ангажимент в размер на 210 лв. (срещу която
кредиторът фиксира лихвеният процент за срока на договора и която удържа от общия
размер на кредита- т. 2 от Условията по договора). Също така съгласно т. 5 от условията по
договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на действаща законна лихва, ведно с направените разноски
по събиране на вземането, като при просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежа на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия си размер.
Ищецът се легитимира като кредитор по процесния договор за потребителски кредит
въз основа на извършена цесия от първоначалния кредитор „БППФ“ ЕАД в негова полза. От
представените по делото писмени доказателства се установява, че на 15.02.2022 г. между
кредитора и ищеца в настоящото производство е сключен валиден рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който кредиторът да прехвърля и
продава определен портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски
кредит, сключени от него с неизправни длъжници.
Представено е и Потвърждение за извършена цесия ,съгласно което кредиторът е
потвърдил ,на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД ,че е цедирал вземания на „А.С.В.“ЕАД,съгласно
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.02.2022год.,индивидуализирани и подробно описани в Приложение № 1 от 20.10.2022год.
В приложението под № 299 фигурира вземането към ответника по № EMLN-16153924 от
21.06.2018год.
Следователно кредиторът е прехвърлил на ищеца, вземанията си, произтичащи от
процесния договор за потребителски кредит.
С изрично пълномощно „БППФ С.А.“ – клон България е упълномощил „А.С.В.“ЕАД
да уведоми длъжниците за извършените прехвърляния на вземанията ,съгласно чл.99,пр.3 от
ЗЗД.
При тези доказателства съдът приема, че вземането е прехвърлено на ищеца съгласно
чл. 99, ал. 1 ЗЗД. За да има действие спрямо длъжника, цесията следва да бъде съобщена на
длъжника от стария кредитор – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Такова съобщаване преди завеждане на
делото не се установява, но то е извършено в хода на процеса чрез връчване на приложеното
към исковата молба уведомление от стария кредитор, действащ чрез пълномощник – новия
кредитор. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, следва да бъде съобразен от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника (в този смисъл е Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г. , II т. о., ТК, както и Определение № 962 от 13.10.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 959/2017 г., IV г. о., ГК).
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
ненадлежно уведомяване за прехвърлянето на вземанията.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, като от същото се установява, че
на 21.06.2018 г. ответникът е получил сума в размер на 5 790 лв. по процесния договор за
кредит, от която е прихваната такса ангажимент в размер на 210 лв.
За периода на усвояване от 21.06.2018год.до 11.08.2022год. от страна на ответника са
извършени плащания в общ размер от 7939,60лв.
Към датата на изготвяне на заключението по ССчЕ задълженията на ответника са
следните- главница в размер на 2 179,05 лв., възнаградителна лихва в размер на 237,35 лв. за
3
периода от 20.06.2022год. до 20.07.2023 г., и мораторна лихва в размер на 335,44 лв. за
периода от 21.06.2022год. до 25.10.2023 г.
С оглед изложеното съдът приема за доказано, че отпуснатата сума по кредита е била
усвоена от кредитополучателя, като при усвояването на кредита кредиторът е удържал такса
ангажимент в размер на 210 лв.
Съдът извършва служебно проверка за неравноправни клаузи, като намира следното.
Съгласно т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа годишният процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Изискването на закона за
посочване на годишния процент на разходите има за цел да защити правата на
потребителите на услугата като гарантира информирането им за максималната цена, която
те биха заплатили за услугата, за периода на погасяване на кредита. Тази цена включва
всички оправдани разходи за кредитодателя, които той, като професионалист в тази област,
следва да предвиди към момента на сключване на договора, примерно изброени в чл. 19, ал.
1 от ЗПК (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора). Възнаграждението за
кредитодателя (възнаградителна лихва) за ползвания от страна на потребителя паричен
ресурс е само един от компонентите на ГПР, а останалите, както беше посочено, са онези
предвидими и оправдани разходи за кредитодателя за предоставяне на услугата. В този
смисъл при липса на други разходи, различни от възнаградителната лихва, законът (чл.19, ал.
4 от ЗПК) следва да се тълкува в смисъл, че посоченият пределен размер не може да бъде
законово основание за уговаряне на лихва равна на пет пъти размера на законната лихва.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа информацията,
посочена в т. 10 на чл. 11 ЗПК- посочен е годишен процент на разходите – 27,81 %, който е в
границите, определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК (не е по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора.
Същественото по спора е каква е окончателната воля на кредитополучателя, а тя е
конкретизирана с полагането на подпис на всяка една от страниците на договора и
условията към него. Налице са и другите изисквания ЗПК- изготвен е и погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (подписан от кредитополучателя)- изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т.
11 ЗПК. Предвидена е възможността на кредитополучателя да се откаже от кредита в
определен срок, налице е информация за размера на лихвения процент (чл. 11, ал. 1, т. 20 от
ЗКП). Установен е фиксиран лихвен процент изключващ необходимостта да се съдържа
методика за изчисляване на референтен процент, съгласно чл. 33а ЗПК (чл. 11, ал. 1, т. 9а).
Съдът следва да извърши проверка на клаузата на т. 2 от договора за кредит, съгласно
която кредитополучателят заплаща „такса ангажимент“, срещу което кредиторът сключва
договор при фиксирана лихва, която такса се заплаща при усвояване на кредита и се удържа
от кредитополучателя. В случая таксата е в размер на 210 лв. и съгласно заключението по
съдебно-счетоводната експертиза е удържана при усвояването на кредита. Съдът намира, че
така уговорената такса ангажимент пряко противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1
ЗПК, съгласно която, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на
същата разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Уговорената такса за предоставяне
на договор за кредит при фиксиран лихвен процент не попада в изключението по чл. 10а, ал.
1 ЗПК, доколкото това не представлява допълнителна услуга, а представлява такса свързана
4
с усвояването и управлението на договора. Таксата за предоставянето на фиксиран лихвен
процент е свързана с поетия кредитен риск от страна на кредитодателя, свързан с възможни
съществени промени в икономическите условия, които в друг случай биха довели до
повишаване на лихвата, поради което този разход следва да намери отражение в лихвата,
респективно да бъде включен в годишния процент на разходите. Или казано с други думи,
при поемане на кредитния риск от страна на кредитодателя да предостави кредит с
фиксирана лихва, последният има основателна причина да предостави кредита при по-
висока от стандартната лихва при договори с плаващ лихвен процент. Следователно таксата
ангажимент по съществото си представлява разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите- индикатор за общото
оскъпяване на кредита- чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В случая в договора за кредит ГПР е посочен във фиксиран размер- 27,81 %, но
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР и какво е взето
предвид при формирането му.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ,при определянето му са отчетени
следните параметри : 6000лв. размер на кредита ,договорен лихвен процент от 23,08% ,срок
за погасяване – 60 месеца и таксата ангажимент от 210лв.
Следователно процесният договор покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1
ЗПК, вписаните параметри кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10- годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Следователно съдът приема ,че е недействителна само клаузата в договора за
уговорена такса ангажимент от 210лв., което обаче не се отразява на целия договор.
В този смисъл претенцията за главница от 2179,05лв. следва да бъде намалена със
сумата от 210лв.,поради което искът е основателен до размера от 1969,05лв.,до който размер
следва да се уважи.
При уговарянето на годишния лихвен процент в размер от 23,08% , не се
установява същия да е прекомерен и надвишава трикратния размер на законната лихва като
изрично е предвидено ,че този размер остава фиксиран до края на договора.
Съобразно заключението на вещото лице ,за периода от 20.06.2022год. до
20.07.2023год. същата възлиза на 237,35лв. ,като няма доказателства същата да е заплатена.
С оглед извода за частична основателност на иска за главница, съдът намира за
частично основателен акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, по следните съображения :
Видно от заключението на вещото лице по ССЕ размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва е в размер на 335,44лв. за периода от 21.06.2022год. до
25.10.2023год. като се претендира от ищеца по-нисък размер ,а именно от 315,92лв.
Обезщетението следва да се изчисли само върху неплатената главница ,която съда
5
установи да е в размер на 1969,05лв. ,но не и върху договорна лихва ,предвид ,че би бил
налице анатоцизъм.
Изчислен от съда ,по реда на чл.162 от ГПК ,този размер възлиза на 303,12лв.,до
който размер той следва да се уважи и отхвърли до пълния предявен размер от 315,92лв.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При
този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно уважената
част от иска. Същият е сторил разноски в размер на 454,63 лв., от които : 54,63лв. ,д.т. ;
300лв. депозит за вещо лице по ССчЕ и 100лв. юрисконсултско възнаграждение,което се
определя от съда в минимален размер ,предвид действителната правна и фактическа
сложност на делото. Следователно за исковото производство ответникът следва да заплати
на ищеца сторените от него разноски в размер на 417,56лв.
В заповедното ищецът е сторил разноски общо в размер на 104,65лв.,от които :
54,65 лв. за държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, с оглед което следва да
му се присъди сумата от 96,12 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно
отхвърлената част от иска ,като същия не е доказал такива ,поради което не му се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 от ГПК от
„А.С.В.” ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р П.Д.” №
25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, срещу А. П. Ш.,ЕГН : **********,с адрес в
гр.София,ж.к.“я“ ,бл.21,вх.В,ет.4,ап.8 ,положителни установителни искове ,с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ,че А. П. Ш.,ЕГН : ********** дължи на „А.С.В.” ЕАД, с ЕИК ... сумата
от 1969,05лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № EMLN-
16153924 , сключен на 21.06.2018г. между длъжника и „БППФ С. А.“ клон България,
вземането по който е прехвърлено на заявителя с Рамков договор за цесия от 15.02.2022г.,
Приложение 1 към него от 20.10.2022г., ведно със законната лихва от 26.10.2023г. до
изплащане на вземането ,сумата от 237,35лв.,представляваща договорна лихва за периода от
20.06.2022год. до 20.07.2023год. и на сумата от 303,92 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 21.06.2022год. до 26.10.2023год., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 33288/06.11.2023год. по ч.гр.д. №59025/2023г. по описа на
СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.С.В.” ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”Д-р П.Д.” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, срещу
А. П. Ш.,ЕГН : **********,с адрес в гр.София,ж.к.“я“ ,бл.21,вх.В,ет.4,ап.8 ,положителни
установителни искове по реда на чл.422 от ГПК ,с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ,в частта за
разликата от уважения размер от 1969,05лв. до пълния предявен размер от
2179,05лв.,представляваща главница по договор за за потребителски кредит № EMLN-
16153924 , сключен на 21.06.2018г. между длъжника и „БППФ С. А.“ клон България,ведно
6
със законната лихва от 26.10.2023год. до изплащането й ; за разликата от уважения размер от
303,92лв. до пълния предявен размер от 315,92лв.,представляваща лихва за забава за
периода от 21.06.2022год. до 26.10.2023год., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 33288/06.11.2023год. по ч.гр.д. №59025/2023г. по описа на
СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА А. П. Ш.,ЕГН : **********,с адрес в гр.София,ж.к.“я“
,бл.21,вх.В,ет.4,ап.8 да заплати на „А.С.В.” ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”Д-р П.Д.” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4 ,на
основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 417,56лв.,представляваща деловодни
разноски в исковото производство и сумата в размер на 96,12 лв.,представляваща деловодни
разноски в заповедното производство ,съобразно уважените искове.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7